Poput blistavog dragulja, grad je ležao na prsima pustinje. Nekada je bio podložan promenama i preinačenjima, ali sada je Vreme teklo mimo njega. Noći i dani nizali su se preko lica pustinje, ali na ulicama Diaspara vladalo je večno popodne i tama se nikada nije spuštala. Duge zimske noći mogle su mrazom da okuju pustinju, ledeći poslednje ostatke vlage u razrenenom vazduhu Zemlje — ali grad nije osećao ni toplotu ni hladnoću. On nije stajao ni u kakvoj vezi sa spoljnim zbivanjima; bio je to svet za sebe.

Ljudi su i ranije podizali gradove, ali nikada sličan ovome. Neki su trajali stolećima, drugi milenijumima, pre no što je Vreme razvejalo čak i njihova imena. Jedino se Diaspar uhvatio ukoštac sa Večnošću, braneći sebe i ono čemu je pružao okrilje protiv sporog osipanja vekova, razorne moći truljenja i pogubnog dejstva rne.

Od časa kada je sazdan, okeani su nestali sa površine Zemlje, a pustinja se rasprostrla čitavom planetom. Vetrovi i kiša satrli su u prašinu poslednje planine, a svet je bio odveć umoran da bi iznedrio nove. Grad za to nije mario; čak se i sama Zemlja mogla pretvoriti u prah i pepeo, a Diaspar bi i dalje štitio decu svojih tvoraca, noseći bezbedno njih i njihova dobra niz reku vremena…

Цей роман є, власне, ще одна моя спроба створити цілком реалістичну оповідь на міжзоряну тематику — подібно до того, як у «Космічній прелюдії» (1951) я з допомогою знаної або передбачуваної тоді технології зобразив першу подорож, здійснену людством поза межі Землі. В цьому романі ви не знайдете нічого, що суперечило б відомим засадам чи заперечувало їх; єдиною справді буйною екстраполяцією можна вважати «квантовий двигун», але навіть він має вельми поважну рідню (див. Післямову). Якщо він виявиться нездійсненною мрією — що ж, тоді існують деякі ймовірні альтернативи; і коли ми, примітиви двадцятого століття, можемо їх собі уявити, то майбутні вчені, безперечно, винайдуть щось набагато краще.

Ник Спенсър, чаровният директор на компанията за медицински проучвания «Генстоун» се заема с разработването на ваксина срещу рака.

Частният му самолет се разбива на път за Пуерто Рико. Трупът не е открит.

Скоро след изчезването на Ник се разчува, че ваксината не е одобрена. Говори се също, че Спенсър е присвоил огромна сума, включително спестяванията на хора, рискували и последното си пени.

Жената на Ник Спенсър също е забъркана в скандала.

В хода на разследването възникват трудни въпроси:

Жив ли е Спенсър! Къде се крие? Измамник ли е, или жертва? Защо многообещаващата ваксина е заклеймена?

Попут блиставог драгуља, град је лежао на прсима пустиње. Некада је био подложан променама и преиначењима, али сада је Време текло мимо њега. Ноћи и дани низали су се преко лица пустиње, али на улицама Диаспара владало је вечно поподне и тама се никада није спуштала. Дуге зимске ноћи могле су мразом да окују пустињу, ледећи последње остатке влаге у разређеном ваздуху Земље — али град није осећао ни топлоту ни хладноћу. Он није стајао ни у каквој вези са спољним збивањима; био је то свет за себе.

Људи су и раније подизали градове, али никада сличан овоме. Неки су трајали столећима, други миленијумима, пре но што је Време развејало чак и њихова имена. Једино се Диаспар ухватио укоштац са Вечношћу, бранећи себе и оно чему је пружао окриље против спорог осипања векова, разорне моћи труљења и погубног дејства рђе.

Од часа када је саздан, океани су нестали са површине Земље, а пустиња се распрострла читавом планетом. Ветрови и киша сатрли су у прашину последње планине, а свет је био одвећ уморан да би изнедрио нове. Град за то није марио; чак се и сама Земља могла претворити у прах и пепео, а Диаспар би и даље штитио децу својих твораца, носећи безбедно њих и њихова добра низ реку времена…

Сега, когато се озова лице в лице с единствения човек, който можеше да й помогне, Лейси почувства, че е на ръба на истерията. Все още не знаеше със сигурност дали са я проследили или не. Но на този етап вече нямаше никакво значение. Лейси разбираше, че не може вечно да бяга и да се крие.

Има една стара песен на Джери Вейл, в която всичко е казано много добре. Не мога да пея, но знам думите:

Дъщерята на прокурорката Кери Макграт претърпява инцидент, който принуждава Кери да я заведе на консултация при известен пластичен хирург.

В чакалнята пред лекарския кабинет Кери забелязва една красива жена и въпреки, че името на непознатата не й говори нищо, Кери е убедена, че отнякъде познава това лице.

При следващо посещение в кабинета на лекаря, прокурорката отново се натъква на жена с красиво лице, заобиколено от облак черна коса, правилен нос, нацупени устни, големи очи и извити вежди. Същото странно познато лице, но този път с друго име. Дали са роднини, или д-р Смит се е опитал да ги направи с еднаква външност?

Ситуацията се усложнява, когато Кери осъзнава, че двете пациентки й напомнят на Сузан Риърдън — жертвата от „убийството с черните рози“ — удушена от съпруга си и открита с тяло, покрито с черни рози.

Но защо, за бога, две от пациентките на д-р Смит са копия на жена, станала жертва на убийство?

Мистерията на една семейна трагедия…

Изминали са десет години, откакто двадесет и една годишният студент Чарлс Макензи е изчезнал. Но той неизменно спазва един ритуал: винаги се обажда на майка си за Деня на майката. Всеки път я уверява, че е добре, отказва да отговори на обезумелите й въпроси, а после затваря. Дори смъртта на баща му не успява да го върне у дома.

Сестрата на Мак, Каролин, е на 26 години. Завършила е юридическо училище и след две семейни трагедии осъзнава, че няма да може да продължи живота си, докато не намери своя брат. Решена е да разбере защо Мак се крие от тях. Затова тази година, когато Мак отново се обажда на майка си, Каролин го прекъсва, за да му съобщи решението си да го открие, каквото и да й струва това. Скоро се получава съобщение: „Кажи на Каролин, че не бива да ме търси“.

Загадъчното предупреждение на Мак не може да спре сестра му. Устремът на Каролин бързо я запраща в свят на неочаквани опасности и въпроси без отговори.

Мери Хигинс Кларк е авторка на двадесет и седем криминални романа и три сборника с кратки разкази. Само в САЩ са отпечатани повече от осемдесет и пет милиона екземпляра от книгите й, а всичките й произведения са световни бестселъри.