Ян ван Хелсинг
Властта на тайните общества през XX век
или защо човек не управлява света
Том I
Бележка на немския издател
Добър ден, уважаеми читателю!
Животът на един издател е наистина интересен. Не знаеш кога да очакваш изненади. През есента на 1993 г. ми се обади млад мъж, който не искаше да си каже името, и ми съобщи, че е написал изключителна книга. Сега търсел издател, но искал да остане анонимен. Приех и му казах да изпрати черновата.
Няколко дни по-късно получих по пощата дискета и паричен превод. Пакетчето беше без подател. В добавка, вътре имаше писмо, което можете да прочетете на следващите страници.
Разпечатах текста и го зачетох с огромен интерес, без да мога да спра. Бях потресен, макар вече да знаех някои неща за машинациите на определени кръгове в нашето прекрасно общество.
Естествено не ми беше възможно да проверя всички възможни взаимовръзки, описани в книгата, но дори и само част от тях да са верни, вече знам защо на планета ни има толкова мизерия, защо повечето хора са крайно бедни, защо всичкото богатство и власт на тази Земя се намират в ръцете на малцина безскрупулни личности.
Никой няма да подмине тази книга!
Искрено ваш:
К.-Д. Еверт — Гамало Тиозон
Писмо от Ян ван Хелсинг
Многоуважаеми г-н Еверт!
Преди около година един приятел ме доведе в склада на Вашето издателство RESOLUT и се изненадах от толкова много критични книги на всякакви теми. Впечатлен съм от смелостта Ви да предлагате така открито подобна литература, както и от идеята Ви за „свободно — енергийно — развитие“.
Както разбрах в RESOLUT, Вие публикувате и дебютни произведения при условие, че са убедителни и авторът поема своята отговорност. Изпращам Ви дискета с моята чернова на тема ВЛАСТТА НА ТАЙНИТЕ ОБЩЕСТВА ПРЕЗ XX ВЕК.
Със сигурност ще се запитате как попаднах на тази информация. Всъщност, когато се сблъсках с темата за тайните общества и политика, търсех нещо съвсем друго.
Както вероятно знаете, цялата материя в микро- и макро-космоса се задвижва от електромагнитни сили. Ако аз намеря начин да се намеся в действието на тези сили и насочено да ги променя, бих могъл да въздействам, от една страна, върху материята, а от друга — върху времето. Това може да стане по два начина — със и без машини. Машините са познати като антигравитационни летящи дискове, т.нар. НЛО, задвижвани от собственото магнитно поле, което произвеждат, независимо от нашето земно магнитно поле (т.е. антигравитация). Уредите, които източват тези магнитни полета и могат да ги превръщат в полезна енергия, са известни под името „свободни енергийни машини“ (например тахионни конвертори, пространствено-квантови мотори).
От своя страна, хората, които чрез съзнателна ротация на собственото си магнитно поле — тяхната МЕРКАБА — могат да променят материята, са познати под името АВАТАРИ. (Най-известеният в Западния свят е Йешуа бен Йозеф = Исус, който бил майстор между останалите.) По този начин става възможно сътворяването от етера (материализация), промяната на материята например превръщането водата във вино или желязото в злато (трансформация), повдигането на тежки предмети, реенето във въздуха (левитация), телесното пренасяне без загуба на време, например от Африка в Америка (телепортация), спонтанното излекуване чрез промяна на структурата на клетките и т.н.
Имам предимството, че съм възпитаван духовно и още отрано се учех да програмирам целенасочено подсъзнанието си да преживявам космическа закономерности и да тренирам ясновидските си способности. По закона на резонанса започнах да привличам съответните хора. В момента съм на 26 години, обиколил съм пет континента и почти във всички страни, в които съм бил, открих описаните машини, както и аватарите. Само в Нова Зеландия срещнах мнозина, които се бяха преместили заради трудностите в Европа в лицето на атомното, електрическото и нефтеното лоби при разработване на уреди за безплатно производство на енергия или антигравитационни дискове. Питах се защо хората не знаят нищо за този тип технологии и защо църквите представят действията на аватарите като чудо. Защо обявяват хора като Исус и Буда за божествени синове, въпреки че техните действия произлизат от приложение на съвсем ясни закономерности, които са на разположение ЗА ВСЕКИ на тази планета?
Постепенно започнах да разбирам кой и какво се крие зад факта, че от една страна — тези неща не се появяват в медиите или са превърнати в несериозни, а от друга — че срещу оповестяването им се води борба без зачитане на човешки живот. Малко по-късно разбрах, че темата изобщо не е безобидна игричка; мой познат рейнджър откри в северната част на южния остров Нова Зеландия опитна база за летящи чинии на американските Еър Форс и само пет часа след като публично огласи находката си, бе намерен убит заедно със своя единствен свидетел в подножието на една морска скала. Срещах се със служители на ЦРУ, морското разузнаване и BND (Германска телеграфна агенция), които се бяха замесили в подобни проекти или все още работеха за тях. Много от тях вече не искат да сътрудничат в смъртоносната игра и да дадат информация, защото се страхуват за живота си — и сигурно с право. В тази книга съм обобщил тези, а и някои други „тайни“ сведения, с които се „сблъсках“ в разследването си. Всички те са преплетени с тайни общества, религия, едри финанси и политика.
Разпънати сме между ужасяващото безсилие — което аз и моето поколение чувстваме и което кара толкова много от нас да бягаме от усещането, че НЯМАМЕ БЪДЕЩЕ — и упорития стремеж да получим в свежа, неподправена и цялостна форма отдавна познати духовни закономерности и пътища на познание с пробудената сила на това опиянение. Трябва да сме будни и да не спим ние, авторът и издателят; вероятно само днешното поколение може да промени това безпътно човечество на нашата ограбена майка Земя.
Тъй като многократно бях сериозно предупреждаван, че книгата ми ще влезе в конфликт лично с посочените сили, Ви изпращам черновата си без подател с надеждата, че материалът ще Ви направи нужното впечатление и ще го публикувате под моя псевдоним, споменат по-долу. При тези обстоятелства се отказвам от какъвто и да било хонорар.
Желая на тази книга разпространение и успех под грижливата благословия на позитивните духовни сили!
На Вас, г-н Еверт, сърдечно благодаря предварително за усилията и Ви желая закрила и сила в бъдещата Ви работа в служба на истината.
Предговор
Представете си за момент, че сте извънземен, пропътували сте неизброими светлинни години с космическия си кораб и се насочвате към Земята. Вашата мисия е да съберете данни за нея, да влезете в контакт с жителите й и да обмените знания и информация. В случай че всичко мине добре и оцените искреността и миролюбивостта на земляците, планетата би могла да се включи в глобалната между галактическа федерация. В резултат ще се осъществят контакти с жители от други планети и това би довело до скокообразна еволюция в съзнанието на хората, както и в областта на технологиите и здравеопазването.
Навлизате в земната орбита и включвате монитора за евентуални сигнали. Прихващате новинарска емисия, която ви информира за процесите на Земята. Оказва се, че си имате работа с военна планета, чиито жители — както първоначално допускате — не се бранят от космически врагове, а от хилядолетия се избиват взаимно.
На пръв поглед зад войната не стои никакъв видим план: едни се бият в името на вярата си, други — заради цвета на кожата си, трети не приемат границите на родината, четвърти се борят, за да оцелеят, тъй като нямат какво да ядат. Някои се интересуват само от пари, но като цяло всеки мисли първо за себе си. Забелязвате, че планетата изобщо не е подготвена за технологиите, които предлагате. Независимо в коя държава бихте се приземили, подаръците ви със сигурност няма да се използват за благото на човечеството, а отново за егоистичните интереси на поредния държавен водач.
Възможно е да си припомните времето, когато на родната ви планета са се водили войни, но тъй като то е отминало преди няколко хиляди години и не искате да преживявате отново същия сценарий, а същевременно констатирате, че срещу космическия ви кораб са изстреляни няколко „ракети“, бързо вземате решение, че е по — добре да посетите друга планета.
Задавали ли сте си някога въпроса защо хората отново и отново започват войни едни срещу други?
Швейцарският учен Жан — Жак Бабел установява, че през последните 5600 години човечеството е преживяло около 14500 войни с 3,5 млрд. убити. Това е половината от сегашното население на Земята. Само през 1991 г. на планетата са регистрирани 52 войни или военни огнища. Това означава, че след неизброимите — в това число и две световни войни за един век — през въпросната година една срещу друга са се изправили 104 противникови идеологии, чиито желания очевидно са достатъчно основателни, за да оправдаят убийствата на следващите милиони.
Каква тогава е целта на войната при хората?
От столетия темата за войната е занимавала умовете не само на организациите за мир, но и на философите. Според тях всички живи същества се борят за храна и територия, но това веднага не означава, че агресивното поведение на животните може да се пренесе върху човека, най-малкото защото интелигентността, съзнанието и етиката са негова еманация. Разликата дали два хищника се нападат заради плячка, или оръжейните милионери живеят от търговията с оръжие и съответно от перманентни войни, изобщо няма защо да се коментира.
От древният Рим знаем, че борбата за живот може да служи и за развлечение: под мотото panem et circenes („хляб и зрелища“) гладиаторите са били заставяни да се бият един срещу друг, за веселието на плебеите и да ги отвличат то безсилието им. Същият принцип днес използват и телевизията, видеото и футбола, за да улеснят бягството на лекомисления гражданин от потискащата истина за неговото съществуване.
От какво ни отвличат медиите?
И какво евентуално бихме научили, ако постоянно не бяхме облъчвани с нещо?
Ясно е, че от спора на двама „третият“ винаги има изгода. Всички знаят поговорката „Двама се карат — трети печели“. Ако транспонираме това върху която и да е държава или върху цялата ни планета, ще се убедим, че твърдението е вярно. Например банките, които отпускат заем на воюващите страни, имат най-голям интерес дадена война да не завърши особено бързо.
Чрез войни и безредици може да се подтикне цял един народ да приеме и дори да желае ориентацията на институции, с които в условия на мир никога не би се съгласил (например НАТО, ООН).
Хората, които не се интересуват от подобни неща, не виждат никаква връзка между войните (освен жертвите).
Възможно ли е те да са от полза и за други субекти извън военната индустрия?
Какво кара хората да мразят толкова силно, че да са готови да убиват собствените си ДРУГАРИ ПО СЪДБА?
Кое може да е толкова важно, че заради него да се отнема човешки живот?
Нищо ли не научихме от милионите и милионите загинали във войните и от болката, която остава?
В бивша Югославия например различните етноси съжителстваха мирно години наред, а днес воюват едни срещу други. Какво се случи, че изведнъж техните братя, които живеят в същото село, говорят същия език, изглеждат по същия начин, носят същите дрехи, по същия начин се радват, обичат, смеят и плачат — станаха най-омразните им врагове и започнаха да избиват децата им, да изнасилват жените и майките им, да затварят мъжете в концентрационни лагери…
Не ви ли се струва познато отнякъде?
Наистина ли боевете се водят само заради идеологическите различия на отделните фракции, или не е изключено някой да се крие зад кулисите?
Кой би могъл да е той?
Изобщо откъде идва образът на неприятеля, който религиите, учебниците и масмедиите насаждат?
Какви са целите на хората, които „раждат“ образа на врага и перманентно ни го внушават?
И кой би се облагодетелствал от нарастващата омраза и дегенерацията на човечеството?
Може би сатаната, Луцифер, Ариман, Бафомет или някои други „неуловими“ създания, на които човек с удоволствие би хвърлил вината?
Може би.
В тази книга обаче ще бъде разказана историята на неколцина съвсем реални и далеч по — уловими личности, които през 1773 г., в една къща на Еврейската улица във Франкфурт, планират до към 2000 г. да прокарат пътя за своето Единно световно правителство чрез три световни войни. Перфектно разработен план, в който ще бъдат използвани слабостите и страховете на хората срещу самите тях.
Стремежът към световно правителство впрочем съвсем не е нов, както се вижда от Ватикана, който открай време се опитва да направи света католическа територия. Историята показва, че за целта са били измъчвани и изклани милиони хора.
Ислямът, който междувременно е най-разпространената и най-фанатизираната религия, има същата цел и още по — добри шансове за това.
В списъка влиза и „пан-славянската“ идеология на Русия първоначално издигната от Вилхелм Велики1, която цели отстраняването на Германия и Австрия, за да може след поробването на Европа, да се анексират Индия и Персия.
Нека споменем и идеологията „Азия на азиатците“, която настоява за конфедерация на азиатските страни под ръководството на Япония.
И накрая — т.нар. „пан-германска“ идея, която предвижда контрол на Европа от Германия, който по — късно да се разпространи върху целия свят.
Субектите, за които ще стане дума, обаче са напълно независими от вероизповеданието и не принадлежат на никоя нация. Те не са нито леви, нито десни, нито либерали, но използват всички институции за целите си. Членуват в някои организации само, за да затруднят евентуалното разследване, да объркат „твърде любопитните“ и да ги подмамят в грешна посока. Те използват християните, евреите, фашистите, както и комунистите, ционистите, мормоните, атеистите, сатанистите, бедните и богатите… ВСИЧКИ! И най-вече невежите, незаинтересованите и безкритичните.
Между инсайдерите тези особи се наричат ИЛЮМИНАТИ (просветените, знаещите), Големия брат, невидимото правителство, мъжете в сянка, сенчестото правителство, тайното правителство, истаблишмънта…
Доколкото знам, движението на т.нар. „Илюминати“ започва около 300 000 г. пр.Хр. когато в Месопотамия група хора, наричани днес Илюминати, се инфилтрират в БРАТСТВОТО НА ЗМИЯТА и го използват за своите недобронамерени цели. Много е вероятно тази драма да е започнала значително по — рано, а именно по времето, когато се е развило Егото. Събитията обаче могат да бъдат проследени само чрез действията на „Братството на змията“, които след 3000 поколения са продължени от групировки като евреи, християни, свободни зидари или други известни организации. Въпреки че тази игра днес се аранжира от неколцина членове на Ционистката общност, тя нито е започнала с тях, нито ще завърши с тях. Това, чието начало някога е поставено, днес функционира със същата закономерност, и е достатъчно да разгледаме последните събитията, за да видим къде е проблемът.
Ако някой на всяка цена иска да сравни системата от вяра и убеждения на Илюминатите, то тя е най-близо до МАКИАВЕЛИ2 (Макиавелизъм: упражняване на откъсната от етичните норми силова политика; и политическа безскрупулност).
Ето един малък пример: властта
Вие сте новият цар в държавата и искате да се уверите, че ще запазите трона си. И така, поотделно викате двама души, за които сте сигурни, че ще изпълнят това, което им наредите. Единият го правите политически „ляв“ и го финансирате, за да може да създаде партия. Финансирате обаче и другия, но му казвате да създаде „дясна“ партия. Сега имате две опозиционни организации, субсидирате пропагандата, изборите действията им и така винаги знаете техните планове. Т.е. контролирате и двете страни. Ако пожелаете едната от тях да има предимство, просто й давате повече средства, отколкото на другата. Двамата лидери вярват, че сте на тяхна страна и сте техен „приятел“.
Народът ще е толкова обсебен от това „ляво“ и „дясно“ и никога няма да схване, че всъщност вие сте причината за раздора.
Дори ще ви моли за помощ.
Друг пример: парите
В американската гражданска война (1861–1865) Северните щати (против робството) се бият срещу Южните щати (за робството).
Преди войната чрез агентите си фамилията РОТШИЛД пропагандира „про-съюзното“ становище на Северните щати. В същото време други агенти на Ротшилд пропагандират „контра — съюзното“ становище на Южните щати. Когато по — късно избухва войната, банката на Ротшилд в Лондон финансира Севера, а банката на Ротшилд в Париж — Юга. Единствените, които наистина печелят войната, са РОТШИЛДОВИ.
За да обобщя накратко системата:
1. Създават се конфликти, в които хората се борят един срещу друг, а не срещу реалния инициатор.
2. Подстрекателят на конфликта не излиза на светло.
3. Подкрепят се всички воюващи сили.
4. Някой служи като „добронамерена инстанция“ която би могла да сложи край на конфликта.
Следователно, ако Илюминатите желаят да постигнат световно господство, начинът е да се създават по възможност толкова много конфликти, че хората да се объркат в мрежата на дезинформацията и никога да не разберат кои са реалните инициатори. Най-мощното оръжие на Илюминатите за размирици между хората са международните ТАЙНИ ОБЩЕСТВА, които скоро ще разгледаме по — подробно. Същевременно хората ще са затънали достатъчно дълго във войни, ще са толкова уморени от битки, че ще „молят“ за СВЕТОВНО ПРАВИТЕЛСТВО.
И тук лъсва планът. Хората ще призоват „доброжелателната инстанция“ да сложи край на конфликта. А коя е тя на тази планета? ООН! Чак тогава ще разберем кой всъщност се крие зад ООН.
Илюминатите, за които ще става дума, не са случайни хора — те са най-богатите особи на този свят. Илюминатите не се появяват по телевизията или в обичайните медии, защото притежават не само масмедиите, но и всички ключови средства за информация. В случай че някога нещо се чуе за тях, то ще е или неутрално, или само добро.
Голямата част от земното население никога не е знаело имената им. Авторите, които вече разкриха техните машинации, не станаха световноизвестни, въпреки че за труда си биха могли да вземат Нобелова награда.
Да се съпротивляваме срещу тях не е лоша идея, но как почти 6 млрд. души да се борят против нещо, за което не знаят, че съществува?
Факт е, че почти същото количество хора са толкова силно обсебени от свои, лични проблемчета, че никога не са имали или междувременно са загубили представа за това какво става на тази Земя. По — голямата част от съвременната цивилизация страда от „политиканстване“ и се е отдръпнала от събитията. Недостигът на време, незаинтересоваността, безкритичността и липсата на определени знания доведоха до тази „въздържаност“. С отдръпване няма да променим нищо. Напротив, именно това е желанието на скъпите ни „кормчии“. Всеки, който се откаже, улеснява Илюминатите да постигнат целта си. Затова първата крачка е да получим повече знания за нещата.
Както е казал един мирови учител:
„И ще откриете истината и истината ще ви направи свободни.“
Бихме могли да разделим хората на три групи:
1. такива, които правят нещо;
2. такива, които наблюдават случващото се и
3. такива, които само се учудват от станалото.
Настоящата книга е „моят“ принос да се изнесат на светло част от събитията, непознати за повечето от нас. Ще се опитам да стана посредник за нещата, пазени в тайна от кукловодите на тази планета. Дори и ако читателят смята, че е от третата група хора, може би ще успее да се върне, ако не веднага в първата, то поне във втората група!
Като автор на тази книга аз не защитавам някакъв определен кръг интереси, нито пък верска общност или конкретна нация. Аз съм просто човек от планетата Земя, който се ангажира с правото си на свобода и свободно развитие и желае да изпълни задачата си. И тъй като ценя високо мира между народите (което предполагам е валидно и за голяма част от човечеството), както и този в междучовешките отношения, виждам личната си отговорност в това поне да представя известната ми информация пред ближните си, за да им дам възможността да избират.
Долуизложеното не трябва просто да се преглътне несдъвкано, както вероятно става с повечето неща, които медиите ни сервират.
Съветвам хората с повърхностно мислене, които са доволни от живота такъв, какъвто е днес, да затворят книгата още сега. Но тези, които искат да търсят, биха могли да получат предизвикателни и вълнуващи подтици.
Ако виждаме в себе си като ревниви откриватели на истината — т.е. такива, които през целия си живот не само търсят — трябва да си дадем възможност да възприемаме и проверяваме неуморно новата информация. Ако духът ни вече изпълнен и следователно блокиран от съществуващи възгледи, мисли, догми или затвърден светоглед, би могло да означава, че не съществува място за друга истина или че истината, може би, изглежда съвсем различно от начина, по който сме си я представяли.
По тази причина още сега ви моля да бъдем отворени. Нека тази книга ни накара да забравим нашите религиозни, политически и етнически предразсъдъци и нека веднъж просто бъдем хора, подобно на малките деца, които не са се затворили и са способни да учат. Нека за момент се опитаме да не сравняваме прочетеното с възгледите и мненията на някой друг, а просто да се обърнем навътре и се вслушаме в интуицията и чувствата си, за да можем сами да усетим дали тези информации отговарят на истината, дори ако крайният им ефект се окаже обезпокоителен.
Веднъж да изключим мисловните си шаблони, които биха могли да казват:
„О, Боже, ако всичко това е вярно, какъв смисъл има животът ми и каква роля играя точно аз в този сценарий?“
Без паника, в последната част ще разгледаме това изчерпателно.
Книгата е призив към всеки читател да стане самокритичен и зрял гражданин. Започнете сами да търсите, намерете „вашата истина“ и изследвайте нещата по възможност по — неутрално. Аз ще се опитам да огранича следващите страници само до историческите факти, макар част от тях да не са особено популярни. Собствените ми теории са отделени, за да се откроят източниците, които са цитирани в края на книгата и са достъпни за всеки.
Въведение
Съществуват две плоскости на Едната е общото, т.нар. публично становище, което се разпространява от масмедиите и по — късно хората, които са го документирали, го превръщат в история. От другата страна са събитията, които не стават публично достояние. Това е светът на тайните ложи и общества, в които се смесват капитали, политика, икономика и религия. На тази плоскост се създават нации, подклаждат се войни, издигат се президенти или — в случай че не действат, както се очаква от тях — биват елиминирани.
Хората, изградили мнението си въз основа на медиите (вестници, телевизия, радио), както и на училищните занятия и популярната литература, познават само незначителна част от това, което ще ви разкрия на следващите страници. Изказвания като: „Никога не съм го чувал“ са разбираеми, защото тайните, съответно влиянието на една тайна ложа постигат целта си само когато останат тайна. Самото й съществуване показва, че има нещо, което е достатъчно важно за братството, за да го крие от другите.
Какво би могло да е то?
Както ще видим, мнозина братя от какви ли не тайни кръгове заемат постове, за които човек само може да си мечтае Това показва, че каквото и да укриват, го пазят за себе си и дължат позицията си на него.
Позволете ми още тук да подхвърля един малък пример, за да изясня какво имам предвид.
Една от големите организации, която дърпа конците в САЩ, е CFR (Council of Foreign Relations = Съвет за външна политика). Това полутайно формирование се доминира от синдиката на Рокфелер и от едно европейско тайно общество, наречено КОМИТЕТ НА 300-ТЕ. (Следва продължение)
В членската листа на „Комитета на 300-те“, която открих в книгата на Джон Колеман „Йерархия на конспираторите“ забелязах и името на
СЪР ДЖОН ДЖ. ЛОУДЪН.
Той е представител на N. M. Rothschild Bank в Лондон. Останалите му постове са, както следва: председател на Международния консултантски комитет на Chase Manhattan Bank (Рокфелер), председател на Royal Dutch Petroleum, директор на Shell Petroleum Company Ltd. и управител на фондация „Форд“.
Всичко това показва ненормално много власт и влияние в ръцете на един — единствен човек. Но как е заел тези постове?
Точно тук е мястото на тайните общества и ордени, на които е член. В случая — на „Комитета на 300-те“, където има 300 души от неговия калибър (и той определено не е най-властният). Представете си, че решенията и заключенията, които се одобряват на техните срещи, оказват огромно влияние върху случващото се в нашия свят.
Тези хора пазят тайните си от обществото. Те знаят нещо, което ние не знаем, и затова се наричат Илюминати (просветените, знаещите) и имат неописуема власт. Не бихте ли искали да узнаете какво е то, какво крият от вас?
Почти без изключение всички тайни се отнасят до миналото на нашата планета, историята за възникването на човека (къде и как), причината за неговата поява, т.нар. НЛО и последствията от всичко това. (НЛО е популярното название на повечето дискови или с формата на пура летящи тела, които се задвижват с две противоположно въртящи се магнитни полета и са от извънземен или земен произход.)
Предполагам, че тук мнозина прочитат думата „НЛО“ с известно неудоволствие. Точно затова обаче е толкова важно да бъдем отворени за новото — въпреки че темата съвсем не е нова, а точно обратното! Всъщност, когато става дума за НЛО, европейците са не по — малко дезинформирани, отколкото повечето жители на Земята. Отговорни за това са Илюминатите, защото те контролират медиите!
И най-вече в Германия. Със следващия пример бих искал да ви покажа, че темата НЛО има съвсем реална и земна предистория:
Освен ОБЩЕСТВОТО ТУЛЕ, на което подробно ще се спра по — късно, в Третия райх действа още един таен орден, наречен ОБЩЕСТВОТО ВРИЛ. „Врил“ се занимава почти изцяло с разработки на т.нар. НЛО. За него работят Виктор Шаубергер, д-р В. О. Шуман, както и Шривер, Хабермол, Мите, Еп, Белузо, чиито модели живите английски пилоти от Втората световна война помнят като Foo Fighters. Разработките бележат невероятен напредък, когато според твърденията им през 1936 г. в Шварцвалд е свалена една „не — земна“ летяща чиния, която въпреки падането си, остава почти непокътната.
След като двигателят основно е проучен и анализиран, благодарение на задълбочените знания на „Врил“ за имплозията и антигравитацията, се започва производство на собствени прототипи. Моделите „Врил-7“ (V7) — свръхзвуков хеликоптер с дискова форма (да не се бърка с летящите машини VI и V2) — се оказват толкова сполучливи, че днешните бомбардировачи „Стелт“ на американските военновъздушни сили изглеждат едва ли не като играчка. При тестов полет от 14 февруари 1944 г. в Пеенемюнде3 разработеният от Рихард Мийте „Врил-7“, снабден с 12 турбоагрегата BMW 028, достига височина от 24 000 м при вертикален старт и 2200 км/ч при полет. Още в края на 1942 г. са произведени няколко екземпляра на самолетите с дискова форма RFZ-6 (Rundflugzeug) под името „Хаунебу II“ Те са с радиус от около 32 м и с височина на средната ос 11 м. Летят близко над земната повърхност със скорост над 6000 км/ч. Пределната дължина на полета е 55 часа, самолетът излита вертикално, лети хоризонтално и вертикално и може да прави завои под прав ъгъл (типичния начин на движение на наблюдаваните по цял свят НЛО). По — късните разработки на „Врил“ са още по — успешни: в началото на 1945 г. те вече обикалят земното кълбо за няколко часа. Една по — късна версия на „Хаунебу II“ кораб с голяма вместимост, е с радиус 120 м и е обзаведен със спални помещения. Помислете: за какво са били нужни спални помещения, когато само за няколко часа той е можел да обиколи Земята? (Повече за обществото „Врил“ и неговото развитие в съответната глава.)
Мнозина веднага ще попитат:
„Защо тогава Хитлер е загубил войната, след като е разполагал с такива технологии?“
От една страна, причината е, че голяма част от дисковете — въпреки изключителните им авиационни успехи — се оказват негодни за военни цели. Възникналото от левитационния двигател магнитно поле създава нещо като щит, който прави стрелбата срещу тях почти безпредметна, но в същото време монтираните на кораба конвенционални оръжия също не могат да бъдат използвани. Проектите са на обществото „Врил“ и на SS Е IV (секретен отдел за алтернативна енергия на SS), т.е. не са подвластни директно на Хитлер и NSDAP4 и не са предвидени за военни цели. Едва по — късно, когато военното положение на Германия се влошава, се обмислят варианти за използване на летящите дискове.
На второ място повечето от хората нямат и най-малка представа за истинските цели на Хитлер, за това къде е обучаван, на кои ложи е член, чия идеология изповядва, кой го издига на поста му, кой го финансира и какви са скритите цели на Втората световна война. Хитлеровата идеология няма нищо общо с това, което днес учебниците наричат „историческа истина“. Хитлер е бил окултист и мистик до мозъка на костите си и за да разберем процесите в Третия райх, трябва да разсъждаваме и от тази гледна точка. За повечето изследователи — „материалисти“ Нюрнбергските военни процеси са нещо средно между приказките на братя Грим и разкази на душевно болни, защото те нито могат да се поставят на мястото на подсъдимите, нито разполагат с нужните пред — знания, за да разберат казаното от тях. Дитер Рюгерберг сполучливо обобщава това с думите:
„Само един окултист може да разбере друг окултист!“
В предстоящите глави за „Туле“ и „Врил“ ще се запознаем по — отблизо с идеологията на техните членове. Хитлер и тайните общества, на които е бил член, са знаели много повече за възникването на човечеството за строежа на Земята, антигравитацията и „свободната енергия“, отколкото днес се твърди. Всички книги и документи, които биха могли да разкрият това, по най-бързия начин са унищожени или забранени от Съюзниците, за да е сигурно, че, бъдеше хората ще могат да бъдат манипулирани. Основният интерес е свързан с технологиите на обществото „Врил“ Те са най-добре пазената тайна на Третия райх. Инженерните планове попадат първо в ръцете на руснаците, а учени като Виктор Шаубергер и Вернер фон Браун са отведени в Америка при операцията PAPERCLIP. Най-високата степен на сигурност на САЩ днес се базира върху разработките на летателни апарати, които между другото са една от причините за убийството на Кенеди (виж Атентатът Кенеди).
По времето на Третия райх са провеждани и съвсем друг тип експерименти, които тотално биха сринали представите на повечето читатели. По — нататък ще се спрем на тях поотделно. Защо повечето от нас не са чували нищо за тези неща? Например за създадената германска държава в Антарктида по време на Втората световна война НОЙШВАБЕНЛАНД? И за какво са му били на адмирал Ричард Е. Бърд 4000 въоръжени американски бойци, самолетоносач и пълно бойно оборудване, когато изследва Антарктика през 1947 г.? Защо само стотици от тях оцеляват? Много открити въпроси.
Защо само малцина са чували за разработките на НИКОЛА ТЕСЛА, към които спадат „машините на свободна енергия“, „безкабелният пренос на енергия“, „антигравитацията“ и „промяната на климата чрез насочено пласиране на стоящи вълни“? Какви щяха да са последствията от овладяването на свободните енергийни форми и използването на летящи чинии, които се нуждаят само от електромагнитно поле? И то, ако са на разположение на всички? По отношение на автомобилите това би означавало, че никога повече няма да ни се налага да купуваме бензин. Няма да се отделят вредни вещества и няма да замърсяваме околната среда. Няма да се нуждаем от ядрени електроцентрали, хората нямаше да са заключени в граници и най-вече щяхме да имаме повече време, защото нямаше да се налага да работим толкова много, за да плащаме сметките за отопление, електричество и бензин (бихме могли да използваме времето за размисъл над смисъла на живота). Тези енергийни форми са налице. Те съществуват най-малко от деветдесет години насам и се пазят в тайна от нас (виж Използвана литература).
Защо?
Защото хората на Земята се контролират чрез енергията, храната и криенето на знания. Ако информацията за подобни неща и тяхната употреба бе достъпна за всекиго, Илюминатите и останалите егоисти не биха могли повече да си играят на власт. Църквите, сектите и наркотиците също щяха да загубят значението си. За тях е изключително важно да ги пазят в тайна от останалия свят, за да могат чрез властта в бъдеще да подхранват Егото и алчността си.
Малко попрескочих страниците, за да привлека вниманието ви към темата НЛО, която е по — интересна и по — реална, отколкото мнозина си мислят. „Майтапчийската стратегия“ на англо-американския истаблишмънт до момента коства милиарди, но все пак успешно успя да натика НЛО в областта на забавното.
Освен това: първата забрана на всяка тайна ложа е никога да не бъде споменавана в публичното пространство; само произнасянето на името й от неин член се наказва със смърт (например в „99-та ложа“).
Изричането на последната теорема на Питагор в питагорейската тайна школа — „Октагона“ — също се е наказвало със смъртно наказание. Октагонът е важен ключ за разбирането на „меркаба“ (обозначение за магнитното поле на хората) и е „илюминиращ“, т.е. е решение на проблемите, които имаме. (Мер-ка-ба = две противоположно ротиращи светлинни полета, които заедно транспортират духа и тялото = дематериализация и телепортация на физическото тяло).
Пазенето на тайна е специална сила. Тя позволява провеждането на операции без легална намеса или потенциален противник и при всички случаи прави така, че между посветените възниква връзка на по — високо ниво.
Нека си припомним заключителната сцена от „Името на розата“ на Умберто Еко: когато слепият абат пита разследващия фон Баскервил:
— Какво искате всъщност?
— Баскервил отговаря:
— Искам гръцката книга, за която настоявате, че никога не е била писана. Книга посветена на комедията, която вие мразите толкова, колкото и смеха. Вероятно става дума за единствения оцелял екземпляр на втората част на Аристотел за поетиката. Има толкова творби, посветени на комедията „защо точно тази да е толкова опасна?“
Абатът:
— Защото е от Аристотел!
Баскервил:
— Какво толкова обезпокояващо има в това, че хората се смеят?
Абатът:
— Смехът убива страха, а без страх не може да има вяра. Който не се бои от дявола, не се нуждае от никакъв Бог.5
Това ни приближава повече до решението на редица проблеми, които имаме на тази планета, отколкото мислим. Някои от вас вече знаят това или може би тепърва ще го открият. (най-добре прочетете тези редове още веднъж.) Следователно, когато една тайна ложа мами обществото чрез лъжи и манипулации, за да постигне политическа и икономическа мощ за сметката на друг, пазенето на тайна може да се превърне — както в горния пример — в смъртоносно оръжие. Това не означава, че всички тайни общества са деструктивни и зли. Едно от многото разклонения на СВОБОДНИТЕ ЗИДАРИ например възниква след 1307 г. от РИЦАРИТЕ ТАМПЛИЕРИ, които са преследвани от Ватикана под натиска на френския крал Филип IV Тези, които успяват да се измъкнат от арестите и мъченията на Инквизицията, заминават предимно за Португалия, Англия и Шотландия, където столетия наред работят тайно за справедливостта в света и човешките права. В същото време (както се вижда от 33-а степен на „Шотландския ритуал“) историята показва, че тайните общества могат да представляват застрашителна сила със способността си да издигат и свалят правителства и да използват невидимите си връзки, за да предизвикат глобални промени.
За Илюминатите вече има достатъчно книги — за съжаление, по — голямата част от тях на английски. Това, което мен лично ме смути, бе фактът, че повечето от авторите са какви ли не фанатици — фанатични християни, фанатични мормони, фанатични свидетели на Йехова, фанатични десни или леви и т.н. — които въпреки че разбират какво става около нас, се аргументират от своя гледна точка и отново прехвърлят вината върху някоя групировка или върху сатаната. Това ме накара да се опитам накратко да обобщя най-важните според мен факти от политиката, финансите и религията, за да бъдат приемливи и за невярващите, и изобщо за свободните и самостоятелно мислещите хора, независимо дали са бели, черни или жълти. Ще стане ясно защо Илюминатите имат интерес отделният човек да не знае всичко.
Едва ли някой автор би могъл да разтълкува напълно заплетената картина на тази планета; в книгата ще се опитам да ви покажа от какво се вълнуват субектите с власт и пари и какви са представите им.
Както казах, дейността на Илюминатите ни отвежда най-малкото до Шумерската империя: но това би ни върнало твърде назад и ще ни отдалечи от целта. Затова нека започнем с масоните. Достатъчно е да погледнем към последните три века, тъй като въпреки че в хода на историята имената и институциите се променят, властта и намерението зад тях не са се променили.
Като обобщение още тук мога да кажа, че има много повече тайни ложи и ордени — и ги има много по — отдавна отколкото описвам в книгата. Моят текст свидетелства за допълнителните взаимовръзки и ще ви убеди, че повече от всякога днес има властници с „малко по-различна“ представа за света.
Настоящата книга ще хвърли поглед върху негативните глобални мрежи. Но тъй като нашият материален свят може да съществува само в полярности, трябва да изходим от факта, че като цяло балансът се поддържа от приблизително еднаквия по сила потенциал на позитивните конструктивните сили. За жалост повечето хора не ги осъзнават и не познават ефекта от целенасочената им употреба, което е една от причините да се оставят да ги манипулират.
Целта ми е към тази относително негативна тематика да посоча и позитивните пътища, с помощта, на които бихме могли да се освободим и да „развием“ ново разбиране за космическите сили (от гръцки — космос = ред), глобалните връзки, междучовешките отношения и индивидуалното разширяване на съзнанието съгласно настъпващата нова епоха.
И моля, не се обезкуражавайте, в случай че не успеете веднага да вникнете в цялото количество информация. Дори ако имате трудности с разбирането на някои места или се почувствате объркани в мрежата от взаимовръзки — моля, не прескачайте абзаци, защото всичко образува една цялостна картина. Намерете време да прочетете тези места втори път.
Приложената литература улеснява самообразоването в бъдеще и приканва към още по — дълбоко откривателско пътешествие в джунглата от информация. Моят исторически преглед е само върхът на айсберга или, за да не се отклонявам от темата, върхът на „пирамидата“.
Много ложи объркват нещата
МАСОНСТВОТО е една от най-старите организации, която съществува до днес. Папирусовите свитъци, намерени при разкопки през 1888 г. в Либийската пустиня, описват тайните срещи на съсловието на свободните зидари още през 2000 г. пр.Хр. Те вече са участвали в строежа на храма на Соломон и функцията им приблизително напомня днешните профсъюзи, но обслужва мистична традиция. За цел на масоните се посочва вътрешната духовна промяна на хората чрез страх от Бога. Те го наричат „Великия архитект на всички светове“, тъй като принадлежат на различни религии.
Други сведения откриваме в египетската Книга на мъртвите и при бог Тот, който някога е бил техен Велик майстор. Великият майстор е обичайното наименование на висшите водачи. Духовното знание на масоните е заменено от символи, алегории и ритуали, които служат и за комуникация. (Таен език чрез символи — например ръкостискане, пирамиди, пентаграм, употреба на числата 3, 7, 13 и 33 в гербове, емблеми, а в днешно време и във фирмени знаци и имена.)
Най-важният символ при много организации, включително при масоните, е късата кожена престилка. В началото тя е съвсем обикновена и без украса, но около 2000 г. пр.Хр. ЖРЕЦИТЕ НА МЕЛХИСЕДЕК6 я заменят с престилка от бяла агнешка кожа и до днес се използва в този вид. В древен Египет боговете, които според преданията летели с „божествени ладии“ (НЛО), са рисували по стените на храмовете с къса престилка. По — късно жреците също носят престилка като знак за предаността си към тях и за авторитета си на техни наместници пред народа. Още през 3400 г.пр.Хр. членовете на БРАТСТВОТО НА ЗМИЯТА носят престилка, за да засвидетелстват покорството си пред боговете, дошли от небето с „летящи колела“. Дали първоначалната употреба на престилката е известна на ниските степени на отделните ложи, не се знае.
През 1307 г. ТАМПЛИЕРИТЕ заедно с РИЦАРИТЕ НА ЙОАН (йоанитите) и отчасти с ГЕРМАНСКИЯ РИЦАРСКИ ОРДЕН (последните два възникват като невоенни ордени) са водещите организации зад кръстоносните походи срещу мюсюлманите. Въпреки че не са в добри отношения помежду си, те се бият заедно в защита на християнството.
Не е случайно, че около ТАМПЛИЕРИТЕ цари неяснота относно окултната и историческата им роля; тя се създава умишлено — и то най-вече през последните 150 години. Тайната на Тамплиерите изобщо нямаше да я има, ако не беше превърната в тайна от кръгове и сили, които от своята гледна точка имаха и все още имат интерес да държат истината на тъмно.
Става така, че Тамплиерите попадат в забележителна съдбовна задруга заедно с господаря си Исус Христос. Точно както учението му е превърнато в неговата противоположност — когато т.нар. „Стар завет“, срещу чиито закони се бори, е добавен към християнството — така се преобръща и духът на Тамплиерския орден. Ядрото на фалшификация и в двата случая е едно и също. По — късно, както се знае, възникват различни „Нео — псевдо-тамплиерски — ордени“. В тях вероятно има хора с добра воля, но и шарлатани и слуги на онзи дух, срещу когото някогашните Тамплиери са се борили. Смесването на имената и духа на Тамплиерите с масонските компоненти е направо гротескно. Въпреки това, е така (виж тамплиерската степен в Йоркския ритуал на масоните.)
В зората на Тамплиерския орден начело застават двама дълбоко вярващи мъже — Юг дьо Пайен и Жофроа дьо Сен — Омер, един французин и един нормандец. Образуват малък приятелски кръг, обладан от характерната за Средновековието вяра, която съвременният човек изобщо не може да си представи. На Коледа на 1117 г. в Ерусалим те решават да създадат малка група за защита на поклонниците. Тяхната единствена цел по онова време е да служат на господаря Исус Христос и на вярата. Деветимата са доста самотни — нямат нито протекция, нито много средства.
