Красивата Айла, жената, която пленява със смелостта и силните си чувства, като дете е осиновена от Клана на пещерните мечки. За хората от клана русокосата и синеока девойка е странна и дори грозна - тя е една от Другите, онези, които са завладели древните им територии. С течение на времето започват да я приемат, но Айла продължава да се стреми към предците си. Съдбата я среща с красивия Джондалар и в нея се пробужда желание, което ще промени бъдещето на човечеството. Заедно с любимия си тя смело навлиза в земята на Ловците на мамути - Другите, които е търсила. Тук за пръв път намира приятелки и среща магнетичния Ранек, към когото започва да изпитва привличане. Когато трябва да избира между двамата мъже, разбира, че сърцето й принадлежи на Джондалар. Тласкани от желанието да открият място, което да нарекат свой дом, двамата, придружавани от верните животни Вълчо, Уини и Рейсър, тръгват на пътешествие, което ще ги отведе в непознати земи, ще ги изправи пред безброй опасности...

Дългото странстване през Европа най-сетне завършва и те се озовават сред зеландониите, племето на Джондалар. Ала трудностите тепърва предстоят. Не всички хора от племето приемат радушно Айла. Някои се страхуват от нейната близост с Клана на пещерните мечки и открито се противопоставят на връзката й с Джондалар. Айла тряба да призове на помощ интуицията и мъдростта си, за да се приобщи към това племе, да се подготви за раждането на детето си и да реши дали да приеме новите предизвикателства и да играе важна роля в предопределянето на съдбата на зеландониите.

 На български език, петата част на поредицата е разделена на 2 книги от издателя Плеяда

Деца на Земята 10: Завръщането (глави 1–20)

Деца на Земята 11: Каменните убежища (глави 21–38)

ИК „Плеяда“, София, 2006

Пиер Певел е един от най-изтъкнатите и обичани представители на френското фентъзи. Отначало работи като сценарист и журналист и подписва романите си с псевдонима Пиер Жак. Става известен с трилогията „Сенките на Вилщад“, публикувана през 2001 г., а следващата година печели Голямата награда за фантастика. За своите романи е получил най-големите награди, присъждани в този жанр: „Имажинал“ (2005), Наградата на гимназистите „Имажинал“ (2009) и „Дейвид Гемел“ (2010) за трилогията „Остриетата на Кардинала“, преведена в над десет страни, включително във Великобритания и САЩ.

Париж, 1633 г. Луи XIII е крал на Франция… а страната се управлява от кардинал Ришельо. Той следи зорко за всички заплахи и шпиони; някои хора обаче са решени на всичко, за да постигнат своето. Те са готови да се съюзят с най-големия враг на Франция — Испания и нейния Драконов двор. Тайнствено магьосническо братство иска да възроди зловещата и изпепеляваща мощ от древни времена. За да се изправи срещу тях, Ришельо свиква своя елитен отряд мускетари — Остриетата на Кардинала. Острите схватки са неминуеми: короната трябва да бъде защитена.

Пиер Певел е един от най-изтъкнатите и обичани представители на френското фентъзи. Отначало работи като сценарист и журналист и подписва романите си с псевдонима Пиер Жак. Става известен с трилогията „Сенките на Вилщад“, публикувана през 2001 г., а следващата година печели Голямата награда за фантастика. За своите романи е получил най-големите награди, присъждани в този жанр: „Имажинал“ (2005), Наградата на гимназистите „Имажинал“ (2009) и „Дейвид Гемел“ (2010) за трилогията „Остриетата на Кардинала“, преведена в над десет страни, включително във Великобритания и САЩ.

„Алхимикът от Сенките“ е втората книга от трилогията „Остриетата на Кардинала“ на френския автор Пиер Певел. През неговия поглед се завръщаме във вечно будния Париж през XVII век, където магията, макар и рядко срещана, определено съществува; също така присъствието на драконите, което малко или повече се смята за нещо напълно нормално. За да се справи с надигащата се заплаха, кардинал Ришельо свиква своите най-доверени мъже: Остриетата на Кардинала, предвождани от капитан Ла Фарг. Шестима мъже и една жена, притежаващи изключителни способности и готови да жертват живота си по негово нареждане. Спасили Франция веднъж, кардиналът разчита на тях да го направят отново. Когато Ла Фарг чува слуховете за красива и смъртоносна италианска шпионка, твърдяща, че притежава ценна информация, той решава да се отзове. Когато тайнствената италианка моли кардинал Ришельо за убежище преди да проговори, Ла Фарг е готов да го обмисли. Защото тя може да назове техния враг. Срещу тях се изправя несравнимо опасен и неуловим манипулатор, коварен като самия Ришельо: Алхимикът в сянка.

