I

На царски пир голям
        сатрапите шумят;
хиляда лампи там
        като слънца блестят.
За всеки е бокал
        от злато отреден —
свещеният метал
        е с вино осквернен.

II

И всеки изведнъж
        уплашено съзря
една ръка на мъж
        стената как допря
и странни букви как
        по нея зареди,
и като жезъл пак
        след туй ги проследи.

III

И царят се смути,
        треперейки от страх,
и пира прекрати,
        и каза блед и плах:
— При мен да доведат
        най-мъдрите тозчас;
и нека разчетат
        те надписа за нас.

IV

Халдейската страна
        се слави с мъдреци,
но никой не узна
        ни ред какво гласи.
Бе Вавилон прочут
        с гадатели добри,
но дългият им труд
        пак нищо не откри.

V

Един пленен младеж
        узна заповедта
и надписа зловещ
        разчете през нощта.
В салона светъл сам
        той тайната разкри.
Пророчеството там
        се сбъдна призори:

VI

„Цар Балтазар1 без бой
        ще падне повален;
ненужен прах е той
        под плащ-саван червен;
пред царския чертог
        мидиец вече бди;
на трона му висок
        персиецът седи!“