В началото на следващата година групата се представя пред крал Балдуин I и патриарха, които насърчават тяхното намерение. Скоро след това рицарите, чиято квартира дотогава е „Германската къща“ — използвано от германците сиропиталище — издигат собствена квартира върху територията на някогашния храм. Въпреки че носят името РИЦАРИ ТАМПЛИЕРИ, те смятат себе си за БРАТЯ НА ИСТИНСКИЯ ХРАМ НА ХРИСТОС, с което имали предвид ВЪТРЕШНИЯ ХРАМ НА ДУШАТА.
Историята на Тамплиерите вероятно би протекла различно и напълно безинтересно, ако не бе забележителната находка в руините на храма, към която първоначално рицарите не знаели как да подходят: това са останки от старо — еврейски текстове, само откъслеци, чието съдържание скоро се оказало решаващо за рицарите и за съдбата на ордена. Те са дадени на високообразования Етиен Хардинг за превод. Това дава тласък на всичко, което се случва впоследствие. Находките се оказват фрагменти от докладите на еврейските ешаимини (шпиони), изготвяни по нареждане на теокрацията за делата на „проклетия мамцерс (блуден син) Исус“ и за неговите „богохулства против бога на Израел“ Всичко, което можело да се прочете там, противоречало изцяло на учението, което се проповядвало. Според написаното, Исус наричал старозаветния бог ЯХВЕ Сатана и упреквал евреите, че сами са направили дявола свой единствен Бог Ясни следи за това днес могат да се открият в Евангелието на Йоан, където Исус казва на евреите: „Ваш баща е дяволът“ (Йоан 8:44). Следователно е извършена сериозна фалшификация на оригиналното учение на Христос!
Нека се поставим на мястото на онези дълбоко вярващи рицари, за да разберем шока, който са преживели. Богът, за когото църквата учела, че е „баща на Христос“, бил — според собствените думи на Исус — дяволът, с когото е дошъл да се бори на Земята! Проучването на Библията бързо убеждава здравия разум на обикновения рицар, че учението на Христос е полярна противоположност на т.нар. „Стар Завет“ и двете не могат да се съвместят едно с друго. Евреите никога не наричат своя Бог „баща“, а ЯХВЕ и ЕЛ ШАДАЙ. Ел Шадай обаче е Шайтанът7, т.е. „падналият ангел“ (Шадаим = падение; ЕЛ= главен ангел. ЕЛ често се превежда неправилно като „Бог“, „Богът“ в древния Ориент обаче е ИЛ.)
Когато през 1128 г. официалното учредяване на ордена става факт (на който Бернар от Клерво може до известна степен да се смята за покровител), малката дружина на Тамплиерите вече има своя тайна: волята да вникнат в истината за Христос. До момента царяла несигурността — скоро всичко трябвало да се изясни! Намерението им по — скоро трябва да се разбира като наивна набожност на шепа рицари, които искат да служат на господаря си Исус Христос и да предоткрият учението му. В него няма нищо агресивно, защото те не приписвали злото никому. Бернар обяснил, че амбициите им не трябва да се обвързват с омразата и че ще е разумно да не казват открито това, което мислят.
През следващите години не са открити нови сведения за оригиналното Христово учение. Орденът на Тамплиерите изпълнява преди всичко военни задачи. Тайната остава жива само в спомена на малцина — предимно провансалски — братя. Заради задачите в Ориента тя остава на заден план.
Близкият контакт с исляма дава нов импулс. Няколко писма, приписвани на Али Ибн Абу Талиб (Имам Али)8, попадат в ръцете на тамплиерско подразделение при нападение над Дамаск. В тях Али съобщавал за фалшифициране на Корана, което сравнява с фалшификациите на евангелията за Христос. Документите достигат Прованс и отново съживяват някогашното намерение да се търси истината за Исус Христос.
Този път се върви стъпка по стъпка: уж случайно провансалската комтурска9 резиденция подхвърлила документ, който най-вероятно е от кръга на катарите. Няма нищо странно, че по — късно Тамплиерите отказват да вземат участие в кръстоносния поход срещу тях. Текстът представлява част от оригиналното евангелие на Йоан, записано от еретика Марсион (Марцион) през 94 г. Приложено е писмо с кратко описание на живота на Марсион. В него се споменава, че за периода от 90 до 130 г.сл.Хр. той успява да създаде значимо, чисто християнско учение, което се разпада чак след неговото убийство. Марсион, който се е срещал с апостол Йоан, учи, че самият Христос е въплъщение на Бога, че няма никакъв „Бог — баща — Яхве“ и че именно онзи старозаветен Бог бил сатаната. Че Христос разкрил на хората собствената им святост, че самият той се нуждаел само от добрата им воля, а не от храм и следователно не от църковна институция.
Като последствие се образува „орден в ордена“ — едно истинско затворено общество на Марсионитите. Участниците, които образуват това ядро в рамките на Тамплиерския орден, са предимно германци и провансалци. Повечето рицари едва ли са знаели какво е означавала промяната на простия, симетричен кръст на ордена в „рицарски кръст“ Първоначално познатите „рицарски кръстове“, чиито варианти се използват и от други ордени, днес липсват.
Върху белите си наметки Тамплиерите са носели съвсем обикновен червен кръст. Чак след подмолното марсионитско влияние „марсионитският кръст“ — или бодливият кръст — става символ на Тамплиерите! В раннохристиянските години той е емблемата на Марсионитите; той е „еретичният кръст“. Както се твърди, евангелистът Йоан направил от тръни един кръст за светата майка Мария. Марсион го избира за знак на чистото християнство. Следователно за посветените Тамплиери рицарският кръст е символ за Марсион. По — късно възниква „двойният бодлив кръст“ на тайните тамплиерски учени.
Горе — долу по същото време се появява и бойният вик на Тамплиерите: „Да живее Богът на любовта!“ (Vive Dieu Saint-Amour!), който показва връщането на Христос и изоставянето на старозаветния отмъстителен Бог.
По — голямата част от хората — както във, така и извън ордена — не са посветени в скрития подтекст на всичко това. Моментът не е назрял, изчакват още безусловни документи от раннохристиянско време. На практика те по — късно са намерени — по обиколни пътища, на които няма да се спираме тук. Достатъчно е да кажа, че двама рицари откриват древно скривалище на Марсионитите в руините на древен Картаген. Те не попадат на него случайно, а вървят по следите на Марсион, който дълго време живее на онези места. Това, което откриват, не са само фрагменти на оригинални евангелски текстове от Йоан и Матей, а и един древен картагенски текст за вярата и създаването на света, заедно с направения вероятно от Марион превод на гръцки. В този текст — „Илу Ашера“ — се разпознава истинската основа на учението на Исус.
За появилото се през 1236 г. „Откровение на Тамплиерите“ за нас е от значение само фактът, че то предвещава идването на царство на светлината в „северната страна“ (Германия), чиито пионери ще са най-благородните от Тамплиерите. Откровението идва, когато пред двама рицари, търсещи марсионитски текстове в Картаген, се явява привидение на жена, която им предава въпросното съобщение. Вследствие е изграден Берлин — Темпелхоф — като новата северна столица на „Новия Вавилон“.
И така, каква вяра, какво състояние на духа и какъв мироглед в действителност са изповядвали Тамплиерите?
Средновековната държава се крепи на три стълба: юдейско — християнска религия, старозаветното лихварство, базирано на паричното и търговско стопанство, и принципа за абсолютно господство. Тамплиерите замислили да срутят тези три стълба, доколкото им позволят времето и възможностите. Следователно: елиминиране на юдейско — християнската църква и изграждане на първохристиянско религиозно общество, изключващо всички старозаветни компоненти.
Като резултат: сриване на паричното и търговското стопанство и забраняването на лихвата, премахване на абсолютните монархии и изграждане на един аристократично — републикански ред. Само това е достатъчно да покаже, че управляващите сили е трябвало да унищожат Тамплиерите.
След падането на Ерусалим, което означавало окончателна победа за мюсюлманите, ЙОАНИТИТЕ бягат от Светите земи и се разпръскват в различни средиземноморски острови, чиито имена използвали за своите титли. Така те първоначално се казвали РИЦАРИТЕ НА РОДОС, а по — късно — РИЦАРИТЕ НА МАЛТА. До 1789 г. израстват до изумителна военна и морска сила, преди да бъдат разгромени от Наполеон. През 1834 г. главната им квартира се премества в Рим и днес са известни като СУВЕРЕНЕН И ВОЕНЕН ОРДЕН НА МАЛТА (SMOM) (Малтийския кръст). (Между другото, членове са починалият Уилям Кейси — екс-шеф на ЦРУ (1981–1987), Александър Хейг — бивш американски външен министър, Лий Лакока — председател на корпорация „Крайслер“ Джеймс Бъкли — от радио Свободна Европа, Джон Маккоун — шеф на ЦРУ при Кенеди, Алесандре де Маренчес — шеф на френските тайни служби, Валери Жискар Д’естен (екс-президент на Франция) и др.
ТАМПЛИЕРИТЕ обаче не са в подходяща позиция, защото не успяват да спасят Светите земи. След 1307 г. те са преследвани от Ватикана по заповед на Филип IV Хубави10 Приписвани са им сатанински и други практики, а в допълнение Филип завижда на мощта и привилегиите им. По тази причина те бягат от Франция и търсят защита на по — сигурни места — в Португалия, Англия и Шотландия, където властта на Ватикана не е толкова силна. Към тях се присъединяват част от вече съществуващите МАСОНСКИ ЛОЖИ. Под новата си идентичност те започват да работят за протестантската реформация, за да отмъстят за преследванията на католическата църква.
Друга част от тях се обособява в Португалия, променя името си на РИЦАРИТЕ НА ХРИСТОС и са реабилитирани от папа Клеменс V. В Португалия Тамплиерите повторно се сдобиват с власт, но на това ще се спрем по — късно.
На 11 март 1314 г. Филип IV заповядва ЖАК ДЬО МОЛЕ — Великият майстор на Тамплиерите, да бъде изгорен на клада пред катедралата Нотр Дам.
Други две институции по време на кръстоносните походи са ФРАНЦИСКАНЦИТЕ11 и ДОМИНИКАНЦИТЕ12 ФРАНЦИСКАНЦИТЕ възприемат от египетското братство в Ел Амарна начина на подстригване с шнур, и са истински хуманисти. ДОМИНИКАНЦИТЕ, напротив, са оръдието на най-ужасната институция, която хората някога са изобретявали: католическата Инквизиция.
През 14. век в Германия за пръв път в света изплуват великите посветени от БРАТСТВОТО НА ЗМИЯТА и техните знания под латинското име ИЛЮМИНАТИ. (Старобиблейската дума за змия „нахаш“ (nahash) идва от корена NHSH, което означава „дешифрирам, разбирам“; лат. illuminare означава „осветявам, узнавам, зная“). Един от най-значимите клонове на Илюминатите в Германия са мистичните РОЗЕНКРОЙЦЕРИ, които са въведени от Карл Велики в началото на 9. век. Първата официална ложа е създадена през 1100 г. във Вормс. Дръзките Розенкройцери твърдели, че притежават знание за (извънземното) възникване на човечеството и че познават египетските тайни учения. По — късно се прославят заради уменията си да боравят с мистични символи и алхимия. Връзките между Розенкройцерите и Илюминатите са много тесни и като резултат посвещаването в по — висши степени често означавало въвеждане в кръга на Илюминатите.
Причината, че РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ са трудни за преследване, се дължи на факта, че след създаването си всеки голям клон на братството работи 108 години публично, а след това — 108 години тайно. Тези фази създават впечатлението, че междувременно орденът се е разпаднал и това улеснявало действията му. Според някои автори годината на възникване на ордена е 1614 г. когато в Хесен е публикуван текст, който публично оповестява съществуване му и приканва към членство. Отново е настъпила фаза за „публична дейност“. Текстът, призоваващ хората да се откажат от фалшиви учители като папата, Аристотел и Гален (популярен лекар от древността), разказва историята за фиктивната личност „Кристиян Розенкройц“, който да символизира създаването на ордена. Днес най-често той погрешно е сочен за основател на братството. Явно 108-годишната периодична система е имала пълен успех!
Днес РОЗЕНКРОИЦЕРИТЕ имат множество разклонения, превърнали се в едни от най-позитивните ордени и целят духовното развитие на човека (например AMORC — Alter Mystischer Orden der Rosenkreuzer, Старият мистичен орден на Розенкройцерите).
Илюминатите и Розенкройцерите са движеща сила зад редица религиозни движения. Между другото към тях спадат и ПРИЯТЕЛИТЕ НА БОГ, които са близки до апокалиптичните учения и изискват абсолютно покорство пред водачите. Цялотодвижение по — късно преминава в ОРДЕНА НА СВЕТИ ЙОАН, което Алберт Маккий определя в книгата си „Енциклопедия на масонството“ като „организация на свободните масони с тайна мисия“.
Един от хората с тесни взаимоотношения с Илюминатите и Розенкройцерите е МАРТИН ЛУТЕР13, което се вижда от собствения му печат на инсайдер (неговите инициали са розата и кръстът — какъвто е печатът на Розенкройцерите). Това става в прехода, когато начело на католическата църква е Папа Лео Х, син на ЛОРЕНЦО ДИ МЕДИЧИ. Лоренцо ди Медичи е шеф на богата международна банка във Флоренция, а едно поколение преди него ПАПА ЙОАН YXIII възлага на Медичите да събират данъците и десятъка за папата. Това ги прави една от най-богатите и влиятелни банкови къщи в Европа.
Разбиранията на ЛУТЕР срещу властта на римокатолическата църква е оправдано, защото тя прилича повече на търговско дружество, отколкото на духовна институция. Една от водещите личности на реформацията по онова време е ФИЛИП ВЕЛИКОДУШНИ, който основава „Ангелския университет“ в Магдебург и организира политическия съюз срещу католическия КАЙЗЕР КАРЛ V.
След смъртта на Лутер кръгът от единомишленици е поощряван от СЪР ФРЕНСИС БЕЙКЪН, който е най-големият водач на РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ в Англия.
При КРАЛ ДЖЕЙМС I Бейкън е координатор на проекта за създаване на официализирана протестантска английска Библия. Преводът от 1611 г., познат като „Версията на крал Джеймс“, днес е най-използваната Библия в английския свят.
Противоположната реформация е ръководена от едно ново братство, „Обществото на Исус“, по — известно под името ЙЕЗУИТИ. Йезуитският орден е учреден през 1534 г. от Игнаций от Лойача и представлява военно католическо тайно общество, е тайни ритуали, символи и вътрешни степени (клетвата за втора степен изисква смъртта на всички масони и протестанти). ЙЕЗУИТИТЕ са изпратени в Англия за да се борят с протестантските еретици. Те прилежно изпълняват задачата си, което означава, че масони трябвало добре да пазят своите тайни, за да не загубят главите си.
МАСОНИТЕ работят в Англия, Шотландия и Ирландия при абсолютна секретност и поощряват зачитането на протестантството и човешките права. Един от техните майстори (заедно с Великия майстор на Тамплиерите) присъства при подписването на MAGNA CHARTA14, а масонските ложи подкрепят протестантските движения в Англия и Германия.
През 1717 г. ЛОНДОНСКАТА МАСОНСКА ЛОЖА излиза на светло, защото смята Англия за достатъчно сигурно място. Това е периодът, който много автори приемат за начало на организираното масонско движение. Официално е така, макар че тайното дело започва хилядолетия по — рано, и както вече се каза, пазенето на тайна не би имало никакъв смисъл, ако днес всеки знаеше какво, къде и кога са вършили масонските братя. Публичната дейност на „Лондонската ложа“ предизвиква силен страх сред останалите ложи и те обвиняват лондончани в предателство. Когато страстите се успокояват, масоните отново се пръскат из цяла Европа и Новия свят. По — късно се официализират в Америка с Декларацията за независимост и „Бостънското чаено парти“, което е дело на БОСТЪНСКАТА МАСОНСКА ЛОЖА.
Джон Лок например използва основните положения на масоните, когато пише конституцията на колонията Южна Каролина, превърнала се по — късно в бастион за масоните. Книгите на сър Френсис Бейкън също разкриват масонската философия.
Декларацията на независимостта15 е почти изцяло съчинена и подписана от масони. ДЖОРДЖ ВАШИНГТОН и повечето от неговите генерали са МАСОНИ. Факт е, че без влиянието им днес нямаше да има САЩ.
Сионските мъдреци
Още една тайна организация със силно влияние, която желае да контролира Англия. Богатите еврейски равини, които са религиозните и политическите водачи на раздробения еврейски народ, обединяват силата си в групировка, станала известна като СИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ. (Ционистите се смятат за „месианския“ елит на юдейството и очакват, че всички евреи по света ще се солидаризират с техните цели. Манфред Адлер: „Синовете на мрака“)
От 1640 до 1689 г. в Холандия СИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ планират „английската революция“ (събарянето на Стюардите от Британския трон) и отпускат пари на различни отцепнически партии. Те използват влиянието си, за да издигнат ВИЛХЕЛМ МЪЛЧАЛИВИЯ, немски княз от княжество Насау — Орания, за главнокомандващ холандската армия и по — късно да го направят ПРИНЦ НА ОРАНИЯ.
„Сионските мъдреци“ организират една среща между Вилхелм, Мери — най-голямата дъщеря на ДЮКА НА ЙОРК и сестра на крал Карл II — и неговия брат и наследник Якоб II.
През 1677 г. те сключват брак и имат син, Вилхелм III, който по — късно се жени за Мария II, дъщеря на Якоб II. Така холандското и британското кралство се сродяват. С помощта на WHIGS — една от партиите на най-влиятелните англичани и шотландци, през 1688 г. Сионците изместват Стюардите от престола и през 1689 г. КРАЛ НА АНГЛИЯ става ВИЛХЕЛМ III Орански. През същата година Вилхелм III, който вероятно е масон, създава антикатолическия ОРДЕН НА ОРАНИЯ с цел да затвърди протестанството в Англия. Днес орденът продължава да действа в Ирландия, която активно подкрепя религиозната война, и има 100 000 души членове.
Крал Вилхелм III скоро забърква Англия в скъпоструващи войни срещу католическа Франция и задлъжнява дълбоко. Идва моментът Вилхелм да се реваншира на СИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ, издигнали го на поста, и с помощта на агента им УИЛЯМ ПЕТЕРСЪН успява да убеди британската хазна да заеме 1,25 млн. британски фунта от еврейските банкери.
Тъй като държавният дълг вече е твърде висок, правителството няма друг избор освен да приеме условията. Те били следните:
1. Имената на заемодателите да останат в тайна и те имат задачата да създадат Централна банка на Англия („Английската банка“).
2. На директорите на споменатата банка се разрешава да фиксират златен еквивалент на банкнотите.
3. Позволено им е да заемат десет книжни лири за всеки депозиран пфунд злато и
4. им е разрешено да консолидират държавния дълг и да подсигурят сумата чрез директно облагане на народа.
Така възниква първата частна ЦЕНТРАЛНА БАНКА АНГЛИЙСКАТА БАНКА.
Този тип банков бизнес давал възможност за 50%-ова печалба при инвестиция на банката от 5%. За това плащал английският народ. Хората, отпуснали заема, никога не са се интересували от неговото изплащане, защото чрез дълга те получили възможност да участват в политическите дела. Националният дълг на Англия скача от 1 250 000 лири през 1694 г. на 16 000 000 лири през 1698 г.
След Вилхелм III на британския престол се възкачват ХАНОВЕРИТЕ, които управляват до днес, защото УИНЗДОР по пряка линия произхождат от тях. (До 1901 г. всички монарси са на Хановерите, когато Едуард VII се жени за датската принцеса Александра и променя името си от ХАНОВЕР на САКСКОБУРГОТСКИ — германската фамилия на баща му. На 17 юли 1917 г. тя е променена на УИНЗДОР, както е и до днес.) Ясно е, че мнозинството от англичаните изобщо не са били доволни от немското господство в Англия. Създават се редица организации, които искат да върнат СТЮАРДИТЕ на трона. Заради опасността да загубят позициите си Хановерите не допускали наличието на постоянна армия в Англия и наемали нужните войски от собственото си княжество и германските си приятели. На тях, естествено, се плащало от британската държавна хазна, което отново било добре дошло за еврейските банкери. Повечето наемници са осигурявани от ПРИНЦ ВИЛХЕЛМ IX ФОН ХЕСЕН — НА — ХАУ, който е приятел с Хановерите.
Масонството дава свобода
През 1567 г. английските МАСОНИ се разделят на две големи ложи — ЙОРКЧАНИ и ЛОНДОНЧАНИ. Най-важният период за масонството обаче е началото на 17 век, когато то променя характера си от занаятчийско сдружение в тайно, мистично и окултно движение. Ложите се отварят за „не — зидари“ и през 1700 г. 70% от членската маса е с друга професия.
На 24 юни 1717 г. четирима представители на четири големи британски ложи се срещат в Лондон и учредяват Английската велика ложа, която наричат МАЙЧИНА ЛОЖА. Новата система за посвещаване в степени има три нива — ученик, калфа и майстор — т.нар. СИНИ степени (в Германия — степени на Йоан). Решението на Великата ложа е Хановерите да останат на английския трон и през 1737 г. тя посвещава Фридрих, принца на Уелс, в първите две степени. По — късно от кралската династия на Хановерите има дори няколко Велики майстори (Аугуст Фридрих, крал Джордж IV, крал Едуард VII и крал Джордж VI). Те обаче имат врагове. След свалянето на Якоб II през 1688 г. поддръжниците на СТЮАРДИТЕ създават общности, между които са и борбените ЯКОБИНИ, за да върнат Стюардите на престола.
За да защитят сина на ЯКОБ III, е създадено ново масонско разклонение — ЛОЖАТА НА ШОТЛАНДСКИТЕ ТАМПЛИЕРИ (основана през 1725 г. от Майкъл Рамзи), която е приемник на някогашните Тамплиери. Тя има още по — високи степени от Майчината ложа в Лондон, което е опит да привлече техни членове.
През 1736 г. е създадена ШОТЛАНДСКАТА ВЕЛИКА ЛОЖА, която ограничава до минимум занаятчийството и на преден план поставя мистицизма. В шотландските ложи масоните — тамплиери са нещо толкова обичайно, че по — късно се въвежда и посвещение в Тамплиерската степен.
Както виждате, има две масонски системи, враждуващи помежду си — Хановерите от МАЙЧИНАТА ЛОЖА и Стюардите на ШОТЛАНДСКИТЕ ТАМПЛИЕРИ. Кой би могъл да е непознатият Трети, който би имал интерес от тяхната борба?
Може би са ИЛЮМИНАТИТЕ?
Фамилия Ротшилд
Съществуват много загадки около тайния център на международното банково дело — РОТШИЛД.
През 1750 г. МАЙЕР АМШЕЛ БАУЕР наследява банката на баща си във Франкфурт и променя името си на РОТШИЛД (по червената табелка, висяща над входната врата, знак на успелите евреи — революционери в Източна Европа). Майер се жени и има пет сина и пет дъщери. Имената на синовете му са: Натан, Амшел, Саломон, Калман (Карл) и Яков (Джеймс). Възходът му се ускорява, когато получава благословията на ПРИНЦ ВИЛХЕЛМ IX ФОН ХАСЕН-ХА-НАУ, който го взема със себе си на масонски срещи в Германия. Принц Вилхелм, който е приятел на ХАНОВЕРИТЕ, има забележителен паричен приход от отдаване на войски на английския (хановерски) крал. Това са същите военни части, които по — късно се сражават с армията на Джордж Вашингтон при Валей Фордж — Ротшилд става личен банкер на Вилхелм.
Поради политическите размирици принц Вилхелм бяга от Дания и поверява заплатите на войската, 600 000 лири, на съхранение в банка Ротшилд. НАТАН РОТШИЛД (най-големият син на Майер Амшел) от своя страна, взема тези пари, за да открие банка в Лондон. Златото за обезпечаване на банката е на East India Company. По онова време Натан реализира четирикратни печалби от парични заеми (в банкноти) на ДЮКА от УЕЛИНГТЪН, който финансира с тях военни операции. Натан печели и от нелегалната продажба на златото, което трябвало да служи за банков резерв.
Това е началото на гигантското богатство на фамилия Ротшилд. От този момент започва тяхното международно банково дело, в което всеки син открива банка в различна държава — Амшел в Берлин, Саломон във Виена, Якоб в Париж и Колман в Неапол.
Саломон Ротшилд е масон.
МАЙЕР АМШЕЛ РОТШИЛД пише завещанието си, в което изяснява как би трябвало да се борави със семейното богатство в бъдеще. Желанието му е то да се управлява от мъжете и най-възрастният да има решаващ глас при неразбирателства или важни решения. Всички сметки и влогове трябвало да се държат в абсолютна тайна и то най-вече от правителството.
През 1773 г. в къщата на Ротшилдови, намираща се на еврейската улица във Франкфурт, МАЙЕР АМШЕЛ РОТШИЛД трябва да е провел тайна среща с 12 влиятелни и богати еврейски заемодатели (Сионските мъдреци), за да се разработи план за евентуален контрол на цялото световно богатство.
Според твърдението на Хърбърт Дж. Дорси, е обсъждано и това, че АНГЛИЙСКАТА БАНКА вече управлявала голяма част от английското богатство, но се налагал нейният абсолютен контрол, за да може да се завладее цялото световно богатство. В общи черти това е спазено.
Според данните на Дорси и Уилям Тай Кар в книгата им „Пионки в играта“ (Pawns in the Game) това е планът, който в края на краищата става известен като ПРОТОКОЛИТЕ НА СИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ. Протоколите вероятно са се появили столетия по — рано, но РОТШИЛД трябва да ги е преработил и така да са постигнали истинското си предназначение. Протоколите са държани в тайна до 1901 г. когато попадат в ръцете на руския професор Сергей Нилус. Той ги публикувал под името „Еврейската заплаха“ Виктор Марсден ги превежда на английски през 1921 г. Под заглавието Protocols of the learned elders of zion.
Има 24 такива протокола, от които аз ще цитирам само 12 и то в изключително съкратен вариант. Заради превода от английски език те вероятно се различават от оригиналния текст, но въпреки това са верни по съдържание. Пълните протоколи очертават ситуацията в съвременния свят.
Протоколите на Сионските мъдреци
Контролиране на парите:
1) … „Контролът на нациите ще стане сигурен, когато гоите (не — евреите) станат зависими от създадените огромни частни монополи — като хранилища на мощни богатства…
… Така в деня след политическата катастрофа те ще загинат заедно с държавните кредити…
… икономически кризи за увреждане на противниковите държави чрез изтегляне на парите от обръщение. Чрез натрупването на големи частни капитали, които по този начин ще бъдат отнети на държавата, тя ще бъде принудена да вземе същите тези капитали като заем. Заемите обременяват страните с лихви и ги превръщат в безволеви роби. Вместо да се събират данъци от народа, те ще дойдат при нас и ще просят от банкерите ни. Чуждите данъци са пиявици и няма начин те да бъдат отделени от държавното тяло, докато или не паднат от само себе си, или държавата сама не ги откъсне. Но гойските държави не ги откъсват, а обратно — прилепят все нови и неизбежно ще загинат.
Чрез държавните дългове страните ще станат подкупни и така ще попаднат още повече под наш контрол…“
Бележка към настоящата ситуация:
Държавният дълг на съюзите, областите и общините в Германия през 1992 г. възлиза на около 1 300 000 000 000 DM.
Контролиране на печата:
2) „… Ще постъпим с печата по следния начин: той ще служи за възбуждане и разпалване на народните страсти…, а обществото няма да има ни най-малка представа в чия услуга е той… Между написаното ще има статии, които нападат и самите нас, но те ще са наше дело и в крайна сметка ще критикуват неща, които ние не сме запланували…
… Нито едно съобщение няма да проникне в обществото без наш контрол. Днес това е факт, доколкото световните новини се разпространяват от няколко основни новинарски агенции. Ние изцяло ще ги контролираме и те ще допускат до обществото само това, което одобрим ние…
… Нашите вестници ще бъдат всякакви — аристократични, социалистически, републикански, даже и анархистки — разбира се, както е в конституцията…
… Глупаците, които вярват, че повтарят написаното в някой вестник от собствения си лагер, в действителност ще повтарят нашето мнение или нечие друго, което е желателно за нас…“
Бележка към настоящата ситуация:
Както се вижда от анализа на „Трилитералната (Тройната) комисия“ в края на книгата, почти всички новинарски агенции вече се контролират от връзката „Трилитерална комисия — CFR“ (тези организации ще бъдат обяснени по-късно).
Разпространение на властта:
3) „…Ние ще бъдем приятели на всички в обществото. Ще подкрепяме всички — анархисти, комунисти, фашисти и специално работническата класа. Те ще ни се доверят и ще станат удобен инструмент за нас…“
Контрол на вярата:
4) „…Ще отнемем истинската вяра на хората. Ще променим или отстраним основните стълбове на духовните закони… Липсата на тези закони ще отслаби хорската вяра, защото религиите повече няма да могат да обясняват взаимовръзките… Ще запълним тези празноти с материалистическо мислене и математически пресмятания…“
Объркването като средство:
5) „…За да поемем в ръце общественото мнение, трябва да го доведем до стадия на объркване…
… Впрочем, ще използваме печата за това да предлагаме на хората толкова много и различни мнения, че да загубят ясна представа в лабиринта от информацията Така ще решат, че е най-добре човек да не се интересува (от политика).“
Желанието за лукс:
6) „…За да засилим рушенето на индустрията на гоите, ние ще форсираме в тях желанието за лукс. Обикновеният човек няма да може да се радва на лукса, защото ще вдигаме постоянно цените, за да се налага работникът да работи толкова много, че да получи желаното… И докато той проумее системата, вече ще се е превърнал в неин затворник.“
Политиката като средство:
7) „…Внушенията ни за либерализъм в държавите ще променят изцяло техния облик…
… Една конституция не е нищо друго освен висша школа по разединения, недоразумения, раздори и партийни прищевки, накратко: училище за всичко онова, което служи за обезличаване на държавното дело…
… В «епохата на републиките» ние ще заменим владетеля с карикатура на управлението — президент от народа, от средите на нашите марионетки, нашите роби…
Ще превърнем свободните избори в средство, което ще ни улесни да се изкачим на световния трон, а ограничените хора ще бъдат залъгвани, че влияят на държавното устройство чрез конференции и сдружения…
Същевременно ще разрушим смисъла на семейството и неговата възпитателна роля и ще ликвидираме шанса на самостоятелната личност…
… Достатъчно е за известно време да се предостави на един народ възможността за самоуправление (демокрация) и той ще се превърне в безредна тълпа…
Силата на тълпата винаги е сляпа, безсмислена и неразумна, винаги насилена от нечие влияние. Слепият обаче не може да води слепците, без да ги тласне в пропастта. Само този, който от рождение е възпитаван от независим владетел, има понятие за политическото А, Б, В.
Нашият успех ще бъде улеснен от това, че в отношенията си с хората, от които се нуждаем, винаги ще влияем върху най-чувствителната страна на човешката природа: алчността за пари, страстите и ненаситността към човешки и материални блага…“
Контрол на храната:
8) „… Нашата сила е и в продължаващата оскъдица на храна. Капиталното право създава глад, който завладява работниците по-сигурно, отколкото това би могла да направи аристокрацията с царската власт… С недоимъка, завистта и омразата, които ще възникнат, ние ще управляваме масите… Като притежател на земя индивидът би могъл да е дори по-опасен, защото се самоосигурява. Затова на всяка цена трябва да отнемем земята му. Това ще се постигне най-добре, когато се увеличат трудностите за владеене на собствеността, … когато земите се обременят с дългове.“
Функция на войната:
9) „… За да подтикнем към злоупотреба жадните за власт хора, ние с всички сили ще ги изправим едни срещу други. В цяла Европа и чрез връзките на Европа с други части на света трябва да създадем раздори, вълнения и вражди… Трябва да сме готови да посрещнем всяка съпротива чрез войни в съседна страна… Ако някои все пак се осмелят да се обединят срещу нас, тогава ние трябва да им противодействаме чрез световна война…“
Контрол чрез образование:
10) … Гоите няма да бъдат въведени в практическата употреба на необремененото историческо мислене, а напротив — в теоретически преценки без всякаква критическа връзка с бъдещите събития…
… Нека основното в тази игра бъдат, както внушихме, изискванията на науката…
„… От гледна точка на този факт посредством печата ние предизвикахме перманентно сляпо доверие в научните теории. Интелектуалците на гоите ще се хвалят със знанията си.
Когато народът все повече бъде отучен да мисли самостоятелно и да има свое мнение, тогава най-сетне ще се твори с тона, с които ние искаме…“
Коментар:
Цитат от Уилям Купър: „Те ви казват само това, което мислят, че трябва да знаете!“
Контрол на масонските ложи:
11) „Във всички краища на света ние ще създадем и ще множим масонските ложи и така ще съблазним индивидуалистите, които биха могли да се издигнат над обществото или вече са го направили…
… Ще управляваме всички ложи от нашия център, за който само ние знаем и който е непознат на останалите.
… Кой или какво може да надмогне една невидима власт? Нашата сила е точно такава… Не — еврейското масонство ни служи слепешката за параван и робува на нашите цели. Планът за действие на властта ни остава тайна за населението, дори за останалите от собственото ни братство.“
Смъртта:
12) „… Смъртта е неизбежният край на всички хора, затова е по-добре да тласнем към нея всички онези, които препречват пътя ни.“
След разработването на този план за световно господство („Новият световен ред“ = Novus Ordo Seclorum), банковата къща РОТШИЛД трябва да е възложила на баварския евреин АДАМ ВАЙСХАУПТ да създаде ТАЙНИЯ ОРДЕН НА БАВАРСКИТЕ ИЛЮМИНАТИ.
Бележка на автора:
За „Протоколите на Сионските мъдреци“ вече е писано много — както позитивно, така и негативно. В Германия обаче, където уж цари свобода на мнението и печата, тиражирането и продажбата на Протоколите са забранени. Това може би ни връща към факта, че Адолф Хитлер ги е използвал за подкрепа на своите „антиеврейски убеждения“ които ще разгледаме по-отблизо малко по-нататък. Като автор на тази книга мен не ме интересува толкова дали точно Ротшилд или циониапите са тези, които понастоящем прилагат Протоколите — а най-вече това, стави въпрос за принцип на действие. Пред себе си имаме готов план, който показва как трябва да се действа, за да се пороби светът. И независимо кой би могъл да стои зад него, той СЕ ПРИЛАГА В МОМЕНТА. Както ще покажа още по-ясно в края на книгата, не е важно КОЙ прилага Протоколите, а какъв е принципът, заложен в тях, и че ИЗПОЛЗВАНИТЕ хора позволяват това да се случи!
Допълнително средство за постигане на целта с разделянето на света на две — робско общество на Изток и господарска раса на Запад. Това ще се постигне по начина, описан от Рудомр Щайнер в книгата му Die soziale Grundfordermig unserer Zeit, а именно, че между вярата на Изтока и науката на Запада не се постига синтез. В следствие на това учените атеисти не притежават нищо от източната мъдрост, а вярващите от Изтока са откъснати от западната наука.
Талмудът — ама че прекрасна книга!
Преди да прочетете тази глава, нека съвсем открито ви кажа, че нямам никакво намерение да се изправям срещу, която и да е раса, народ или групировка. Целта ми е просто да изложа вярванията на определен кръг хора, нищо повече. Текстът по-долу ще ви разстрои, както разстрои и мен самия. Не ми беше лесно да напиша тази глава и темата никак не ми допада, но от друга страна, вярвам, че е изключително важно да се знае какво се случва на нашата планета Земя.
Ако искате да разберете защо Хитлер, Бенджамин Франклин, Джордж Вашингтон, Мартин Лутер и много други са искали да прогонят евреите, трябва да чуете това, което следва, тъй като то е едно от нещата, които мотивират техните действия. Затова, моля ви, не ми се сърдете, че написах тази глава.
ВСИЧКИ ИЗТОЧНИЦИ СА ОТ ЕВРЕЙСКИ ПРОИЗХОД.
Връщайки се към „Протоколите“, предусещам, че някои читатели продължават да се съмняват в тяхната достоверност. Нека обаче хвърлим поглед към някои откъси от Талмуда (преводът е направен от немското издание), за да разберем защо варварите хазари внезапно са поискали да станат поклонници на Талмуда и защо евреите са били гонени, където и да са се намирали. Какво се крие зад всичко това?
Откъсите са взети директно от Талмуда:
— „Само евреите са хора, неевреите не са хора (а гои).“ (Kerithuth 6b S. 78, Jebammoth 61a)
— „Неевреите са създадени, за да служат на евреите.“ (Midrasch Talpioth 225)
— „Неевреите трябва да бъдат отбягвани дори повече от болни прасета.“ (Orach Chaiim 57, 6a)
— „Сношението с неевреи е като сношение с животни.“ (Kethuboth 3b)
— „Раждаемостта на неевреите трябва силно да се ограничава.“ (Zohar II, 4b)
— „Както заменяш изгубени крави и магарета, така трябва да заменяш и умрелите неевреи.“ (Iore Dea 337, 1)
— „Да удариш евреин по челюстта, е все едно да нападнеш Бог.“ (Sanhedrin 58b)
— „Бог (Яхве) никога не е сърдит на евреи, той се сърди на неевреи.“ (Talmud V/2/43b — 44a)
— „Където и да отидат (евреите), те ще бъдат принцове и лордове.“ (Sanhedrin 104а)
— „Вие сте родоначалник на всички народи, вие сте избраният между народите, вие сте владетелят между народите. Вие сте обичаният между народите, вие сте най-добрият между народите, вие сте най-довереният между народите.“ (Shabbat 105а)
— „Гоите не притежават жени — техните жени не им принадлежат.“ (Talmud IV/4/81 + 82 ah)
— „Вие (евреите) направихте мен (Яхве) единствения Бог в света. Аз ще ви направя единствения владетел в света. Умният се занимава с парични въпроси, тъй като нищо в Тората не е по-важно от това — те са като бликащ извор.“
— „Евреите винаги трябва да се опитват да заблуждават неевреите.“ (Zoharl, 168а)
— „Върши търговия с неевреи, ако те ти плащат пари за това.“ (Abhodah Zarah 2а Т)
— „Нееврейска собственост е като пуста земя и принадлежи на онзи евреин, който пръв я завземе.“ (Babha Bathra 54b)
— „Ако двама евреи измамят неевреин, трябва да си поделят печалбата.“ (Choschen Ham 183, 7)
— „На всеки евреин е позволено да използва лъжи и лъжесвидетелства, за да разори неевреин.“ (Babha Kama 113а)
— „На евреина е позволено да се възползва от грешката на неевреин и да го заблуди.“ (Talmud IV/2/2/70b)
Прекрасно, нали? Съмнявате ли се още, че „Протоколите“ са от юдейски произход? Разбирате ли царете, които са прогонвали евреите от държавите си?
В случая не говоря за обикновените израилтяни както има и обикновени християни или мюсюлмани — а за евреите (и изобщо хората) с власт. Те вярват в абсурдите, които току-що прочетохте.
Ако искате да разберете защо преживяваме войни, запланувани със столетия, и защо Илюминатите не се вълнуват от милионите жертви — независимо от каква раса — трябва да знаете, че в очите на вярващия в Талмуда хазаро — еврейски банкер измират не хора, а животни. За уповаващия се в Мозаичните закони (тези, които току-що прочетохте) само юдеите са хора, а всички останали не са и трябва да се третират като такива. Те не заслужават по-добро отношение.
Не ми вярвате? Ами тогава попитайте някой равин. Аз веднъж попитах един и получих следния отговор:
„Разбира се! Ние сме избраният народ! Вие сте гои.“
Не искам да кажа, че всеки евреин вярва в Талмуда и в Мозаичните закони, както и не всяко дете, израснало в християнско семейство, вярва в Христос. Настоящата книга засяга някои от хората, които се ръководят от подобни на горните „афоризми“, и описва действията, продиктувани от техните убеждения.
Мислите ли, че цитираните откъси са умотворения на някакви германски нацисти, „лошите“ на тази планета? Много се заблуждавате! Талмудът, последната инстанция на ортодоксалния юдаизъм, е най-ниската точка на моралната и духовната поквара. Където и да са пребивавали, изповядващите философията на Мозаичните закони стават легендарни със своята изкривеност и низко умение да се възползват от всички, с които влизат в контакт. Хората едновременно ги презирали и се страхували от тях. Заради измамите си те са били гонени от всички.