Пиер Певел е един от най-изтъкнатите и обичани представители на френското фентъзи. Отначало работи като сценарист и журналист и подписва романите си с псевдонима Пиер Жак. Става известен с трилогията „Сенките на Вилщад“, публикувана през 2001 г., а следващата година печели Голямата награда за фантастика. За своите романи е получил най-големите награди, присъждани в този жанр: „Имажинал“ (2005), Наградата на гимназистите „Имажинал“ (2009) и „Дейвид Гемел“ (2010) за трилогията „Остриетата на Кардинала“, преведена в над десет страни, включително във Великобритания и САЩ.

Бандитските приключения продължават! Перфектна книга за феновете на Тримата мускетари… Това е Париж през 1633 г. Това е един свят, атакуван от дракони. Кардинал Ришельо е нащрек за най-голямата опасност, с която той (или Франция) се е сблъсквал. Тайно общество, известно като Черния Нокът заговорничи и плете тъмни интриги. Вече са нанесли не един, а два удара, и с третия ще осъществят своя план. Освен ако не се намесят Остриетата на Кардинала — само те могат да ги спрат. Готови са отново да рискуват живота си за короната. Този път въпросът не е дали ще им се наложи… а в това дали ще оцелеят. Кои са Арканите и кой е техният дракон? Какво тайно защитават монахините с толкова усилия, и ако древен дракон заплашва Париж, Остриетата имат ли шанс срещу него?…

И в тази книга, верен на стила си, Певел описва Париж с изключителна образност, която те превежда почти физически из града. Цялата книга е оформена като целенасочен завършек на поредицата с отявлен финал. И все пак — дали драконите няма да се появят отново?

1237 год от Рождества Христова. Погибельная зима Батыева нашествия. Рязанский воевода Евпатий, ездивший за подмогой, возвращается на руины родного города. На руины собственной жизни… Если твой дом превратился в пепелище, если мертв государь, которому ты служил, и все, кто был тебе дорог, если сам Бог, в которого ты верил, отвернулся от тебя и твоей земли — где искать помощи? И не пора ли вспомнить, что носишь совсем не христианское, а древнее языческое прозвище?

Летописи сообщают об отряде Евпатия Коловрата невероятные вещи: оказывается, татары считали, что против них поднялись мертвые, — неужели обычная партизанщина могла так напугать прошедших полмира головорезов? И почему, чтобы одолеть русских «храбров», завоевателям пришлось бросить против малой дружины Коловрата тысячи своих лучших воинов — сотня против одного? В кого превратился последний воевода мертвого города, если враги смогли убить его лишь с помощью стенобитных машин? Кто откликнулся на его зов и пришел к нему на помощь? И что на самом деле случилось на Русской земле смертной зимой 1237 года?..

XI век н. э. Тмутараканское княжество, этот южный форпост Руси посреди Дикого поля, со всех сторон окружено врагами – на него точат зубы и хищные хазары, и печенеги, и касоги, и варяги, и могущественная Византийская империя. Но опаснее всего внутренние распри между первыми христианами и язычниками, сохранившими верность отчей вере.

И хотя после кровавого Крещения волхвы объявлены на Руси вне закона, посланцы Светлых Богов спешат на помощь князю Мстиславу Храброму, чтобы открыть ему главную тайну Велесова храма и найти дарующий Силу , обладатель которого одолеет любых врагов. Но путь к сокровенному святилищу сторожат хазарские засады и наемные убийцы, черная царьградская магия и несметные степные полчища…

История о клане ниндзя «Красный лотос» стала известна задолго до новой кровавой войны за господство в Японии между Тодой, самозваным императором Страны Восходящего Солнца, и властителями западных провинций с центром в Киото.

В народе рассказывают так: у Ёсисады Хадзиме, дожившего до сорока лет, детей не было. Услышав зов смерти, он приказал советнику Идзу Мотоёри, коварному Мотохайдусу, хранить того, который будет хорошим хозяином на земле – императора Тоду. Родную сестру, Суахимэ, обольщавшую своего брата, Ёсисада Хадзиме давно прогнал от себя, объявив её аморальной и не достойной править страной. Но у принцессы Суа нашлись покровители – ставший сёгуном Ода Бадафуса, приближённый к почившему с миром настоящему императору Киото. И шайка преступников под началом прекрасного полководца развязала новую войну. Этим великим воином оказалась сестра ушедшего в мир иной сёгуна Ёсисады, вокруг имени которой собрался клан «Пылающий рассвет» – мятежница Суахимэ.

Но история наша не столько о войне между правителем и провинциальными владыками, сколько о несчастной любви юных ниндзя, исполняющих свой долг под началом братьев, известных мастеров ниндзю-цу Шуинсая и Лао Зотайдо.