Слънцето ще се превърне в Нова, а клоните на една невероятна смокиня вече покриват половината планета. Споменът за умното и преуспяващо човечество е прикътан дълбоко в генетичната памет на едно момече. Тези знания ще всмуква драстично „гъбата“ в желанието си да установи господство над себеподобните си. Защото в кошмарната парникова гора растителните видове са месоядни и кръвожадни, и гигантски насекоми кръстосват пространството, като го оплитат в неутолимите си нишки.

В същото време последните издънки на човечеството носят душите си в ръка или се гордеят с опашките си, чрез които са свързани с дървото-майка.

Романът „Дългият следобед на Земята“ би бил една ужасяваща прогноза, ако картината на бъдещето, опиращата се на нашите страхове и надежки, не е пресъздадена по законите на истински големите произведения.

Престижната награда „ХЮГО“ отдава дължимото на Брайън Олдис, на неговото въображение, майсторство и замах на разказвач.

В свят, в който представата за реалност е невъзможна, а господарите са същества, непознаващи милост и пощада, пътят към свободата е труден и опасен. След като успяват да се измъкне от смъртоносният замисъл, дело на най-красивата жена в света, Руиз Ау и групичката му попадат в сърцето на разбойническият свят.

И отново борба за оцеляване…

Няма изход… Или трябва да се борят в името на злото, или да умрат!

Но има ли гаранция, че дори и тогава, дори и да продадат душите си, Руиз Ау и приятелите му ще запазят живота си.

Прогресивният английски писател Джеймс Олдридж започва творческата си дейност като журналист. Той е бил военен кореспондент през Втората световна война, когато е посетил много страни, за да отразява събитията в тях. Роден е през 1918 година в малкото австралийско градче Уайт Хилс, подобно на описаното в повестта му „Да яздиш диво пони“ градче Сейнт Хелън. Ето защо книгата му е с автобиографичен характер и до голяма степен разказва за собственото му детинство. Както и в другите му книги за деца и юноши — „Моят брат Том“, „Чудесният монголец“, „Неуязвимият Джули“ и други, — и тук се преплитат истинското с въображаемото, тъжното и веселото и читателят е свидетел на сложния процес на формиране на характера на младия човек в най-хубавия период от живота — детството. Героят на повестта Скот Пири е независимо и гордо момче, със силно чувство за собствено достойнство. Скоти се озовава в центъра на остър конфликт, в който участват почти всички жители на градчето. И така покрай случката със Скоти и понито му авторът ни запознава и с живота на хората от Австралия в началото на тридесетте години, с техните социални противоречия и конфликти.

Джеймс Олдридж е автор и на много книги за възрастни, повечето от които са преведени на български.

Кланът на пещерната мечка“ е първият роман на американската писателка Джийн Оел, издаден през 1980 година. Романът е първата книга от поредицата на писателката, посветена на живота на праисторическия човек, озаглавена „Децата на земята“.

През 1986 година е създаден игрален филм със същото име, сценарият на който е написан от Джийн Оел, режисьор е Майкъл Чапман, а в главната роля е Дарил Хана.

На български, книгата е разделена на 2и издадена под имената

„Кланът на пещерната мечка“ (глави 1–14), 1992

„Айла“ (глави 15–28), 1993

от издателство Плеяда

ТОВА Е ЕДНА НЕЗАБРАВИМА ОДИСЕЯ В СВЯТ НА ВНУШАВАЩИ СТРАХОПОЧИТАНИЕ МИСТЕРИИ, в далечното минало, което е представено реалистично ярко. Романът ни връща назад в екзотичния праисторически свят, който открихме в „Кланът на пещерната мечка“, и при красивата Айла, смелата жена, която ни пленява с бушуващата си смелост и търсещото си сърце. Жестоко изхвърлена от древния Клан, осиновил я като дете, сега Айла пътува сама из земите на ледниковия студ и ужасяващите зверове. Тя търси Другите — хора също тъй високи, руси и синеоки като нея. Но Айла намира само една скрита долина, където броди стадо здрави степни коне. Тук тя развива уникална взаимна връзка с животните, която и дава възможност да научи тайните на огъня и на оцеляването. И въпреки това нуждата и от човешко общуване и любов остава незадоволена. Тогава съдбата и довежда един чужденец — красивия Джондалар — и Айла започва да се разкъсва между страха и надеждата, докато у нея не се пробужда желание, което ще определи съдбата на човечеството.

