„Върви, народе възродени,
        към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
        съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
        В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден —
        и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
        което във душите грей!
Напред! Народността не пада
        там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!…
        О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
        които завладя със меч!…“

Тъй солунските двама братя
        насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
        о, пресвещени старини!

България остана вярна
        на достославний тоз завет —
в тържествуванье и в страданье
        извърши подвизи безчет…

Да, родината ни години
        пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
        но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
        кога обходи целий мир;
за все световната просвета
        тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време…
        Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
        на отоманский властелин…

Но винаги духът народен;
        подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
        все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
        извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте —
        заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
        сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
        звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
        о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
        творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
        във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
        в Славянството во век веков!