От половин век насам Мирча Елиаде (1907–1986) е световна знаменитост. Забележителен познавач на индийската философия и митология, един от най-големите религиоведи на века, Елиаде отдавна е известен в Америка и Западна Европа, Русия, Китай, Индия и Япония. Не по-малка е славата и на неговите белетристични произведения, многократно превеждани и преиздавани. И ако развитието на научните и художествените идеи у този автор се взаимопреливат в един самообновяващ се кръговрат, толкова по-оправдано е българският читател да тръгне към бъдещите си срещи с Елиаде от две върхови постижения на ранното му творчество — романа за любовта „Майтреи“ и фантастичния роман „Змията“, представени в този том.

Една вълнуваща „поема за любовта“, истинска „соната“, „митология на любовното изживяване“, и дори „роман-чудо“ — с такива определения е обгърнат „Майтреи“ още от момента, когато 26-годишният му автор го предлага на публиката. А от фолклорния мотив за любовното заклинание, от философските идеи за трите пласта на времето и сливането на индивидуалната душа с космоса се ражда омагьосващата атмосфера на романа „Змията“.

Мирча Елиаде — големият американски историк и писател от румънски произход — е сред най-търсените автори у нас. След антропологичния бестселър „Митът за вечното завръщане“ ИК „Христо Ботев“ представя и художествена проза на твореца. Като тръгва от идеята на Кант, че пространството и времето не съществуват обективно, Елиаде препраща героите си в разчупеното време, където събитията не подлежат на приетата житейска логика. Сюжетът на „В двора на Дионис“ е фантастичен, внушенията — философски проникновени. В този смисъл той е продължение с други средства на идеите от „Митът за вечното завръщане“.

В своето белетристично творчество Мирча Елиаде (1907–1987) тръгва от идеята на Кант, че пространството и времето не съществуват активно, а са плод на чистата интуиция, като развива концепцията си, че „възвишеното“ съвсем не е изчезнало от света, че съществува и днес, макар и примесено със „земното“. Разположени в неповторимото пространство на довоенния Букурещ, с нажежените от лятното слънце асфалтови улици, с чокойските каменни къщи дворци, градините оазиси и кварталните кръчми — местата, в които се раждат митовете и символите на Мирча Елиаде — героите в тази проза са обикновени, незабележими хора, водещи най-банално съществуване. Но в определен момент (без самите те да разберат), те правят фантастичен „скок във времето“. И останали в същото „букурещко пространство“, но вече в друго време, не подозират, че нещо се е случило, че светът около тях се е променил. Мирча Елиаде създава един оригинален, фантастичен свят — твърде странен и дори езотеричен, в който поезията на старата букурещка улица се слива с поезията на древните митове, дошли сякаш от глъбините на земята.

Прозата на известния румънски писател културолог и философ Мирча Елиаде (1907–1986) ни отвежда в света на дълбоко преживяното, разрушава ограниченията на материалния свят и реалността и ни предлага разтърсващ поглед към най-дълбоките човешки преживявания.

Една нощ извън обичайния ход на битието събира Мавродин и Хаснаш в съкровените, целебни пространства на изповедта. Всеки от тях поглежда към миналото си, към своята неповторима среща с една жена. По думите на самия автор „Сватба в небето“ е „роман за любовта, но не като описаната в другите романи, а за чистата съвършена любов, която става невъзможна, щом пожелаеш да я въплътиш в зачатие, в създаване на твое човешко продължение“.

Защо човек не съумява да проумее и задържи щастието си? Какво всъщност означава да обичаш? Романът на Мирча Елиаде вълнува, събужда трепети и размисли, защото всеки от нас носи в сърцето си яркия отпечатък на любовта — като спомен, като мечта, като единствен житейски смисъл.