Евреите са били гонени от Англия през 1290 и 1655 г. от Франция — през 1306 и 1682 г., от Унгария — през 1360–1582 г., от Белгия — през 1370–1700 г., от Словакия — през 1380–1744 г., както и от Холандия, Австрия, Испания, Португалия, Италия, Бавария и други европейски страни.
Точно за тях се отнасят думите на Христос. „Ваш баща е дяволът“ (Йоан 8:44).
Това е наистина единствената причина, поради която той е убит от същите тези евреи: фарисеите!
Мартин Лутер заявява следното:
„Бях решил да не пиша повече нищо относно евреите, нито да ги критикувам. Но тъй като тези жалки, зли хора не престават да се опитват да спечелят нас, християните, на тяхна страна, реших да разпространя тази брошура, за да засвидетелствам, че съм от онези, които се противопоставят на порочните им посегателства. Никога не бих допуснал, че един християнин ще позволи да бъде прилъган от тях, за да сподели изгнанието и мизерията им. Но дяволът ръководи този свят и където Бог не е, дяволът лесно поема кормилото не само сред слабите, но и сред силните. Бог да ни е на помощ. Амин. Те подсилват вярата и злъчната си омраза срещу нас, казвайки“:
„Дръжте се. Вижте как Бог, който не напуска своя народ в изгнание, е сред нас. Ние не работим, ние се наслаждаваме на хубави и мързеливи дни, а прокълнатите гоими работят за нас. Ние получаваме парите им, затова сме техни господари, а те наши слуги. Дръжте се, скъпи деца на Израил. Най-хубавото тепърва ни предстои! Нашият Месия ще дойде и ще ни донесе лихвите и хемдата (евр.: владения, желания) на небесата. Та нима техният Талмуд и техните равини не заявяват, че за евреина не е грях да убие езичник, но е грях, ако убие брат евреин! И също не е грях, ако евреин не устои на клетвата си пред езичник. Да крадат и ограбват (както и правят, бивайки лихвари), за тях е божествена служба, т.е. смята, че не могат да ни причинят зло дори да искат, защото са благородници и обрязани светци; ние пък сме гоими. Те са господарите на този свят, а ние сме техни слуги, та дори и техен добитък. Ако някой мисли, че преувеличавам, се лъже — аз дори не казвам достатъчно. Виждам как пишат срещу нас и ни желаят зло в техните училища и молитви. Те ни ограбват чрез лихварство и ни мамят с всевъзможни трикове…“
Последното нещо, което Мартин Лутер е написал относно евреите, е:
„Нека ви кажа, че евреите хулят и сквернят името на нашия Спасител ден след ден. Поради това, милорди и дами, вие трябва не да ги търпите, а да ги прогоните. Те са наши обществени врагове, които непрестанно хулят нашия Господ Исус Христос. Те наричат… Мария блудница и нейния син незаконороден… Ако можеха да ни убият, биха го сторили; между другото много от тях убиват християни, особено онези, правещи се на хирурзи и доктори. Те знаят как да боравят с медикаментите, подобно на италианците — Борджиите и Медичите — които давали отрови, убиващи след час или след един месец.“
Трябва ли Мартин Лутер да бъде винен за това, че е бил яростен противник на евреите? Естествено не! Повече от ясно е, че той се възпротивява срещу фундаменталната Талмудична философия, която мотивира мнозина като Ротшилдови. Читателите вероятно биха се изненадали, че някои от прославените американски водачи също са се изказвали далеч по-директно, отколкото Адолф Хитлер.
Бенджамин Франклин (1706–1790) например казва:
„Трябва да предпазим тази млада нация от всякакви коварни влияния… от заплахата, която представляват евреите. В която и държава да са се установявали, ако са били повече, са я принизявали морално и икономически, и вместо да се асимилират, се сегрегират. Те се подиграват и се опитват да подкопаят християнските основи на държавата ни като не се подчиняват на законите; те изграждат държава в държавата и, ако бъдат критикувани за това, се опитват финансово да ни задушат…“
„Те са вампири, а вампирите не могат да живеят с вампири.“
Те не могат да живеят заедно. Те трябва да живеят на гърба на християнските и другите раси.
„Ако не ги отхвърлим от Съединените щати чрез конституцията, след по-малко от 200 години ще се намножат в такива количества, че биха погълнали цялата страна и променили нашата форма на управление. Ако не ги отхвърлим, след по-малко от 200 години нашите внуци ще работят на полето, докато те ще правят каквото си искат с придобитото, потривайки ръце. Господа, аз ви предупреждавам — ако не отхвърлим евреите завинаги, вашите деца ще ви прокълнат в гробовете ви.“
Той явно е знаел какво говори, защото американските президенти Фр. Делано Рузвелт, Хари Соломон Труман и Джеймс Ърл Картър са прикрити евреи. (Прикрити са евреите, които променят името, а понякога и религията си, за да крият своя произход, но продължават да преследват същите цели защото в противен случай неусетно биха свършили в ръцете на своите равини. Не ми вярвате? Тогава прочетете Die Schlimmsten Feinde unsercr Volker („най-опасните врагове на народите ни“) от Жан Бойе, Edicion Actualizada, Bogota, Colombia, 1979. Направо ще паднете.
Ето и мнението на Джордж Вашингтон (1732–1799), първия американски президент (взето от Maxims of George Washington, A.A. Appleton and Co. S. 125–126):
„Евреите работят по-ефикасно срещу нас, отколкото армиите на враговете ни. Те са стотици пъти по-опасни за нашите свободи и за нашата велика кауза. За съжаление, нито един щат не ги е прогонил още отдавна… те са като чума за обществото и са най-големите врагове на американското щастие.“
Учудени ли сте?
Някои от вас вероятно си мислят, че аз съм един от онези германци — нацисти, които имат разбирания от Втората световна война. Но това просто не е вярно!
В случая на става дума за евреите като цяло. Някои от моите най-добри приятелки са евреи. Има огромна разлика между хазарин, ционист, талмудист, Еврейския кръвен съюз (от една страна) и обикновените хора на улицата (от друга). Мен ме интересува най-вече какво е написано в Талмуда и фактът, че написаното днес се прилага.
Както по-късно ще опиша в подробности, важно е да разберем кой „обучи“ тези субекти и кой е техният Бог — Яхве, Ел Шадай, този който слезе от небесата (и не беше сам) с огън и дим на летящ облак.
Всяко общество пише историята по свой начин и я променя, за да задоволи интересите си. Това важи в пълна сила за т.нар. „евреи“, които всъщност не са истински евреи. Тези мошеници заблуждават и унищожават не само другите, но и себе си. През столетията какви ли не велики „историци“ са описвали събитията и са разрушавали онова, което не им е било угодно. Последствията днес показват какво е било скрито от мислещото човечество.
Евреинът е най-културният човек и това, драги читателю, е факт, макар наследството му да е било откраднато. Наистина, тази планета често е наричана „ад“ поради ширещото се невежеството на хората. Ако искате това да се промени и нещата да тръгнат в друга посока, е необходимо вашето лично участие, защото господарите днес не биха ви третирали по друг начин освен като техни слуги.
Истината е, че някои от най-великите „евреи“ идват от черна Африка, среден Манхатън, Манила, или някой султанат. Тук не става дума за раса и цвят на кожата, а за верую, така че условието (да бъдеш евреин) е лишено от смисъл. То е начин да се отклони вниманието от истинската игра и истинските управляващи да останат незабелязани!
Стриктното правило
През 18. век Германия става център на МАСОНИТЕ — ТАМПЛИЕРИ (което няма нищо или почти нищо общо с първоначалната идеология на Тамплиерите). Рицарските степени в тази система са обвързани от СТРИКТНОТО ПРАВИЛО, което означава, че посветените трябвало да се закълнат в строга преданост при издигането им в ранг. Водачът, наричан „непознатият главен“, който носи званието „Рицаря на червеното перо“, е предан на ШОТЛАНДСКИТЕ СТЕПЕНИ и съответно на Стюардите.
Около едно десетилетие след посвещаването на ФРИДРИХ ВЕЛИКИ „Стриктното правило“ и шотландските степени са възприети от почти цялото германско масонство.
Фридрих извлича колосални печалби от конфликтите, предизвикани от шотландските масони в Англия. Негова цел е военната експанзия на Прусия и затова подкрепя ЯКОБИНИТЕ срещу ХАНОВЕРИТЕ, а през 1745 г. и инвазията в Англия. По-късно той отново се обвързва с Англия и се облагодетелства от проблемите, за които отпуска германски войски. (Очевадно той също е чел Николо Макиавели!)
Това е едно от най-големите мошеничества в историята на Европа: малка група немски князе събаря английския трон и издига Хановерите. След това използва влиянието си, за да забърка Англия във войни, и предоставяйки германски наемни войски, изцежда английската държавна хазна.
Задлъжняването отново е от полза за еврейските банкери и следователно за Илюминатите по пътя им към завладяване на света.
Баварските илюминати на Адам Вайсхаупт
АДАМ ВАЙСХАУПТ получава образованието си в йезуитски манастир и е удостоен с професорска степен на канониците. С годините той влиза в конфликт с възгледите на католицизма и това го кара да стане частен ученик на еврейския философ Менделсон, които насочва вниманието му към гностицизма.
Малко по-късно, през 1770 г. Вайсхаупт трябва да е контактувал с обединилите се малко преди това заемодатели (Ротшилд), по чието нареждане създава ТАЙНИЯ ОРДЕН НА БАВАРСКИТЕ ИЛЮМИНАТИ в Инголщадт.
Кратко обяснение:
Баварските илюминати на Вайсхаупт не трябва да се бъркат с ИЛЮМИНАТИТЕ — хората, с които се занимавахме досега. Истинските Илюминати, както се спомена, се инфилтрират в месопотамското БРАТСТВО НА ЗМИЯТА и никога не се появяват поименно или лично в публичното пространство. Използвам името „Илюминати“, защото понятието вече е добило гражданственост между инсайдерите за кръга от хора, действащи зад кулисите. Адам Вайсхаупт обаче използва същото име за ордена си, чиито цели са сходни с целите на действащите от дълго време Илюминати (евентуално, отново за да обърка изследователите относно кръга, носещ това име). За да избегна объркването, аз ще наричам групата на Вайсхаупт винаги „Баварските илюминина“, а другите просто „Илюминати“.
Баварските илюминати са изградени от кръгове в кръговете (лукова система). Ако годността на посветените да пазят тайна се потвърди, те са допускани в още по-тесен кръг и съответно имат достъп до още по-дълбоки тайни. Само хората от най-вътрешния кръг знаели реалните цели на Баварските илюминати. На членовете от ниските степени се казвало, че по-високи степени няма, и така самоличността на Великия майстор оставала в тайна (подобно на „Стриктното правило“). Баварските илюминати са подразделени на 13 степени, които са изобразени в тринайсетте нива на илюминатската пирамида върху еднодоларовата банкнота.
Заимстват шпионската система на йезуитите, за да следят слабостите на членовете им, носещи титлата „патриарх“ Този политика на ордена дава възможност патриарсите да бъдат назначавани на постове, на които най-добре биха проявили талантите си. Очернянето също е част от тактиката, за да е сигурно, че никой от патриарсите няма да напусне ордена.
Вайсхаупт съумява да привлече най-добрите и най-светлите умове от едрите финанси, индустрията, образованието и литературата. Той използва парите и секса, за да контролира личностите, заемащи високи постове.
Ако успеел, си служел с изнудване, за да е сигурен, че държи под контрол тези нещастни водачи. Чрез адептите (високите степени). Баварските илюминати започват да съветват хора от правителството.
Естествено — зад кулисите. Тези експерти успяват да накарат правителството да избере политически курс, който е от полза за ордена. Всичко е толкова рафинирано, че според държавниците те сами стигали до идеята как да постъпят.
Причината, която се сочи за появата на Баварските илюминати, е елиминирането на всички погрешни порядки в обществото и връщането на хората в тяхното щастливо, естествено състояние. Тъй като това означава победа над църквата и монархията, последователите на Вайсхауит си създава опасни врагове в тяхно лице. Отново виждаме, че пазенето на тайна е най-важната отправна точка на ордена.
Каква наистина е идеологията на Баварските илюминати, ще разберем от един документ, добил популярност като НОВИЯ ЗАВЕТ НА САТАНАТА, пазен строго от ордена. Използвам този документ съвсем умишлено на това място, защото винаги се намират хора, които се съмняват в истинността на Протоколите на Сионските мъдреци. Може би на някои от вас ще е по-лесно да повярват на плана и принципа на действие, ако не се споменава думата ЕВРЕИН. „Заветът“ стана достъпен на широката общественост за първи път през 1875 г. когато куриер на Баварските илюминати е ударен от мълния, докато язди от Франкфурт за Париж, което доведе до конфискация на една част от информациите за световната конспирация.
В него се казва:
Първата тайна как да се управлява и как да се контролира общественото мнение, е необходимостта да се поддържат раздори, съмнения и противоречия толкова дълго, че хората да престанат да се ориентират в безпорядъка и се убедят, че би било по-добре да нямат собствено мнение за държавно — правните дела. Народните страсти трябва да бъдат разпалвани, като се създаде бездуховна, мръсна и противна литература. По-нататък е работа на печата да докаже негодността на не — илюминираните във всички области на държавния и религиозния живот.
Втората тайна е в това да се подбуждат до крайност всички слабости у хората, всички лоши навици, страсти и грешки, докато те престанат да се разбират помежду си. Преди всичко трябва да се пречупи силата на индивидуалността, защото няма нищо по-опасно от нея. Когато един човек е надарен с духовни творчески сили, е в състояние да постигне повече отколкото милиони други.
Чрез завист, омраза, сблъсъци и войни, чрез лишения, глад и разпространение на епидемии (например СПИН — бел.авт.) народите трябва да бъдат изтощавани, така че да не виждат повече никакъв изход, когато изцяло попаднат под господството на Илюминатите.
Ако една държава е изтощена от преврати или заради гражданска война е зависима от външни врагове, тя при всички случаи е обречена да загине и следователно е в наша власт. Народите трябва да бъдат приучени да смятат привидностите за чиста монета, да се задоволяват само с външни неща, да преследват единствено удоволствието, да се изтощават във вечно търсене на нещо ново и в крайна сметка да следват Илюминатите, което ще бъде постигнато, когато им се заплати добре за тяхното послушание и покорност.
Чрез развращаване на обществото хората да загубят всякаква вяра в Бога.
Чрез целенасочена употреба на думи, текстове и ловко държание масите да се управляват от волята на Илюминатите. Хората трябва да бъдат обработвани, за да се отучат от индивидуално мислене, а наличните духовни сили да се отклонят към шарлатанството на кухото ораторско изкуство. Свободните възгледи на партиите трябва да се раздуват от говорителите на Илюминатите толкова дълго, че хората да се уморят и отвратят от всякакъв тип оратори. На гражданите трябва да се внушава учението на Илюминатите за държавата, за да не могат да се опомнят.
Масите са слепи, безразсъдни и неспособни за преценка, затова държавата няма нужда от диалог, а от справедлива, но неумолима строгост и абсолютна власт.
Световното правителство ще бъде постигнато по заобиколни пътища, чрез целенасочено подкопаване на крайъгълните стълбове на всяка истинска свобода и право, на изборния ред, на печата, на свободата на личността и преди всичко на възпитанието и образованието на нациите — и то при строга секретност на начинанията. Чрез целенасочено подриване на устоите на държавата правителствата трябва да бъдат измъчвани, докато бъдат готови заради свободата да жертват цялата власт.
В Европа трябва да се раздухват личностни и национални противоречия, расова и верска омраза, от което ще възникне ужасен раздор, така че никоя християнска държава няма да може да намери подкрепа, защото останалите ще се страхуват, че един съюз срещу Илюминатите не би бил изгоден. В другите краища на света трябва да се сеят борби, безредици и вражди, за да се научат държавите на страх и всяка съпротива да бъде пречупена.
Всяка институция трябва да изпълнява важна задача в държавата, така че с увреждането на една от тях да се блокира цялата държавна машина.
Президенти на държавите трябва да бъдат избирани от редиците на робски подчинените на Илюминатите протежета, в чието минало има тъмни петна, което ще ги превърне във верни изпълнители на волята ни. Така за Илюминатите ще е лесно да тълкуват законите по нов начин и да променят конституциите. С правото на президента да обявява военно положение цялата военна сила ще попадне в ръцете на Илюминатите Непосветените владетели трябва да се отклонят от фактическо държавно управление чрез представителни длъжности и етикеция. Чрез подкупността на висшите държавни служители и прием на чуждестранни заеми правителствата трябва да бъдат тласнати в икономическото робство на Илюминатите, за да се увеличи чувствително дългът. Чрез предизвикани икономически кризи, в които внезапно ще бъдат изтеглени от обръщение всички възможни валути, ще предизвикаме крах на паричното стопанство на „не — илюминираните“ Паричната власт трябва да стане всевластна в търговията и промишлеността, за да могат индустриалците да печелят с парите си политическа власт. Освен Илюминатите и зависимите от тях милионери, полиция и войска, всички останали трябва да са безимотни. С въвеждането на общото избирателно право трябва да се създаде единовластие на мнозинството.
С привикването към мисълта за самоопределяне ще бъде унищожена тежестта на семейството и възпитателната му същност. С възпитаването чрез грешни закони и лъжливи учения младежта ще оглупее, ще е заблудена и покварена. Връзки със съществуващи и създаване на нови масонски ложи за постигане на желаната цел по пътя на разпръснатите организации: никой няма да ги познава, целите ще останат неясни, най-малко за говедата от не — илюминатите, които за прах в очите ще бъдат приканвани да участват в отворените масонски ложи.
С всички тези средства народите трябва да бъдат принудени да предложат световно господство на Илюминатите. Новото световно правителство ще бъде пазител и благодетел за тези, които доброволно му се подчинят (ООН — бел., авторът). Ако някоя държава се противопостави, съседите й трябва да бъдат подстрекавани към война срещу нея. Ако те решат да се съюзяват, трябва да се разпали световна война. (CORALF — Maitreya, der komrnende Weltlehrer, Konny-Verlag, 1991, S. 115)
Както ясно се вижда, съдържанието на „Новия завет на сатаната“ е почти идентично с това на „Протоколите на Сионските мъдреци“ — с разликата, че евреите са заменени от Илюминатите. Тъй като вече знаем по чия поръчка Адам Вайсхаупт създава Баварските илюминати, можем да предположим чие дело е „Новият завет на сатаната“.
Конспираторите са запознати със силата и влиянието на масонските ложи. Съгласно плана те започват да се инфилтрират в тях, за да ги контролират (11. протокол). Ложите, които проникват впоследствие, са наричани ЛОЖИ НА ВЕЛИКИЯ ОРИЕНТ (Loges of the Grand Orient).
Поради разточителния си начин на живот един прочут френски оратор, МАРК ДЬО МИРАБО, затъва дълбоко в дългове и чрез Вайсхаупт осъществява контакт с еврейските заемодатели. От своя страна, Мойсей Менделсон запознава Мирабо със съпругата на евреина ХЕРЦ, който става неин любовник. Така чрез натиск и дългове, Мирабо попада под абсолютния контрол от Баварските илюминати. Следващата стъпка е въвеждането му в „илюминизма“ Възложено му е да убеди ДЮКА НА ОРЛЕАН, който вече е Велик майстор на масоните във Франция, да привлече СИНИТЕ ЛОЖИ към ЛОЖИТЕ НА ВЕЛИКИЯ ОРИЕНТ.
През 1773 г. Мирабо запознава дюка на Орлеан и Талеран с Вайсхаупт, който ги посвещава в системата на „Великия Ориент“.
Когато на 1 май 1776 г. е подписана американската Декларация за независимост, Адам Вайсхаупт завършва своя добре замислен план и официализира Баварските илюминати. Тази дата погрешно се сочи за учредителна. Най-важните години на ордена са именно шестте години преди неговото официално учредяване.
Между впрочем членове на ордена са Йохан Волфранг фон Гьоте, херцог Карл Аугуст фон Ваймар, херцог Фердинант фон Брауншвайг, барон фон Далберг (генералният директор на Thurn und Taxis), барон фон Книге и много други.
През 1777 г. Вайсхаупт е посветен в масонската ложа ТЕОДОР НА ДОБРИЯ СЪВЕТ (Theodore of Good Council) в Мюнхен и не след дълго инфилтрира цялата ложа.
На 16 юли 1782 г. е сключен съюз между МАСОНИТЕ и БАВАРСКИТЕ ИЛЮМИНАТИ. Договорът обвързва около 3 000 000 членове от водещите тайни общества. Съгласно спогодба от конгреса във Вилхелмсбад в ложите се допускат евреи, тъй като по онова време те са били почти без права. Чрез контрола си върху Баварските илюминати РОТШИЛД получава директно влияние върху други влиятелни тайни ложи.
Малко се знае за решенията от срещата, тъй като всички присъстващи се заклеват да пазят абсолютна тайна. КОМТ ДЬО ВИРО, един от масоните на конгреса, е запитан дали не може да разкрие част от решенията. Той отговоря:
„Не мога да ти се доверя. Мога само да кажа, че е по-сериозно, отколкото мислиш. Заговорът, който е в лов, е толкова перфектно замислен, че монархията и църквата няма да могат да се спасят.“
Един друг присъстващ — ГРАФ СЕН ЖЕРМЕН — по-късно предупреждава приятелката си МАРИЯ АНТОАНЕТА за убийствения комплот, който щял да събори френската монархия. За нещастие съветът му остава нечут.
Заради грешки обаче част от тайните за преврат изтичат и в резултат на Ноктомври 1785 г. е проведена хайка в дома на господин фон Цвак, асистент на Вайсхаупт, разпоредена от баварския курфюрст16 Открити са множество документи, които описват плана на Баварските илюминати за НОВ СВЕТОВЕН РЕД (Novus Ordo Seclorum).
От своя страна, баварският курфюрст решава да публикува тези документи под името „Оригинални текстове на ордена и сектата на Илюминатите“. След това те са разпространени навсякъде, за да предупредят европейските монархии. Професорската титла на Вайсхаупт е отнета и той изчезва заедно с херцог Сакскобурготски (друг член на Баварските илюминати). Убеждението, че орденът е разбит, дава възможност на заговорниците да продължат работата си тайно и по-късно се появяват под друго име. След една година изниква ГЕРМАНСКОТО ЕДИНСТВО, което разпространява илюминатската пропаганда между читателските кръжоци. Там се създава известният боен вик:
Liberte, Egalite, Fraternete17.
Европейските монархии още не били осъзнали тази заплаха, когато в ход влезли Френската революция и възникналият от това терористичен режим.
Битката при Ватерлоо
Тя е най-голямото постижение на фамилия РОТШИЛД, която по онова време вече има изградена перфектна шпионска и куриерска система в цяла Европа.
На 20 юни 1815 г. един от шпионите й, който идва директно от бойното поле, съобщава на НАТАН РОТШИЛД за поражението на французите. Натан се връща в Лондон по най-бързия начин, разпродава всичките си Consul-акции на Лондонската борса и симулира, че Англия е загубила войната. Новината се разпространява като пожар. В паниката си да не загубят всичко, повечето акционери разпродават акциите си. Когато след няколко часа цената им пада до 5 цента, една дузина ротшилдови агенти на ордерово гише от другата страна на борсата изкупуват всичките акции на цената на един сандвич. Малко по-късно официалната новина за изхода от войната стига до Лондон. За секунди цената на Consul-акциите скача над първоначалната стойност и продължава да се покачва.
Наполеон получил своето Ватерлоо, а Натан — контрола върху английската икономика. За една нощ гигантските му богатства се увеличават повече от двайсетократно.
След поражението си французите имат сериозни финансови трудности и през 1817 г. договорят значителен кредит с френската банка OUVRARD и Лондонската BARING BROTHERS, но не и с Ротшилдови. Когато на следващата година Франция отново има нужда от кредит, тя повторно обръща гръб на Ротшилдови. Те, разбира се, нямат никакъв повод за щастие и прибягват до какви ли не хитрини, за да принудят правителството да им предостави сделката — без успех. Тогава на 5 ноември 1818 г. се случва нещо съвсем неочаквано. След като в продължение на една година курсът от френския правителствен заем постоянно расте, изведнъж започва неудържимо да пада. В двора на Людовиг XVIII цари напрегната атмосфера. Единствените, които не са угнетени, а напротив — ликуват — са братята КАЛМАН и ЯКОБ Ротшилд. През октомври същата година, благодарение на безкрайните си резерви и с помощта на агентите си те изкупуват огромни количества от френския правителствен заем, емитиран (отпуснат) от техните съперници Ourard и Baring Brothers, което кара курсът да се покачва. На фаталния 5 ноември обаче Ротшилдови започват да пускат на свободния пазар огромни количества облигации в основните центрове на Европа и го хвърлят в „паника“.
Това рязко променя ситуацията и Ротшилд стават „номер едно“ във Франция. Те получават цялото внимание на френския двор и то не само за финансовите дела.
След поражението на французите кланът Ротшилд поема контрола над Франция, а в Лондон чрез влиянието си върху Английската национална банка Натан Ротшилд оказва силно влияние върху британския парламент.
Масоните в Америка
След като през 1694 г. РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ основават първата си колония (днешна Пенсилвания), МАСОНИТЕ отварят първите ложи с разрешението на Майчината ложа в Англия.
Създаването на САЩ е резултат от стогодишната тайна масонска дейност. Американската война за независимост е организирана и водена от масони, точно както и американската конституция е създадена и подписана от масони. Около една трета от американските президенти са масони. Масоните имат представители в Конгреса и Сената. Американският печат — пирамидата с всевиждащото око, фениксът на държавния герб от горната страна на печата, както и оригиналният звезден банер с 13 ленти и 13 звезди, са стари и важни масонски символи, които — въпреки че са създадени по нареждане на РОТШИЛДОВИ и са пласирани от АДАМ ВАЙСХАУПТ, могат да бъдат проследени до древен Египет. Проектът на илюминатската доларова пирамида е дело на ФИЛИП РОТШИЛД, както разбираме от книгата Atlas Shrugged на любовницата му Айн Ранд.
Когато приключва Войната за независимост, американските масонски ложи се отцепват от Майчината велика ложа и създават своя собствена АМЕРИКАНСКА ВЕЛИКА ЛОЖА. Тя съдържа ЙОРКСКИЯ РИТУАЛ, който има 10 степени (десетата е Тамплиерската степен) и ШОТЛАНДСКИЯ РИТУАЛ, който е разделен на 33 степени.
Повечето масони вярват, че след 33-а степен няма други, но в действителност членовете й по-късно са посвещавани в илюминатски степени (11. протокол). Ложите на „Великия Ориент“ в Европа вече изцяло са контролирани от Баварските илюминати. Американското масонство обаче още не е заразено от „илюминизма на Вайсхаупт“. Това става едва по-късно.
Бележка към настоящата ситуация:
Трябва да се знае, че 90 процента от организираните масони днес нямат и най-малка представа какво кроят техните върховни водачи, свързани с Илюминатите. Масоните, подобно на останалите организации, са използвани като връхна дреха, за да може винаги да се разпространява влиянието на Илюминатите. Линдън Ла Рош ги описва така:
„Местните масонски ложи демонстрират това, което правят през повечето време. Обикновено това са мъжки кръгове, които преследват общи цели, използват тайно ръкостискане и разни други тайни ала — бала. Когато се съберат заедно, мислят, че могат да могат да си играят на местни босове. Това е добре за бизнеса и за кариерата. Така съпругите им получават желаното социално положение и вероятно научават по-бързо новите клюки от съседите. На върха нещата обаче изглеждат по съвсем различен начин. Редовият масонски брат няма никаква представа за това, какво става на върха…“
Интересно е да се спомене, че докато германските масони от Прусия се поставят в услуга на американците, други германски масони подкрепят Англия и реализират големи печалби. На английското правителство са отпуснати около 30 000 войници от шест германски държави, поне половината от тях са от Хесен — Насау. В много битки на страната на Англия воюват повече германски, отколкото английски войници. В битката при Трентън например участват само германци.
Но как изглеждат финансовите дела в САЩ?
Американските президенти БЕНДЖАМИН ФРАКЛИН и ТОМАС ДЖЕФЕРСЪН са били врагове на идеята за частна банка, контролираща щатската валута. След смъртта на Франклин през 1790 г. Ротшилдовите агенти издигат АЛИКЗАНДЪР ХАМИЛТЪН на поста финансов министър. Той основава ПЪРВА НАЦИОНАЛНА БАНКА НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ (First National Bank of Unites States) — първата централна банка в Америка. Тя е изградена по подобие на „Английската банка“ и е контролирана от Ротшилдови.
През 1811 г. когато договорът на банката със САЩ изтича, американската икономика вече е толкова дестабилизирана, че договорът не е подновен за следващите пет години. От своя страна, Ротшилдови упражняват влиянието си върху британския парламент до степен Англия да поиска обратно американските си колонии. Това води до войната през 1812–1814 г. САЩ задлъжняват дълбоко и не им остава друга възможност, освен отново да молят банкерите за кредит (т.е. Централната банка).
През 1836 г. при президента Андрю Джексън тя отново остава на заден план, но през 1863 г. получава обратно концесиите си и през 1913 г. се превръща във „Федерална резервна банка“ — днешната централна банка на САЩ. (Следва обяснение)
След смъртта на Майер Амшел през 1812 г. Натан Ротшилд получава решаващия глас върху семейното богатство. В качеството си на глава на семейството той открива NATHAN MAYER ROTHSCHILD & SONS BANK в Лондон, с клонове във Виена, Париж и Берлин. Тази банкова къща оперира с покупко — продажби на акции, отпуска заеми и подсигурява правителства, администрира и контролира други банки, железници, стоманозаводи, военни производства и много други. В Америка N. М. ROTHSCHILD & SONS е представена от KHUN LOEB & СО, ]. P. MORGAN & СО и AUGUST BELMOND & СО.
Натан запазва поста си в семейния клан до 1836 г., когато е отровен на една семейна среща. Повод за срещата е сватбата на сина му ЛАЙНЪЛ Ротшилд. Според някои Натан е убит, защото крадял от семейното богатство.
Синът му ЛАЙНЪЛ е успешен нов шеф на N. М. Rothschild & Sons и в края на краищата е избран за депутат в Британския парламент.
Якоб (Джеймс) Ротшилд от клона в Париж е представител на семейното богатство от 1836 г. до 1868 г. Той е следващият по възраст след Натан.
В съюза си с „Баварските илюминати“ РОТШИЛДОВИ представляват финансовата сила на ционизма, а по-късно и на комунизма, и подкрепят и финансират много революции и войни. Например те финансират и двете страни в Американската Гражданска война (1861–1865). От декември 1860 г. до май 1861 г. Единайсет щата, чиято стопанска система се базира на робството (Южните щати), обявяват, че излизат от съюза и се обединяват в „конфедеративни щати“. Това води до Сецесионната война през април 1861 г. срещу останалите щати в Северна Америка. Причините, довели до Гражданската война, почти изцяло са свързани и провокирани от РОТШИЛДОВИТЕ АГЕНТИ. Един от провокаторите е ДЖОРДЖ БЪКЛИ, който създава РИЦАРИТЕ НА ЗЛАТНИЯ КРЪГ. Чрез Бъкли и рицарите кланът Ротшилд раздухва слабите страни на съюза на конфедеративните щати. В останалите щати ротшилдовите „Дж.П. Морган“ и „Аугуст Белмонд“ пропагандират предимствата на съединението. Лондонската банка на Ротшилд финансира Севера, Парижката банка — Юга. Страшна сделка за Ротшилдови! Когато човек финансира и двете страни и им осигурява оръжие, не му остава друго, освен да спечели, в случая губят само американците: Северните и Южните щати. (Макиавели ни дава повод за размисъл).
Президентът ЛИНКЪЛН обаче прозира играта и отказва да плати огромните лихви на Ротшилдови през 1862 г. и 1863 г. Вместо това той нарежда на Конгреса да отпечата Green Back-долари, с които да плати на съюзническите войски.
Това естествено не пасва на плановете на Ротшилдови и на 14 април 1865 г. Линкълн е убит от техния агент ДЖОН УИЛКИС БУТ. По-късно Джон У. Бут е освободен от затвора чрез рицарите на „Златния кръг“ и доизживява щастливо дните си в Англия — с тлъстия паричен превод от Ротшилдови.
След смъртта на Линкълн Green Back-доларите са инкасирани и откупени на смешна цена от централните банкери Морган, Белмонд и Ротшилд.
Карл Маркс
Друг клон на БАВАРСКИТЕ ИЛЮМИНАТИ, който по онова време е известен като СЪЮЗ НА ПРАВЕДНИЦИТЕ (League of the Just) и произлиза от една от най-успешните революционни групировки във Франция — ОБЩЕСТВОТО НА ЧЕТИРИТЕ ГОДИШНИ ВРЕМЕНА — се сдобива с двама нови членове: евреина МОЙСЕЙ МОДЕХАЙ МАРКС ЛЕВИ (по-известен като КАРЛ МАРКС) и неговия приятел ФРИДРИХ ЕНГЕЛС, син на индустриалец, които по-късно написват Комунистическия манифест. Част от Манифеста е тяхно дело, но всъщност той пресъздава идеологията на „Съюза на праведниците“ и на други френски нелегални общества с революционна нагласа. Гари Ален пише:
„В действителност Комунистическият манифест се използва години наред преди името Карл Маркс да стане толкова популярно и да бъде цитирано като автор на кодекса. Всичко, което Маркс прави на практика, е, че модернизира и кодифицира същите революционни планове и принципи, които 70 години преди това бяха подписани от Адам Вайсхаупт, създателя на Баварските илюминати.“ (Die Insider, S. 32.)
Вече няма пречки пред „борбата против капитализма“ Благодарение на интелектуалните си способности Маркс успява да промени имиджа на съюза до такава степен, че след 1847 г. приема името КОМУНИСТИЧЕСКИ СЪЮЗ.
Ясно е че, от една страна, Баварските илюминати създават капиталистически системи в Англия и Америка, а от друга — „анти — капиталистически“, дори комунистически системи, за да използват (по модела на Макиавели) така възникналия конфликт и да държат човечеството в обърканост и постоянни раздори.
План за управление на света
ВАИСХАУПТ умира през 1830 г. на 82 години. През 1834 г. ръководството на Баварските илюминати поема ДЖУЗЕПЕ МАЗИНИ, който запазва поста до смъртта си през 1872 г.
По време на управлението си Мазини се свързва със сатаниста АЛБЕРТ ПАЙК — СУВЕРЕННИЯ ВЕЛИК МАЙСТОР НА ДРЕВНИЯ И ПРИЕТ ШОТЛАНДСКИ РИТУАЛ под южната юрисдикция на САЩ и по-късно основател на КУ КЛУКС КЛАН. Той е назначен от Мазини за водач за операциите на Баварските илюминати в САЩ. Като топ-илюминати Пайк и Мазини работят съвместно. Пайк поема теософските аспекти на техните операции, Мазини — политиката. Когато заради революционните дейности на Мазини масонските ложи на Великия Ориент се прочуват с лоша слава в Европа, Пайк изготвя гениален план.
В едно писмо до Пайк от 22 януари 1870 г. Мазини пише:
„Трябва да позволим на всички съюзи да съществуват както досега със своите системи, централни организации и различни видове кореспонденция между високите степени на съответния ритуал в техните настоящи форми. Трябва обаче да създадем един супер — ритуал, който да остане неизвестен, в който ще каним зидарите от високите степени по наш избор. От съображение за събратята ни тези мъже трябва да се подчиняват на най-строгата тайна. Чрез най-висшия ритуал ще управляваме цялото масонство; той ще се превърне в международна централа, която ще е изключително силна, защото ръководството и ще е неизвестно.“ (Occult Theocracy Ladv Queensbourgh, S. 208–209 и Die Insider. Gary Allen)
Вероятно става въпрос за елита от 33-а степен на Шотландския ритуал. Идеологията на тази степен на ще намерите в следващата глава.
В едно писмо от 15 август 1871 г. до водача на Илюминатите Мазини ПАЙК излага в общи черти плана за покоряване на света чрез три световни войни — пътя за създаването на НОВ СВЕТОВЕН РЕД.
ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА трябвало да се инсценира, за да може Царска Русия да падне под прекия контрол на Илюминатите. След това тя щяла да се използва като вражески образ, за да се насърчат идеите на Баварските илюминати по целия свят.
ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА трябвало да се изфабрикува с цел манипулация на различните намерения между германските националисти и политическите ционисти. Целта е увеличаване на руското влияние и създаването на една нова държава — Израел — в Палестина.
ТРЕТАТА СВЕТОВНА ВОЙНА трябвало да възникне от различията в мненията, които Илюминатите ще предизвикат между ционистите и арабите. Планира се световно разширяване на конфликта.
Момент от Третата световна война е сблъсъкът между нихилисти и атеисти, за да се провокира социален преврат, който ще се осъществи с невиждани досега бруталност и зверства.
След унищожаването на християнството и атеизма на хората щяла да се даде истинската „доктрина на Луцифер“ и така с един куршум — два заека.
Бележка към настоящата ситуация:
Чрез „вражеския лик“ на Русия западните нации бяха притиснати да се включат в над — национални съюзи, в които иначе не биха участвали (НАТО, ООН). От своя страна, СССР в качеството му на световна заплаха бе оставен да процъфтява като международен търговец на оръжие, което, на свой ред, бе добре дошло за международните банкери.
За пореден път се убеждаваме, че зад Втората световна война се крие съвсем различен сценарий от този, на който ни учат.
Алберт Пайк и рицарите на Ку Клукс Клан
Нека обърнем по-голямо внимание на АЛБЕРТ ПАЙК „Шотландския ритуал“ „Официално“ масонският орден на ШОТЛАНДСКИЯ РИТУАЛ възниква през 1801 г. в САЩ от привърженици на Торите (английска консервативна партия). Те обаче отпреди се занимават с антихристиянски, съответно сатанински практики.
Някъде след 1840 г. насам организационната структура на американското масонство е под строгия надзор на „Шотландския ритуал“ Неговите степени на инициация са 33. Той има южна юрисдикция в Арканзас и северна в Бостън.
В средата на последното столетие Шотландският ритуал като инструмент в стратегията на БРИТАНСКАТА КОРОНА (с която ще се запознаем в следващата глава) упражнява непрекъсната офанзива на убийства и расистки терор срещу САЩ и съседните държави. Най-важните събития са окупацията на Мексико по времето на Мексиканската война (1846–1848), бунтовете срещу робовладелците, т.е. Американската гражданска война (1861–1865) и офанзивата на Ку Клукс Клан срещу възстановяването на Южните щати (1867–1870).
Създаденият от Джордж Бъркли орден РИЦАРИ НА ЗЛАТНИЯ КРЪГ за пръв път изплува в Синсинати под ръководството на КИЛИЪН ВАН РЕНСИЙЛЪРС. „Златният кръг“ трябвало да изгради нова робска империя с център Куба. Целта на избиването на омразните католически испанци, които да бъдат заместени с черни роби, докарани свежи — свежи от Африка. Това е първата „Северноамериканска свободна търговска спогодба“. Печатът на РИЦАРИТЕ НА ЗЛАТНИЯ КРЪГ е същият като на РИЦАРИТЕ НА МАЛТА, малтийският кръст. В крайна сметка „Рицарите на златния кръг“ изчезват от сцената.
През 1867 г. в Нешвил Алберт Пайк създава ОРДЕНА НА РИЦАРИТЕ НА КУ КЛУКС КЛАН. Пайк е „Великият дракон“ и съответно водач на Ку Клукс Клан (на гръцки kyklos = кръг). Те отново са тук, „Рицарите на златния кръг“.
ККК също използва малтийския кръст като емблема и е ръководен от видни масони.
Ако човек разгледа расистките и незачитащите човешките права цели на ККК и даде оценка за „душевността“ на неговите създатели и членове, наистина би се запитал дали става въпрос за представители на човешката раса. ККК брутално се опитва да отнеме избирателните права на чернокожите, да ги лиши от правото да притежават оръжие, да ги ощети в учебните заведения и да принизи условията им на живот до робско ниво.
В еврейската общност се учредява независимият орден B’NAI B’RITH. B’nai B’rith е ционистка тайна ложа, която се числи към масонските ложи. Приблизително означава „Синове на съюза“ Те издигат претенция за лидерство на световното еврейство.
