В началото на четиринадесети век крал Филип IV, прочут с легендарната си красота, царувал във Франция като абсолютен господар. Той сломил войнствената гордост на големите барони, победил разбунтувалите се фламандци, победил англичаните в Аквитания, победил дори самия папа, когото насила настанил в Авиньон. Върховният съд се подчинявал на заповедите му, а църковните събори получавали пари от него…

… Една-единствена сила се осмелила да му се противопостави: независимият орден на рицарите на Тампл. Тази гигантска организация, едновременно военна, религиозна и финансова, дължала славата и богатството си на кръстоносните походи, които били първопричината на нейното възникване.

Независимостта на тамплиерите тревожела Филип Хубави, а техните огромни богатства дразнели алчността му. Той инсценирал срещу тях най-големия процес, познат досега в историята, тъй като обхванал почти петнадесет хиляди обвиняеми. Приписани им били всички видове престъпления, а самият процес продължил седем години.

Нашият разказ започва именно от края на седмата година.

Творчеството на известния френски писател Морис Дрюон (роден на 23 април 1918 година в Париж), член на Френската академия от 1961 г., се отличава с тематична многопосочност, жанрово многообразие и ярко художествено внушение. След увлечението по натурализма участието на Дрюон в антифашистката борба определя героико-патриотичния патос на редица негови произведения като „Последната бригада“, разказите от цикъла „Властелини на равнината“ и др. В трилогията „Силните на деня“, чийто първи том е отличен с наградата Гонкур, писателят пресъздава реалистично епохата между двете световни войни, епоха на нравствена и политическа деградация на управляващата класа, довела Франция до национална катастрофа през 1940 год.

Сред най-значимото, създадено от него, изпъква и поредицата от исторически романи под заглавие „Прокълнатите крале“, издържана в традициите на творчеството на Александър Дюма — баща. Седемте романа от поредицата ни пренасят в бурния XIV век на Франция — време на развихрени страсти, брутална жестокост и коварство. Авторът живо и динамично пресъздава пагубната сила на богатството и властта, под чийто дяволски знак пропада, изчезва без следа във времето цяла една династия.

Великите хора се проявяват в трагичните моменти от историята, но причинителите на тези трагедии са посредствените личности.

В началото на четиринадесетото столетие Франция е най-могъщото, най-гъсто населеното и най-активно християнско кралство — страхуват се от война с нея, тачат мнението й, търсят закрилата й. И човек би могъл да помисли, че за Европа е настъпил френски век.

Коя е причината четиридесет години по-късно същата Франция да бъде сразявана по бойните полета от една петорно по-малобройна нация, благородничеството й да се разедини, буржоазията да се разбунтува, народът да изнемогне под прекалено тежките данъци, провинциите да се откъснат една от друга, скитнически банди да я подлагат на опустошения и злосторничество, властта да загуби всякакъв престиж, монетите да бъдат обезценени, търговията — парализирана, а нищетата и несигурността да царуват навред? На какво се дължи нейната разруха? Кое предизвика обрата в съдбата й?…

Луи X умира през 1316 година. Кралицата обаче ще има дете след няколко месеца. Но дотогава трябва да има регентство. За него основно се борят брата на краля — Филип V, и чичо му Шарл Валоа, който е брат на Филип IV. С цената на машинации Филип успява да се добере до регентството. Обаче за да си осигури властта той прокарва следният закон: ако кралицата роди момче той автоматично става крал. Но ако е момиче, то няма право да заеме престола. Обяснението е, че според Салическия закон жена няма право да бъде кралица. За целта е свикано събрание, на което е обявено официално това. Даже един от участниците, според книгата, казва, че нямало крал с хурка вместо меч.

Пятый роман Мориса Дрюона из цикла «Проклятые короли», представлен вместе историческими комментариями автора.

Кары и проклятия, брошенные с высоты костра Великим магистром ордена тамплиеров, лавиной обрушились на Францию. Судьба сражала ее королей, словно шахматные фигуры. А в это время в Англии в постоянном страхе за свою жизнь влачила долгие дни Изабелла Французская, дочь Железного короля. Униженная женщина, поруганная королева. Она плела паутину заговора, желая отомстить недругам и спасти себя. Но случилось так, что Изабелла принесла с собой и на тот берег Ла-Манша проклятие тамплиеров…