Реших във кръчмата на крак да дръпна чашка
                                                джин.
„Червени чучела не щем!“2 — посрещна ме един.
Момичетата покрай мен попадаха от смях,
Излязох вънка зачервен и в тъмното се спрях:
Така е: „Томи е мърляч, свиня, вмирисан пор…“
Но: „Мистър Аткинс е герой!“ — когато свири
                                                сбор…
Когато свири сбор, братле, когато свири сбор…
О, „Мистър Аткинс е герой!“ — когато свири сбор.
В театъра си взех билет — тавряз кат пеленак.
На моя стол — един пиян… Цивилен — няма как!
Показаха ми най-отзад един забутан ред,
но боя почне ли, за мен — местенце най-отпред!
Защото: „Томи е мърляч! Мърляча — настрана!“
Но: „Аткинс — в специален влак!“ — започне ли
                                                война.
Започне ли война, братле, започне ли война…
О, „Аткинс — в специален влак!“ — започне ли
                                                война.
И гаврата с войник в мундир, покрит догоре с кал,
по-гадна е от нов мундир, а той пък е парцал.
Да юркаш пийнали бойци, поседнали след бой,
е по-приятно от това да маршируваш в строй.
Тогава: „Томи е мърляч, пияница залян…“
Ала: „Британските орли…“ — забий ли барабан.
Забий ли барабан, братле, забий ли барабан…
О, да: „Британските орли…“ — забий ли барабан.
Не сме орли, ама не сме и тъпа, мръсна сган,
а просто хора без жени — войници на казан.
Е, вярно — някога върви не всичко по конец:
човек, топил в такъв казан, не става за светец.
Веднага: „Томи е мърляч, разгонен темерут…“
Но: „Моля в авангарда, сър!“ — щом лъхне на
                                                барут…
Щом лъхне на барут, братле, щом лъхне на барут
О, „Моля в авангарда, сър!“ — щом лъхне на барут.
Да: „Баня, по-добра храна…“ — ще вярваме в това,
ако ни смятате поне човешки същества.
Не щем бълвоча ви! С дела признайте най-подир,
че срам за редника не е британския мундир.
Защото: „Томи е мърляч! Ще кръшка — виж го ти!“
Но: „Доблестен британец!…“ — щом олово запищи.
И всеки свикнал: „Гьон, мърляч, легни, набивай
                                                крак…“
Но Томи вижда… И съвсем не е такъв глупак!