Въпреки че повечето ложи на този орден са в северната част на САЩ, B’nai B’rith открито застава на страната на конфедеративните щати. Много от говорителите на ордена се застъпват шумно за робството и дори след Гражданската война продължават да работят за целите на конфедерацията.
Бележка към настоящата ситуация:
Свързаната с B’NAI B’RITH АНТИ — КЛЕВЕТНИЧЕСКА ЛИГА (ADL) стартира за кратко кампания за оклеветяване на чернокожите американски политици като антисемити. По този начин трябвало да се разгорят расови конфликти и да се повлияе върху позицията на американските евреи, които до момента са се застъпвали за чернокожите. ADL официално се обявява против ККК, но се застъпва за статуята на Алберт Пайк (създателят на ККК), която и днес стърчи във Вашингтон, и е ясно, че има връзка „Шотландския ритуал“.
Иска ми се да цитирам част от една реч на ПАЙК от 4 юли 1889 г. пред 32-а степен на Шотландския ритуал:
„Ние вярваме в един Бог, обаче това е Бог, комуто не се кланяме суеверно. Религията на масонството трябва да бъде продължена от всички нас, посветените във високите степени, в чистотата на Луциферианското учение. Ако Луцифер не беше Бог, то щеше ли Адонай (Христос), чиито дела свидетелстват за жестокост, човешка омраза… и отклоняване от науката, да го клевети? Да, Луцифер е Бог, но за съжаление и Адонай е Бог. Защото законът на вечността казва, че няма светлина без сянка, красиво без грозно и бяло без черно, защото Абсолютът може да съществува само в два бога… Затова сатанинското учение е ерес. И истинската чиста философска религия е вярата в Луцифер, Бога на светлината, който е равнопоставен на Адонай. Но Луцифер, Богът на светлината и на доброто, се бори за човечеството срещу Адонай, Богът на тъмнината и злото…“
Този цитат всъщност е от основния документ на Пайк от библиотеката на „Шотландския ритуал“ във Вашингтон и е на английски и френски език.
Според собствените му показания Пайк е сатанист и агент на БРИТАНСКАТА КОРОНА, респ. на Лондонското СИТИ. През 1867 г. той посвещава президента на САЩ АНДРЮ ДЖОНСЪН от 4-а до 32-а степен в Шотландския ритуал. Трийсет и девет дена след встъпването на президента ТЕОДОР РУЗВЕЛТ в длъжност — който също е масон и англофилски расист — е издигнат паметник на Алберт Пайк във Вашингтон и до днес се намира на същото място.
Бележка към настоящата ситуация:
Виждаме, че в една йерархична структура не е разрешена свободна воля, изключение е само „водачът“ или „върховния глава“. За да се издигне в йерархията, кандидатът трябва да изпълнява нарежданията, които са разпоредени от най-близката до него по-висша степен.
Пример:
Аз показвам на кандидата за следваща степен бяла книга, но му казвам, че е черна и питам: какъв цвят е книгата? Ако каже „бяла“ е скъсан; ако каже „черна“ — бива допуснат в следващата степен, за да изпълни много нови задачи, подобни на тази.
Прави ли ви впечатление, че всички йерархии в света са изградени по същия начин? Че всички учебни системи, почти всички религии, включително християнската, ислямската, индуистката, будистката, тази на мормоните, на свидетелите на Йехова, на сциентолозите… са изградени на същия принцип? Собственото мнение, съответно свободното развитие и самостоятелното мислене са недопустими, следват се единствено директивите, спуснати отгоре.
Дали — както в примера с Пайк — става въпрос за Луциферианската доктрина за 33-а степен, или догмите на католическата, или ислямската църква към техните вярващи — няма значение.
НЯМА СМИСЪЛ ПОВЕЧЕ ДА ЗАНИМАВАМЕ ХОРАТА, КОИТО „СЪВСЕМ СЪЗНАТЕЛНО“ СЕ ОТКАЗВАТ ОТ СВОБОДНАТА СИ ВОЛЯ И СОБСТВЕНАТА СИ ОТГОВОРНОСТ И ГИ ПРЕДАВАТ НА ДРУГА ЛИЧНОСТ, ОРГАНИЗАЦИЯ ИЛИ ЛИДЕР, ЗАЩОТО ДНЕС НИЕ НАИСТИНА (И най-ВЕЧЕ В ГЕРМАНИЯ) НЕ СМЕ „ПРИНУДЕНИ“ ДА ЧЛЕНУВАМЕ В ОПРЕДЕЛЕНА ОРГАНИЗАЦИЯ ИЛИ ДА ПРИЕМЕМ ОПРЕДЕЛЕНА РЕЛИГИЯ.
Или, както казва Анатол Франс18:
„И ПЕТ МИЛИОНА ДУШИ ДА ПОВТОРЯТ ЕДНА ГЛУПОСТ, ТЯ СИ ОСТАВА ГЛУПОСТ!“
Бележка към настоящата ситуация:
Особено подходяща за американския президент БИЛ КЛИНТЪН (бивш губернатор на Арканзас): В статията си Ку Клукс Клан „Нова солидарност“ ни информира, че отец У.О. ВОУТ е масон от 32-а степен на Шотландския ритуал (т.е., „майстор на кралската тайна“). Той е духовният учител и възпитател на БИЛ КЛИНТЪН и работи заедно с него. Като губернатор на Арканзас — щат, където духовната традиция на Алберт Пайк е пуснала дълбоки корени, Клинтън подкрепя смъртното наказание и многократно заповядва неговото изпълнение. На практика това означава екзекуция на чернокожи и бедни. Както синът на Воут наскоро разкри, Клинтън и неговият пастор били на едно мнение, че религиозната им вяра допуска убиването на затворници и неродени деца (предимно чернокожи).
Клинтън е член и на „Съвета за външна политика“ „Трилитералната комисия“ „Билдербергерите“ (тяхното значение ще бъде обяснено) и пожизнен член на масонския орден „Дьо Моле“.
Жак дьо Моле е велик майстор на Тамплиерите, изгорен на клада на 11 март 1314 г. в Париж. Според документите ОРДЕНЪТ ДЬО МОЛЕ е ръководен от висши масони и в него членуват младежи между 14 и 21 години, които са възпитавани в седем добродетели: любов към родителите, страхопочитание, учтивост другарство, чистота (на мислите, думите и делата), вярност и родолюбие. Доколко това е така, не се знае.
Търговията с опиум на анаглийската кралска фамилия през 18. век
Преди да преминем към Англия, трябва да изясним някои понятия.
КРАЛИЦАТА е глава на английската кралска фамилия на британската колониална империя със столица Лондон, управлявана от премиер — министър и кабинет с близки съветници.
Лондон обаче, както Ватикана в Рим, има своя отделна, независима град — държава, т.нар. Лондонско СИТИ. „Сити“ — то, което се смята за най-богатата квадратна миля в света, е с площ 2,7 кв. км в сърцето на английската столица. То има около 4600 жители и 500 000 работни места. Правителството на Лондонското СИТИ е КОРОНАТА, която се състои от 13 мъже и крал — ЛОРД МАЙОР. Тук се намират най-богатите и най-властните икономически институции в Англия, например контролираната от Ротшилд „Английска банка“, Lloyd’s of London19, Лондонската борса, бюра на международни търговски концерни като Fleet Street, сърцето на вестникарския и издателския свят и др. Лондонското сити не принадлежи на Англия. То не е подчинено нито на монархията, нито на правителството на Британския парламент. „Сити“ — то е истинското правителство на Великобритания, защото кралицата, както и английският премиер са подчинени на „Лорд майора“ и зависят от него. Фасадата на премиер — министъра и кабинета уж създава впечатлението, че те дърпат конците, но реално са обикновени марионетки на „Сити“ — то.
Когато КРАЛИЦА посещава Лондонското СИТИ, бива посрещана от ЛОРД МАЙОРА на Temple Bar, символичната порта на града. Тя се покланя и моли за разрешение да прекоси неговата суверенна държава. Той разрешава влизането и, като и предава държавния меч. При подобни държавния меч. При подобни държавни посещения ЛОРД МАЙОРЪТ блести в своята роба, украсена с верижка, за разлика от обикновеното „ежедневно облекло“ на кралската свита. След това той придружава кралицата през града, която върви две крачки след него.
Създаването на „Английската банка“ както обясних накратко, става възможно чрез Уилям Петерсън, който е сити — агент. Според казаното от Дес Грифин, СИТИ — то се контролира от империята на Ротшилд.
За да избегнем объркването, трябва да подчертаем, че в Англия съществува две действащи империи. Едната е Британската колониална империя под властта на кралската фамилия, а другата империя на Короната. Всички колонии с бяло население (Южна Африка, Австралия, Нова Зеландия и Канада) са подчинени на английското правителство. Всички останали колонии (Индия, Египет, Бермудите, Малта, Сингапур, Хонконг, Гибралтар и колониите в Централна Америка) са собственост на Короната, т.нар. Коронни колонии.
Това не значи, че двете не работят съвместно. По време на разширяването на английските колонии британската FAST INDIA MERCHANT COMPANY (BAIMC) натрупва колосално богатство от търговия на опиум. BAIMC създава Inland Mission, чиято основна задача е да направи китайските евтино заплатени работници зависими от опиума, за да създаде пазар за своята стока. Британската кралска фамилия е дотолкова запленена от печалбите, че заработва съвместно с BAIMC. Тя започва да облага с данъци производителите на опиум в Индия. Колосалните количества опиум се разтоварват в China Tea Chppers и около 13% от постъпленията на Индия под управлението на Короната идват от продажбата в Китай на чист бенгалски опиум.
Едва ли кралското семейство иска нейната тъмна страна да излезе наяве. В бизнеса са замесени и английските тайни служби минските. Това са BRITISH MILITARY ITELEGENCE DEPARTAMENT (MI 6) и SECRET INTELLIGENCE SERVICE (SIS).
MI 6 могат да бъдат проследени назад до кралица Елизабет, когато сър Френсис Уолингтъм става ковчежник на отдел Dirty Tricks на MI 6. След няколко века опит MI 6 се считат за едни от най-добрите световни тайни служби. BAIMC стабилно води състезанието на опиумния пазар в продължение на един век, когато през 1829 г. китайското правителство забранява пушенето на опиум. От 1791 г. до 1894 г. под контрола на Британската Корона броят на концесираните опиумни плантации се увеличава от 87 на 663. В крайна сметка се стига до т.нар. Опиумна война в Китай. През 1729 г. BAIMC създава „КОМИТЕТ на 300-те“ (Committee of 300), за да борави международните банкови и комерсиални дела. („Комитетът на 300-те“ днес е една от най-важните тайни организации и също работи за „Единното световно правителство“.) Говорим за т.нар. Сити — елит. Същата организация по-късно разработва тактики, за да надхитри китайския закон срещу наркотиците.
ЛОРД ИНЧКЕЙП създава „Корабоплавателно дружество П & О“ и всъщност той основава „Хонконгската и Шанхайската банка“, която потулва търговията с опиум. Останалите британски банки — участнички са: The British Bank of the Middle East, Midland Bank, National Westminster Bank, Barclays Bank, The Royal Bank of Canada и Baring Brothers Bank. Всички те са свързани чрез „Комитет на 300-те“ с банките „Ротшилд“
Когато се строи железницата Хариман — от Калифорния до източните американски щати — с кораби са докарани хиляди евтино заплатени китайски работници. Много от тях вече са зависими от опиума и така наркотичният пазар се разширява към САЩ. ХАРИМАН създава своята империя от железници със заемите на N. М. Rothschild & Sons Bank в Лондон.
Има основания да се смята, че китайските зависими от опиума работници са внесени умишлено, за да се разшири наркотичният пазар в САЩ.
Бележка към настоящата ситуация:
В изданието от 8 септември 1993 г. в „Нова солидарност“ излезе статия под заглавие „Кралицата и наркотиците“. В нея се казва:
Днес вече е прецедент, рядка и приятна изненада, когато в британската преса се появи нещо за кралското семейство, доближаващо се до истината. Последната седмица една такава новина от първа страница на достопочтения лондонски „Таймс“ от 27 август 1993 г. се състезаваше със световно — „политическите събития“ с едрото си заглавие. Заглавието: „Кралската фамилия е high в Хайленд“20. Статията, която се базира на внимателно проучения репортаж на шотландското списание „Леопард“ разкрива, че кралският двор притежава наркотици за собствени нужди. Въз основа на оригинални документи „Леопард“ доказва, че кралица Виктория и нейният антураж, например фамилиите Чърчил и Ротшилд, редовно поръчвали големи пратки кокаин, хероин и други наркотици. „Таймс“ твърди същото. Той пише с наслада следното: „Кралица Виктория, монархът със строгото лице, с добре познатото за нея «Не намираме, че това е смешно» изглежда е поръчала за кралското домакинство достатъчно кокаин и хероин, за да надруса цяла шотландска равнина в Хайленд“. Документите от аптеката показват, че роялистите и техните гости редовно са снабдявани с огромни количества кокаинови и хероинови разтвори…
Другата страна на Болшевишката революция
Поради многото антиеврейски закони в Европа значителен брой евреи не притежават поземлена собственост и са принудени да пътуват къде ли не. Независимо от държавите, в които се установяват, намират затворено общество. В края на 19 век Царска Русия е единствената истинска пречка на Илюминатите за контрол на света.
През 1881 г. Теодор Херцл основава ЦИОНИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ в Одеса, за да създаде държава за евреите в Палестина. През 1916 г. на една среща на B’NAI B’RITH в Ню Йорк Якоб Шиф, президент на Khun Loeb & Co. Bank е избран за предцедател на революционното „Ционистко движение в Русия“.
На 13 януари 1917 г. евреинът ЛЕОН ТРОЦКИ (преди Бронщайн) пристига в САЩ и получава американски паспорт. От време на време е забелязан да влиза в подобната на палат резиденция на ЯКОБ ШИФ. На срещите между Шиф и Троцки са обсъждани ционистките вълнения в Русия, както и поуките, направени от неуспешното сваляне на царя в Русия. Якоб Шиф финансира обучението на „метежниците на Троцки“, които са предимно евреи от източните предградия на Ню Йорк. Тренировките се провеждат на терена на РОКФЕЛЕРОВАТА STANDARD OIL COMPANI в Ню Джърси. След като получават нужното обучение за стратегиите на партизанската война, метежниците напускат САЩ, осигурени с $20 млн. в злато от Якоб Шиф. Те отпътуват с кораба „С.С. Кристианияфиорд“ за Русия, за да задвижат „Болшевишката революция“. (Следва продължение)
Троцки и Ленин са свързани с „Комитета на 300-те“ чрез Брус Локхард.
Skull & Bones (череп и кости)
А сега ще разгледаме една от организациите на Илюминатите голяма власт в САЩ — ОРДЕНА SKULL & BONES („Череп и кости“).
Неговите членове го наричат The Order („Орденът“). Той е познат повече от 150 години като местен клон „322“ на едно германско тайно общество. Друти го наричат Brotherhood of Death („Братството на смъртта“). Тайният орден ЧЕРЕП И КОСТИ е въведен от УИЛЯМ ХЪНТИГТЪН РЪСЕЛ и АЛФОНСО ТАФТ през 1833 г. в Йейлския университет. През 1832 г. Ръсел го пренася от времето на студентските си години в Германия. През 1856 г. орденът става част от Russell Treuhand.
УИЛЯМ РЪСЕЛ става член на държавното дарителско сдружение Connecticuts през 1846 г., а през 1862 г. — генерал на националната гвардия.
АЛФОНСО ТАФТ става военен министър през 1876 г. след това заместник — генерал и през 1884 г. — посланик на САЩ в Русия. Синът на Алфонсо по-късно е главен съдия, а после — президент на Съединените щати.
Стара традиция е да се изобразяват череп и кръстосани кости върху надгробните камъни на масоните от майсторските степени. Тя може да бъде открита в един тамплиерски ритуал от 1127 г. Вероятно името на ордена идва от тези традиции.
Йейл е единственият университет с общества, отворени само за доайените на випуските. (Другите две общества на университета са SCROLL & YEY („Свитък и ключ“) и WOLF & HEAD („Вълча глава“).)
Кандидатите са предимно бели мъже, протестанти и обикновено произлизат от много заможни фамилии. Нерядко бащите им са членове на същия орден. По време на последната учебна година те са наричани рицари, а след дипломирането им — патриарси.
Срещите на патриарсите се състоят в DEER ISLAND CLUB в Ню Йорк. Клубът е създаден от патриарха Джордж Дъглас през 1907 г. Deer Island Club, както и RUSSEL TREUHAND („Тръстът на Ръсел“) са водени и управлявани изключително от патриарси.
Интересното е, че най-важните членове на EASTERN LIBERAL ESTABLISHMENT (Естаблишмънта на източното крайбрежие) са постоянни членове на едно от тези общества. (Според Гари Ален Естаблишмънтът на източното крайбрежие е транскрипция за финансовата, политическата, академичната и медийно — политическата мафия, управлявана от Рокфелер.)
Достойна за споменаване банка, свързана с тях, е W. А. HARRIMAN COMPANY Нейният основател Уйлям Ейврил Хариман е посветен в ЧЕРЕП И КОСТИ през 1913 г. През 20-те години У Е. Хариман е основният поддръжник на руснаците с пари и дипломатическа помощ. Той оказва и по-нататъшна подкрепа чрез руската РУСКОМБАНК — първата съветска комерсиална банка — чийто първи президент става МАКС МЕЙ, вицепрезидент на Guaranty Trust и член на „Череп и кости“ Guaranty Trust се контролира чрез J. Р MORGAN & СО (партньорска банка на N. М. Rothschild Bank). Някои от партньорите на Дж. П. Морган са членове на ЧЕРЕП И КОСТИ. Харълд Стенли е посветен през 1908 г., Томас Кокран — през 1904 г. Първоначалният капитал за Guaranty Trust идва от Уитни, Рокфелер, Вандербилд и Хариман всички от тези фамилии имат членове в ордена ЧЕРЕП И КОСТИ.
ПЪРСИ РОКФЕЛЕР е единственият Рокфелер, приет в ордена. Той представлява инвестициите на семейството в Guaranty Trust и е директор на компанията от 1915 до 1930 г.
Кратко обобщение на току-що изброените банки:
Основните центрове на банка N. М. Rothschild & Sons са Лондон, Париж, Виена и Берлин. До този момент Ротшилдови контролират Лондонското сити и съответно: Коронните колонии и английското правителство; както и: френското правителство, „Комитета на 300-те“. Баварските илюминати, и всички внедрени от Илюминатите тайни ложи в Европа и САЩ. Чрез представители си Khun Loeb Bank, чиито директор е Якоб Шиф, August Belmond & Co Bank и J.P.Morgan & Co.Bank в Хамбург и Амстердам, с чиято помощ между другото изграждат империята на Рокфелер Standard Oil, железницата на Хариман и стоманените заводи на Карнегите вече контролират по-голямата част от американската икономика.
По-горе изброените банки са едни от най-силните в света и всички те се управляват чрез Ротшилд. Както ще установим, това е само началото на империята Ротшилд.
… и край със свободата в Америка
Към края на 19. век банките, контролирани от Ротшилд, стартират широка кампания, за да придобият контрол над богатото стопанство на САЩ. Ротшилдови в Европа финансират току-що изброените J. Р Morgan & Co. Bank, Khun Loch Bank & Co. John D. Rockefellers Standard Oil & Co., железницата на Хариман и стоманените заводи на Карнеги. Тази поредица със сигурност е нещо повече от подпора за американската икономика. Около 1900 г. Ротшилдови пращат нов агент в САЩ за съвместна работа с Khun Loeb Bank — ПАУЛ ВАРБУРГ. Запомнете този „агент на Ротшилд“ много добре. Той ще оплете в мрежите си още много организации! ЯКОБ ШИФ и ПАУЛ ВАРБУРГ стартират кампания за изграждане на ФЕДЕРАЛНА РЕЗЕРВНА БАНКА като стабилно позиционирана частна централна банка. В една реч от 1907 г. Шиф заявява пред на Нюйоркската търговска камара:
„Ако не получим централна банка с удовлетворителен контрол за набавянето на кредити, то тази страна ще преживее най-острата и стресираща финансова криза в историята си.“ (Die Absteiger на Грифин)
Речено — сторено: те хвърлят САЩ във валутна криза, а паниката на капиталовия пазар съсипва живота на десетки хиляди души в страната. Силната нестабилност на Нюйоркската борса донася на Ротшилдови не само много милиарди, но и лелеяния успех. Хитро замислено — паниката да се използва като аргумент и в края на краищата да се изгради централна банка, която да спести подобни бъдещи произшествия. Пред банковия и валутния комитет Варбург по-късно казва: „Първото, което ми дойде наум в паниката, бе, че нуждаем от една Clearing-bank (централна банка)…“ (Die Insider, Um Allen).
Окончателната версия на решението за ФЕДЕРАЛНА РЕЗЕРВНА СИСТЕМА (частната централна банка на Америка) възниква на частна земя, собственост на Дж. П. Морган — остров Джекил, Джорджия. Според разследването на Хърбърт Г. Дорси на срещата присъстват А. Пайът Андрю, сенатор Нелсън Елдрич, Франк Вандерлип (президент на Khun Loeb bank & Co), Хенри Дейвидсън (старши партньор на J.P Morgan & Co. Bank), Паул Варбург и Бенджамин Стронг (президент на Morgans Bankers Trust & Co.)
Въвеждането на Федералния резерв през 1913 г. Улеснява международните банкери да затвърдят финансовата си власт в САЩ. Първият председател на „Федералната резервна банка“ е ПАУ ВАРБУРГ.
Решението за „Федерален резерв“ е последвано от 16. допълнителен параграф на Американската конституция, който оттук нататък давал възможност на Конгреса да облага с данък персоналния доход на американските граждани. Като последствие американското правителство вече няма право да печата собствени пари, с които да финансира операциите си.
Това е моментът в историята на САЩ, когато народът започва да плаща данъци върху доходите си.
Най-важните акционери на ФЕДЕРАЛНИЯ РЕЗЕРВ (Фед) са:
• Банките на Ротшилд от Лондон и Париж;
• Lazard Brothers Bank от Париж;
• Israel Moses Seif Bank от Италия;
• Warburg Bank от Амстердам и Хамбург; Lehman Bank от Ню Йорк;
• Khun Loeb Bank от Ню Йорк;
• Рокфелеровата Chase Manhattan Bank от Ню Йорк;
• Goldman Sachs Bank от Ню Йорк.
Още тогава конгресменът ЧАРЛС ЛИНДБЪРГ нарича нововъзникналата Федерална резервна банка „невидимото правителство“ заради финансовата си власт.
Как всъщност функционира „Федералната резервна банка“?
„Комитетът по свободен пазар“ към Фед произвежда „федерални резервни банкноти“ (доларови банкноти). Те се заемат срещу облигации (полици) на американското правителство и служат за гаранция на Фед. Облигациите, от своя страна, се съхраняват от 12 Фед — банки, които трупат годишни лихви от тях.
Бележка към настоящата ситуация:
През 1982 г. американската финансова служба назова дълг в размер на $ 1 070 241 000 000. Следователно Федералният резерв събира около $ 115 800 000 000 лихви само за една година от американските данъкоплатци. Този лихвен капитал влиза непокътнат в касите на Федералния резерв и следователно — в джобовете на частните банкери.
През 1992 г. облигациите, съхранявани в Държавния резерв, бяха на стойност $ 5 000 000 000 000, а лихвените плащания на данъкоплатците непрекъснато се покачват. Федералният резерв трупа цялото това богатство, като отпуска пари на американското правителство, за което прибира лихви, а в същото време разходите му се ограничават само до боя и печат на банкноти. Това е една от най-големите измами в историята на САЩ и едва ли някой разбира, че с облигациите за американското правителство Фед притежава ипотечното право — държавно и частно — върху недвижимото имущество на всички съединени щати в Америка. Безбройните съдебни дела досега не са успели да анулират закона за „Федералния резерв“. Не съществува и правен начин гражданите да си получат парите обратно, защото Фед не е част на американското правителство, а частна компания. Така нареченият Федерален резерв е конституционно — правно неразрешен и следователно няма право да съществува. Вече девет щата търсят „държавни варианти“, за да го отменят.
Аварийната система на Ротшилд
В историята кралете и останалите диктатори винаги са били известни с това, че изразходват повече, отколкото могат да изтръгнат от народа с данъци. В такива моменти нациите и правителствата заемат необходимите средства от банките. Но как те си прибират парите, в случай че дадено правителство не може или не желае да плати? Решението се казва война!
Правителствено — финансовият бизнес функционира като кредитна институция, която отпуска заем на даден клиент, за да може да си купи кола. Ако той не може да си плати месечните вноски, колата се „извозва“ Как? С друга кола. При финансирането на правителства нещата са същите. Безсмислено е да се отпускат заеми само на една страна. Това трябва да се направи и с враговете й. Заемодателят се уверява, че двете държави са горе — долу еднакви по сила, така че решаващият фактор при конфликт да е финансирането. Следователно, ако една страна откаже да върне заема, заемодателят ще я заплаши с война чрез друга страна, а ако тя продължава да упорства, той ще накара другата държава да я „извози“ като военна жертва (виж Макиавели).
От около 160 години семейство Ротшилд работи на този принцип (9. протокол). Техните братя започват играта в Европа в началото на миналия век след успеха, почерпан от Наполеоновите войни. По онова време на континента се налага т.нар. „равновесие на властите“ За да затвърди поста си на „невидим владетел“, на Ротшилдови са нужни две силни групировки с приблизително равни сили — за да се обезпечи „равновесието на властите“. Следователно те трябвало да се застраховат, че всички А — крале биха могли да бъдат застрашени от всички Б — крале. Разбира се ще бъдат финансирани И двете страни. Тук се появява нуждата от трети център — охранителната полиция — в случай че някоя от двете страни затанцува извън строя.
Този център е Натанова Англия, която по онова време господства над Европа.
Изходът на една война винаги може да се предопредели, ако се наблюдава на чия страна е Англия. Тя винаги се оказва на страната на победителите. Великобритания, или по-точно Короната, разполага с един вид официална „аварийна система“ и властта на Ротшилдови достига такива размери, че в началото на новия век той контролира половината от собствеността на целия свят.
Сесил Роудс и Рицарите на Кръглата маса
(The round table)
Гари Ален пише в книгата си „Инсайдерите“:
„Организацията THE ROUND TABLE се ражда от мечтата на златния и диамантения магнат СЕСИЯ РОУДС, който се стреми към «нов световен ред». Неговата биографка Сара Милин го определя като «обикновено желание за управление на света» Проф. Квигли допълва: «В средата на 1890 г. Роудс има личен доход най-малко от един милион лири стерлинги на година, които изразходва толкова щедро, че обикновено превишава банковите си сметки.»“
„Връзката на Роудс със заговора за налагане на световно правителство се потвърждава от редица завети, които Франк Ейдилът описва в книгата си American Rhodes Scholarship. В нея се казва: «В своя Първи завет Роудс обяснява ясно своята цел: разширяване на британското влияние върху целия континент (английският като световен език — бел.авт.); създаването на толкова силна власт, че всяка война да е невъзможна, и поощряване интересите на човечеството». «Вероизповеданието» (част от завещанието — бел.авт.) ще се разпространява съобразно тези идеи. Моделът на неговото тайно общество е йезуитското общество, въпреки че споменава и масоните…“
И продължава:
„Трябва да се отбележи, че бащата на този вид тайно общество е Адам Вайсхаупт — онзи философ с лоша слава, който на 1 май 1776 г. създава ордена на Баварските илюминати с цел заговор за управлението на света. Безспорна е ролята на Баварските илюминати в представянето на тезите за стряскащото световно господство и дълго време техниките им служат като модел в методиката на комунистите. Вайсхаупт, от своя страна взема за образец структурата на йезуитското общество и превежда техния кодекс в масонски понятия.“
Ейдилът пише:
„През 1888 г. Роудс създава Третия си завет…, и оставя всичко на ЛОРД РОТШИЛД (неговия финансист по начинанията му в минното дело) с едно придружително писмо, което съдържа «писмената субстанция на това, което взаимно си обещахме» Това, както се предполага, произлиза от Първия му завет и от «вероизповеданието» защото в един послеслов Роудс казва: «Предвид набелязаните въпроси, вземете конституцията на езуитите, ако е на разположение.» Вероятно по стратегически причини лорд Ротшилд по-късно е отстранен от челните редици на системата. Проф. Квигли открива, че лорд Роузбъри «е приет в тайната група на Роудс вместо своя тъст лорд Ротшилд и е споменат като попечител в следващия (последен) завет на Роудс.» Тайното общество е изградено според конспиративния модел отвън навътре. Проф. Квигли ни информира, че основното ядро е създадено с парите на Роудс през март 1891 г. Организацията е «за Ротшилд» и неин водач е
Алфред Милнър…
КРЪГЛАТА МАСА работи зад паравана на британското правителство. Тя повлиява външната политика на Англия през Първата световна война.“
За групата на „Кръглата маса“ Уилям Брамли пише:
„Без съмнение Роудс е на прав път. Ако беше постигнал целта си, вероятно много от отрицателните последствия… на мрежите на «Братството на змията» щяха да липсват. Световният език би поставил останалите последствия на заден план — тези, които започват още с построяването на Вавилонската кула и се базират на факта, че хората говорят на различни езици. Ако човек имаше чувството, че е гражданин на света, това би преодоляло формите на националсоциализма, които водят до разпалване на войни. Все пак нещо не е както трябва. Роудс вярва, че ще осъществи целите си през мрежите на корумпираното «Братство на змията». В края на краищата той създава институции, които веднага попадат в ръцете на онези, които щели да ги използват с успех, за да потискат човечеството.“
Как се инсценира световна война?
Обединението на германските държави при Бисмарк нарушава „равновесието на властите“ което продължава над два века. До 1871 г. Англия се радва на господството си над Европейския континент. То се запазва с отслабването на Испания и Франция. Укрепването на Германия поради печалбите от колониите и разширяването на военната мощ обаче се оказва сериозна опасност за Илюминатите, както и за самата Англия и нейното европейско господство — икономическо и военно.
За да й противодействат, международните банкери — които до този момент са изключвани от икономическото развитие на Германия — търсят начини да я ограничат и контролират. Между 1894 г. и 1907 г. са сключени редица договори, с които Русия, Франция, Англия и други държави се обединяват срещу Германия в случай на война.
Оставало само КОМИТЕТ НА 300-ТЕ да подготви сцената за Първата световна война. От групата на КРЪГЛАТА МАСА изниква фронтовата организация RIIA (Royal Institute for International Affairs = Кралски институт по международни отношения). Между учредителите на RIIA, позната и като Chatham-House, са Алберт Лорд Грей, сивото височество на Ml 6 лорд Тойнби, писателят Хърбърт Дж. Уелс, водачът на „Кръглата маса“ лорд Алфред Милнър и изобретателят на т.нар. геополитика X. Дж. Макиндър.
„Комитет на 300-те“ възлага на RIIA да проучи как да подготви сценарий за световна война. Персонално със задачата се заемат лорд Нордклиф, лорд Ротмър, двама членове на „Комитет на 300-те“ и Арнолд Тойнби от Ml 6. Разследването се координира от УЕЛИНГТЪН ХАУС, където се водят изтощителни заседания за разработка на модели и техники, с които да се въздейства върху общественото мнение и то самото да поиска война.
Присъстват американски специалисти като Едуард Бърнис и Уолгьр Липмън. Лорд Ротмър използва вестника си като инструмент за социално регулиране (social conditioning). След шестмесечен тестов период се установява, че 87% от обществото има мнение без рационална и критическа оценка. Целта е постигната. Английската работническа класа е подработвана с рафинирани пропагандни техники, за да повярва, че трябва да прати хиляди свои синове на смърт.
От американска страна президентът Теодор Рузвелт (26-и по ред) съобщава в изборната си програма от 1912 г.:
„Зад видимото правителство на престола е седнало невидимото правителство, което не е предано на народа и не признава никаква отговорност. Да унищожат това правителство да разтрогнат съюза между корумпираната търговия и корумпираната политика, е работа на държавниците“ (Dieter Rugeberg: Geheimpolitik, S. 75)
Първата световна война от гледна точка на илюминатите
Външно погледнато, до началото на 20. век светът живее в мир. Но само външно, защото зад кулисите отдавна е подготвена първата кървава баня, която Европа нямало да забрави толкова скоро. Илюминатите схванали, че за да изпълнят плана си за Нов световен ред, трябва да предизвикват състояние на ужасно опустошение, което по възможност да засегне всички нации.
Повечето историци са единодушни, че поводът за войната е тривиален скандал между Австрия и Сърбия, убийството на престолонаследника ерцхерцог Франц Фердинанд и жена му Софи от сръбски атентатор на окултното тайно общество ЧЕРНАТА РЪКА в Сараево слага началото на Първата световна война. Това се използва от задкулисните сили, за да се реализира световна война, която Алберт Пайк предсказва преди повече от 40 години.
Тъй като бруталният ход на войната е всеобщо известен, бих искал да разгледам по-подробно само руската страна. Русия, въпреки че разполага с най-голямата армия на света, е окаяно екипирана за офанзива от подобен размер. Преди избухването на военните действия през 1914 г. БРИТАНСКАТА КОРОНА й обещава пълна помощ и военна подкрепа в случай на военни действия. С началото на войната тя ограничава подкрепата си до 10% от предвоенните плащания. Очевидно финансовите монополисти желаели — съгласувано перфектно с представения от Пайк план — да поставят Русия във възможно най-неизгодна ситуация.
По време, когато вече милиони руснаци са избити в сраженията, агентите на РОТШИЛД в Русия раздухват още повече и бездруго тежкото положение на руснаците. Тъй като философията на Илюминатите подхранва от мизерията и несигурността, усилията им имат успех и разчистват сцената за една революция, която трябвало да последва германския погром.
Революцията избухва през януари 1917 г. царят е свален и правителствените дела се поемат от временното правителство на княз Георгий Лвов. Все пак, тя не успява да обърне страницата на национална катастрофа.
Иска ми се да продължа от момента (Другата страна на Болшевишката революция), когато ТРОЦКИ и неговите метежници напускат Ню Йорк с кораба „С. С. Кристианияфиорд“ и $ 20 млн. в злато.
Техният параход, нает от ЯКОБ ШИФ, е задържан на 3 април 1917 г. от канадските власти в Халифакс, Нова Шотландия. Изглеждало, сякаш планът на Илюминатите е обречен на провал. Но и тук Шиф пуска в действие връзките си и влиянието на своите илюминирани приятели над американското правителство и Великобритания, вследствие на което пътуването е продължено. Когато пристигат в Европа, Троцки веднага заминава за Швейцария за среща с Ленин, Сталин, Кагонович и Литвинов, за да изяснят подробностите в стратегията.
Може би тук е мястото да се каже, че върховните представители на всички държави, взели участие във войната, се срещат официално в неутрална Швейцария. В сегашния си вид Швейцария е създадена през 1815 г. с решение на Виенския конгрес. На нея й се гарантира перманентен неутралитет.
Случайност?
Или, може би, едно толкова сигурно местенце в сърцето на Европа не е удобно за срещи на живеещите от войната лагери?
Пред конспираторите възниква въпросът как биха могли заедно с метежниците и цялото снаряжение да заминат за Русия. Решението идва от страна на агента на РОТШИЛД и шеф на немска тайна полиция МАКС ВАРБУРГ. Той „опакова“ всички в един вагон, запечатва го и подсигурява пътуването до руската граница. Когато влакът спира (за първи път) в Германия, се качват двама немски офицери за ескорт Те изпълняват заповедта на генерал ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ.
Макс Варбург е брат на Пауд Варбург — първия председател на Federal Reserve Bank.
През юли 1917 г. планираният от международните банкери комплот търпи първия насрещен удар. ЛЕНИН и други се спасяват във Финландия. Малко по-късно, през ноември 1917 г. революцията успява.
Ако имаме предвид финансовата подкрепа, последвана от подготовките в Ню Йорк, това не е толкова странно. По време на кървавата гражданска война след болшевишката революция Ленин е безспорният водач на политическите движения, а Троцки се занимава с военните клонове на организацията, т.е. с „Червената армия“. Името на „Червената армия“ не е избрано случайно. Болшевишката армия под водачеството на Троцки е смъртоносното оръжие на международните банкери под господството на Ротшилд (червената табелка). Съвпадението е твърде голямо.
Исторически факт е, че повечето от революционерите, които Ленин оглавява, са евреи. В броя на „Таймс“ от 29 март 1919 г. се казва, че „една от най-интересните особености ни болшевишкото движение е големият процентен дял на не — руските елементи в групата на водачите. От около 30 комисари или водачи, които образуваш централния апарат на болшевишкото движение, не по-малко от 75% са евреи“. Според казаното от генерал А. Нехволодов френските тайни служби установяват, че Якоб Шиф дава нови $ 12 млн. директно на руски милионери. Нехволодов назовава също и Феликс Варбург, Ото Кан, Мортимър Шиф, Джером X. Хенауер, Макс Брайтунг в САЩ и Макс Варбург, Олаф Ашбърг и Живтовски в Европа като по-нататъшни спонсори в болшевишката революция.
Посланикът на Руската империя в САЩ Бакхматиев заявява, че след болшевишката победа между 1918 и 1922 г., е извършен трансфер от $ 600 млн. в злато от Русия за Khun Loeb Bank в Ню Йорк. Книгата „Пломбираният влак“ на Майкъл Пиърсън потвърждава, че според документи на Външно министерство до 5 февруари 1918 г. германците са предоставили общо 40 580 997 германски марки за пропаганда в Русия и за особени „случаи“ В същия документ се казва, че само ден след като Ленин поема властта, германската хазна дава доброволно 15 млн. марки на Русия.
Кървавото клане на милиони руснаци и поробването милиони други малко интересувало международните банкери в шествието им към световното владичество.
Охрана
(бившата руска тайна служба)
Болшевишката революция не е подкрепяна само от САЩ и Германия. ОХРАНА секретната служба, създадена от последния руски цар — е изградена от множество секретни служебни структури, които с тайните си шпиони, двойни агенти, тайна полиция и провокатори, изпълняват всички обичайни за това операции. „Охрана“ обаче е и изразено превратаджийска и криминална организация.
От международните банкери (между тях е и АЛФРЕД МИЛНЪР, който по-късно оглавява „Кръглата маса“) текат огромни суми към „Охрана“, своевременно разпространяваща движението на болшевиките. Шпионите на „Охрана“ са внедрени в най-вътрешните кръгове на болшевишката партия и направляват много от нейните действия. Инфилтрацията е толкова дълбока, че през 1908 г. от пет члена на Петербургския комитет на партията четирима са на „Охрана“ Те са връзката с парите, получени от международните банкери за болшевиките, и можели да потискат най-големите си противници, меншевиките и партията на социалистите. Двама агенти на „Охрана“ са действащи издатели и финансови ръководители на „Правда“ и я подкрепят.
Известно е, че ЙОСИФ СТАЛИН е член на „Охрана“ и е важен координатор между царската коалиция и болшевиките.
През 1917 г. след свалянето на царя „Охрана“ официално е разпусната, но до 1921 г. е изградена нова тайна служба под името ЧеКа, чиито членове са десетократно повече от тези на „Охрана“. През 1920 г. името се променя на ГПУ21, след това на ОГПУ22 и през 1934 г. на НКВД (Народна комисия по вътрешните дела). Руската система на концентрационните лагери, изградена при Сталин, се приписва на НКВД. Лагерите са част от съветското стопанство и почти половината добив на злато и хром идват от принудителния труд на концлагеристите.
До 1950 г. концентрационните лагери взимат живота на 4 млн. души.
Само първата световна загиват 10 милиона руски войници, а милиони от цивилното население замлъкват завинаги. По време на комунистическата система до 1950 г. са записани около 40 млн. убити. Пресметнатото количество на жертвите, дадено от бившата ФРГ, е много дори и за днес, при това става дума само за официална статистика…
Най-накрая от НКВД изниква КГБ, която с двадесетте си хиляди щабофицери и 175 000 души бойни части е най-голямата тайна служба в света и остава такава още в продължение на десет години.
ГОСБАНК, руската централна банка, функционира на същия принцип като Federal Reserve Bank. Тя черпи пари от „нищото“ и е мечта за всеки финансов капиталист. „Госбанк“ контролирала съветските финансови дела дори още по-здраво от централните банки в западните страни, защото всички транзакции между съветските предприятия се уреждат чрез нея. По тази причина тя надзирава всички текущи парични сделки, в които съветските предприятия участват.
