На два етажа задължително
са къщите, сред селски двор,
където гъски самомнителни
са все заети в шумен спор.

Шарани — в блатото, растения
в градината, отпреде — пруст.
Стоят си старите имения
из цялата чудата Рус.

От лесове необитаеми
понякога ще долети
глух вик и е неразгадаемо
човек или пък дух крещи.

Дочуеш ли църковно пение
от някой град, и клепала:
знай — цялото му население
е в смут — икона е дошла!

Русия в алени сияния
се къпе и сънува Бог.
В знамения и предсказания
живее нейният отрок.

Ето съседа — горд с халата си, —
стои на входната врата.
А с него идва дъщерята му —
на осемнадесет лета.

„Без зестра е Наташа моята.
Но я не давам на бедняк!“
И в нейните очи неволята
проблясва с влажен, скръбен знак.

„Баща ми каза… да почакаме
със сватбата… Да разбера…“
Така ли? А нима разплакани
русалки плуват във вира?

В часа на пролетните птици и
надоблачния бял копнеж,
при старците и при девиците
се случва луд световъртеж.

Ала на старците пречистени
привиждат се ту кръст, ту храм,
а при девиците единствено
лукавство свети или срам.

О, Рус — вълшебнице юродива,
ти следваш само своя ход.
Едва ли към добро ме водиш, но
без тебе няма — знам — живот.

И не изхвърлям амулетите —
Съдбата знае всеки път.
На масата до пистолетите
Брамбеус1 и Русо лежат.