Disclaimer

Мишел Уелбек (род. 1956 или 1958 г. според самия него) е добре известен на българската четяща публика. Скандален и неочакван в живота и в творбите си, той пленява със саркастичното си чувство за хумор. Уелбек съчетава самоличностите на романист, поет, есеист и режисьор. Автор е на есе за Х. Ф. Лъвкрафт и на книги с поезия. Романите му „По-широко поле за борбата“, „Елементарните частици“, „Платформата“, „Възможност за остров“ и „Карта и територия“ го налагат като един от най-четените и превеждани съвременни френски писатели.

Романът „По-широко поле за борбата“ (1994) е емблематичен за творчеството му. Почти анонимният специалист по информатика, от чието име се води разказът, e дълбоко нещастен. Той е самотен, почти без приятели и не привлича жените. Задълбочаването на неговата депресия е недвусмислен упрек към дехуманизираното ни либерално общество, издигащо в култ борбата за материални блага и сексуалната надпревара.

„Баща ми умря преди една година. Не вярвам на теорията, според която човек пораства истински едва след смъртта на родителите си, човек никога не пораства истински.

Пред ковчега на стареца ме налегнаха неприятни мисли. Живота си живя, старият мръсник, много го биваше за тая работа. «И деца направи, глупак такъв — разпалвах се все повече аз, — здравата май си й го завирал на майка ми, а?» Всъщност бях доста напрегнат, мъртвец в семейството не е чак толкова често явление. Отказах да видя трупа. На четирийсет години съм, нагледал съм се на трупове, вече предпочитам да ги избягвам. Затова и домашно животно никога не си купих.

Не се и ожених. Не че нямаше възможности, но все се отказвах. Макар доста да обичам жените. Едно от нещата в живота, за които съжалявам, е именно ергенският живот. Неудобство е, особено по време на отпуска. Хората са недоверчиви към мъже, които от определена възраст нагоре ходят на почивка сами — все големи егоисти им се струват, че и в определени пороци ги подозират; не бих казал, че не са прави.“

Хелън Уолш е родена в Уорингтън през 1977 г., а шестнайсетгодишна се мести да живее в Барселона. Работи като сводница в квартала на червените фенери и успява да спести достатъчно средства, за да завърши езиково училище. Изтощена от тежкия си живот и разорена, тя се връща във Великобритания година по-късно и в момента работи с десоциализирани подрастващи в Северен Ливърпул. „Кучка“ е първият й роман.

Деветнайсетгодишната Мили О’Райли е умна, с чепат характер и обожавана от мъжете, но все повече се чувства като хваната в капан. Опитва се да избяга в хедонистичния подземен свят на Ливърпул, като се отдава на разюздан секс и на евтина дрога.

Шокиращо пряма и брутално поетична, Хелън Уолш създава портрета на един град и на едно поколение, като предлага женска гледна точка към жестоката истина за съзряването в съвременна Великобритания.

„Поразителна!“

в. „Телеграф“

„Тя ще ви омагьоса!“

в. „Гардиън“

„Големият дебют на 2004 г.“

в. „Арена“

П’еса А. Федарэнкі "Багаты кватарант" (1995) крытыкуе прыкрыя з’явы нашага грамадства і заклікае быць духоўна прыгожымі і маральна чыстымі.<

Кнігу склалі апавяданні і вершы аўтаркі, у тым ліку творы з цыклаў  “Кім быць”, “Уклясыкі”, “Без атраманту”, “Трыпціх” ды іншыя. Ілюстрацыі да кнігі зрабіла мастачка Наталля Зямчонак (Гарачая). Электронная версія кнігі ўтрымлівае на два тэксты больш, чым папяровая, але менш малюнкаў.<

Since this is a work of fiction, I have permitted myself certain inexactitudes. For example, the Soho Waiters’ Race does not immediately precede the Soho Ball.

The setting is obviously real, as are most of the streets, although some are not. Most of the locations are made up; real ones appear only when they have an innocuous role to play. Most of the characters are fictitious and bear the usual non-resemblance to any person living — I will not necessarily add to any person dead. Where real personages appear they have only walk-on parts.

K.W.

Цей роман — своєрідне художнє дослідження епохи переходу українського суспільства від диктатури братків до диктатури олігархічних кланів. Автор зі знанням справи описує життя злочинного світу та політичного бомонду, показує тісний взаємозв'язок капіталу з кримінальним бізнесом та правоохоронними органами, а також те, як звичайні люди стають розмінними пішаками в іграх сильних світу цього. Київ, Росія, Європа; олігархи, авторитети, негідники та праведники; любов, смерть, зрада, інтриги — і у цій круговерті — жінка, яка волею долі опиняється у вирі подій.<

Потойбічний світ зачаровує своїми видивами. Привиди і духи, закляття і талісмани, загадкові пророцтва і неупокоєні душі віддавна стали об'єктом літератури, жанр якої прийнято називати ґотичним.

«Ґотична проза» – нова серія видавництва «Піраміда». І розпочинається вона антологією української ґотичної прози XX століття «Потойбічне». Упорядник Юрій Винничук не тільки помістив до антології твори класиків Івана Франка, Василя Стефаника, Богдана Лепкого, Михайла Яцкова, Гната Хоткевича, але й розшукав для цього видання маловідомі твори, які публікувалися у довоєнних та зарубіжних часописах, відкривши таким чином новий недосліджений пласт нашої літератури.

    Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.

    Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.

    Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.