Руският нефт
След болшевишката революция Standard Oil (Рокфелер) купува от руснаците 50% от огромните кавказки петролни полета, въпреки че официално те са държавни.
През 1927 г. Standard Oil построява първата рафинерия в Русия, а по-късно сключва договор с руснаците, за да продава техния нефт в Европа, и позволява в болшевиките да се влеят $ 75 млн.
Декларацията Балфур
Установяването на марионетния режим при ЛОЙД
ДЖОРДЖ в Лондон води до видим обрат в официалната политика срещу ционизма. Това става ясно, когато на 2 ноември 1917 г. новият вътрешен министър АРТЪР БАЛФУР пише следното писмо до ЛАЙНЪЛ РОТШИЛД:
„Скъпи барон Ротшилд,
С огромна радост от името на правителството на Нейно величество Ви предавам следната декларация за симпатията ни към еврейско — ционистките стремежи, която бе представена на кабинета и той одобри. Правителството на Нейно величество гледа с благоволение на изграждането на национално домашно огнище на еврейския народ в Палестина и ще се застъпи с всички сили за осъществяването на тази цел. Ясно е, че няма да бъдат предприети никакви действия, които биха могли да накърнят гражданските и религиозните права на съществуващите не — еврейски общности в Палестина или правата и политическия статус на евреи, живущи в други страни. Ще съм Ви благодарен, ако Вие оповестите тази Декларация на ционистката федерация.
Най — интересното е, че по онова време Палестина още е владение на Турция. С това писмо една нация обещава държава, която принадлежи на друга, да бъде дадена на трета страна.
Няколко години по-късно Турция е победена и Англия получава контрол върху Египет и Палестина, а Франция — върху Сирия и Ливан. Част от сделката е да се използва влиянието на барон Ротшилд, за да намеси САЩ на страната на Съюзниците в Първата световна война, и то по време, когато положението на Съюзниците срещу Германия и Турция никак не е леко.
И янките „искат“ да участват в боя
Центърът на ционистите се премества от Берлин в Ню Йорк под ръководството на съдия Луис Д. Бръндейс. Други важни агенти на ROTHSCHILD BANK са КОЛОНЕЛ ЕДУАРД М. ХАУС и БЪРНАРД БАРУХ. Отбележете си тези две имена — те също ще изиграят важна роля в бъдеще. БАРУХ е инструментът в успешната президентска кампания на УУДРОУ УИЛСЬН. КОЛОНЕЛ ХАУС е най — близкият съветник на Уилсън, който съставя кабинета според интересите на Ротшилд и на практика управлява цялото Външно министерство на САЩ. Очевидно е, че под влиянието на Колонел Хаус президентът Уилсън се превръща в перфектна марионетка за Ротшилд. Той демонстрира това, когато не налага вето на резолюцията за „Федералния резерв“ и моли Конгреса за намеса на САЩ във войната срещу Германия.
Вследствие на „народния натиск“ Конгресът се съгласява. Между другото американците са манипулирани със същите social conditioning-техниките на ИНСТИТУТА УЕЛИНГТЪН на RIIA, проработили в Англия.
(Темата за „мозъчните перални“ е добре представена в различни книги на учения Томас Е. Биърдън, както и в книгата на Престън Б. Ничъл „Проектът Монтаук“, особено що отнася до „стола Монтаук“ създаден с разработките на ITT.)
Пропагандата е подкрепена от КОЛОНЕЛ ХАУС. През 1916 г. той и акционерите на „Федералния резерв“ използват силното си влияние (чрез марионетката на Ротшилд Уилсън), за да убедят американския народ, че техен свещен дълг е да направят света „по-сигурен“ чрез демократизация. Малко след това Америка влиза във войната. Илюминатите пробутват Уудроу Уилсън на американците с мотото, че той олицетворявал „новата свобода“.
Първата световна война се оказва чудесен бизнес за илюминираните банкери. Бърнард Барух, който става председател на Комисията по военна индустрия, увеличава първоначалния си капитал от $ 1 млн. на $ 200 милиона.
По заповед на Колонел Хаус следващата акция на Уудроу Уилсън е да изясни на американския Конгрес, че е необходимо да се формира ОБЩЕСТВО НА НАРОДИТЕ (League of Nations), от което по-късно произлиза ООН.
Още една решителна крачка на Илюминатите към световно правителство.
Дес Грифин описва Първата световна война от тяхна гледна точка по следния начин:
„1. Сложен е край на американската външна политика на неутралитет, която Джордж Вашингтон пламенно защитава в прощалната си реч и която намира израз в «доктрината Монро» Създава се прецедент — макар и с възмутителна измама — Америка да бъде използвана като военно средство в ръцете на международните банкери.“
2. Царска Русия, която от много години е трън в очите на финансовите монополисти, е успешно пометена от световната сцена. 47 години по-рано Алберт Пайк, върховният илюминат, обещава това в прочутото си писмо до Мазини.
3. Държавите — участнички в Първата световна война натрупват астрономически държавен дълг при международните банкери, които, както видяхме, от начало до край организират и поставят всичко на сцена. „Зрителските места“ винаги се оказват безкрайно удобни за техните мениджъри и за онези, които ги финансират. (Die Absteiger, S. 147)
Ясно е, че Версайските договори протичат според плановете на Ротшилд. От американска страна присъстват Уудроу Уилсън — марионетката и неговите съветници, както и РОТШИЛД — агентите КОЛОНЕЛ ХАУС и БЪРНАРД БАРУХ. От английска страна, или по-точно от страна на „Короната“ Лойд Джордж, член на „Комитета на 300-те“ със съветниците си СЪР ФИЛИП САСУН, директен наследник на Амшел РОТШИЛД и член на английския Privy Council (таен държавен съвет). Френската делегация е представена от премиера Жорж Клемансо и ЖОРЖ МЕНДЕЛ. Мендел, с рождено име ЙЕРОБИМ РОТШИЛД често наричан „Дизраели“ на Франция затваря перфектно кръга. Колонел Хаус, който по онова поеме е на върха, е най — търсеният мъж на Версайската мирна конференция. Веднъж, когато Клемансо посещава Хаус, заварва президента Уилсън при него. Налага се Уилсън да напусне стаята, за да могат Хаус и Клемансо необезпокоявано да си поприказват.
Филип Сноудън описва ситуацията по следния начин:
„Договорът трябваше да ощастливи бандитите, империалистите и милитаристите. Той е смъртоносен удар срещу всички онези, които се надяваха, че краят на войната ще донесе мир. Той не бе никакъв мирен договор, а декларация за бъдеща война. Това е предателство към демокрацията и към загиналите във войната. Този договор разкрива същинските намерения на Съюзниците.“ (Empire of the City, S. 42)
Лойд Джордж допълва:
„Ние имаме писмен документ, който ни гарантира двайсетгодишна война… Ако те натоварят един народ (Германия) с условия, които са невъзможни за изпълнение, тогава го принуждават или да наруши договора, или да води война.“
Междувременно стана ясно кои са хората зад Версайските договори и какви цели преследват. Невежите вероятно ще продължават да отричат достоверността на „Протоколите на Сионските мъдреци“, но едва ли бихме могли да обясним присъствието на Ротшилд — агентите със случайността, дори и при най — голямо желание.
Съветът за външна политика на Рокфелер (CFR)
Илюминатите разпалват Първата световна война, за да могат по-късно да изградят световно правителство. Ако планът им беше успял още тогава, останалите войни щяха да са излишни. След примирието на 11 ноември 1918 г. УУДРОУ УИЛСЪН и неговият съветник КОЛОНЕЛ ХАУС пристигат в Европа с надеждата да изградят световно правителство под формата на „Общество на народите“ Четиринайсетте точки на Уилсън обаче не издържат поради еднаквото разпределение на отговорностите и планът се проваля, по-късно през 1919 г. Хаус се среща с членове на британската тайна организация КРЪГЛАТА МАСА. Става ясно, че за да се постигне целта, системата трябва да се разшири. След появата на RIIA в Англия се взема решение в САЩ също да се създаде подобен тип фронтова организация. По време на „мирната“(!) конференция в Париж (1919 г.) Колонел Хаус, изпълняващ функцията на домакин на групата на КРЪГЛАТА МАСА, свиква най — големите умове от Уилсъновия Brain Trust, за да сформира екип по международните дела.
Той по-късно се завръща в Ню Йорк и през 1921 г. се превръща в COUNCIL OF FOREIGHN RELATIONS (CFR). CFR е съставен от американци и негово ядро — подобно на RIIA е КРЪГЛАТА МАСА. Днес CFR и ТРИЛИТЕРАЛНАТА (ТРОЙНАТА) КОМИСИЯ са едни от най — влиятелните неявни организации в САЩ. CFR заедно с групата на „Кръглата маса“ стоят зад J. Р Morgan Bank и не е странно, че самият Дж. Морган изиграва съществена роля в създаването й. Най — вътрешният кръг на CFR е орденът SKULL & BONES.
Подготовка за Втората световна война
На 6 февруари МОНТАГЮ НОРМАН, председател на АНГЛИЙСКАТА БАНКА, пристига във Вашингтон, за да се „съветва“ с американския финансов министър АНДРЮ МЕЛЪН. В отговор на това „Федералният резерв“ повишава лихвения процент.
На 9 март 1929 г. Паул Варбург огласява във финансовото списание Financial Chronicles:
„След като е разрешено на оргиите на неограничената спекулация да се разпространяват и в бъдеще… тоталната катастрофа е гарантирана.“
Тези, които разбират какво иска да каже, се изтеглят от борсата и инвестират в злато и сребро. Дес Грифин пише:
„През есента на 1929 г. настъпва моментът, в който международните банкери започват да дърпат лостовете, за да задвижат машината към Втората световна война. След като сами разпродават собствените си агенти и приятели на гребена на изкуствено раздухания бум на акции, международните банкери дръпват чергата под краката на системата и хвърлят САЩ в Голямата депресия. През следващите години развитието на икономиката намалява навсякъде по света, докато в крайна сметка напълно замира.“ (Die Absteiger, S. 177)
Илюминатите ловко използват объркването, за да изкупят имоти и фирми за жълти стотинки. Те имат възможност да се намесят още по-дълбоко в дейността на правителството и съгласно плана CFR започва да привлича в редиците си ключови личности от правителството, икономически босове, шефове от печата и висш военен персонал.
Адолф Хитлер предлага помощ
Както вече видяхме, след Версайските договори бъдещето на Германия е предопределено: от нея се иска да заплати репарации на стойност 132 млн. златни марки и 26% от годишния германски износ. Катастрофата на немската валута заради репарационните плащания е предварително ясна: хронична инфлация!
В целия този хаос Германия налага мораториум върху парите за репарации за следващите две години. Силите победителки отхвърлят предложението и на 9 януари 1923 г. гласуват с три на едно (в това число и Англия от името на Лондонското сити) Германският райх да не може да плаща репарации в стоки. В отговор на това на 11 януари 1923 г. френски и белгийски войски окупират Рурската област, но когато германските работници призовават към национална стачка, окупацията се проваля. Войските се изтеглят, а Германия се съгласява на компромисно решение, известно като плана ДАУЕС.
Той е дело на другаря на РОТШИЛД Дж. П. Морган. Съгласно решението на Германия трябвало да се предостави кредит от 800 млн. долара за първите четири години. Планът се проваля в момент, когато репарационните плащания на държавата се увеличават. Той е заменен от плана „Юнг“ (по името на Оуен Юнг, агент на Морган). С цел по-голям грабеж международните банкери създават БАНКА ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ПЛАЩАНИЯ в Швейцария. Транзакциите по репарационните плащания от Първата световна война се извършвали по следния начин: авоарите от сметката на дадена държава просто били превеждани към активите на друга страна, която имала сметка в същата тази банка. За пореден път банкерите прибрали дебели такси и комисионни.
Проф. Куигли пише:
„Трябва да се отбележи, че тези системи (плановете «Дауес» и «Юнг») създадени от международните банкери и за тях отпускането на заем за Германия е изключително печелившо.“
Това е един от най — добрите примери за система по Макиавели. От една страна, банкерите подкрепят всички воюващи страни, а от друга — отпускат и средствата за репарации на Германия. Независимо как и какво би направила тя, е предварително ясно от кого ще заеме пари, или по-точно: от кого ще трябва да заеме пари. Това е същата група, която планира, финансира, направлява, а освен това и обира каймака на Първата световна война.
Играта не свършва дотук. Предстоят нови цели и планове — наред е война номер две! Благодарение на огромните количества американски капитали, които чрез плановете ДАУЕС и ЮНГ от 1924 г. текат към Германия, е изградена военната машина на Хитлер. В Wall Street and the Rise of Hitler Антъни K. Сатън коментира, че американският принос за подготовката на войната от 1940 г. е истински феномен. Без съмнение той е решаващ за военната подготовка на Германия. Доказателствата се свеждат не само до факта, че влиятелният сектор на американската икономика осъзнава природата на нацизма, но — доколкото е възможно — му съдейства заради собствения си интерес със съзнанието, че войната би свършила тогава, когато Европа и САЩ се намесят…
„Да се пледира незнание е несъвместимо с фактите. Старателно документираните доказателства, че американските банкови и индустриални кръгове оказват сериозна подкрепа за издигането на Третия райх, междувременно са достъпни за всички. Те могат да бъдат намерени в протоколите и докладите на правителствените изслушвания на различни сенатски и конгресни комисии, публикувани между 1928 и 1946 г. Към най — важните спадат: House Subcommittee to Investigate Nazi Propaganda om 1934 г. (Конгресна подкомисия за разследване на нацистката пропаганда), докладът за картелите, предоставен от House Temporary National Economic Committee, 1941 г. (Временна национална икономическа конгресна комисия), както и от Ornate Subcommittee on War Mobilization, 1946 (Сенатска подкомисия за мобилизация от 1946 г.).“
Част от тази фантастична история разкрива историкът Едуард Грифин:
В годините преди Втората световна война се създаде ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН картел основен център Германия, който контролираше химическата и фармакологичната индустрия в целия свят. В него участваха фирми от 93 държави и той разполагаше със силна политическа власт. Името му е I.G. FARBEN.
„I.G. е корпорация с общи интереси или по-просто — картел… До избухването на Втората световна война I.G. Farben се превърна в най — големия индустриален концерн в Европа и в най — голямото химическо предприятие в света; то бе част от картел с гигантска големина и власт, невиждана за световната история.“
През 1926 г. I. G. Farben разработва метод за производство на бензин от въглища и по-късно през 1929 г. сключва договор със СТАНДАРТ ОЙЛ (Рокфелер). Компанията дава на I.G. Farben 546 000 от своите първоемисионни акции на стойност повече от 30 млн. щатски долара. Две години по-късно I. G. Farben подписва споразумението АЛИГ (ALIG) с Alcoa-Aluminum. I. G. Farben произвежда около половината от германския бензин, по-късно построява рафинерии извън концентрационните лагери и задължава лагеристите да работят като волове и да произвеждат газ за газовите камери. I. G. Farben е най — големият концерн, контролиран от РОТШИЛД, и влива огромни суми в германската икономика и по-специално за бъдещото SS. Част от ръководството на I. G. Farben между другото са и МАКС и ПАУЛ ВАРБУРГ (Федералния резерв), които притежават банки в Германия и САЩ. Друг член на управителния съвет е С. Е. МИЧЪЛ — от управителния съвет на „Федералния резерв“ и на National City Bank, как го и X. А. МЕТЦ от Bank of Manhattan.
ХЕРМАН ШМИЦ, президент на I. С. Farben, е председател на ДОЙЧЕ БАНК, както и на БАНКАТА ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ПЛАЩАНИЯ.
Ейврил и брат му Роланд ХАРИМАН (посветен в „Череп и кости“ през 1917 г.) също участват активно във финансирането на националистите. Това става чрез UNION BANK. Дъщерните фирми на ITT и General electric директно подпомагат германските SS.
Джеймс Мартин, шеф на доклада за икономическата война към Правното министерство, разследва структурата на нацистката индустрия и в All Honorable Man, стр. 70, пише:
„Основното свързващо звено между Хитлер и финансовите «Уолстрийт» — барони е ЯЛМАР Х. ГРИЛИ ШАХТ, президент на германската държавна банка, чиято фамилия от дълги години е свързана с международния финансов елит. Шахт е мозъкът зад «План Юнг», а също и зад «Банката за международни плащания». Съчиненият от Шахт план функционира перфектно и спомага събитията във Ваймарската република да ескалират. Д — Р ФРИЦ ТИСЕН, германски индустриалец, обяснява, че той се обърнал към националсоциалистическата партия чак когато се убедил, че борбата срещу «План Юнг» е неизбежна, когато трябвало да се препречи пътя към пълния крах на Германия… Приемането на финансовите принципи на «План Юнг» увеличава безработицата все повече и повече, докато безработните стават 1 милион.“
Плодородна почва, от която ОБЩЕСТВОТО ТУЛЕ и неговото оръжие Адолф Хитлер оставало само да се възползват. След финансовия крах през 1931 г. германската индустрия е близо до банкрут. Франц Тисен официално влиза в националсоцилиалистическата партия и подкрепя Адолф Хитлер. Голяма част от неговото богатство минава през BANK VOOR HANDEL, която, от своя страна, контролира UNION BANK. Union Bank представлява съюза Тисен — Хариман. Един поглед върху списъка на директорите показва, че четирима от всичките осем са членове на ЧЕРЕП И КОСТИ, а двама са националсоциалисти.
Хариман едновременно финансира СССР и националсоциалистите чрез BROWN BROS. HARIMAN BANK. Един от неговите най — близки съратници е ПРЕСКОТ БУШ, бащата на бившия американски президент ДЖОРДЖ БУШ. Двамата Буш — Прескот и Джордж — са членове на „Череп и кости“.
До 1936 г. над 100 американски фирми участват в изграждането на германската военна машина. Между тях са: General Motors, Ford, International Harvester и Du Pont. Намеренията на инвеститорите са всичко друго, но не и краткосрочна търговия, тъй като договорът между тях и германското правителство ги задължава да не изтеглят и един пфенинг от Германия.
Печалбите щели да дойдат едва пет години по-късно, когато японците нападнат Пърл Харбър и САЩ се включи във Втората световна война. Както виждате, всичко вече е планирано до най — малкия детайл. Но само инсайдерите го знаели.
Ще обобщя последните събития с думите на Дес Грифин:
„Международните банкери и техните агенти създават предпоставките, довели до Първата световна война; те вземат своята плячка, финансират Съветската революция и обсебват контрола върху тази грамадна страна; манипулират събитията в следвоенна Европа по начин, който «създава истерия» (по думите на Едуард Стантън), и финансово се озовават на «седмото небе» — те използват американски пари и прибират огромни комисионни, за да снабдят германската индустрия «с най — новите технически открития» и «да я превърнат във втора световна сила»; в манипулациите си тези безскрупулни лешояди — монополисти използват и експлоатират немския народ по такъв начин, че наистина си спечелват неговата вечна омраза; докато изграждат германската индустрия, борейки се срещу германците, те подготвят пътя, по който един силен мъж щял да достигне политическата сцена и да спечели масите за своята «работа» обещавайки освобождение от чуждестранните финансови престъпници. Германия от 30-те години е бомба с часовников механизъм, която чака личност като Хитлер да стъпи на сцената и да поеме контрола.“ (Die Absteiger, s.176)
Адолф Шикългрубер и обществото „Туле“
За да внеса малко светлина в обгърнатия със загадки Трети райх и ролята на Адолф Хитлер, бих искал да започна малко по-отдалеч. Като германци, и особено след последните атаки над общежитията за чужденци, навсякъде по света продължават да ни свързват отново и отново с Третия райх. Повечето от нас обаче не познават подтиците зад събитията от онова време. Нещо повече — навсякъде се говори за „учението за арийската господарска раса“ и за „евреите в газовите камери“, но дори и един процент от хората нямат представа как са възникнали те. Германските деца учат за злия Адолф Хитлер, който с помощта на съзнателна пропаганда и масова хипноза, както изглежда, е единственият виновник за събитията по онова време. Никой обаче не споменава откъде фюрерът заимства идеологията си, кой го издига на поста му и най — вече кой го финансира. Книгите, които биха могли да разкрият всичко това, съвсем целенасочено са унищожени или забранени от Съюзниците и между другото това е причината, поради която над миналото ни и до днес лежи тъмен, мистичен воал. Намерението ми да внеса малко светлина в този мрак е повече от необходимо — дори за някои възгледите на тези хора да изглеждат възмутителни. Тук ще откриете „верния материал“, който по-късно да дискутирате.
Между 1880 и 1890 г. много личности, между които са най — забележителните умове на Англия, се обединяват и създават ХЕРМЕТИЧНИЯ ОРДЕН НА ЗЛАТНАТА ЗОРА (The Hermetic Order of the Golden Down). Членове на „Златната зора“ най — вече са МАСОНИ от Великата английска ложа (Майчината ложа) и РОЗЕНКРОЙЦЕРИ. „Златната зора“ е, така да се каже, върхът на тогавашното (относително позитивно) езотерично масонство в Англия и същевременно неговият най — вътрешен таен кръг.
Между членовете са:
• ФЛОРАНС ФАР;
• У. Б. ЙЕЙТС (носител на Нобелова награда за литература); БРАМ СТОКЪР (авторът на „Дракула“);
• ГУСТАВ МАЙРИНК (авторът на „Голъм“ и „Зеленото лице“);
• АЛИСГЬР КРОУЛИ (най — известният магьосник през последните сто години, който по-късно залита към черната магия, основател на църква Thelema и на 33-та степен на Шотландския ритуал);
• РУДОЛФ ЩАЙНЕР (създател на антропософското учение, Шотландския ритуал, водач на теософското общество в Германия, Велик майстор на илюминирания орден ORDO TEMPLI OR1ENTIS (ОТО) и Велик майстор на разклонението AWSTERA MYSTICA AETERNA; по-късно напуска „Златната зора“ поради различия във възгледите).
Щайнер отказва приемането на окултиста Требиш — Линкълн в „Златната зора“, за което по-късно е наказан.
През 1917 г. във Виена се срещат окултистът БАРОН РУ — ДОЛФ ФОН ЗЕБОТЕНДОРФ, ученикът на Гурджиев КАРЛ ХАУСХОФЪР, военният летец ЛОТАР ВАЙЦ, ПРЕЛАТ ГЕРНОТ от тайното „Наследствено общество на Тамплиерите“ (Societas Templi Marcioni) и МАРИЯ ОЗРИЧ (Орзик), медиум от Загреб. Те разговарят за „Златната зора“, нейните учения, ритуали и азиатските тайни ложи. Зеботендорф и Хаусхофър са изследователи с опит в Индия и Тибет и са завладени от източните митове и учения. По време на Първата световна война Карл Хаусхофър завързва контакти с едно от най — влиятелните тайни общества на Азия ЖЪЛТИТЕ ШАПКИ (dGe-lugs-pa). То е основано през 1409 г. от будисткия реформатор Цонгкхапа (Tsong-kha-pa). Хаусхофър е посветен в него и се заклева, че ако „мисията“ му не успее, ще се самоубие. Връзката между него и „Жълтите шапки“ довеждат до създаване на тибетски общности в Германия през 20-те години.
На срещата във Виена тези млади хора се надявали да научат нещо повече за тайните откровения на ТАМПЛИЕРИТЕ, както и за тайното братство на ГОСПОДАРИТЕ НА ЧЕРНИЯ КАМЪК. Прелат Гернот е свързан с НАСЛЕДСТВЕНОТО ОБЩЕСТВО НА ТАМПЛИЕРИТЕ, което, доколкото знам, е единственото ИСТИНСКО тамплиерско общество. Говорим за потомците на Тамплиерите от 1307 г., които предават тайните си от баща на син — до ден — днешен. Гернот вероятно е разказал за идването на новото време и прехода от епохата на Рибата към епохата на Водолея. Коментира се, че 12-те ЛУННИ обиколки разделят нашата Слънчева година на 12 месеца и аналогично кръженето на Слънцето около Великото централно слънце („Черното слънце“ от старите митове) също се подразделя на 12 периода. Така световната епоха се определя чрез прецесията на конусовидното самодвижение на Земята, базирано на наклонената земна ос. Един такъв „космически месец“ продължава 2155 години, а „космическата година“ — около 25 860 години. Според твърденията на Тамплиерите обаче на нас ни предстои не само обикновена смяна на епохите, но и краят на една и началото на друга, нова космическа година. С изтичането на 25 860 години Земята променя слабото си излъчване (епохата на Рибата) към силно излъчване (епохата на Водолея). Според индо-арийската дефиниция идва краят на „Кали — Юга“, епохата на греха. Всички преходи са белязани от политически, религиозни, обществени, както и геоложки промени от голяма величина. Трансформиращата фаза от стара към нова епоха е наричана от ученията на Месопотамия „трите двойни стъпки на Мардук“ — период от 168 години, като основното в тази фаза е първото попадане на ИЛЮ-вълните — божествените лъчи — върху Земята.
След внимателни изчисления Тамплиерите приемат, че тези вълни ще достигнат планетата на 4 февруари 1962 г. Така е фиксиран центърът на 168-годишната трансформираща фаза и се предвижда, че 1934 и 1990 вероятно ще са години за важни събития.
Една от основните теми в разговора е пасажът в Новия завет, Матей 21:43, в които Исус към ЕВРЕИТЕ:
„Затова ви казвам, че Божието царството ще се вас и ще се даде на ДРУГ (авторът) народ, който принася плодовете му“.
В оригиналния първичен текст, пазен в архива на Soaetas Templi Marcioni, нещата са много по-ясни най — вече, що се отнася до това, кой е „другият народ“ който Христос има предвид. Той всъщност говори за германците, които изпълнявали службата си в един римски легион, и посочва, че е избрал ТЕХНИЯ народ. Зеботендорф и неговите приятели искат да се уверят в това: че германците са натоварени със задачата да създадат на Земята царство на светлината. Като място за попадане на лъчите се посочва Унтерсберг край Залцбург. В края на септември 1917 г. Зеботендорф се среща с членове на ГОСПОДАРИТЕ НА ЧЕРНИЯ КАМЪК в Унтерсберг, за да получи силата на черно — виолетовия камък, на който е кръстено обществото.
„Господарите на черния камък“ които произлизат от Тамплиерското общество на марсионитите през 1221 г. и са водени от Хубертус Кох, имат за цел да изкоренят злото и да изградят Христовото царство на светлината. Тъмната сила, с която се борят, се открива пред Мойсей и другите пророци в т.нар. „Стар завет“ като „Бог“ (Яхве) и се обръща към Авраам с думите (на еврейски): „Ани ха Ел Шадай“, преведено: „Аз съм Ел Шадай“ — „отхвърленият главен ангел“ (Шадай Ел) — сатаната23 (Виж Библията на Хардер, първи оригинален превод, Мойсей 17:1.).
С това за Зеботендорф фронтовете се изяснили: Шадай, старозаветният Бог, е сатаната — антагонист на Бога. Неговите привърженици работят за унищожаването на Земята, на природата и на хората. Това са юдеите — еврейският народ.
В Евангелие от Йоан Христос го заявява без заобикалки:
Те (юдеите) в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза. Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да въртите. А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил. Вие вършите делата на БАЩА СИ (авторът). Те му рекоха: Ние не сме родени в блудство; един Отец имаме: Бога. Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе си, но Той ме прати. Защо не разбирате Моето говорене? Защо не можете да слушате Моето учение? Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща. А понеже Аз говоря истината, вие не Ми вярвате. (Йоан 8:39–45)
Днес много хора продължават наивно да питат: защо Хитлер е бил против евреите? Надявам се, че последните редове в и дадоха отговор. Според възгледите на ОБЩЕСТВОТО ТУЛЕ, от което по-късно възникват DAP24, NSDAP25, SS и др., еврейският народ е този, на който старозаветният Бог ЯХВЕ възлага „да създаде ад на Земята“ и това е причината, поради която светът отново и отново се заплита във войни и раздори.
Членовете на Туле добре познават еврейската банкова система, осведомени са за Ротшилд и компания, както и за „Протоколите на Сионските мъдреци“ и се чувстват призвани — съгласно откровението „Саяха“ — да се преборят с тях, по-специално с банковата система и ложите, и да създадат царство на светлината.
Бележка на автора
Както виждате, тези хора също се оказват неспособни да постъпят така, както господарят им Христос е учил, а именно да променят света чрез любов към Творението, към себе си и своите ближни (а ближният би могъл да принадлежи на друга раса и религия.) Те се отказват от собствената си отговорност и я прехвърлят върху един — единствен — САТАНАТА. Заслепени от омразата си, не осъзнават, че използват същите средства както лъжливия сатанински Бог ЯХВЕ, срещу когото се борели. Вероятно са знаели, че мирът не може да се постигне с война.
Около БАРОН РУДОЛФ ФОН ЗЕБОТЕНДОРФ се образува кръг, който от „Германски орден“ се превръща в ОБЩЕСТВОТО ТУЛЕ през 1918 г. в Бад Айблинг. Освен практиките на „Златната зора“ като Тантра, йога и източни медитации, техен приоритет са научната магия, астрологията, окултизмът и тамплиерските знания, които искат да свържат с политиката. Обществото „Туле“ вярва в описания от Исаия идващ месия, Третия Саргон, който щял да донесе на Германия слава и нова арийска култура. Дитрих Брондер („Преди да дойде Хитлер“) и Е. Р Кармин („Гуруто Хитлер“) изброяват най — важните членове:
• Барон Рудолф фон Зеботендорф, Велик майстор на ордена;
• Гуидо фон Лист, майстор на ордена;
• Йорг Ланц фон Либенфелс, майстор на ордена;
• Адолф Хитлер, фюрер, райхсканцлер и главнокомандващ SS;
• Рудолф Хес, заместник на фюрера и SS — обергрупенфюрер;
• Херман Гьоринг, райхемаршал и SS — обергрупенфюрер;
• Хайнрих Химлер, SS — райхсфюрер и райхминиегьр;
• Алфред Розенберг, райхсминистьр и лидер на национал-социалистите;
• Ханс Франк, проф. д-р хонорис кауза, лидер на национал — социалистите и генерален губернатор в Полша,
• Юлус Щрайхер, SA — обергрупенфюрер и областен водач на национал — социалистите на франките;
• Карл Хаухофър, проф. д-р, генералмайор на Германия;
• Готфрид Федер, проф. д-р, държавен секретар на Германия;
• Дитрих Екхард, главен редактор на Volkischer Beobachter,
• Бернхард Щемпфе, изповедник на Хитлер и негов интимен приятел;
• Тео Морел, лекар на Хитлер;
• Франц Гюнтер, шеф на полицията в Мюнхен;
• Рудолф Щайнер, основател на антропософското учение;
• В. О. Шуман, д-р и проф. в Техническия университет в Мюнхен;
• Требиш — Линкълн, окултист и хималайски турист;
• Графиня Вестрап и др.
По-късно обществото „Туле“ се разпада на две групи езотерици (от гр. — „вътрешно“), към която се числи Рудолф Щайнер, и екзотерици (от гр. — „външно“), чийто ръководител впоследствие става Адолф Хитлер. Според някои автори екзотериците провеждали тайни съдебни заседания и издавали смъртни присъди, по-късно Хитлер заповядва да бъдат преследвани и избивани последователите на Щайнер.
Едни от най — важните учения, които оказват силно влияние върху обществото „Туле“, са арийско — германските религиозни текстове „Вихинай“ на философа Гуидо фон Лист, учението за „Замръзналата земя“ на Ханс Хъорбигер (ледниковата космология) и обръщането към антстарозаветното първично християнство (на марсионитите). Без съмнение, най — вътрешният кръг заговорничи срещу световното еврейство и масонство и техните ложи.
Някои автори са на мнение, че обществото „Туле“ е изповядвало съвсем различна идеология. Не бих искал да ви лишавам от нея, въпреки че тя не може да се определи като „сигурен факт“ Нека читателят сам прецени.
Историята на ТУЛЕ накратко:
УЛТИМА ТУЛЕ трябва да е била столицата на първия заселен от арийците континент. Той се наричал ХИПЕРБОРЕА и е по-стар от Лемурия и Атлантида (потънали континенти, населявани от развити цивилизации). (Сред скандинавците живее легендата за „Ултима Туле“ — пълната с чудеса страна в далечния север, където Слънцето никога не залязвало и където са живеели предците на арийската раса.)
По онова време Хипербореа трябва да се е намирала в Северно море и по-късно потъва по време на ледниковия период. Приема се, че хиперборейците някога са дошли от системата Алдебаран на съзвездието Телец; те били високи около 4 метра, светли, руси и със сини очи. Не познават войната и са вегетарианци. (Хитлер също е вегетарианец.) Според текстовете на „Туле“ хипоерборейците са били технически силно развита цивилизация и са пилотирали „врил-я“ — летящи тела, които днес наричаме НЛО. Благодарение на две противоположни ротиращи магнитни полета тези летящи дискове са можели да левитират и да правят маневри с необикновено висока скорост: същите феномени, които днес се наблюдават при т.нар. НЛО. Използвали енергията „врил“ като енергиен потенциал (движеща сила, vril = етер, од прана, ци, космическа енергия, оргон… но и от акадски viril = „като висшето божество“, богоподобен), т.е. извличали (безплатна) енергия от магнитното поле на Земята, както например тахионните конвертори на капитан Ханс Колер или разработения от Оливър Крейн „пространствено — квантов — мотор“.
Когато ХИПЕРБОРЕА започнала да потъва, хиперборейците трябва да са прокопали големи тунели с мощните си машини и да са се заселили някъде под района на Хималаите. Подземното царство носи името АГАРТА или АГАРТИ, а неговата столица се нарича ШАМБАЛА. Персите го наричат АРИАНА или АРИАНЕ, древната държава на арийците. (Нека кажа, че според Хаусхофър Туле е Атлантида; той освен това настоява — за разлика от всички останали изследователи на Индия и Тибет — че оцелелите Туле — атланти се разделят на две групи: добронамерени и злонамерени. Добронамерените, кръстили се на оракула си Агарта, се установили под Хималаиския регион; злонамерените се наричали Шамбала, те искали да превърна, хората в роби и се разселили на запад. Хаусхофър твърди, че между Агарта и Шамбала е в ход хилядолетна война, която по-късно е продължена от обществото „Туле“ и Третия райх като представители на Агарта срещу представителите на Шамбала — масоните и ционистите вероятно това е била и мисията му.) Владетел на подземното царство бил Ригден Йепо (Rigden lvepo), кралят на света, със своя представител на повърхността на Земята — Далай Лама. Хаусхофър е убеден, че арийската раса произлиза от подземното царство под Хималаите, в което уж лично се убедил по време на експедициите си в Индия и Тибет.
Знакът на „Туле“ вероятно е бил въртящата се наляво свастика. По думите на тибетските лами и лично на Далай Лама, хората от Агарта са живи и днес. С течение на хилядолетия подземното царство, залегнало във всички източни учения, се разраства под цялата земна повърхност и изгражда центрове под Сахара, планината Мато Гросо в Бразилия, Юкатан в Мексико, Шаста в Калифорния, Англия, Египет, Чехословакия… Огромното желание на Хитлер е да се намерят входовете към тази Агарта и да се влезе в контакт с потомците на арийските „богочовеци“ от Алдебаран — Хипербореа. Между другото, легендите за подземното царство разказват, че на повърхността на Земята ще има още една лоша война (Трета световна война), която ще завърши със земетресения, природни катаклизми и изместване на полюсите, вследствие на което ще загине две трети от човечеството. След „последната война“ различните раси от земните недра щели отново да се обединят с оцелелите от повърхността хора и да обявят хилядогодишната ЗЛАТНА ЕПОХА (епохата на Водолея). Хитлер, от своя страна, желае да създаде „външна“ Агарта или Ариана с арийска господарска раса с център Германия. Това обяснява защо по времето на Третия райх са предприети две големи експедиции на SS в Хималаите. Други германски екипи изследват Андите, планината Мато Гросо в Северна Бразилия, Санта Катерина в Южна Бразилия, както и Чехословакия и части от Англия.
Някои автори заявяват, че (независимо от подземната тунелна и градска система) според членовете на „Туле“ Земята по принцип е КУХА и има два изхода: на Северния и Южния полюс. Те се позовават на природните закономерности „в микрокосмоса и макрокосмоса“. Тъй като всяка кръвна, телесна и семенна клетка, всяка комета и всеки атом съдържат ядро, т.е. център и кухо пространство, оградено от corona radiate (обвивка), реално животът също би трябвало да протича във вътрешността, което означава, че за Земята е валиден същият принцип. Това се доказва от каменните друзи, защото отново става въпрос за кухо пространство, и същинският живот — конкретно за минералите и кристалите — също протича във вътрешността.
По тази логика и Земята би следвало да е куха — което впрочем съответства на казаното от тибетските лами и Далай Лама — и да има ядро, т.е. Централно слънце, което да осигурява на земните дълбини подходящ климат и постоянна слънчева светлина.
Според тези твърдения истинският живот на планетата се развива вътре в Земята, господарската раса живее във вътрешността и, а мутантите — върху повърхността. Това била причината, поради която не откриваме живот на другите планети от Слънчевата система: защото и там жителите им са под повърхността. Главните входове към подземното царство би трябвало да се намират на Северния и Южния полюс, през които свети Централното слънце и създава aurora borealis — т.нар. полярни сияния. Във вътрешността на Земята твърдата маса би трябвало да е повече, отколкото водната. Според твърденията на Олаф Янсен и на други изследователи те са попаднали на сладководни басейни, което би могло да обясни защо ледниците на Арктика и Антарктика са образувани не от солена, а от сладка вода.
Интересно е да се отбележи, че това схващане за строежа на Земята продължава да се поддържа от полярните изследователи Кук, Пиъри, Амундсен, Нансен, Кейн и да не забравяме адмирал Е. Бърд. Всъщност всички те има идентични, необикновени и несъгласувани с наличните „научни“ теории преживявания:
Те твърдят, че след 76-ия градус географска ширина вятърът ставал по-топъл, птиците и животните (например лисиците) се движели в северна посока, намирали пъстър и сив сняг — който, като се стопял, оставял цветен прашец или вулканична пепел. И в двата случая възниква въпросът откъде са се взели цветният прашец и вулканичната пепел, тъй като на картите за Северния полюс няма обозначени вулкани. Част от изследователите се озовават в сладководно езеро и всички съобщават, че по някое време на пътуването си виждали две слънца. Намерени са мамути, чието месо било още прясно, а в стомасите им имало остатъци от свежа трева. (Ако теорията за кухата Земя и преживяваният на различни полярни изследователи ви интересува, в библиографията има посочени няколко книги по темата.)
Бележка на автора:
Хипотезите, че Земята е куха, до момента остават само предположения, въпреки твърденията на полярните изследователи и някои автори, че са видели това с очите си и — подобно на адмирал Бърд — са направили множество снимки. Няма защо да отричаме, че всички те са имали странни и необяснени засега преживявания, което навежда на мисълта, че там наистина има нещо необичайно. Теорията, че Земята има течно ядро, обаче също е само теория. Контрааргумент срещу нея е фактът, че съществуват подземни системи от проходи и тунели, прокопани от хора. Те могат да бъдат открити в почти всяка част на Земята и заедно до голяма степен с все още наличните светлинни източници (зеленикава мъждукаща светлина, която става по-ясна с по-дълбокото навлизане в тунела), гладко шлифованите стени и непознатите машини (както в случая с намерените в каньона Бойнтън, Седона, Аризона) свидетелстват за технически високо развита и древна култура на милиони години. По темата има специализирана литература, която също бихте могли да откриете в края на книгата.
За членовете на „Туле“ обаче митовете за „кухата Земя“ очевидно са достатъчно основание, за да се отдадат сериозно на делото. По времето на Втората световна война е проведена поне една експедиция до Антарктида. (Следва продължение)
За да покажа, че историята на арийските хиперборейци не е изсмукана от пръстите, искам да приведа два примера: Когато водените от Франсиско Писаро испански завоеватели пристигат в Южна Америка през 1532 г. местните жители се обръщат към тях с „Вилкакора“ (бял господар). Според местните легенди става въпрос за господарска раса от едри бели хора, които векове по-рано идват с „летящи дискове“ от небето. Те управлявали голяма част от тогавашните градове и с обещанието, че ще се завърнат отново, изчезнали. Когато по-късно пристигат светлокожите испанци, местните призовават завърналите се Вилкакора и като начало им предоставили златото си.
Нещо подобно се случва в Тибет и останалите райони на
Хималаите, когато се появяват първите бели туристи.