На български, книгата е издадена от издателство Плеяда, разделена на 2 части:

„Долината на конете“ (глави 1–14), 1993

„Пещерният лъв“ (глави 15–28), 1993

Третата, книга от поредицата, Деца на Земята на Джийн М. Оел, на български език, книгата е разделена на 2 части от издателя Плеяда

Това е четвъртата част от епичното приключение

Айла през равнината (глави 1–19)

Премеждието (глави 20–33)

Дългият път на север (глави 34–44)

Красивата Айла, жената, която пленява със смелостта и силните си чувства, като дете е осиновена от Клана на пещерните мечки. За хората от клана русокосата и синеока девойка е странна и дори грозна - тя е една от Другите, онези, които са завладели древните им територии. С течение на времето започват да я приемат, но Айла продължава да се стреми към предците си. Съдбата я среща с красивия Джондалар и в нея се пробужда желание, което ще промени бъдещето на човечеството. Заедно с любимия си тя смело навлиза в земята на Ловците на мамути - Другите, които е търсила. Тук за пръв път намира приятелки и среща магнетичния Ранек, към когото започва да изпитва привличане. Когато трябва да избира между двамата мъже, разбира, че сърцето й принадлежи на Джондалар. Тласкани от желанието да открият място, което да нарекат свой дом, двамата, придружавани от верните животни Вълчо, Уини и Рейсър, тръгват на пътешествие, което ще ги отведе в непознати земи, ще ги изправи пред безброй опасности...

Дългото странстване през Европа най-сетне завършва и те се озовават сред зеландониите, племето на Джондалар. Ала трудностите тепърва предстоят. Не всички хора от племето приемат радушно Айла. Някои се страхуват от нейната близост с Клана на пещерните мечки и открито се противопоставят на връзката й с Джондалар. Айла тряба да призове на помощ интуицията и мъдростта си, за да се приобщи към това племе, да се подготви за раждането на детето си и да реши дали да приеме новите предизвикателства и да играе важна роля в предопределянето на съдбата на зеландониите.

 На български език, петата част на поредицата е разделена на 2 книги от издателя Плеяда

Деца на Земята 10: Завръщането (глави 1–20)

Деца на Земята 11: Каменните убежища (глави 21–38)

ИК „Плеяда“, София, 2006

„1984“ е политически роман написан от британския писател Джордж Оруел през 1948 г. като противопоставяне на тоталитаризма. Книгата е публикувана за първи път през 1949 г.

Книгата описва антиутопия, установена в далечната тогава 1984 г., в която държавата провежда всеобхватно проследяване, пропаганда, страх и безжалостни наказания. Истината за настоящето и за миналото е тотално подтисната. В „1984“ има следната мисъл: „Който владее миналото, той владее и бъдещето“. Там променят съдържанието на старите вестници, за да съответства на текущата идеология. Описаната концепция за „Големия брат“, всевиждаща организация от анонимни наблюдатели с двупосочни видеоекрани на публични места и в частните домове, е станала нарицателна за пълна и безкомпромисна полицейщина. Хипотетичният „новговор“ е крайна форма евфемизъм и изразява идеята, че липсата на подходящи думи за назоваване на дадена концепция е еквивалентна на прекратяване на тяхното съществувание, а ако ги има — трябва да се направи използуването им невъзможно с цел елиминирането на самата концепция. Много термини от книгата се използват като нарицателни в европейската култура.

Много коментатори правят паралели между измисления свят на Оруел и съвременното общество, твърдейки че ние все повече живеем в Оруелианско общество.

[[http://bg.wikipedia.org/wiki/1984_(книга)|Статията „1984 (книга)“ от Уикипедия]] се разпространява при условията на [[http://bg.wikipedia.org/wiki/GNU_FDL|Лиценза за свободна документация на ГНУ]]. (Можете да разгледате [[http://bg.wikipedia.org/wiki/1984_(книга)?action=history|историята и авторите на статията]].)

Имало едно време, затънтена английска провинция, а в нея — ферма. Нищо ново под слънцето — и провинции бол, и ферми — още повече. Ограждал я неизменният жив плет, била и онази англохарактерна ливада…

Но не щеш ли, се случило неочакваното. Отхвърлили животните тиранията на впиянчения си до лудост господар-човек, и се впрегнали в собственото си добруване. И настанал рай на Земята.

Е, добре де, във фермата.

Само че…

Само че, имало едно такова животно сред всички останали, чиито органи и до ден днешен се използват за трансплантации в човешкия организъм. Използва се неговата кръв, неговото месо е най-смилаемо за човека. То е съвместимо.

Това животно се нарича свиня. Много хора също често се наричат свини, но това е защото и те са съвместими.

И тази свиня…

За която няма да ви разправям аз, а Оруеловата „Животинска ферма“, и то по начин, по който аз не бих могъл да съвместя съвместимостите. Едва ли ще има нужда да изтъквам и изтънчения като английски жив плет паралел, комичният като ферма под животинско копито резултат, и тънкият, като свинска тения цинизъм, преплел редовете на същата книга.

Чисто наслаждение ;-)