Голямата сага на Севера

Норвегия на XIV век. Далечна и непозната. Раздирана от междуособици във властта. И тиха и спокойна в отдалечените на десетки километри имения, където родовите закони стоят над кралските.

И все пак… Зад дебелите каменни зидове на господарските къщи, затрупани от сняг през половината година, задрямали в безкрайните северни нощи, горят любовни огньове и искри неподозирана страст. Едно крехко момиче, Кристин, дръзва да се опълчи срещу думата на баща си и да мине под венчило с мъжа, избран от сърцето, а не от семейството й. С Ерлен.

Годината е 1928-а. Шведската академия присъжда най-престижната награда за литература в света на четиридесет и шест годишната норвежка Сигрид Унсет, обосновавайки се: „… за впечатляващото пресъздаване на норвежкото Средновековие“. Шест години преди това е излязла от печат историческата трилогия „Кристин, дъщерята на Лавранс“, епохално произведение без аналог в световната литература досега. А осемнадесет години преди това авторитетно издателство е отхвърлило исторически роман на прохождащата писателка, съветвайки я да се насочи към по-съвременни теми.

Тази книга е издадена с финансовата помощ на НОРЛА.

Благочестивият Лавранс е понесъл тежко срама на дъщеря си. Кристин се е разделила с невестиния венец и е вече стопанка на „Хюсабю“, имението на Ерлен. Годините летят, а с тях отлита и романтиката на голямата им любов, отстъпвайки през ежедневните грижи за имението и децата. Отрезвена от живота, Кристин вижда все по-ясно недостатъците на съпруга си. Разкъсвана между стремежа да му бъде грижовна съпруга и нежеланието да понася последиците от леконравието му, тя все по-често се пита: „Нима сбърках?“

Тази книга е издадена с финансовата помощ на НОРЛА.

Кристин се е разделила с младежките илюзии и бурните чувства, но неразрешените конфликти в семейството й не спират да я терзаят. Лекомислена постъпка на съпруга й е станала причина да загубят имението „Хюсабю“ и стопанката е принудена да поеме отговорността за многолюдното семейство. Връщайки се в бащиния дом, Кристин се връща неминуемо и към сладките спомени за безгрижното детство. Но завръщането й носи и още по-силни угризения, задето е оскърбила и унижила баща си, незачитайки дълга към рода. Затаеното дълбоко разочарование от безотговорността на съпруга й продължава да трови съвместния им живот и я изправя пред труден избор: да преклони глава пред избраника си или да живее без него…

Тази книга е издадена с финансовата помощ на НОРЛА.

Великого прозаїка Бруно Шульца час і обставини прирекли на смерть від ґестапівської кулі та забуття. Проте польський поет і літературознавець Єжи Фіцовський (1924–2006) урятував пам'ять про геніального дрогобичанина, упродовж 60 років невтомно шукаючи його земні сліди та інтерпретуючи літературну, графічну, епістолярну й критичну спадщину. Ця книга — опис цієї видатної пригоди духу, своєрідний інтелектуальний детектив, пам'ятник багатокультурному середовищу Галичини, безповоротно зруйнованому нацистами й комуністами. Збірник усього, що написав Є. Фіцовський про Шульца, адресований шанувальникам літератури та мистецтва XX століття, широкому колу читачів, які цікавляться гуманітарною проблематикою.<

Джон Фаулз – один з найяскравіших представників англійської інтелектуальної прози, відомий читачеві романами «Колекціонер», «Маг», «Жінка французького лейтенанта», «Вежа з чорного дерева», «Деніел Мартін», «Мантиса», «Примха».

Книга «Арістос» – єдина в його доробку суто філософська праця.

В Рим е убит кардинал Розарио Парма.

В Асизи е взривен автобусът, в който пътува ватиканският свещеник Даниъл Адисън.

В Лос Анджелис Хари Адисън, адвокат на холивудските звезди, получава известие за смъртта на брат си.

В частна италианска клиника сестра Елена Возо се грижи за тайнствен пациент.

В Китай десетки хиляди умират от неизвестна отрова.

Един безумен план цели да промени световния ред.

Згаданая брашура прафэсара Абэцэдарскага як быццам ськіраваная супраць «вымыслаў беларускіх буржуазных нацыяналістых» у абліччы сучасных «наймітаў амэрыканскіх і заходнягерманскіх імпэрыялістых». Між іншым, у якасьці «цяжкога аргумэнту» гэтая дый яшчэ больш красачная тэрміналёгія ўсюды аздабляе й даіпаўняе зьмест брашуры Абэцэдарекага. Яна — звычайны набытак гэтак зваінага «савецкага гуманізму», што пачатак свой бярэ ў... сівой даўнасьці. Калісьці падобная тэрміналёгія прыаэдабляла ведамыя «опусы» й «пасланьні» Івана Грознага, ласьля асабліва маланкай біла, напрыклад, польскую іпалітычную эміградыю XIX стагодзьдзя дый уцекачоў з самое "матушки России» — прыкладам, Герцана, Агарова, Бакуніна, Пляханава. Найбольш яна расквітнела ў вельмі цьвяцістай мове «великого» Леніна, «бацькі народаў» Сталіна ды ўсьцяж красуе ў дачьшеньні да сучасных «антисоветско-антиленинских» плыняў: «маоізму», «тытаізму», чэхаславацкіх «зраднікаў» і г. д. Таму падобнай тэрміналёгіяй ня трэба праймацца.<