Тибетците озадачено ги гледали и питали защо идват отдолу (т.е. от подножието на планината), а не отгоре.
Като германци чували ли сте някога нещо подобно? Не?
Жалко наистина, защото идеологията на германското управление на Третия райх се базира върху темата за Ел Шадай и произхождащото от него преследване на евреите, върху откровението на Исайя, знанията на Тамплиерите, а вероятно и върху казаното току-що. В основата на всички действия до началото на Втората световна война лежи тази тематика.
Подходите към казаното дотук са два:
1) Заявявате, че целият елит на Третия райх е психично болен и наркоманизиран и просто игнорирате всичко;
или
2) Опитвате се да разберете дали в това все пак има нещо вярно.
За да откриете литература по темата обаче, трябва да положите сериозни усилия и да напуснете т.нар. „свободна Германия“, защото Съюзниците са заличили всичко.
Бележка на автора:
С оглед на десните екстремистки прояви във ФРГ, от една страна, наистина е уместно да се забранят всички текстове, които открито и донякъде примитивно призовават към брутален расизъм. Но за да се възпроизведат истинно миналите, както и настоящите политически и религиозни събития, информацията не трябва да се потулва.
Това обаче не е краят на разказаните мистерии. Както ще видите, германския елит прави едва ли не невъзможното, уповавайки се на тези митове.
През октомври 1918 г. Зеботендорф възлага на ложните братя КАРЛ ХАРЕР и АНТОН ДРЕКСЛЕР да създадат работен кръг. Той по-късно се превръща в DAP (Германска работническа партия). Вестникът на обществото „Туле“ Volkischev Bcobachtcr директно преминава в ръцете на NSDAP, която произлиза от DAP.
През октомври 1918 г. младият окултист АДОЛФ ХИТЛЕР (първоначално Адолф Шикългрубер, Хитлер е моминското име на майка му) посещава Туле — DAP и прави впечатление на добър оратор. В „Копието на съдбата“ Тревър Рейвън — скрофт споделя казаното от приятеля на Хитлер от младежките години ВАЛТЕР ЙОХАНЕС ЩАЙН, по-късно съветник на масона УИНСТЪН ЧЪРЧИЛ:
„Хитлер, който на 20 години вече е горещ поклонник на мистицизма, се опитва да постигне по-високи степени на съзнание с наркотици. Чрез виенския продавач на книги ПРЕЦШЕ, почитател на германския мистицизъм и на произтичащите от него учения за арийската господарска раса, той поставя основния камък на своята бъдеща философия за света и чрез Прецше експериментира с пейот като средство за мистично просветление. По същото време Хитлер попада на ПРОТОКОЛИТЕ НА СИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ, които подсилват ненавистта му към евреите.“
Тъй като Хитлер още като младеж вече е наркозависим, не е странно, че през целия си живот продължава да взема наркотици. Според дневниците на неговия лекар Д — Р ТЕОДОР МОРЕЛ през всичките шест години на Втората световна война на него са му били инжектирани различни болкоуспокояващи, успокоителни, стрихнин, кокаин, морфинови деривати и други.
Хитлер е ангажиран от Туле — DAP като оратор по време на изборите и по-късно антиболшевистът и брат на „Туле“ ДИТРИХ ЕКАРД го учи да пише и говори правилно. Екард го превръща в онази неповторима емблема, с която се налага по-късно. Той го извежда на Мюнхенската и Берлинската сцена и Хитлер почти изцяло възприема възгледите на „Туле“.
През 1924 когато след неуспешния Мюнхенски пуч
Хитлер лежи в затвора в Ландсберг, Хаусхофър ежедневно го посещава и му излага теориите и плановете си. Една от книгите, които Хитлер получава от него е романът на Бълуър — Литън THE COMING RACE („Идващата раса“), която разказва за живееща под Земята арийска раса, много подобна на спомената по-горе. В книгата летящите дискови кораби играят съществена роля. Към това се прибавя и творбата на Фердинанд Островски ЗВЕРОВЕ ХОРА И БОГОВЕ (Beats, Man and Goods), посветена на легендите за Агарта и Шамбала. Хитлер е напълно обсебен от идеята за подземния райх и арийското расово учение на Туле.
ХАУСХОФЪР и РУДОЛФ ХЕС се заемат с политическото образование на Хитлер. Той използва теории на Хаусхофър, мисли на Розенберг, политическа пропаганда и ги смесва в едно цяло. Рудолф Хес се грижи за стила и се заема с напечатването им на машина. Така в Ландсберг възниква книгата MEIN KAMPF.
Ролята на мистицизма и окултизма в Третия райх се вижда от влиянието на КАРЛ ХАУСХОФЪР, наричан „най — големия магьосник на Германския райх“ На Хаусхофър е приписвана „пророческа дарба“ която обяснява светкавичния му възход в окултните кръгове в предвоенна Германия.
В книгата си „Седмината от Шпандау“ (The Seven Man of Spandau) Джак Фишерман пише, че РУДОЛФ ХЕС „също е напълно обсебен от идеите и теориите на Хаусхофър“. Това става ясно и от странния полет на Хес до Англия. Причината за него всъщност е един сън на Хаусхофър, в който „видял Рудолф Хес да върви през залите на английските дворци и да носи мир на двата най — големи народа на Севера“ Хес е убеден в точността на пророчеството и следва съня безпрекословно.
От следващите редове става ясно количеството на магическата „екипировка“, използвана от обществото „Туле“:
Хитлер заимства поздрав на Туле Heil und Sieg и го превръща в Sieg Heil. Той, изпълняван с повдигане на ръка, е магически ритуал за създаване на магически волтове. Магическите волтове и тяхната употреба са обяснени от Франц Бардон.
Франц Бардон, наричан Фрабато, е най-известният ми германски магьосник (1901–1985). Хитлер му предлага високи постове в случай, че с магьосническите си умения му помогне да спечели войната. Бардон трябвало да му предаде и адресите на оставащите 98 ложи на разпръснатата по цял свят „99-а ложа“ След като отказва помощта си, той е подложен на ужасни мъчения. (Frabato, Franz Bardon, S. 173)
Магически ритуали за политически цели са използвани не само от германска страна. Знакът Victory на англичаните — двата разтворени пръста — до 1940 г. е познат само на дълбоко посветените върховни масони. Когато през 1940 г. масонът от върховните степени УИНСГЬН ЧЪРЧИЛ се опасява, че Англия може да стане жертва на успешната магия на Хитлер (германския поздрав), неговият наставник сатанистът Алистър Кроули го съветва да противопостави магията на двата разперени пръста.
SS, наречен още ЧЕРНИЯТ ОРДЕН, е всичко друго, но не и полицейска организация. Той е стандартен религиозен орден с йерархическа структура. Бруталната нацистка партия като свещен орден? Външно погледнато, тази представа би изглеждала смешна, ако не припомним, че не за първи път в историята свещени ордени са били отговорни за чудовищни зверства. Йезуитите, както и доминиканците, на които е подчинена Инквизицията, са най-добрите примери за това. ЧЕРНИЯТ ОРДЕН е практическата реализация на езотеричната и окултната вяра на обществото „Туле“ Вътре в SS има и друго тайно общество — елита и вътрешния кръг на SS — наречено SCHWARZE SONNE (ЧЕРНОТО СЛЪНЦЕ) на SS „Черното слънце“ е Великото централно слънце, ДРЕВНОТО слънце, около което се върти нашето и което се изобразява от равностранния кръст (Балкенкройц). Той е рисуван върху самолетите и танковете на Третия райх. С този подтекст е използван от Тамплиерите, Розенкройцерите и много други ложи.
Освен с тибетската колония в Берлин обществото „Туле“, а после и „Черното слънце“, работи тясно с един тибетски черномагьоснически орден. Хитлер има постоянен контакт с тибетски монах със зелени ръкавици, наричан „Пазача на ключа“. Той вероятно е знаел входа към Агарта (Ариана). На 25 април 1945 г., когато в една берлинска изба руснаците намират подредени в кръг шестима мъртви тибетци, в средата на кръга лежи монаха със зелените ръкавици. Изглежда колективно убийство.
На 2 май 1945 г. когато съветските войски навлизат в Берлин, са открити телата на повече от 1000 души, воювали на страната на германците, които без съмнение произхождат от Хималайския регион. Какво са правили хиляди тибетци с германски униформи на километри от родината си?
По време на Третия райх огромно количество млади мъже са обучавани от „Черното слънце“, посвещавани са във Вевелсбург и са изпращани в Тибет, за да оцелеят и се подготвят за окончателната битка в края на хилядолетието. По думите на Франц Бардон Адолф Хитлер е бил член и на дрезденската ложа F.O.G.C. = Fremaurerischer Order der Goldenen Centurie (Масонски орден на Златния век), известен като „99-а ложа“. Тя има 99 клона на различни места по света. Тя има 99 клона на различни места по света всеки, от които се състои винаги от 99 члена. Всяка отделна ложа е подвластна на един демон и всеки член има свой личен демон. „Далаверата“ е, че демонът помагал на човека да постигне пари и власт, а след смъртта си душата му се задължавала да му служи. В допълнение всяка година е жертван по един член за демона на ложата и след това е приеман един нов. Членовете на „99-а ложа“ са финансови и икономически босове от едър калибър и днес са по-актуални от когато и да било. Доколкото знам, ложите F. О. G. С., респективно „99-а ложа“ са от най-опасния вид, сравнение с които сатанизмът на Антон Ла Вей, представен от медиите, е направо детска игра.
Франц Бардон твърди, че Хитлер и орденът „Туле“ са външният инструмент на група тибетски черни магьосници.
Само хората, които знаят това, биха разбрали речта на Хитлер от 30 януари 1945 г.:
„В тази борба отново няма да победи «дълбоката Азия». Европа и онази нация на върха, която от хилядолетие и половина олицетворява надмощието и срещу Изтока и винаги го олицетворява в бъдеще: нашият велик Германски райх, нашата германска нация!“
За местонахождението на Хитлер също има немалко митове. Според Франц Бардон и Мигел Сарантос (бившия чилийски посланик в Австрия) с помощта на „99-а ложа“ той е избягал в Южна Америка. Намереният труп, чиито зъби според зъболекаря му не съответстват на тези на Хитлер, вероятно е бил подхвърлен от „99-а ложа“ На 5 март 1979 г. едно голямо германско списания писа, че личният самолет на фюрера е намерен в южноамериканската джунгла. Според твърдението на Йозеф Грайнер („Краят на мита Хитлер“) на 30 април 1945 г. Хитлер излита със самолета си от Берлин — Темпелхоф.
По-вероятно е обаче, в случай че действително е останал жив, да е използвал разработките на ОБЩЕСТВОТО ВРИЛ (които ще опиша след малко), за да напусне Германия. Дали Хитлер е умрял, или не по онова време — днес със сигурност не е между живите!
След като не успява да изпълни мисията си, на 14 март 1946 г. Карл Хаусхофър убива първо жена си, а после си прави харакири, както се заклева пред ЖЪЛТИТЕ ШАПКИ.
Цялото теоретично и практическо устройство на Третия райх от германска страна се инициира и управлява от ТУЛЕ. Паричните средства идват от международните банкери. Ямата, от която изпълзява всичко, все още е пълна с живот, защото обществото „Туле“, съответно неговите издънки, съществуват и днес.
Един друг кръг, който разгласява идването на арийския месия и към който принадлежи Херман Гьоринг, финансовият шеф на нацистите, е ОБЩЕСТВОТО ЕДЕЛВАЙС. За нас обаче то не е от значение.
Обществото „Врил“ или не всичко хубаво идва отгоре
Обществото ВРИЛ всъщност не пасва съвсем добре на нашата иначе политическа тема, но го включвам, защото е едно от най-интересните тайни общества, съществували някога. То просто ТРЯБВА да бъде споменато. За него в Германия няма дори и една — единствена книга, а Съюзниците успешно са заличили всички останали материали, които биха могли да ни насочат към името. Както ще се уверите обаче, все пак има запазени документи. Предстои ми огромното удоволствие да разкрия пред вас тачи тема, за да се убедите с очите си кои кръгове на властта от „не — германска“ природа са заинтересувани случилото се да се пази в тайна от немската нация.
През 1919 г. Карл Хаусхофър основава втори орден — БРАТЯ НА СВЕТЛИНАТА — който по-късно е прекръстен на ОБЩЕСТВО ВРИЛ. В него се обединяват и произлязлата от Германския орден през 1917 г. нова тамплиерска формация ГОСПОДАРИТЕ НА ЧЕРНИЯ КАМЪК (DHWSS) и ЧЕРНИТЕ РИЦАРИ от S — и „Туле“ — елита на ЧЕРНОТО СЛЪНЦЕ.
Най-очевидната разлика между обществата „Туле“ и „Врил“ е, че „Туле“ се занимава с материални и политически дела, а „Врил“ е ориентирано към ОТВЪДНОТО. Разбира се, между тях има редица пресечни точки — например Атлантида, Ултима Тули, „Островът на блажените“ на Гилгамеш, праисторическата връзка между германците и Месонотамия какво и древните светилища като Екстернщайне или Хаусберг в Щронег (Щронсдорф).
През декември тесен кръг от хора от „Туле“, DHWSS и „Врил“ се събират в специално наета за целта хижа в Рамзау — Бертесгаден. На срещата освен Мария Озрич присъства още един медиум, познат само като Зигрун. По медиален път Мария успява да получи съобщение на таен тамплиерски език — напълно непознат за нея — който съдържа технически указания за построяването на летяща машина. Телепатичните съобщения според текстовете на „Врил“ идват от слънчевата система Алдебаран, отдалечена от нас на 68 светлинни години в съзвездието Телец.
Тук бих искал да направя кратко обобщение на съобщенията, които телепатите на „Врил“ получават с течение на годините и които лежат в основата на всички по-нататъчни действия на това общество:
Според тях слънчевата система Алдебаран е отдалечена на 68 светлинни години от Земята и около алдебаранското Слънце кръжат две населени планети, които образуват империята ШУМЕРАН. Човечеството на Шумеран се деляло на господарска раса от „светли богочовеци“ (арийци) и различни други човешки раси, появили се на планетите от негативните мутации на арийците вследствие на климатични промени. Тези разноцветни мутанти имали по-ниско ниво на развитие. Колкото повече се смесвали расите, толкова повече изоставали в духовното си развитие, и когато Слънцето на Алдебаран започнало да се разширява, те не били в състояние да създадат космическите технологии на предшествениците си и да напуснат планетата. Поради това били напълно зависими от господарската раса и трябвало да бъдат евакуирани с нейните космически кораби на други, годни за живот планети. Въпреки съществуващите различия, расите взаимно се уважавали и не се намесвали в жизненото пространство на другите — нито т.нар. богочовеци в по-нисшите раси, нито обратното. Всички просто уважавали факта, че останалите имат свое лично развитие (за разлика от Земята).
Тогава, преди около 500 млн. години, господарската раса „светли богочовеци“ започнала постепенно да колонизира планети като Земята, защото експанзията на Слънцето на Алдебаран и последвалото затопляне влошили силно жизнените условия. Твърди се, че от нашата Слънчева система първоначално е била заселена планетата Малона (Малдек, Мардук, или, както е при руснаците — Фаетон), която се е намирала между Марс и Юпитер — на мястото на днешните астероиди. След това Марс — чиито пирамидални градове и познатото „лице на Марс“, заснети през 1976 г. от сондата „Викинг“, документират някогашната високоразвита цивилизация. Предполага се, че приблизително по същото време господарите на Шумеран — Алдебаран идват за първи път на Земята, което свидетелства вкаменен отпечатък от обувка отпреди 500 млн. години със стъпкан от тока и също така вкаменен трилобит (праисторически рак, изчезнал преди около 400 млн. години).
Хората от „Врил“ вярват, че когато Земята постепенно станала обитаема, расата на алдебаранците се е приземила в Месопотамия и е създала господарската каста на ШУМЕРИТЕ, които са изобразявани като бели, светли полубогове. Понататьк телепатите на „Врил“ установяват, че шумерският език не само е идентичен на алдебаранския, но че алдебаранско — шумерският звучал като неразбираем немски и звуковата честота на немския и шумерския била почти същата.
Дали тези твърдения отговарят на истината, не е ясно, но инженерните планове и техническите подробности, получени от телепатите на „Врил“, идват от едно и също място и са толкова точни, че се заражда една от най-фантастичните идеи, на които хората някога са били свидетели: създаването на „отвъдна летяща машина“ (Jenseitsflugmaschine).
Узрява концепцията за „друг тип наука“ (днес бихме казали „алтернативни енергийни форми“). Нужни са обаче повече от три години, преди проектът да влезе в действие. На този ранен етап на „другата технология“ или „другата наука“ д-р В. О. Шуман изнася доклад в Техническия университет в Мюнхен, който трябва да бъде цитиран поне в няколко изречения:
„Във всички и във всичко ние познаваме два принципа, които определят случващото се — светлина и сянка, добро и зло, създаване и рушене — както познаваме плюса и минуса в електричеството. Значи със сигурност: или — или! Тези два принципа — да ги конкретизираме като съзидателно и разрушително — определят нашите технически средства… Всичко разрушително е от сатанински произход — всичко съзидателно: божествено наследство… Съответно всяка техника, почиваща на принципа на експлозията или на изгарянето, може да бъде наречена сатанинска техника. Бъдещата нова епоха ще бъде епоха на новата, позитивната, божествената техника!…“
В същото време по подобен проект работи ученият ВИКТОР ШАУБЕРГЕР. Йоханес Кеплер, чиито учения Шаубергер прилага, е завладян от тайното учение на Питагорейците, чиито знания са възприети и пазени в тайна от ТАМПЛИЕРИТЕ. Това е знанието за ИМПЛОЗИЯТА (имплозията в случая означава да се направи потенциалът на вътрешните светове използваем за външния свят). Хитлер, както и хората от „Врил“ и „Туле“ знаят, че божественият принцип винаги е изграждащ, т.е. конструктивен. И обратното, когато една технология се базира на експлозия и съответно е деструктивна, тя е против него. Следователно трябвало да се създаде технология, която да се основава на ИМПЛОЗИЯТА. Учението на Шаубергер за вибрациите (принцип на обертоновата редица = монохорд26) е продължение на науката за имплозията. Опростено може да се каже: ИМПЛОЗИЯ вместо ЕКСПЛОЗИЯ! Посредством енергийната траектория на монохорда и на имплозионната техника се навлиза в областта на антиматерията и гравитацията се обезсилва.
През лятото на 1922 г. е построен първият летящ кораб с дискова форма, чийто двигателен механизъм се базира на имплозионната техника (Jenseitsflugmaschine). Той се състои от диск с диаметър 8 метра, над който има втори успоредно разположен диск с диаметър 6,5 метра, а под тях — трети диск с диаметър 7 метра. Тези три диска имат 1,80–метрова дупка в средата, където е монтиран двигателният агрегат, висок 2,4 метра. Отдолу средното тяло завършва с конусовиден връх, от който към долното ниво достига махало, което служи за стабилност на уреда. Във фазата на активност горният и долният диск се въртят в противоположни посоки, в резултат на което се създава магнитно поле.
Постиженията на този първи вариант на летяща чиния са неизвестни. Във всеки случай експериментите продължават 2 години, преди тя да бъде демонтирана и вероятно прибрана в заводите на Месершмидт в Аугсбург. Финансовите помощи за този проект се появяват в счетоводните книжа на много германски индустриални предприятия под кода JFM (Jenseitsflugmaschine, отвъдна летяща машина). Със сигурност от нея произлиза двигателят Врил, които формално носи името „SM — левитатор на Шуман“.
По принцип отвъдната летяща машина трябва да е произвеждала прекалено силно поле около себе си, което превръщало очертания сектор заедно с машината и нейните пасажери в напълно независим микрокосмос. При максимална сила на полето тя би трябвало изцяло да е независима от обкръжаващите я универсални сили — такива като гравитацията, електромагнетизма и радиацията, както и от всякакъв вид материя — и да се движи произволно във всякакво гравитационно или друго поле, без да се усеща въздействието на каквито и да било ускорителни сили.
През юни 1934 г. ВИКТОР ШАУБЕРГЕР е поканен от ХИТЛЕР и висшите представители на обществата „Врил“ и „Туле“ и от този момент започва да работи за тях.
След първия неуспех родилният час на първото т.нар. германско НЛО настъпва отново през юни 1934 г. Под ръководството на д-р В. О. Шуман на територията на самолетната фабрика Arado в Бранденбург се появява първият експериментален летящ диск — RFZ-1 (Rundflugzeug 1). При неговия първи и последен полет той се издига вертикално на 60 м височина, а след това започва да залита и да танцува във въздуха в продължение на няколко минути. Монтираният за резервно пилотиране самолетен двигател Arado 196 се оказва напълно неефикасен. С големи усилия пилотът Лотар Вани успява да приземи RFZ-1, да излезе и да избяга, преди машината да започне да се върти като пумпал, а след това да се преобърне и, както можело да се очаква, да стане на парчета. Това е краят на RFZ-1, но и началото на летящите кораби VRIL.
Още преди края на 1934 г. е готов новият RFZ-2, който е снабден с двигател Vril и „магнитно — импулсно управление“. Диаметърът му е 5 м и има следните особености: оптическо размиване на контурите при увеличаване на скоростта и типичната за НЛО светлина — според степента на движение: червена, оранжева, жълта, зелена, бяла, синя или виолетова.
Следователно той функционира, а през 1941 г. му предстояла още по-забележителна мисия — по времето на т.нар. „въздушна битка за Англия“ — когато изпълнява функцията на далекобоен разузнавач, след като се оказва, че поради ограничения си радиус на действие стандартният германски изтребител МЕ 109 е негоден за презокеански разузнавателни полети.
В края на 1941 г. той е фотографиран над Южния Атлантически океан, когато е на път към плаващия в антарктически води кораб „Атлантида“. Причината, поради която той не можел да бъде използван като изтребител, е, че RFZ-2 можел да извършва маневри само на 90°, 45° и 22,5° поради импулсното управление. Нечувано, ще кажат някои, но именно тази правоъгълна промяна на полета е типична за начина на движение на т.нар. НЛО.
След успеха на малкия RFZ-2 като далекобоен разузнавач, обществото „Врил“ се сдобива със собствена опитна база в Бранденбург. В края на 1942 г. полита леко въоръженият летящ диск VRlL-1-Jäger. Той е едноместен с диаметър 11,5 метра, има „левитационен двигател на Шуман“ и магнитно — импулсно управление. Развива скорост от 2900 км/ч до 12 000 км/ч; при максимална скорост може да маневрира под прав ъгъл, без това да вреди на пилотите, не се влияе от климата и летателната му надеждност е 100%. От Vril-1 са произведени 17 броя, между тях има двуместни варианти, снабдени със стъклен купол
ИНЖЕНЕРНИ ПЛАНОВЕ НА ГЕРМАНСКИ ЛЕТЯЩИТЕ ДИСКОВЕ ОТ СЕКРЕТНИЯ АРХИВ НА SS, реконструирани от фрагменти
Последният известен модел на Vril-7 Горе: На тестовата площадка в Ной Бранденбург Долу: След старта за Траунщайн през април 1945 г.
Последната версия на Vril-7. Гондолното оръдие е премахнато. Вместо него е съоръжен с „адмиралски мост“ отпред на купола и с „балкон“ в задната част. Четирите батерии МК-108 са прибрани и не се виждат.
По същото време възниква един отделен проект — V-7. Под това име са създадени няколко летящи диска с конвенционални реактивни двигатели. Въз основа на разработките на АНДРЕАС ЕП се появява RFZ-7-комбинирана версия на летящ диск с реактивен двигател. По него работят специализираните екипи ШРИВЕР—ХАБЕРМОЛ и МИЙТЕ—БЕЛУЗО. RFZ-7 е с диаметър 42 метра, но също се разбива при едно приземяване в Шпицберген. Друг един RF2–7, произведен след това, обаче е фотографиран над Прага. По думите на Андреас Еп той трябвало да бъде въоръжен с атомни бойни глави и да бомбардира Ню Йорк.
През юли 1941 г. ШРИВЕР и ХАБЕРМОЛ създават отвесно излитащ дисков самолет с реактивен двигател, който обаче има сериозни недостатъци. Разработва се друг електрогравитационен летящ пумпал с тахионен двигател, който се оказва успешен. Така се появява RFZ-7-T, дело на Шривер, Хабермол и Белузо, който е напълно функционален. Сравнени с дисковете Vril и Haunebu, V-7 обаче били по-скоро играчки.
В рамките на SS има група, която се занимава с добиване на алтернативна енергия — SS-E-IV = ЧЕТВЪРТИ ОТДЕЛ ЗА РАЗРАБОТКИ НА ЧЕРНОТО СЛЪНЦЕ. Нейна основна цел е да направят Германия независима от чуждестранния нефт. От наличните двигатели Врил и тахионните конвертори на капитан Ханс Колер SS-E-IV създават ДВИГАТЕЛЯ ТУЛЕ, наричан по-късно ТАХИОНАТОР НА ТУЛЕ.
През август 1939 г. излита първият RFZ-5. Той е средновъоръжен диск със странното име HAUNEBU-1. Има осем души екипаж, диаметърът му е 25 метра и първоначално развива скорост от 4800 км/ч., а по-късно — до 17 000 км/ч. Подвижните му кули са въоръжени с две шестметрови KSK (електролъчеви оръдия) и с четири МК 106, а летателната му надеждност е 60%.
В края на 1942 г. е готов HAUNEBU-2. Диаметърът му варира между 26 и 32 метра, а височината — между 9 и 11 метра. Има възможност за екипаж от 9 до 20 души. Задвижва се от тахионатора на Туле и в близкоземен полет развива скорост от 6000 км/ч. Haunebu-2 е годен за космически полети и има капацитет от 55 летателни часа.
Още тогава има планове за широкообемния VRIL-7, с диаметър 120 метра, който трябвало да превозва цели команди.
Малко по-късно е произведен HAUNEBU-3 — абсолютното бижу на всички дискове, с диаметър 71 метра, който полита и е филмиран. Може да превозва екипаж от 32 души, има капацитет на действие повече осемседмичен продължителен полет и достига скорост най-малко от 7000 км/ч. (според показанията на секретния архив на SS — до 40 000 км/ч).
Бившият агент на ЦРУ и зелена барета Върджил Армстронг заявява, че по време на Втората световна война германските летящи дискове можели да излитат и да се приземяват отвесно и да правят завои под прав ъгъл. Те бързо достигали 3000 км/ч и вместо оръдия имали лазерно оръжие (предполагаемото KSK — електролъчево оръдие), което можело да пробива броня с дебелина четири цола27.
Уфологьт и авторът на книгата „Ключът на Енох“ професор Дж. Дж. Хъртък разказва, че германците са се опитвали да създадат нещо, което Съюзниците наричали „вълшебна оръжейна система“. Той попада на протоколи, които описват две неща:
1) Построяване на космическата база „Пенемюнде“ и
2) Прехвърлянето на най-добрите техници и учени от Германия.
Споменават се и по-конкретни разследвания на т.нар. FOO FIGHTERS (огнени кълба). През 1942 г. ЦРУ, както и британските тайни служби вече знаят за производството и приложението на тези летящи съоръжения, но оценката им не е особено точна. Foo Fighters е наименованието за всички светещи германски летящи съоръжения. Под това понятие попадат дори т.нар. „летящи костенурки“ и „сапунени мехури“: две абсолютно различни открития, за които Съюзниците допускали, че имат връзка. ЛЕТЯЩАТА КОСТЕНУРКА е разработена от SS — E — IV във Винер Нойщат. Нейната външна форма напомня черупка на костенурка.
Става въпрос за безекипажни летящи сонди, които трябвало да предизвикат смущения в електрическото захранване на вражеските военни сили. Те произвеждали клистронни лъчи, които SS описва като смъртоносни. Първоначално обаче те не се оказват особено ефективни. Тази технология е разработвана и по-късно и познавачите на НЛО ще потвърдят, че спирането на тока е един от най-характерните признаци при поява на НЛО. Американският пилот от Втората световна война Уендъл Стивънс описва Foo Fighters като сиво — зелени или червено — оранжеви, които се приближавали на 5 метра от самолетите и оставали в тази позиция. Нито можели да се отърват от тях, нито да ги свалят с огън и понякога въздушната ескадрила се принуждавала да се върне или да се приземи.
„Сапунените мехури“, също наричани Foo Fighters, са съвсем друго нещо. Това са обикновени балони с тънки метални спирали във вътрешността за объркване на неприятелските радари. Освен психологическото въздействие успехът им трябва да е бил незначителен.
В началото на 1943 г. се планира създаването на кораб — майка с форма на пура — т.нар. СЪОРЪЖЕНИЕ АНДРОМЕДА (с дължина 139 м) — който да бъде произведен в заводите за цепелини. Той трябвало да превозва летящи чинии за междузвездни полети.
Около Коледа на 1943 г. в Нордзеебад Колберг се състои важна среща на ОБЩЕСТВОТО ВРИЛ. На нея присъстват медиумите Зигрун и Мария Озрич. Основна тема е ПРОЕКТЪТ АЛДЕБАРАН. Медиумите получават точни сведения за местонахождението на населените планети около слънцето на Алдебаран и започва подготовка за пътуването до там. На 2 януари 1944 г. се провежда съвещание между ХИТЛЕР, ХИМЛЕР, Кюнкел (общество „Врил“) и д-р Шуман (общество „Врил“), на което се обсъжда ПРОЕКТА ВРИЛ. Идеята е с големия Vril-7 да се проникне до Алдебаран през независещ от скоростга на светлината пространствен тунел. По думите на Ратхофър първият тестов полет в тунела трябва да се е състоял през зимата на 1944 г. Изглежда, че той е претърпял някакъв катаклизъм, защото снимките, направени след полета, V-7 изглеждал, „така, сякаш 100 години е бил на път“. Външното му покритие било силно състарено и повредено на много места.
На 14 февруари 1944 г. в рамките на проекта V-7 в Пенемюнде пилотът Йоахим Рьолике тества конструирания от Шривер и Хабермол свръхзвуков вертолет, снабден с 12 турбоагрегата BMW 028. Скоростта на отвесния полет е 800 м/мин, той достига височина 24 200 метра, а скоростта на хоризонталния полет е 2200 км/ч. Той можел да се задвижва и с неконвендионална енергия. Вертолетът обаче не е използван повторно, защото през 1944 г. Пенемюнде е бомбардиран, а транспортирането до Прага не променя нещата, защото още преди летящите дискове да бъдат приведени в пълна бойна готовност, американците и руснаците превземат града.
В началото на 1945 г. по времето на окупацията на Германия британците и американците откриват в тайните архиви на SS снимки на Haunebu-2 и Vril-1, както и на съоръжението „Андромеда“. След постановлението на президента Труман през март 1946 г. военноморският комитет на САЩ издава разрешение да се събират германските материали за експерименти на високи технологии. Чрез операция PAPERCLIP в САЩ са прехвърлени секретните германски учени. Между тях са ВИКТОР ШАУБЕРГЕР и ВЕРНЕР ФОН БРАУН.
Още веднъж — обобщение на разработките, произвеждани серийно:
В рамките на първия проект, ръководен от работещия в Техническия университет в Мюнхен проф. д-р инж. В. О. Шуман, до началото на 1945 г. се твърди, че са произведени 17 летящи чинии с диаметър 11,5 м, които извършват общо 84 тестови полета: това са VRIL-1-JÄGER. През 1945 г. от Бранденбург, след взривяване на цялата опитна база, за Алдебаран трябва да са излетели поне един VRIL-7 и един широкообемен кораб — майка VRIL-7 на име ODIN с част от учените и членовете на обществото „Врил“.
Вторият проект се ръководи от Четвърти отдел за разработки на Черното слънце (SS-E-IV) и до началото на 1945 г. успява да създаде три различни по големина космически пумпала с формата на камбана:
• HAUNEBU-1 с диаметър 25 м е произведен в два екземпляра, които извършват общо 52 тестови полета (скорост 4800 км/ч.).
• От HAUNEBU-2 (с диаметър 32 м) са произведени седем екземпляра и са изпробвани в общо 106 полета (скорост 6000 км/ч.). Всъщност Haunebu-2 е предвиден за серийно производство. Между самолетостроителните фирми „Дорниер“ и „Юнкерс“ изглежда е имало някаква договорка, която в края на март 1945 г. е била прекратена в полза на „Дорниер“. Официалното име на тежкия летящ пумпал трябва да е било DO-STRA (DOrnier STRAtospharenflugzeug = Стратосферен самолет Дорниер).
• HAUNEBU-3 с диаметър 71 м, е произведен само веднъж и извършва най-малко 19 полета (скорост около 7000 км/ч.). УРЕДЪТ АНДРОМЕДА — дългият 139 м кораб — майка, с хангари за един Haunebu-2, два Vril-1 и два Vril-2 — съществува само на хартия.
Има документи, че след създаването на ШИРОКООБЕМНИЯ VRIL-7 в края на 1944 г. и няколко тестови полета той е използван за секретни, все още ограничени до периметъра на Земята секретни мисии:
1) Приземяване край Мондзее в Залцкамергут, Австрия, и опит за потапяне с цел установяване устойчивостта на обвивката при повишено налягане.
2) От март до април 1945 г. вероятно по стратегически причини и заради сигурността Vril-7 е позициониран в „Алпийската крепост“ и лети до Испания, откъдето безопасно прехвърля избягалите важни германски личности в Южна Америка и НОЙШВАБЕНЛАНД (следва обяснение), където още по времето на войната се намират основни германски бази.
3) Непосредствено след това Vril трябва да е извършил секретен полет до Япония, за който обаче не се знае нищо.
Какво става с въздушните кораби след войната? Вероятността да е имало малка серия производство на Haunebu-2 не може да бъде изключена. Появилите след 1945 г. снимки на НЛО с типичния за германските конструкции външен вид подкрепят това.
Според някои част от тях са потопени в Мондзее, Горна Австрия, според други — са отлетели за Южна Америка или са пренесени там на части. Дори въздушните кораби да не са достигнали Южна Америка, е сигурно, че са били построени наново с помощта на германските инженерни планове, тъй като стават важна част от технологията, използвана в „Експеримента Феникс“ през 1983 г., който е продължение на „Експеримента Филаделфия“ от 1943 г. (Експерименти на US NAVY (американските военноморски сили), свързани с телепортация, материализация и пътуване във времето, които са по-фантастични и от най-дръзките ви мечти. За тях има достатъчно материали, които са пре-много за една цяла книга, но в случая не съвпадат с нашата тема. Виж списъка на посочената литература.)
През 1938 г. е проведена германска ЕКСПЕДИЦИЯ В АНТАРКТИДА със самолетоносача „Швабенланд“. 600 000 кв. км са обявени за германска държава — НОЙШВАБЕНЛАНД. Незаледена територия с планини и езера. По-късно за там тръгва цяла флота подводници тип 21 и 23. До днес все още липсват над 100 германски подводници, които между другото са снабдени с шнорхели „Валтер“, позволяващи им да стоят няколко седмици под вода, и може да се допусне, че са избягали в Нойшвабенланд с разглобените летящи чинии или най-малкото с инженерните планове. Не по-малко основателно е предположението — след като тестовите полети се оказват успешни — че в края на войната летящите чинии директно са отлетели за там.
Тази хипотеза вероятно ви се струва пресилена, но основанията за нея съвсем не са малко.
Въпросът е защо под командването на АДМИРАЛ Е.
БЪРД през 1947 г. Съюзниците извършват ИНВАЗИЯ в АНТАРКТИДА? Защо Бърд потегля с „незначителната“ войска от 4000 души, един боен кораб, изцяло оборудван самолетоносач и всички необходими боеприпаси, след като става въпрос само за експедиция? Той има осем месеца на разположение, но всичко свършва само след осем седмици, през които губи голям и официално никога неназован брой самолети. Какво се е случило?
След завръщането си адмирал Бърд заявява пред пресата, че „няма да е добре в случай на нова война да се съобразяваме с нападенията на самолети, които могат да прелитат от единия полюс до другия“. От следващите му думи става ясно, че там имало високоразвита цивилизация, чиито напредничави технологии са използвани от SS.
В книгата си „Машини на времето“ Норберт Юрген — Ратхофър пише следното за по-късните разработки на Haunebu:
„Непосредствено след май 1945 г. космическите пумпали Haunebu-1, 2 и 3 и космическите дискове Vril-1 изчезват безследно… В тази връзка е особено интересно, че след 19-тия си изпитателен полет, на 20 април 1945 г. германският Haunebu-3 трябва да е излетял от «Ношивабенланд» — по онова време официална германска територия в източната част на Антарктика — на космическа експедиция до Марс, за изхода на която не се знае нищо… Година по-късно обаче, през 1946, внезапно появилите се над Скандинавския полуостров многобройни светлинни обекти от непознат вид и без съмнение изкуствен произход повдигат нивото на напрежение сред Съюзниците от Изток и Запад.
Отново година по-късно, през 1947, над Северна Америка — и до 50-те години броят им става все повече — пилотирани без съмнение от интелигентни същества, изникват нови светлинни летящи обекти с кръгла, дискова или с камбановидна форма, а понякога и с формата на пура — накратко: НЛО.“
По-нататък се казва, че тези НЛО принципно не приличали на германските разработки. По този въпрос обаче съм на различно мнение. Добре документираният фотоматериал доказва, че след 1945 г. често е забелязвана версията Haunebu-2. Ако и вие като мен се бяхте ровили десет години в специализирания свят на НЛО, без съмнение щяхте да установите, че в необичайно висок процент от случаите на личен контакт с екипажите от т.нар. НЛО става въпрос за особено красиви субекти от „арийски“ тип — руси, синеоки, които говорят немски или друг език с немски акцент. (За инсайдерите споменавам случая Адамскки от 1952 г., в случая Сидрик Елингъм от 1954 г. и случая Хауърд Менгер от 1956 г.)
Твърди се също, че съществуват цветни снимки на приземен и отново отлитащ летящ диск, на който са изобразени гербовия кръст (Балкенкройц) и свастика, заснети от нощен пазач в Западна Германия през 70-те години.
За този летящ кораб има чудесен филмов и фото — материал — например 60-минутния документален филм UFO — Geheimnisse der Dritten Reich (MGA Austria/Royal Atlantis-Film GmbH). Или материалите на българина, живеещ в САЩ, Владимир Терзийски, който на НЛО конференцията през септември 1991 г. във Феникс, Аризона, „сервира“ тричасов доклад с диапозитиви на германски летящи чинии, инженерни планове и подземни германски бази. Интересни са и материалите, събрани в книгата на италианския комендант на Луфтвафе Ренато Веско, както и книгата на Рудолф Лузар: „Германските конвенционални и тайни оръжия през Втората световна война и техните разработки“ (Die deutschen Waffen und Geheimwaffen des Zweiten Weltkrieges und Hire Weitereri tancklung, J. F. Lehmans Verlag, Mtinchen, 1971).
Сега вече разбирате ли защо медиите представят темата НЛО, и то най-вече в Германия, като глупост? След гореизложената предистория е ясно, че в контролирания от Илюминатите медиен и новинарски свят на ционистко — англо-американското лоби няма да се пестят средства, за да държат германските граждани далеч от истината.
Възниква въпросът откъде тайните общества „Туле“ и „Врил“ са имали знанията за построяването на тези летящи чинии? А за генните технологии (евгеника), в които германците отново изпреварват задълго другите нации?
Според разкритията на Хърбърт Дж. Дорси и някои изследователи освен строителните планове, придобити от телепатичен контакт с извънземните, от полза се оказва и напълно запазеният двигател на една не — земна летяща чиния, свалена през 1936 г. в Шварцвалд. За случилото се липсват каквито и да било доказателства, да не говорим за живи свидетели.
Такива обаче има в Америка и те съвсем не са малко. По онова време има редици доклади за свалени подобни машини, които нямало как да се запазят в пълна тайна. Но на това ще се върнем по-късно.
Сега обратно към политическите събития. Известен е фактът, че I. G. Farben подкрепя Хитлер, а неговият картелен партньор Standard Oil (Рокфелер) подклажда настроенията срещу нацистите; както и че Ford Motor Company участва в изграждането на военната машина на американската армия, а в същото време произвежда в Германия военни автомобили за нацистите. „Форд“ и „Опел“ (дъщерните фирми на General Motors, управлявани от Дж. П. Морган) са двата най-големи производители на танкове в хитлеристка Германия.
Независимо от изхода на войната, мултимилионерите са спечелили предварително. По времето на Втората световна война много предприятия работят на този принцип
Защо в учебниците не пише подобни неща? И специално в Германия, където уж цари свобода на печата и се почита истината?
Между другото това е така, защото през 1946 г. „Фондация Рокфелер“ дарява 139 000 щатски долара, за да представи на обществата официалната версия за войната, скривайки изграждането на нацисткия режим от американските банкери, както и окултно — мистичната идеология на нацизма. Един от основните дарители е компанията Standard Oil, собственост на Рокфелер.
Втората световна война
Въпреки че са изписани стотици книги за тази трагедия, малко хора знаят нещо за реалните задкулисни цели на най-скъпо струващата до момента воина.
Официалната версия за нея, представена в специализираната немска, американска, английска и японска литература няма много общо с истинските й причини и цели. На писаното вероятно е вярно, но липсва другата половина от истината.
„Имиджмейкърите в цензурираните масмедии наистина са направили много, за да хвърлят пясък в очите дори и на тези, които уж вярват на информацията и образованието им. Те са съотговорни за факта, че мисленето на обществеността е достигнало нивото на «безпомощно объркване» по отношение на Втората световна война.“ (Des Griffin, Descent Into Slavery?)
Бавно, но сигурно обаче истината излиза наяве и ни показва ясната картина на станалото. Всичко, което знаем за Втората световна война, са исторически дати. Кой, кога, къде, с кого, какво… е направил. Но онези, които наистина дърпат конците, никога не се споменават.
Според пакта „Хитлер — Сталин“ Полша трябвало да бъде разделена на две части — нещо, което на 1 септември 1939 г. Хитлер прави. Според подписаните 20 години по-рано договорни отношения (в духа на Илюминатите) Англия и Франция са задължени да се включат на страната на Полша. След мрачната война Чембърлейн, който е смятан за страхливец, е заменен от ексциониста ЧЪРЧИЛ. Той е по-добър партньор в играта и много скоро заповядва въздушно нападение над Германия. Германците не очакват атака от страна на Британия и са неподготвени. Очевидно е, че Германия иска да избегне военен конфликт с тях. Това се вижда от една реч на Хитлер от 1933 г., в която заявява, че ако се разпространи, комунизмът би могъл да засегне и Британската империя. В такъв случай, ако го призоват, казва Хитлер, щял да окаже помощ на британците. На 10 май 1940 г. германските войски позволяват на 335 000 английски войници да се евакуират на плажа в Дюнкирхен. С пътуването си до Англия Хес се опитва да обедини двете най-силни северни нации. Уинстьн Чърчил обаче е близък познат на БЪРНАРД БАРУХ, който помага на Уудроу Уилсън и Рузвелт да станат президенти.
БАРУХ е човекът, който убеждава Чърчил да подкрепи създаването на Израел. Вследствие на това на 23 май 1939 г. Чърчил издава нареждане на колониалния министър лорд Лойд да изтегли английските войски от Палестина и да даде възможност на евреите сами да се защитават и организират. (Следва продължение)
Какво става в Америка?
Голямата част от американците не желаели да се намесват повече в каквато и да било война, но Илюминатите имали друго наум. Президентът ФРАНКЛИН ДЕЛНАНО РУЗВЕЛТ (32 президент) е Велик майстор на масоните, член на CFR, свързан е с фамилията Делано и с „Комитет на 300-те“. Негов близък съюзник е БЪРНАРД БАРУХ и най-малко осем години се радва на близки отношения с КОЛОНЕЛ ХАУС. Вижда се, че Илюминатите вече са пласирали своето момче, а то им благодари, като обнародва един противоконституционен закон, според който от края на април 1933 г. всичкото частно притежавано злато трябвало да се предаде на банките (наказанието е $ 10 000 глоба или 10 години затвор, или и двете). То е изкупувано за $ 20,67 на унция. След като по-голямата част от него е инкасирано, цената се покачва на$ 35 за унция. Инсайдерите изнасят златото си в чуждестранни банки и по-късно естествено го продават на по-високи цени.
Президентът Рузвелт предизвиква японците да влязат във войната, след като на 26 ноември 1941 г. обявява ултиматум на Япония да изтегли всичките си войски от Индокитай и Китай
Това е исторически факт, макар да се пази в тайна.
Военният ултиматум умишлено е скрит от американския Конгрес до нападението над Пърл Харбър. Всички са единодушни, че на Япония не й остава друга възможност освен войната. Самите японци правят всичко, за да предотвратят военен сблъсък със САЩ, нееднократно се опитва да се срещне с Рузвелт във Вашингтон или Хонолулу, за да намерят алтернатива, по-късно той дори е готов да изпълни исканията на САЩ, за да избегне конфликта, но Рузвелт многократно отказва разговор, защото войната с Япония е планирана — както с Германия.
В същото време Рузвелт заявява пред американския народ:
„Докато говоря на вас, бащи и майки, ви давам още едно обещание. Това вече го казах, но ще продължавам да го повтарям отново и отново, и отново: Вашите момчета няма да се бият в никоя чуждестранна война.“
При тази измама човек направо си глътва езика.
Американските военни знаят от няколко места, че Япония се кани да нападне Пърл Харбър:
1) На 27 януари 1941 г. американският посланик в Токио ДЖОУ ЗЕФ ГРЮ пише писмо до Рузвелт, в което се казва, че в случай на война между Япония и САЩ, Пърл Харбър ще е първата цел.
2) През август 1941 г. конгресменът ДАЙС предоставя на Рузвелт не само целта на атаката (Пърл Харбър), но и карта на стратегическия план за нападение. Принудили го да замълчи.
3) по-късно през 1941 г. американските тайни служби успяват да разшифроват дипломатическия, а също и военния код на Япония. Рузвелт и съветниците му предварително знаят точната дата, часа и целта на атаката.
АЛ БЛЕЙК, единият от двамата оцелели след „Експеримента Филаделфия“, ми разказа, че по онова време също е бил в Пърл Харбър, но седмица преди офанзивата е бил изтеглен оттам, защото по-късно трябвало да работи с Никола Тесла по предстоящия проект („Филаделфия“). Казали му, че го местят заради нападението. Щяло да излезе прекалено скъпо, ако загине…
Самият Пърл Харбър естествено е неподготвен, тъй като му е съобщено едва два часа, преди да е атакуван. Той е безпощадно опустошен. Рузвелт искал точно това и сега вече можел да обяви японците за „коварни свине“ и САЩ трябвало да им отмъсти.
Ако не вярвате, че да станете президент или бундесканцлер, е нужно нещо повече от това да сте добър политик, се надявам следващият пример да ви отвори очите. Става въпрос за американския президент ДУАЙТ Д. АЙЗЕНХАУЕР.
За да гарантира успеха на подлите си начинания, Илюминатите трябвало да издигнат някой предан васал на поста главнокомандващ на всички съюзнически сили в Европа. Търсеният за работата субект е подполковник Дуайт Айзенхауер. Кариерата му в американската армия е повече от интересна и направо е като урок за това, какво би постигнал един посредствен войник, който има „правилните“ хора зад себе си. Айзенхауер също е приятел на Бърнард Барух.
През март 1941 г. той е повишен в полковник. Три месеца по-късно командва Трета американска армия. След още три месеца става бригаден генерал. На 12 декември същата година във Вашингтон е посветен във военните планове на най-висше ниво. На 16 февруари 1942 г. е повишен в заместник — шеф на щаба на War Plan Division. Отново минават само три месеца, когато става негов ръководител. След следващите три месеца Айзенхауер получава командването на European Theatre of Operations. Месец по-късно е произведен в „петзвезден“ генерал. На 24 декември най-накрая става висш главнокомандващ в Европа.
След изтласкването на германската армия от Рим, американските войски на генерал МАРК КЛАРК са задържани, въпреки че безпрепятствено могат да продължат към Югославия, Виена, Будапеща и Прага. Вместо това една част от войската се спуска в Нормандия, което коства живота на 100 000 души и има драстичен ефект върху бъдещия облик на Източна Европа.
Защо?
На конференцията на Съюзниците в Квебек през 1943 г. под натиска на Генерал ДЖОРДЖ МАРШАЛ е сключена спогодба под името „Руска позиция“. В нея се казвало, че „… руската позиция след войната ще бъде доминираща…“ Мъжете, които водели САЩ извън собствените им територии — Рузвелт, Маршал, Айзенхауер — имали строга заповед от своите „повелите“ (както ще се уверите от следващия пример) да доведат войната до фаза, която да удовлетвори целите на Илюминатите, заложени в „Протоколите на Сионските мъдреци“. Затова на съветските войски е оставено достатъчно време да се разгърнат.
Германия иска да капитулира
Благодарение на зета на Рузвелт КОЛОНЕЛ КЪРТИС Б. ДАЛ историята на командир ДЖОРДЖ ЪРЛ излезе на бял свят. Ърл е бивш губернатор на Пенсилвания, американски посланик в Австрия (1935–1939) и посланик в България (1940–1942). След това става военно аташе на Рузвелт в Истанбул. През пролетта на 1943 г. го посещава шефът на германските тайни служби АДМИРАЛ ВИЛХЕЛМ КАНАРИС. Канарис му казва:
„За германските генерали безусловната капитулация, искана от Америка и Великобритания, е неприемлива. Ако обаче американският президент даде простичко да се разбере, че би приел почтената капитулация на германската войска, бихме могли да го уредим. Чрез съответната заповед германската войска би могла да се дислоцира на Източния фронт, за да се сражава срещу приближаващата Червена армия“.
Малко след това Ърл има още по-дълга среща с германския посланик ФРИЦ ФОН ПАЛЕН, който прави същото предложение. Ърл, който в първия момент не е сигурен, че е разбрал правилно, но впоследствие се уверява в сериозността им, изпраща писмо до Рузвелт. Отговор няма. Изпраща второ писмо. Отново нищо. Когато след няколко дни Канарис отново идва, за да получи отговора на Рузвелт, Ърл нямало какво да му каже. Той изпраща светкавична депеша до Вашингтон, но отново не последва отговор. Ърл и Канарис нямало откъде да знаят, че капитулацията на Германия изобщо не е желана. В писмо от 24 март 1945 г. Рузвелт лично забранява на Ърл да споменава нещо за тази случка.
Американската подкрепа на СССР по времето на Втората световна война
Важна притурчица за разбиране на станалото през войната е забележителната книга From Major Jordan’s Diaries („Из дневниците на майор Джордан“), която по някаква причина е отбягвана от големите медии, филмовите продуценти и повечето библиотеки.
ДЖОРДАН е ветеран от Първата световна война и заради военния си опит получава поста спедитор по програмата Lend-Lease28 и офицер за връзка с руснаците. Първите две години той служи в Нюарк, Монтана, а от 10 май 1942 г., в United Nations Depot No. 8, Lend Lease Division, Newark Airport, Newark, New Jersey, International Section, Air Service Command; Air Corps и U.S. Army.
МАЙОР РЕЙСИ ДЖОРДАН е човекът за свръзка между САЩ и СССР. Той е изумен от влиянието на руския главнокомандващ АНАТОЛИЙ КОТИКОВ върху асистента на Рузвелт ХАРИ ХОПКИНС. Всеки път, когато Съветският съюз се нуждаел от нещо, например от специални средства, било достатъчно едно позвъняване на Котиков до Хопкинс и всичко е доставяно. По-късно Джордан забелязва черните куфари, съпътстващи почти всяка доставка, които предизвикват любопитството му. Историята как успява да отвори няколко от тях, е направо авантюристична. В тях той намира книжа за ядрен синтез, списък с транспортираните за СССР суровини, както и два фунта уран-92 и деутерий29. По онова време той не знае какво означава всичко това. Започва води дневник едва по-късно. Междувременно в Сибир самолет с печатарски плаки, хартия и други материали, за да могат руснаците да печатат пари за окупацията на Гермния, колкото и САЩ!
С програмата Lend-Lease САЩ доставя на Сталин 20 000 самолета, почти 400 000 камиона, двойно повече танкове наличните в началото на войната, локомотиви, автомобили, хранителни продукти и др.
Защо САЩ осигурява на руснаците толкова масирана помощ през Втората световна война?
Това са само няколко примера. Създателите на Червения режим са Илюминатите. Те много добре знаят какво правят. Съветска Русия е оръдие в техния план („Протоколите…“) за поробването на целия свят чрез Новия световен ред.
Протоколите трябва да се изпълнят
Капитулацията на Япония е отказана по същата логика, както и на Германия. Японците капитулират безусловно през март 1945 г. — главнокомандващият японската армия изпраща съобщение на американското посолство в Москва, на руското посолство в Токио и на Пентагона във Вашингтон, че правителството му желае безусловна капитулация. САЩ го игнорират! Защо? По-късно твърдят, че не могли да разшифроват вестта! Но как разшифроваха военните и дипломатическите кодове за Пърл Харбър? Отговора го знаем: японските острови още не са разрушени. Голямото шоу предстои. В — 29 щели да заработят грандиозния „оздравителен план“ на международните банкери в Япония. Първо разрушаването на Токио, после бомбите в Нагасаки и Хирошима.
Говори се, че много от пълководците на Япония са членове на мистичното тайно общество ЧЕРЕН ДРАКОН. За това не зная нищо.
Възстановяването на Германия и Япония донася на международните банкери астрономически печалби. Германците и японците са едни от най-прилежните работници и мениджъри. Въпреки всичко техните правителства са избирани и управлявани като марионетки от Илюминатите на същия принцип. Ще го осъзнаете още по-ясно, след като видите списъка с членовете на някои тайни организации. Много от германските политици са същите фигуранти, каквито са американците и руснаците.
Какво се постига с Втората световна война?
От общочовешка гледна точка тя е катастрофа без никакви смекчаващи обстоятелства. От страна на Илюминатите е безгранична победа. Втората световна война с нейните 30 млн. жертви (Солженицин говори за 100 млн.) е явен елемент в световните оздравителни програми на Илюминатите чиято окончателна цел е създаването на Вайсхаултовия Novus Ordo Seclorum (Нов световен ред).
За Илюминатите Ленин е перфектната личност в Русия. В типичната политическа и психологическа схема комунизмът изиграва ролята на чучело; конспираторите го използват като „черна овца“, за да принудят западните нации да отстъпят и да приемат неща, които противоречат на техните интереси. В началото на 20-те години Ленин споделя бъдещите планове на Илюминатите:
„Първо ще превземем Източна Европа, а после тълпите на Азия“.
Това е постигнато чрез Втората световна война. Няколко години по-късно идва редът на по-голямата част от Азия. Провалът във Виетнам е част от прочистващата акция, свързваща висящите нишки.
Втората световна война обаче дава на Илюминатите много повече. Пукнатините в стария световен ред се разтварят широко и финансовите и социалните мостове на традиционния морал рухват. Америка, чиято сигурност не е застрашена нито преди, нито по време на войната, се принуждава да се откаже от собствената си политика заради тенденцията в световната политика. Втората световна война струва на САЩ $ 400 млрд. и покачва държавния й дълг на $ 220 млрд. Така Америка се оказва здраво заклещена в капана на международните банкери. Войната проправя пътя на социализма, който се разпространява като епидемия в Англия и САЩ. Тя подготвя пътя за създаването на ООН през 1945 г., чиято резиденция се намира върху подарена от РОКФЕЛЕР земя в Ню Йорк. Не по-малко от 47 души от учредителите на ООН са членове на CFR. ООН е най-голямата международна масонска ложа в света и това се вижда достатъчно ясно дори от емблемата й. Тя, подобно на Големия печат върху американската еднодоларова банкнота, е масонски символ (както ще се убедите по-нататък в книгата).
Какво става с Гестапо (нацистката тайна служба)?
Според Уилям Брамли ЦРУ приема предложението на РАЙНХАРД ГЕЛЕН, ръководител на германските секретни операции в Русия, да подпомогне изграждането на американската новинарска мрежа в Европа. В организацията на Гелен участват много бивши членове на SS. Тя става важна част от ЦРУ в Западна Европа и е основа на тайните служби във Федералната република. От документацията на Нюрнбергските процеси ЦРУ черпи информация за психологическите методи на нацистите, които десетилетия по-късно трябвало да намерят приложения в прословутите експерименти за контролиране на съзнанието.
До 1972 г. частната международна полицейска организация за борба със световната престъпност и наркотрафик ИНТЕРПОЛ многократно е ръководена от бивши офицери на SS. Няма нищо странно, след като по време на Втората световна война Интерпол е контролиран от нацистите.
Създаването на Израел
Както е планирано още през 1871 г., войната отваря вратите за създаването на държавата Израел. Докато в Европа раните бавно заздравяват, вниманието на обществеността се насочва към Близкия Изток, където ционистите вече се готвят да създадат Израел в Палестина. Убийството на лорд Мойн от двама техни последователи разпалва духовете в Англия. На Ционисткия конгрес през 1946 г. в Женева се подкрепя идеята тероризмът да бъде използван като средство за създаването на ционистка държава. Така в Палестина възникват редица терористични организации, целящи създаването на Израел.
Двете най-важни са ИРГУН ЦВАЙ ЛЕУМИ на Менахим Бегин и ЗВЕЗДНАТА БАНДА на Ицхак Шамир. След като кръвопролитията на арабите срещу англичаните в Палестина се увеличават, въпросът е отнесен до ООН. На 29 ноември 1947 г. ООН решава Палестина да бъде разделена на две независими държави — една арабска и една еврейска. Владетелският принцип за разделяне на държави е познат още от римско време. От Divire et impera — „Разделяй и владей“ — 100-процентово следват безконечни раздори. И така става. Разделението води до още по-кървави безредици, което принуждава ООН да върне думите си назад. Тогава ционистите започват да делят Палестина на своя глава. „Звездната банда“ и „Иргун Цвай Леуми“ (под ръководството на Бегин) щурмуват селото Деир Ясин и избиват цялото население като предупреждение срещу арабската съпротива. Арабите се пръскат из съседните страни с изключение на малцината, които се присъединяват към Ясер Арафат и PLO30.
Декларацията за независимост на Израел от 14 май 1948 г. води до нови размирици. От тогава досега Близкият изток е кървава арена на убийства и кипяща омраза.
Но нали това е целта на Илюминатите (план № 3 на Алберт Пайк).
CFR се заздравява
Властта на CFR в САЩ расте.
Старите суверенни организации са заменени от нови: такива като изникналата от CFR международна Организация на обединените нации (ООН). Скоро се появяват INSTITUT OF THE PACIFICRIM (IPR) и FORIGHN POLICY ASSOCIATION (FPA).
Чрез Джордж Маршал по нареждане на IPR Китай е даден на комунистите. Контролът на Илюминатите върху СССР е значително по-силен благодарение на войната. Ялтенското споразумение, между Сталин, Рузвелт и Чърчил и проекти като Lend-Lease допълнително заздравяват СССР. Последвалата и добре инсценирана „студена война“ между Съветския съюз и Запада засилва позицията на Илюминатите в останалата част на света. Войните в Корея и Виетнам са така „пипнати“, че руснаци и американци да не си пречат един на друг. Същевременно имат оправдание за „националната сигурност“, да не говорим за ЦРУ, NSA (Национална агенция по сигурността) и NSC31.
В началото на 50-те години се слага началото на секретните операции на ЦРУ за сваляне на правителствата в още неконтролираните от Илюминатите държави и издигането на илюминирани, т.е. направлявани персони. Няколко американски сенатори — като МАККАРТИ — започват да душат и са учудени от големия брой комунисти на високи постове в американското правителство. Маккарти създава House Hearing on Un-American Activities (Конгресни изслушвания за не-американски дейности) и прави известни разкрития, но е дискредитиран от медиите. Това е най-успешният и доказан метод за изхвърляне на нарушителите, по-късно започва разследване в ЦРУ. Ако беше проникнал малко по-дълбоко, вероятно щеше да предотврати атентата срещу Кенеди.
Намерението на Маккарти да призове Уилям Бънди пред разследващата комисия, тревожи „Комитета на 300-те“. Това щяло да разкрие силната връзка между ЦРУ и британските тайни служби. RIIA възлага на Алън Дълес да разкара Маккарти. Дълес предава задачата на Ричард Хелмс и Патрик Лиман.
Айзенхауер дава същото нареждат на генерал Марк Кларк, член на CFR: да отклони Маккарти от ЦРУ. Генералът уверява Маккарти, че ще има специален надзорен комитет, който ще следи ЦРУ. Така сенаторът прекратява разследването си.
Маккарти, който е обвиняван в лов на вещици, освен защитник на много фамилии на Ню Йоркската мафия е интимен приятел на Дж. Едгар Хувър — хомосексуалист и шеф на ФБР, за когото организира травеститски партита в Нюйоркски хотели.
По-късно ръководството на ЦРУ се поема от Ричард Хелме и Алън Дълес.
Атентатът Кенеди
Мотивите за убийството на ДЖ. Ф. КЕНЕДИ са предмет на бурни спекулации още от ноември 1963 г. Ясно е, че младият президент желае да даде път на редица стратегически важни въпроси, което го поставя в остри противоречия с властовите и политическите интереси на ЕСТАБЛИШЪНТА. Той не е добър „играч“ и една от причините за неговото убийство е, че скоро след стъпването си в длъжност през 1961 г. уволнява шефа на ЦРУ с прекалено много власт АЛЪН ДЪЛЕС след фиаското на операцията „Заливът на свинете“ (неуспешен опит за прекарване на кубински изгнаници в „Залива на свинете“ в Куба през 1961 г.). В допълнение той подготвя изтеглянето на някои американски съветници (адвизори) от Виетнам. Заповедта за завръщане е издадена през октомври 1963 година. Трън в очите на Илюминатите е и фактът, че Кенеди категорично иска да ограничи военната активност на ЦРУ в Югоизточна Азия. На 18 юли 1963 г. той заявява пред Конгреса, че има намерение да вземе мерки, за да намали платежния дефицит на САЩ. Президентът желае да се насърчи износа на индустриални стоки и да се повиши лихвата на уравнителния данък — оборот върху влоговете на американските граждани в чужбина. Годишно трябвало да се плащат до 15% данъци за инвестирания в чужбина капитал. Ясно е, че това е едно нещо, с което международните банкери нямало да се съгласят. Очевидно Кенеди е истински представител на народа!
За да видим една много по-важна причина обаче, ще се наложи отново да напуснем за малко политическата сцена. Става въпрос за СЛУЧАЯ РОЗУЕЛ. На 2 юли 1947 г. в Розуел, Мексико, се разбива „не — земен“ летящ кораб. Свидетелите са 92-ма, от тях 35 са очевидци от първа ръка (персона на Air Force); в него са намерени 4 дребни човекоподобни същества. Друг космически кораб е намерен на 13 февруари 1948 г. близо до Ацтек, Ню Мексико. Повторно падане на летящ обект в Ню Мексико има на 25 март 1948 г. в Хърт Кениън, Ацтек. Дискът е с диаметър 33 метра и е направен от неизвестен метал. На мястото са открити 16 мъртви пасажери, високи около 1,20 м. Поредното падане в Розуел е през 1949 г., при което оцелява един пасажер. Съгласно заповедта офицер от военновъздушните сили го отвежда в Лос Аламос. По онова време Лос Аламос е най-сигурната база на американските сили. Съществото се описва като рептилоиден32 хуманоид с характеристики на насекомо. То е наречено EBE (Extraterrestrial Biological Entity). Неговата раса посещавала Земята от 25 000 години, идвала от система на двойна звезда, планетата и била пустинна, слънцето — застрашено от загиване — и разполагали с подземни бази в различни области на Земята. Съществото учело младия полковник, който се грижел за него, че съществува прераждане, че след смъртта душата продължавала да живее и това е закон на вселената. Всичко е записано и събрано под кодовото име YELLOW BOOK.
С проекта SIGMA се прави опит да се влезе в контакт с расата на EBE, но без успех. В края на 1951 г. EBE тежко се разболява. Тъй като телесните му функции се базират на хлорофила, за лечението му е привлечен ботаникът д-р Гуилермо Мендоса. ЕВЕ остава в Лос Аламос до 18 юни 1952 г., когато умира „по неизвестни причини“. Твърди се, че полковникът, който се грижел за него, плакал при неговата смърт. Той го обичал като дете. Чрез проекта ROBERTSON PANEL тази случка по-късно е филмирана в E. T. („Извънземното“), за да може чрез научнофантастичния филм обществото постепенно да привикне към реалността.
На 6 декември 1950 г. пада друга летяща чиния (30 м) близо до Ларедо, Тексас. В отломките е намерен овъглен пасажер, висок 1,30 м, с прекалено голяма глава. Случката предизвиква сензация, след като снимката му е разпространена навсякъде. На 20 май 1953 г. е прибрана друга разбита летяща чиния в Кингмен, Аризона, с диаметър само 10 м. Загиналите същества този път са четири; те, както всички останали са занесени в Wright Patterson Air Force Base (хангар 18).
(Както американците казват толкова сполучливо — Reality is sometimes stranger than fiction! = „Реалността понякога е по-странна дори от измислицата“.)
Още след първото падане се създават различни секретни комисии, за да скрият присъствието на НЛО. Най-важната от тях е MAJESTIC-12, учредена на 24 септември 1947 г. от президента Труман, която координира всички останали проекти (MAJESTY е кодовото име за президент.) Между членовете са д — р Баневар Буш, научният съветник на президента; военният министър Форестал, а по-късно и — Нелсън Рокфелер, Алън Дълес, шеф на ЦРУ, и Едгар Хувър, шеф на ФБР. Всички останали са членове на CFR. Дванайсетимата освен това са и членове на ОБЩЕСТВО ДЖЕЙСЪН (JASON SOCIETY) или УЧЕНИТЕ НА ДЖЕЙСЪН (JASON SCHOLARS), елита на SKULL & BONES. Седалище на групата е достижимата само по въздух територия в Мериленд, позната на инсайдерите като „Кънтри клуб“.
Подчинените проекти на Majestic-12 са:
• проектът MAJI (Majority Agency for Joint Intelligence, мажоритарна агенция за информационни услуги). MAJIC означава Maji-Controlled. Всички информации и дезинформации по темата НЛО и извънземни са систематизирани от съвместната работа на MAJI с ЦРУ, NSA, информационната агенция за държавна защита DIA и Naval Intelligence (Военноморската разузнавателна служба);
• проектът SIGHN: изследване на НЛО — феномени, по-късно прекръстен на GRUDGE (вероятно поради голямото количество човешки останки, открити във втория космически кораб);
• проектът BLUE BOOK: събиране на разбитите летящи чинии и заедно с ROBERTSON — PANEL разпространяване на дезинформация между населението;
• проектът SIGMA: комуникация с расата EBE;
• проектът SNOWBIRD: технологии на извънземните летящи обекти и експерименти да бъдат вдигнати във въздуха;
• проектът AQUARIUS: координация на изследователски и контактни програми с извънземни;
• проектът GARNET: изследвания на влиянието на извънземните върху развитието на хората;
• проектът POUNGE: изготвяне на оценка на падналите космически кораби и компетентно биологическо изследване на пасажерите;
• проектът REDLIGHT: експериментални полети с прибраните или дадените от извънземните на разположение космически кораби. По онова време този проект се провежда на територията на AREA 51/ GROOM LAKE в Невада;
• проектът LUNA: кодово име на извънземна база на Луната, която е наблюдавана и филмирана от астронавт на „Аполо“. Там се развива минно дело и са позиционирани големите кораби — майки с форма на пура;
• DELTA FORCES: кадрови отдел, обучаван специално за тези проекти.
Според информацията на Уилям Купър и Джордж Сегал ЦРУ трябва да е било създадено специално за изолиране на проблема с извънземните. Двамата съобщават, че възникването на международната елитна тайна група на „Билдербергерите“, която ще разгледаме по-подробно, също цели прикриването на извънземни контакти. В тази книга обаче ще се спра на Билдербергерите само от чисто политическа гледна точка.
Вероятно се питате какво искат извънземните от нас?
И защо не се срещнат с лидерите или президентите на някоя държава? Но те са го правили! И то неведнъж!
Не само Джордж Вашингтон и Ейбрахам Линкълн твърдят, че са посещавани от извънземни. През 1934 г. на морско пътешествие с „Пенсилвания“ в Пасифика президентът Рузвелт трябва да е имал среща, уговорена от Никола Тесла, с екипажа на една летяща чиния. Президентът Труман е имал подобна лична среща на 4 юли 1945 г.
В началото на века някои от децата на Ротшилд твърдят, че родителите им са се срещали с „НЛО-навти“. За това обаче има само откъслечни информации.
Конкретни доказателства има за една среща на президента ДУАЙТ Д. АЙЗЕНХАУЕР. Михаел Хаземан пише (UFOs, Die Kontakte, S. 55 ff.):
„От показанията на участниците разбираме, че след масивната си поява над Вашингтон през лятото на 1952 г. извънземните влизат в контакт с американското правителство… На хората за връзка, между които е Джордж ван Тасел, е наредено да изпращат специални комюникета до президента. Новият държавен глава — от януари 1953 г. след изборите през есента на 1952 г. — е генерал Дуайт Д. Айзенхауер. По време на военната си служба Айзенхауер научава за падналите НЛО в Розуел, Ацтек и Jlapedo (1947–1950 г.). След избирането му на 18 октомври 1952 г. той получава заключителния доклад на правителствената комисия Majestic-12, възложен от неговия предшественик Труман за проучване на останките от разбитите НЛО. Тя препоръчва на президента строга секретност от «съображения за националната сигурност»… Мястото, където щяла да се състои срещата, е Edwards (MUROC) Air Force Base в Калифорния. Месеци и години по-рано тя вече е арена за НЛО демонстрации:
— 8 юли 1947 г..: Съобщение за наблюдавани четири различни неидентифицирани летящи обекта с дискова форма над MUROC AFB и над секретната тестова база Rogers Dry Lake.
— 31 август 1948 г.: Голям обект с дълга повече от километър опашка от сини пламъци пресича MUROC на височина 1700 м.
— 14 юни 1950 г.: Транспортен пилот на флота и различни цивилни пилоти наблюдават въздушен кораб — майка с форма на пура около 40 км източно от MUROC.
— 10 август 1950 г.: Лейтенант Робърт К. Викоф, физик във флота, наблюдава през далекоглед голям дисков обект, който маневрира близо до базата.
— 30 септември 1952 г.: Фотографът на въздушни пейзажи Дик Биймър и други двама свидетели наблюдават два сферични, леко сплеснати обекта да правят маневри над MUROC.“
На 20 февруари 1954 г. моментът настъпва. Освен със снимки случката е потвърдена от различни свидетели. Между тях са: Джералд Лайт от големия медиен концерн CBS, графът на Клансерти, член на английската горна камара, екс-разузнавачът Уилям Купър, служителят от военновъздушните сили Пол Соломон и много други, които по същото време са се намирали в MUROC/Edwards. Инцидентът от този ден кара всички офицери, включително и командирите, да се втурнат към наблюдателницата. Оттам те видели голям диск с диаметър между 60 и 100 метра, който се реел директно над самолетната писта. Обектът е наблюдаван часове наред — буквално и последният човек в базата научил за него. Той прави въздушни маневри, които противоречат на всички закони на физиката: „движел се нагоре — надолу, обръщал се на обратно, правел завои под прав ъгъл и т.н.“
По-късно летящите обекти стават общо пет — три с дискова и два с форма на пура. Айзенхауер, който в същото време е в близкия Палм Спрингс на почивка, долита до въздушната база. Военният персонал и президентът наблюдават как малка група НЛО — пасажери слизат от кораба и се приближават до тях. Те изглеждат по същия начин като хората, имат приблизително същия ръст, руси коси и говорят английски. Предлагат помощ в духовното развитие на човечеството. Основното им изискване е да унищожим атомното оръжие. Отказват да предоставят своите технологии, тъй като никога не сме могли да боравим отговорно дори с нашите. Допускат, че ще използваме новите средства за самоунищожение. Заявяват, че трябва да престанем взаимно да се избиваме, да замърсяваме Земята, да източваме естествените и земни богатства и трябва да заживеем в хармония с вселената. Най-важното е да осъзнаем и да приемем себе си за космически граждани, да поемем своята отговорност и да се научим да се държим като част от това общо семейство. Незабавно трябвало да се откажем от представата, че бихме могли да правим и да оставяме след себе си както и каквото ни дойде. Чак когато започнем да се държим като граждани на една планетарна система, те щели да влязат във взаимоотношение с нас, защото са част от същото това семейство и би трябвало да бъдат третирани като такива, а ние сме длъжни да гледаме на хората по същия начин. Едва когато се научим да общуваме по мирен път с другите нации, бихме могли да имаме междупланетарни отношения.
Към това американският военен персонал и Айзенхауер се отнасят крайно скептично, най-вече що се отнася до основното изискване за атомно разоръжаване. Според тях САЩ няма интерес от разоръжаване и се страхуват да се окажат без оръжие пред извънземните. Предложението е отхвърлено! Чужденците заявяват, че оттук нататък ще контактуват индивидуално с хората, докато земляните свикнат с тях. Извънземните демонстрират на присъстващите способности, внушаващи страхопочитание. Те показват на президента своите кораби и способността си да стават невидими. Това поражда у Айзенхауер неприятни чувства, защото никой не ги вижда, макар всички да знаели, че все още са там. След това чужденците се качват в космическите си кораби и отлитат.
Случката се потвърждава от американския астронавт Гордън Купър, който разказва, че по време на службата си гледа филм за приземяване на НЛО в калифорнийска въздушна база в началото на 50-те години.
(Цялата история с най-големи подробности, с отговори на всички „как и защо“, ще намерите в книгите на Михаел Хаземан UFOs — Die Beweise („НЛО — доказателствата“) и UFOs — Die Kontakte („НЛО — контактите“). Авторът си е направил труда да събере информация от над 50 книги и най-вече от САЩ и да предложи изключително много и преди всичко добри снимки. „НЛО — доказателствата“ съдържа секретни документи на ЦРУ, които според Freedom of Information Act (правото на свободната информация) са разсекретени след 30 години. Правителствата осъществяват още много контакти с извънземни, които човек трябва да прочете едва ли не наведнъж, за да добие престава за многообразието на темата НЛО. Съществуват и видеоматериали, например за приземяването през 1964 г. във военновъздушната база Холоман, които са изброени в източните.)
Но да се върнем на КЕНЕДИ. След като става президент и научава за случаите на НЛО и секретните проекти, които съдържат изследванията на оцелялото извънземно, той иска да разкрие информацията пред обществеността. Преди него същото се опитва да направи и министърът на отбраната и член на комисията Majestic-12 Форестал. На 22 май 1949 г. той е намерен изхвърлен от болничния прозорец с намотан чаршаф около врата.
Кенеди не постига повече. Той е убит на 22 ноември 1963 г. в Далас. В действителност първият изстрел, който идва от покрива на склада, не е смъртоносен. Смъртоносният изстрел идва от шофьора на собствената му кола, агента на ЦРУ Уилям Гриър, който застрелва Кенеди в главата с оръжие, разработено от ЦРУ. Ако човек гледа оригиналния филм на атентата с рапидна (скоростна) киномашина и следи шофьора, ясно ще види как той се завърта с оръжието в ръка, стреля и тилът на Кенеди отхвърча.
Във филмите, прожектирани в повечето западни държави, шофьорът е замъглен. На 21 ноември 1993 г. в предаването Spiegel-TV на ARD беше направен комичен опит зрителите да бъдат разубедени, че ЦРУ има връзка с атентата, докато почти по същото време по RTL излъчваха точно обратното. Но ако оставим настрана коментарите, и в двете предавания пълният филм с атентата беше показан само по веднъж, а на повторенията шофьорът липсваше. Въпреки това хората, които знаят къде да гледат, можеха да различат стрелящия шофьор.
Джон Лир, синът на основателя и днешния собственик на Lear Aircraft, отличен като един от най-добрите пилоти на американските военновъздушни сили (17 световни рекорда в авиацията), намира три оригинални филма (в Япония) и ги дава за компютърен анализ и проверка за автентичност. Той и Уилям Купър, бивш член на Naval Intelligence (Военноморската разузнавателна служба) и автор на Behold a Pale Horse днес изнасят доклади в САЩ, позовавайки се на оригинални (адресът е в литературния показалец). Заради този филм Уилям Купьр загубва десния си крак в атентата срещу него през 1973 г. по-късно японските телевизии излъчват многократно оригиналите. Чрез компютърен анализ оръжието е установено и описано като модел на ЦРУ със специален калибър. Дело на ЦРУ е и куршумът, който експлодира едва след попадането в целта и пръсва мозъка на Кенеди.
В подготовката се включват членовете на ЦРУ Орландо Бош, Е. Хауърд Хънт, Франк Стъргис и Джак Рубенщайн (Джак Руби). ЦРУ плаща огромните хазартни дългове на Руби в замяна на неговото сътрудничество. Дий Харви Осуалд също някога е бил член на ЦРУ, а по времето на атентата работи за Джак Руби. Той е единственият, чиято смърт е планирана. Джак Руби го убива преди Осуалд да успее да докаже невинността си. Така имало извършител, който не можел да докаже обратното.
ЦРУ мрази Кенеди. В техните очи той носел отговорността за това, че проектите им за Виетнам, Куба и НЛО не вървят според волята им. По думите на един служител в ЦРУ, взел участие в операцията „Заливът на свинете“, когато новостите по убийството на Кенеди стават известни, всички в неговия отдел станали на крака и ръкопляскали.
Много от тези факти стават ясни от изслушванията, проведени от специалната комисия по атентата, но според изискванията за сигурност в САЩ архивите са засекретени до 2029 г. След това всички тайни операции на ЦРУ на територията на САЩ са забранени. (Едва ли някой вярва, че това се спазва.)
Всички свидетели на заговора са убити или умират от инжектирания им бързодействащ рак (смъртоносният стрелец в колата умира три седмици след атентата).
Официалната история за атентата Кенеди според „Рапорта на комисията Уорън“ е, че ЛИЙ ХАРВИ ОСУАЛД е единственият извършител и това е разпространено от всички американски вестници само девет часа по-късно. Истинската история за заговора ЦРУ — „Комитет на 300-те“ е премълчана изцяло. По обясними причини. Виждате колко удобно е за Илюминатите да контролират новинарските агенции! Отново цяла една нация е дезинформирана за десетилетия напред, докогато някой смел изследовател не се опита да разкрие истината.
Братът РОБЪРТ Ф. КЕНЕДИ, който също спъва пътя на Илюминатите, умира на 5 юни 1968 г., малко преди да спечели президентските избори. Този път единственият извършител се казва СИРХАН СИРХАН. Той бил под въздействието на наркотици, забъркани от ЦРУ специално за такива цели. За да е сигурно, че Сирхан Сирхан няма да сбърка, бодигардът на Хауърд Хюгис изстрелял „специалния куршум“, който по-късно е намерен в главата на Кенеди. Според твърденията на разследващия съдия балистичните факти доказвали, че дулото трябва да е било на 5–8 см от главата на Кенеди, докато оръжието на Сирхан никога не се е доближавало на повече от 30 см. Това естествено не се изнася пред обществото. Независимата документация в кръговете на CFR и орденът „Череп и кости“ обаче съдържат тази информация. Както се казва в 12. протокол, човек трябва да ускори смъртта на тези, които пречат на „Плана“. (Цялата история за атентата Кенеди с имена, дати и повече факти, както и контактът на НЛО със САЩ можете да намерите в книгата на Уилям Купър Behold a Pale Horse.)
Рицарите на Ерусалим
Английската кралска фамилия има тесни връзки с ПРЕПОДОБНИЯ ОРДЕН НА ЕРУСАЛИМСКИТЕ РИЦАРИ — един много стар орден, чийто водач се избира от английската „Корона“ според уменията му да ръководи „Комитета на 300-те“. Най-вътрешният кръг се нарича ORDER OF THE GARTER (ОРДЕНЪТ НА ЖАРТИЕРАТА).
За властта на ордена можем съдим по факта, че ЛОРД КАРИНГТЪН, рицар на Жартиерата, е един от шефовете на NATO и днес е председател на БИЛДЕРБЕРГЕРИТЕ.
Лорд Карингтън, който е и член на „Комитет на 300-те“, е един от хората за връзка, заедно с ЛОУРЪНС ИГЬЛБЪРГЬР, които като представители на АСОЦИАЦИЯ КИСИНДЖЪР през 1993 г. в Белград подкрепят безотговорните етнически чистки и масовите убийства. ЛУИС М. БЛУМФИЛД, шеф на PERMINDEX, също е член на Рицарите на Ерусалим.
А Ватиканът?
Втората световна война изважда от строя повечето монархии. Част от плана на Илюминатите е изпълнен. Но какво се случва с католицизма? На пръв поглед стабилността се запазва в продължение на 17 века, но отблизо нещата стоят другояче.
Открай време Обществото на Исус, по-известно като ЙЕЗУИТСКИЯ ОРДЕН, е секретната служба на Ватикана. Иска ми се да спомена някои неща за хората, които вярват, че йезуитите били само един от многото хрисими религиозни ордени. Клетвата за посвещаване във втора степен изисква смърт на всички протестанти и масони. Йезуитите са водещата сила зад кланетата на хугенотите и са отговорни за живота на безброй протестанти и масони през 16. и 17. век в Англия. Техният орден е създаден през 1534 г. от Игнаций от Лойола, който — както и първите трима генерали на братството, е с ЕВРЕЙСКИ произход.
Властта на йезуитския генерал (на водача) е толкова силна, че го наричали ЧЕРНИЯ ПАПА.
По времето на Втората световна война в католическата църква се внедряват други тайни ордени. Между тях са OSS (предшественик на ЦРУ), MI 6, членове на италианската BLACK NOBILITY („Черната аристокрация“), масони от ложата Р2 (Пропаганда Дуе), всички под чадъра на „Комитет на 300-те“. Ложата Р2 е най-силната италианска масонска ложа Към нея се присъединява ВЕЛИКАТА ВАТИКАНСКА ЛОЖА, която става причина за „Р2-скандала“ през 1976 г. след като във Ватикана се появява списък на ложата с датите на постъпване и имената на 121 висши сановници на църквата — между тях кардинали, архиепископи, епископи, прелати и миряни. Вместо да последва разследване на хората, споменати в него, започва истински лов на вещици на журналистите, които го публикуват. Коментарът тук е излишен. Между имената са и тези на държавния секретар Джейн Вилът, външния министър на Ватикана Агустино Казароли, кардинал Себастиано Баджо, кардинал Уго Полети и директора на ватиканската банка епископ Пол Марцинкус.
Както бе казано, Илюминатите подкрепят и двете страни на замесените във военни сблъсъци нации. В края на Втората световна война това става все по-очевидно. Алън Дълес (шеф на ЦРУ) например има тайни срещи с SS — фюрера Гелен.
Под прикритието на католическата църква са прекарвани офицери на SS в Швейцария. Някои членове на SS приемат свещенически титли и са откарани в други страни, предимно Аржентина, Парагвай и САЩ. Създаденото след войната РАДИО СВОБОДНА ЕВРОПА е дело на Гелен. Голяма част от SS — офицерите директно са приети в редиците на ЦРУ.
Друг интересен член на „Комитет на 300-те“ е Йосиф Ретингер (Рацингер?). След войната ЦРУ му помага да сключи договори с Ватикана. Той спечелва на своя страна д-р Луиджи Геда, медицинския съветник на папа Пий VII и ръководител на католическите мероприятия. Чрез Геда той заздравява отношенията си с папа Павел VI, който отпреди работи с OSS (Office of Strategic Services = Бюро за стратегически поръчки), предшественика на ЦРУ.
Ретингер се среща и с принца на Холандия Бернхард, с италианския премиер — министър, със сър Колин Гръбин, директор на SOE (Special Operations Executive, британска тайна служба) и с директора на ЦРУ генерал Уолтър Бедел.
Преди войната ПРИНЦ БЕРНХАРД се свързва със SS и накрая получава пост в I. G. Farben. По-късно отива заврян зет в Ораниен — Насау и приема пост в Shell Oil. Тази група е ядрото от хората, които през май 1954 г. се срещат в хотела „Билдерберг“ в Остербеек, Холандия, и стават известни като БИЛДЕРБЕРГЕРИТЕ. Членът на „Комитет на 300-те“ принц Бернхард е първият директор на „Билдербергерите“. (Следва продължение)
Един от хората на ЦРУ с най-голямо влияние върху католическата църква е кардинал Шпелман. Между другото Шпелман помага на ЦРУ да премахне демокрацията в Гватемала през 1954 г. Епископ Пол Марцинкус от Чикаго го запознава с папата. През 1971 г. Марцинкус става архиепископ и шеф на ВАТИКАНСКАТА БАНКА и създава тесни връзки с членовете на масонската ложа P 2 Микеле Синдова и Роберто Калви. Велик майстор на ложата е Лицио Гели. Калви, шеф на BANCO AMBROSIANO, помага на Ватикана да трансферира над $ 100 млн. за полското движение „Солидарност“. По-късно е замесен в големия скандал „Банка Амброзиано“. През 1982 г. трупът на Калви е намерен да виси от лондонския мост Блекфрайърс с две тухли в левия и десния джоб, а краката му са завързани под прав ъгъл. Това е ритуална масонска смърт, но странната особеност е премълчана от пресата. Синдона става съветник във Ватиканската банка. Ложата P 2 има връзки с Ватикана, Opus Dei и ЦРУ. Много от членовете и заемат високи постове в италианското правителство.
През 1966 г. списание Look публикува статия със заглавие:
„Как евреите промениха мисленето на католическата църква“. В нея в детайли се описват тайните съвещания между еврейската ложа B’NAI B’RITH и кардинал Беа като представител на католическата църква. Ватиканът е вероятно най-богатата световна организация. Голяма част от неговото богатство се пази от банките Ротшилд. Няма съмнение, че през годините той е превзет от „Комитет на 300-те“. Това обяснява защо Буш, Горбачов и други лидери толкова често посещават папата.
Тези няколко примера са само върхът на „айсберга Ватикана“. Друг пример би могъл да бъде убийството на папа Йоан XXIII, чието известие за смъртта му — по невнимание на Великата масонска ложа в Западно Мексико, е публикувано един ден по-рано в ежедневника El Informator (на 3 юни 1963 г., папа Йоан XXIII умира на 3 юни 1963 г. в 19,49 ч.)
Интересна книга за случая: „В името на Бога“ на Дейвид А. Ялуп.
ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ II (последният папа, 1994 г.) също има интересно и достойно за споменаване минало. В книгата си Behold a Pale Horse Уилям Купър, който 12 години работи за Naval Intelligence (Военноморската разузнавателна служба) пише, че по времето на Втората световна война Карол Война (светското име на Йоан Павел И) трябва да е работил в Германия за I. G. Farben в производството на газ за газовите камери на концлагерите. В края на войната от страх, че може да бъде екзекутиран като сътрудник на военнопрестъпниците, той избягал в Полша с помощта на католическата църква. Там остава известно време и по-късно прави кариера, подобна Айзенхауер, но минало малко повече време преди кардинал Войтила да се превърне в папа.
На практика той скоро се отблагодарява на приятелите си когато на 27 ноември 1983 г. обявява за невалидно правилото за неприемане на масони в католицизма, записано в Codex luris Canonici („Кодекс на каноничното право“). Че папата е запознат с тайния език на масоните, се вижда не само от „масонското ръкостискане“ (специално ръкостискане, с което посветените се разпознават помежду си), но и от една негова реч на генералната аудиенция от 15 септември 1982 г. По повод смъртта на ливанския президент Джумайел той споменава Ерусалим, града на Бога, и дословно казва:
„Ерусалим може да стане и «град на човека»“.
„Градът на човека“ (City of Man) е кодова дума за световна диктатура на Илюминатите.
На 18 април 1983 г. папата приема цялата ТРИЛИТЕРАЛНА КОМИСИЯ — около 200 души — на публична аудиенция.
Тази тайна елитарна организация е създадена през юни 1973 г. от Давид Рокфелер и Збигнев Бжежински за ускоряване на световното правителство, тъй като организации като ООН работели твърде мудно. Тя има за цел да обедини водещите индустриални и стопански гиганти, т.е. трилитералните нации — САЩ, Япония и Западна Европа, и да форсира окончателното създаване на новата диктатура. Трилитералната (Тройната) комисия предлага възможност за тайно сътрудничество на елита на масонските направления и засилва политическото влияние на Билдербергерите. Повечето европейски членове имат дългогодишни контакти с Рокфелерови. За разлика от Билдербергерите, комисията има около 200 постоянни членове.
Сигурно се досещате, че ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ II не се среща с тях, за да пият кафе!
Международният валутен фонд (МВФ)
Финансовите организации като МВФ, СВЕТОВНАТА БАНКА И БАНКАТА ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ПЛАЩАНИЯ (Bank of International Settlement) бяха създадени, за да диктуват икономиката на цялата планета. Огромните членски такси годишно възлизат на милиарди. Ако дадена държава има проблеми с плащанията, работещите и по-бедната част от населението ще почувства това на гърба си. В момента по нареждане на международните банкери МВФ търси начини да контролира световната икономика.
Членът на „Комитет на 300-те“ ХАРОЛД ЛИВЪР направи предложение, станало известно като План Дичли. Според ПЛАНА ДИЧЛИ е незаконно да се приема финансовата политика на САЩ и тя трябвало да се постави под контрола на МВФ. Той би позволил на МВФ да обедини всички централни банки в световна банка.
През 1982 г. водещите финансови къщи на Уолстрийт заедно с американското правителство решават да наложат на всяка държава — длъжник допълнителни съкрушителни условия за изплащане на дълговете, което бе приведено в действие от KISSINGER ASSOCIATES INC. (Ръководители са петролният магнат и председател на института „Аспен“ Робърт О. Андерсън, бившият външен министър на М. Татчър лорд Карингтьн и директорът на Английската банка и на S. G. Warburg Bank лорд Рол от Ипсдън.)
МВФ, Федералната резервна банка и Английската банка са замислени като „световна полиция“ за събиране на дългове. Идеята МВФ с неговите драстични условия да е в центъра на всички преговори по дълговете, възниква в Америка. Условията на МВФ са разработени от неговия член Ървинг Фридман. (Затова по-късно получава висока службица в Ситибанк.)
Бележка към настоящата ситуация:
Нашият министър на икономиката РЕКСРОД за кратко също бе шеф германската Ситибанк.
Средствата на фонда се дават на държавите като примамка. След като се добие представа за трудностите, се препоръчва какво трябва да се промени на всяка цена. На държавата — длъжник се заявява, че ако отново желае кредит от чужда банка, трябва да ограничи вноса си само до най-необходимото, да намали драстично държавните разходи и преди всичко да спре финансовата подкрепа за храни от първа необходимост и всякакви помощи за социално слабите. Най-важното изискване винаги е да се девалвира валутата. Така собственият износ уж щял да бъде по-конкурентен и по-атрактивен. На практика обаче вносът се оскъпява, а с това се увеличават дълговете. Така кредиторските банки си осигуряват широки права в бъдеще. Непостъпилите лихвени и погасителни вноски същевременно прибавят към сметката. По поръчка на международните частни банкери МВФ ще се превърне в международна икономическа полиция. Една след друга държавите ще трябва да уговарят условията за плащанията с МВФ банките на групата Дичли.
По данни на световната банка между 1980 и 1986 г. от страна на 109 държави в частните кредиторски банки са постъпили лихвени плащания на стойност $ 326 млрд. В същото време са погасени $ 332 млрд. Следователно общо са изплатени дългове на стойност $ 658 млрд. при положение че първоначалния дълг е бил само $ 430 млрд. Въпреки това, тези 109 държави дължат на кредиторските банки още $ 882 млрд.
За международните банкери съгласуваността на чувствително завишените лихви и нестабилните валутни курсове означава чудесен водовъртеж от нескончаеми дългове.
Контролиране на информацията
За да подработят мнението на публиката, Баварските илюминати започват да разпространяват пропагандата си в читателските клубове още по времето на Френската революция. По-късно, през 19. век, когато Родшилдови вече са поели Английската банка, като средство към целта е превзет еврейският вестник РОЙТЕРС. Предназначението на издания като WOLFF и френския HAVAS е същото: да се изгради международен новинарски монопол.
CFR (Съвет за външна политика) и RIIA (Кралски институт по международни отношения) са създадени от „Кръглата маса“, за да разширят влиянието й. Сесил Роудс, (британско — южноамерикански държавник и диамантен милионер), който иска да разшири британското господство върху целия свят и най-вече върху САЩ, вече е планирал създаването на RIIA.
Една от възможностите за контрол на масите са техниките за social conditioning, които споменах по-рано. Те са изучени от военния техник майор ДЖОН РОУЛИНС РИЙС, който по-късно открива TAVISTOCK INSTITUTE FOR HUMAN RELATIONS в Есекс, Англия. Tavistock Institute е ядрото за водене на психологическа война в Англия. Методите на института — както скоро ще разберете — се прилагат и в Америка. Освен в пресата, те масово са използвани за манипулация в радиото и киното, която след усилената работа през годините бихме могли да наречем „промиване на мозъци“.
CFR е съотговорно за възникването на ООН, която е негово средство за постигане на Новия световен ред. Съгласно документите на SPOTLIGHT и други източници, които споменах в хода на книгата, днес CFR и Трилитералната комисия на сто процента държат американското правителство в ръцете си. Водещи постове на всички информационни служби и агенции са заети от членове на CFR. Между тях са Reuters, Associated Press, United Press, Wall Street Journal, Boston Globe, New York Times, Los Angeles Times, Washington Post, ABC, CBS и RCA. Повечето от печатните медии ги ползват за източници. Германското съответствие на CFR са Билдербергерите и DGAP (Германско дружество за външна политика). Чрез тях част от системата стават например Frankfurter Allegemeine, Bild-Zeitung и Die Zeit (със сигурност са много повече). CFR, който е свързан с „Комитета на 300-те“ и RIIA, има свои членове на водещи позиции в най-големите енергийни концерни, военния апарат и правителството на САЩ.
Същото важи за Европа относно влиянието на кръглата мас, Комитета на 300-те, Билдербергерите, RIIA и Римския клуб. Илюминатският орден „Череп и кости“ оформя вътрешния кръг на CFR и съответно добавя и други медии: Time-Life, National Review, Minneapolis Star, Atlantic Monthly, Fortune…
През 1880 г. „Череп и кости“ създава АМЕРИКАНСКИЯ СТОПАНСКИ СЪЮЗ и АМЕРИКАНСКИЯ ИСТОРИЧЕСКИ СЪЮЗ. С течение на годините той печели значително влияние върху образователната и училищната система. Тимъти Дуайт е президент на Йейлския университет; университетите на „Череп и кости“. МакДжордж Бънди, който по време на Виетнамската война е съветник по сигурността при Кенеди и президента Линдън Джонсън, има декански пост в Харвардския университет. Всяка историческа информация, която противоречи на директивите на „Американския исторически съюз“, следователно и на „Череп и кости“, не се допуска до учебните програми. Същото се случва и в Германия, както и във всички други държави по света. В СССР и ГДР човек се възпитаваше според линията на комунистите, в арабските и еврейските страни — според техните интереси. Общото в случая е, че хората не са обучавани „за самите себе си“ — т.е. да мисля, преценяват и действат самостоятелно.
През 1946 г. ФОНДАЦИЯ РОКФЕЛЕР дарява $ 139 000, за да представи официалната версия за Втората световна война, и изцяло премълчала помощта на американските банкери в изграждането на нацисткия режим. Един от основните дарители на пари е Рокфелеровата Standard Oil Corporation.
Първоначално Фондация „Форд“ е изградена с парите на автомобилната индустрия на Хенри Форд. В последствие обаче в нея се внедряват членове на „Череп и кости“, които използват парите и за видиотяване, както училищната на система, така и на цялата общественост. Днес училищните системи на големите нации се контролират от Илюминатите и техните разклонения. Повечето инстанции, които издават учебници, са финансирани индиректно от Илюминатите.
По време на Виетнамската криза МакДжордж Бънди (отново член на „Череп и кости“) е съветник по сигурността на САЩ. През 1966 г. той става президент на Фондация „Форд“ и избира Харолд Хюи II (член на „Череп и кости“) за вицепрезидент. Неговата област на действие е отделът за проучване и образование. Ненормалните разходи от средствата на фондацията принуждава семейство Форд да се оттегли от дейността си. Едуард Бърни описва техниките за водене на психологическа война, започнати от УЕЛИНГТЪН ХАУС и доведени до перфектност от TAVISTOCK INSTITUTE FOR HUMAN STUDIES, по следния начин:
„C нарастването на населението се увеличава и дейността на Илюминатите за манипулиране на масовото съзнание. Чрез информационните служби, печата, вестниците, телефона, радиото и самолетите — всички те контролирани от Илюминатите — идеите и мненията могат бързо да се разпространяват по целия свят. Съзнателната и интелигентната манипулация на поведенческите модели и мненията на хората е един от най-важните елементи на демократичното общество. Онези, които използват тези механизми, са истинската управляваща сила на този свят.“
Ролята на медиите днес е несъмнена.
Телевизията например е много ясен пример как може да се въздейства върху поведението на зрителите чрез негативни послания като новини, филми с насилие и ужаси. Нейна основна цел обаче е внушаването на мнение: как човек да мисли, да постъпва и да изглежда. Какво трябва да има, за да е В ЧАС, и с каква политическа ориентация трябва да е съгласен. Хюсеин е лош — но Буш, Клинтън и Кол са добри. Астрологията, полагането на ръка, НЛО и огъването на лъжици със силата на мисълта (телекинеза) са празни приказки, но порното, футболният мач в събота вечер и запоите през уикенда са ОК.
Малко хора имат куража да заявят, че всъщност е тъкмо обратното, тъй като вероятно ще трябва да понасят подигравките на тези с промитите мозъци. (Моля, извинете грубия израз, но „промитите мозъци“ в случая не могат да бъдат спестени, защото след десетилетия манипулиране на масите — а моите разследвания откриха страховити неща — няма по-сполучлив израз от този.) На практика това, означава че човек ще бъде осмян и ще го гледат накриво, ако личното му мнение евентуално е противоположно на масовото съзнание. А всъщност той трябва да бъде награден за това.
Семето покълва.
Друг пример е киното, където чрез специална снимачна техника на екрана се появява допълнителен образ (например кутия Coca-Cola), който на практика не се вижда (заради бързата скорост), но подпрагово се възприема от мозъка и така се стимулира купуването или консумацията на дадения продукт — т.нар. subliminal messages (подсъзнателно послание).
Най-добрият пример обаче е музикалната и звукозаписната индустрия. Вече десетилетия наред чрез backward masking (замаскиране на заден ход) и високочестотни записи и магьоснически ритуали върху слушателя се упражнява въздействие.
При честотния запис се възпроизвеждат послания в толкова висока фреквенция, че ухото не може да ги възприема съзнателно, но въпреки това достигат до подсъзнанието (подсъзнателни послания).
При backward masking са записани послания на заден ход, които също се интегрират в подсъзнанието. Ако лентата се пусне в обратен ход, посланията излизат наяве. Няколко примера:
• KISS (Kings In Satan’s Service)
песен: God of Thunder,
послание: The devil himself is your God! (Самият дявол е твой Бог!)
• Madonna
песен: Like a Virgin,
послание: I walk in sin! (Живея в грях!)
• QUEEN
песен: Crazy Little Thing Called Love,
послание: To hell with the bible! All I want is magic! (По дяволите Библията! Всичко, което искам, е магия!)
• Police
песен: Every Little Thing She Does is Magic,
послание: The evil have power! (Злото е силно!)
• Rolling Stones
песен: Tops,
послание: I love you, says the devil. (Обичам те, казва дяволът.)
• Prince
песен: Purple Rain,
послание: Heaven is about to split open! (Небето ще се разцепи!)
• Cindy Lauper
песен: She Bob,
послание: You are helpless against evil, against the backward playing, Ha-ha-ha! (Ти си безпомощен срещу злото, срещу свиренето в обратна посока, ха-ха-ха!)
• The Beatles
песен: Revolution Nr. 3,
послание: Start Smoking Marihuana! (Започвайте да пушите марихуана!) и: Turn me on Dead Man! (Възбуждаш ме, мъртвецо!), dead man = Христос
Въпреки че не подхожда съвсем на темата, е интересно какво казва Джон Ленън на Тони Шерильн през 1962 г. в Хамбургския Starclub:
„Знам, че Бийтълс ще имат успех като никоя друга група. Знам го със сигурност, защото срещу този успех продадох душата си на сатаната.“
Може би малко хора го знаят?
Още един пример от звукозаписната индустрия:
ДЖОН ТОД, който според собствените си твърдения е посветен във висшите окултни кръгове на Илюминатите („Клуб на 13-те“), ги определя като Луциферианската организация, която с всички средства иска да въведе световно правителство. Целта на Илюминатите са най-вече младежите, което още Хитлер е знаел:
„Който притежава младежта, притежава бъдещето.“
Джон Тод е директор на най-голямата компания за грамофонни плочи и фирми за концертни записи в Америка ZODIACO PRODUCTIONS. Неговата версия е, че над всяка матрица (оригиналите) на плочите — а това значи класика, кънтри, рок, музика за медитация, диско, народни песни… т.е. всякаква музика (а не само рок или хеви метал, както би им се искало на някои религиозни фанатици) — 13 подбрани субекта баели черни ритуали и ги пълнени с демони.
Те не го правели от финансови подбуди, а за да въздействат върху духа на хората.
Суеверия и дяволска работа, ще кажат някои. Дяволска или не, тук става въпрос за най-голямата звукозаписна компания на САЩ, с най-богатите хора на тази планета зад гърба и. Каквото и да направят тези манипулатори, наречете го както искате, то е нещото, което ги е поставило на върха на богатството и властта, а хората — в ситуацията, в която днес се намират, упражнявайки силно влияние върху всички. Върху вас също, по-късно от ZODIACO се ражда нова компания в Калифорния с името MARINATA. Смисълът и целта на проекта са да уловят младите християни и другите вярващи. За целта са избрани позитивно звучащи имена и текстове на банди, но записите са заредени със сатанински и деструктивни послания. Първият проект е JESUS CHRIST SUPERSTAR.
Както виждате, имената са само вятър и мъгла, и човек не може да мине отгоре — отгоре през темата. Все едно е дали тези хора използват „сатанински“ или „увеличаващи продажбите“ послания; работата е там, че те — и такива като тях много — действат срещу свободната воля на другите. Но това има средства и начини да се предпазим. Човек все пак има свободната воля да избира музиката, която слуша.
Очевидно масмедиите са основното средство, което поддържа хората глупави и невежи. Това е причината, поради която почти никой не познава реалния подтекст в политиката икономиката и религията. Същото важи и за човешката история, за произхода ни, за строежа и структурата на Земята (особено във вътрешността й), за истинските условия на Луната и Марс, космическите програми, свободната енергия, натуропатията, духовното лечение, истинския живот на Исус, светлинното тяло на хората (аура, душа) и неговото магнитно поле (меркаба), извънземните и техните технологии. Както вероятно се уверихте, дори 0,1 % от германците не са чували за летящите дискове на СОБСТВЕНАТА СИ СТРАНА.
Помислете си за тези неща!
Тук бих искал да цитирам пасаж от книгата на Хаземан „НЛО — контактите“, който обяснява защо НЛО — темата продължава да се разглежда от медиите като измама:
„Броят на видените НЛО не престава да се покачва и изглежда, че тази инвазия няма да има край. Само през юни 1952 г. са наблюдавани 250 НЛО, за които е докладвано на германските военновъздушни сили. Днес документацията на проекта за НЛО BLUE BOOK съдържа над 2000 доклада за наблюдавани обекти, от които 25 % са заведени като НЕИДЕНТИФИЦИРАНИ. Феноменът прие такива измерения, че предизвика интереса и на други служби. През септември в официалните разследвания с готовност се включи и американското всевластно и прословуто ЦРУ, за да «провери» дали проблемът с летящите чинии не застрашава националната сигурност и дали не е нужно разследване. Документите на ЦРУ от този период са разсекретени от американския президент Джими Картър през 1977 година… (виж «НЛО — доказателствата»). На 11 септември 1952 г. Маршал Чедуъл, зам. директор на научния отдел на ЦРУ, докладва на директора на ЦРУ, че е изградена световна сигнализационна система и всички основни въздушни бази имат заповед да залавят неидентифицирани летящи обекти … Летящите чинии имат две опасни страни. Първата е психологическото въздействие върху хората, втората — уязвимостта на въздушното пространство на САЩ… От практическа гледна точка се препоръчва… «воденето на политика, която да определя какво да се съобщава на обществеността». Основавайки се на нашите изследователски програми, ЦРУ трябва да развие политика на откритата информация и да я предостави на Националния съвет по сигурността, защото така се ограничава до минимум рискът от паника.“
По думите на майор Кехой, това означава „хитра и безцеремонна цензура, за да се унищожи вярата на обществото в НЛО“. За тази цел ЦРУ организира тайна среща в Пентагона с представители на военновъздушните сили и учени, които анализират доказателствения материал за НЛО… Срещата продължава от 14 до 18 януари 1953 г. и се ръководи от д-р Х. Р. Робъртсън от университета в Калифорния; наречена е на негово име ROBERTSON PANEL.
Моментът е подходящ. В началото на ноември е избран нов президент — генерал Дуайт Д. Айзенхауер. Айзенхауер полага клетва в края на януари. Дотогава на президента трябвало да се предложи нова успешна програма.
В секретен документ от 18 ноември 1952 г. директорът на ЦРУ адмирал Роско Хилънкотър разяснява темата НЛО на новия президент:
„На първо място импликациите за националната сигурност показват, че мотивите и окончателните намерения на посетителите до момента са напълно неясни. Към това трябва да се прибави очебийното покачване на разузнавателните полети на тези кораби във времето от май до септември тази година, което дава сериозно основание да се смята, че предстоят нови инвазии. Поради това, както и заради очевидните международни и технологични причини и неотложната необходимост на всяка цена да се избегне паниката, следствената комисия на Majestic-12 взе единодушно решение, че новата администрация трябва да продължи строгите предохранителни мерки… Последният ден комисията прие «възпитателна програма» за обществото, която с помощта на всички необходими служби трябва да преследва две основни цели: възпитание и банализация. Целта на банализацията е да намали обществения интерес към «летящите чинии» и това трябва да се постигне с помощта на масмедии като телевизия, филми и статии. Те ще коментират истински случаи, предизвикали смущението на обществото, но впоследствие ще ги развенчават. Както при триковете на илюзионистите: интересът е по-слаб когато загадката бъде обяснена… Служителите на националната сигурност трябва да предприемат всички необходими мерки, за да лишат неидентифицираните летящи обекти от особения им статус, от загадъчността, които имат сред хората.“
Говорителят на военновъздушните сили Алберт М. Чоп заявява:
„За целите на «бъдещата разяснителна кампания» ни бе препоръчано да се публикуват статии и всякакви интервюта, които да иронизират информациите за НЛО.“
Капитан Ръпълт допълва:
„Но това не е най-лошото. На нас ни бе заповядано да държим в тайна забелязаните НЛО, а ако някоя новина прибързано стигне до обществеността, да я обясняваме с друго (въздушен балон, облак, фалшификация — бел.авт.) и да направим всичко възможно да изчезне колкото се може по-бързо. Ако не намерехме сполучливо обяснение, трябваше просто да иронизираме свидетелите.“
В следващите месеци Чоп и Ръпълт напускат службата си във военновъздушните сили.
Политиката на ЦРУ за банализиране и осмиване е повече от успешна. Доколко, разбираме от едно открито писмо от 4 септември 1987 г. на инициативата „Справедливост за военния персонал“ (Justice for Military Personnel, JMP) до тогавашния президент Роналд Рейгън:
„Националната кампания за банализиране на НЛО, разпоредена от ЦРУ през 1953 г., фабрикува книги и просмуква печата със стотици статии, чиято цел е да удавят темата НЛО с несериозността на фалшиви НЛО — контакти и откровени НЛО — измами. Кампанията, която продължава и днес, внедри агенти на ЦРУ във водещи неправителствени изследователски групи на НЛО, за да ги дискредитира или да ги тласне в «друга посока на обяснение» чрез прецизните си манипулации. Оказа се, че благодарение на брилянтно манипулизираната чрез подигравки преса секретната политика е дори по-успешна от очакванията на ЦРУ. От страх да не изглежда комичен, независимият печат лековерно прие «официалното становище».“
За причините на масираната тайна политика майорът от NATO Ханс. К. Питърсън пише:
„1) Паричната система би рухнала — никоя власт не би допуснала това.
2) Всички религии биха се преобърнали, защото истината е много по-проста, отколкото църквите учат. Това означава, че те и религиозните им водачи биха загубили властта си над хората — а никоя църква не иска това.
3) Енергийните източници биха се променили, защото щяхме да имаме на разположение такива, които не замърсяват околната среда. Тогава обаче мултинационалните петролни концерни, атомното лоби и т.н. биха загубили своите потребители, а с това и своята власт. Ако човек се замисли малко колко надалеч се простира контролът на тези концерни, ще осъзнае измерението на другата страна на нещата.
4) Хората и дори политиците биха разбрали, че са ЕДНО човечество и границите от миналото нямат никакво значение. Кой още ще вярва на политическите водачи, когато се разбере, че те лъжат от десетилетия, за да запазят властта си?“
Но най-сполучливо улавя това Матиас Брьокерс от берлинския ежедневни TAZ в статията си за Франкфуртската конференция за НЛО през 1990 г.:
„… И днес, както някога, за да запазят позициите си, правителствата нямат интерес да признаят присъствието на технологично и духовно превъзхождащ на космически авторитет. Кой тогава ще слуша тромави дебелаци като Хелмут Кол. Нобеловите лауреати или високомерните лидери? Скъпи експерти, какво бихте направили, ако един от Сивите (извънземни) внезапно се появи по телевизията и започне да обяснява законите на звездната система Зета Ретикули и историята на космоса? Без майтап, затова извънземните продължават да бъдат третирани на нивото на чудовището от Лох Нес — съществуването им е подривно и радикално и изхвърля през борда «твърдите факти» на науката и изследванията за еволюцията от 2000 години насам. Кои би се задоволил като «венец на Творението» с факта, че свръхестественото вероятно изобщо не е свръхестествено, а просто и покъртително суперестествено?“
За финал на темата НЛО отново мога само да кажа:
„Открийте истината, защото истината ще ви направи свободни!“
„И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“
Друг пример е строго секретният проект на ЦРУ МК ULTRA, в който след 50-те години в САЩ психолози и социолози се опитват да установят действието на променящите съзнанието субстанции.
Експериментите вече не са с морски свинчета, а със студенти от американски университети. Отчасти със, отчасти без тяхно знание, на тях са давани наркотици и психеделици от държавно финансирани учени. Масово провежданите експерименти довеждат до големия пробив на хипи — движението в САЩ.
Био-психологическа война
Почти всеки човек е чувал за биологичните оръжия. В случай на война например се отравя водата на врага, разпространяват се вируси и бактерии. Това наистина не е ново, но питали ли сте се къде се тестват бойните вещества?
Ще дам няколко примера:
През 1950 г. шест дни подред кораб на американските военноморски сили, който тества способността на защита при атака с биологични оръжия, разпръсква над Сан Франциско бактерии, известни под името Serratia. Почти всички 800 000 жители усещат ефекта. Днес е известно, че бактериите Serratia предизвикват вид белодробно възпаление, което може да доведе до смърт.
Армията разкрива, че между 1949 и 1969 г. е провела 239 опита под открито небе, 80 от тях с микроби. Това означава четири офанзиви годишно над американските градове и то в продължение на 20 години! Според докладите на ЦРУ отделно са били бомбардирани и други американски градове. Тези опити уж били прекратени след 1969 година.
Разбира се, американците са обстрелвани не само от вируси, но и с нещо много по-ефикасно. На 16 юли 1981 г. NBC съобщава, че северозападната част на САЩ от години е бомбардирани от СССР с нискочестотни вълни. Въпросните радиовълни са на нивото на биологично — електрическите трептения. Научният термин е ELF (Extremely Low Frequencies — екстремно ниски честоти) и са открити в началото на 20 век от НИКОЛА ТЕСЛА. (Книги за него и откритията му можете да намерите в приложената литература.)
През 1884 г. Тесла отива при Т. Едисон, но поради различия във възгледите им за производство на електричество разделя с него и решава да работи заедно с конкурента Джордж Уестингхаус. През 1892 г. на Ниагарския водопад влиза в действие първата електроцентрала за променлив произведена от Уестингхаус и конструирана от Тесла. Малко по-късно Тесла се катапултира в едно „научно супер — пространство“, където, доколкото е известно, никой от учените тогава не успява да го последва.
Изглежда че само банкерът ДЖ. П. МОРГАН (J. P. Morgan & CO. е представителство на N. М, Rothschild & Co. в САЩ), който финансира Уестингхаус, отчасти се е досетил накъде отиват нещата. Тесла започва да източва полето, което изпълва пространството и обгръща Земята, наричано по онова време „етер“, и да произвежда енергия — безплатна, естествено. В същото време използва полето на етера за различни видове комуникация и енергиен транспорт. Енергийните източници като въглища, нефт и хидроенергия, както и електрическите далекопроводи, стават излишни. Корабите, автомобилите, самолетите, фабриките и къщите биха могли да черпят енергия непосредствено от енергията на етера.
Към края на 1898 г. в експерименталната си база в Колорадо Спрингс, финансирана от Дж. Морган, Тесла е близо до техническата реализация за добиване на енергия от етера. Днес тази технология е известна като конверсия на гравитационна енергия или на тахионна енергия. Морган е напълно наясно какво означава това: в бъдеще няма как да се гарантира контрол чрез електрификация, нефт, бензин, въглища и т.н. Той нарежда работата да бъде прекратена и базата в Колорадо Спрингс да се разруши. Тесла обаче не се предава и до смъртта си на 7 януари 1943 г. прави редица открития, които, от една страна, са революционни, а от друга — значението им не може да бъде преценено и днес. Откритията му биха могли да направят Земята рай, което обаче, както знаете, нашите „кормчии“ не желаят.
Част от тях — освен уредите за улавяне и трансформиране на енергията на етера — е т.нар. solid state converter („стабилен конвертор“) (1931), задвижван от специален електромотор, който е монтиран на тежка луксозна лимузина и има същите показатели, както и обикновеният бензинов мотор. Автомобилът е тестван една седмица на път със скорост 130 км/ч. — средства за горивни материали: НУЛА! (Конверторът с размери на кашон за вино произвежда достатъчно енергия, за да осигури цяло едно домакинство!!!) Тесла успява да предизвика и изкуствено земетресение чрез индуцирано разтърсване на тахионното поле, чиято вибрация се предава върху материята. Веднъж подлага на такъв трус жилищен блок в Ню Йорк. Освен патентът му за управление на автомобил от разстояние (1898), към неговите разработки спада и безкабелния пренос на енергия.
По-важното за настоящата тема обаче са откритията му за неподвижните вълни (които ще разгледаме малко по-нататък) и екстремно ниските честоти, известни като „ефектът на Тесла“. Днес те са основата на всички съвременни изследвания в областта на ELF — комуникацията. Ако тахионното поле на ELF — вълните бъде насочено към човек, това води до разстройство в електрическите функции на мозъка и тежки увреждания в будното съзнание. Парализираните неврологични и физиологични функции намаляват интелектуалната активност и човек става по-податлив на внушение. Че това се прави целенасочено, разбираме от статия на „Асошейтед прес“ от 20 май 1983 г., в която се казва, че най-малко от 1960 г. насам СССР използва устройството, познато под името ЛИДА (LIDA), за да влияе на човешкото поведение чрез нискочестотни радиовълни. ЛИДА е въведена в СССР като успокоително средство и предизвиква състояние, подобно на транс. Чрез него могат да се лекуват психични проблеми, неврози и високо кръвно налягане, както и да се предизвикат депресии и агресии. С помощта на големите модели на ЛИДА са облъчвани отделни хора, градове и дори цели области в СССР и САЩ, за да се предизвикат определени модели на поведение. По сведение на американската Defense Intelligence Agency (Агенция за военно разузнаване) с дистанционно въздействие е възможно в човешкия мозък да се появят звуци и дори цели думи, както и да се предизвикат апоплектични удари, отказ на сърдечната дейност, епилептични припадъци и други болестни състояния.
Един от ранните случаи на „невидимата война“, за който обществото научи, е т.нар. „Сигнал Москва“. При претърсване за „бръмбари“ през 1962 г. в американското посолство в Москва е открит микровълнов лъч, насочен директно към сградата. Мотивите за съветската микровълнова атака бяха разследвани от ЦРУ в проекта „Пандора“. Оказа се, че ефектите предизвикани от микровълните, са болки в главата и очите, повръщане, умора, слабост, виене на свят, раздразнителност, страх, депресия, лош сън, напрежение, забавяне на интелектуалните функции, намалена памет и рак. Според показанията на съветника по сигурността Збигнев Бжежински персоналът от американското посолство в Москва показва най-висок процент на раково заболели в целия свят. Въпреки кратката пауза, спечелена по настояване на американския президент Линдън Джонсън от премиера Алексей Косигин, бомбардирането с микровълни е възобновено.
Чрез употреба на относително лесните за производство оръжия на Тесла, с т.нар. „психотроника“ е възможна намеса в будното съзнание на войници и унищожаване на бойния дух. В статия на Magazin 2000, брой 97 от септември 1993 г., например се казва:
„Нови психотропни оръжия“ — спомняте ли си картините от войната в Залива, когато хиляди иракски войници изпълзяваха от окопите и се предаваха дори на журналистите, мислейки ги за войници, и въпреки белите знамена, „за добре дошли“ се превърнаха в мишена на американската артилерия? Днес все повече военни експерти са единодушни, че може би не лошото снабдяване на войските на Саддам предизвика тази внезапна капитулация, а психотропните Mind-Control-оръжия на САЩ. Някои от тези хай-тек — супер — оръжия си служат с радиочестотни вълни за въздействие върху човешкия мозък. По информация на научното списание AviaHm Wkdc & Space Technology, брой 93 от януари 1993 г. Министерството на отбраната снабдява ракетите с апаратура, която е в състояние да произвежда електромагнитни импулси (ЕМР), за да се парализира врагът, без да се налага употребата на атомни, биологически или химически компоненти. Този тип оръжия на първо място имат за цел да извадят от строя електронните системи на врага. Други уреди произвеждат ултразвук или ELF — екстремно ниски звукови вълни, които предизвикват гадене и повръщане и силно нарушават способността за ориентация на засегнатия човек. Оръжията имат обсег на действие най-малко 2500 км…
След като е възможно да се потисне бойния дух, възможно е да се предизвика и огнище на агресия, например гражданска война, масови безредици, колективни самоубийства, омраза и т.н. В книгите на инсайдерите винаги има по нещо за оръжията на Тесла. Става въпрос за оръжия, които използват неизчерпаем енергиен потенциал на тахионните полета в пространството.
Най-известните авторитети в тази област са главнокомандващия американската армия и физик Томас Е. Биърдън и американските физици Сидни Хървиц и Гай Обеленски. Последните двама от години активно работят за израелската отбрана. През 1969 г. Хървиц конструира оръжие — Тесла, което в радиус на 300 м драстично увеличава или намалява гравитационното ускорение на металите. Той например можел да увеличава многократно тежестта на малък пистолет и да изменя пропорциите на материалите, така че амунициите да не съвпадат. Най-силното въздействие върху метала разпокъсва оръжието подобно на тесто за сладкиши. (Тези тестове са заснети и са показани във филмовата трилогия „НЛО — от легендата към действителността“, „Строго секретно“ и „Контактът“ на Royal Atlantis Film GmbH, Tel.49899043171. Те съдържат и интервю с Томас Е. Биърдън!)
За много хора темата КЛИМАТИЧНА ВОЙНА също е неизвестна. Преди обаче да пристъпя към нея, нека разгледаме климата като цяло.
Приемаме, че основният проблем за днешния анормален климат се корени във факта, че Земята постепенно се охлажда, докато в същото време удвоеното в момента количество на въглероден двуокис предизвиква затопляне на атмосферата заради парниковия ефект. В статия на „Нова солидарност“ от 24 февруари 1993 г. се казва:
„Дори и реномираното списание Nature вече пише за огромното разминаване между реалността и «климатичните катастрофи», прогнозирани с най-скъпите компютри в света. В броя от 28 януари се появи статия от Джордан Д. Кал със заглавие: «През последните 40 години липсват признаци за парниково затопляне над Арктическия океан».“
За какво става дума, се изяснява още в самото начало на статията:
„Общите модели за циркулация в атмосферата предсказват «засилено» парниково затопляне във високите географски ширини. По-долу публикуваме данни за температурите в ниската тропосфера над Арктическия океан, измерени между 1950 и 1990 г. Анализирахме повече от 27 000 температурни профила… Повечето тенденции са статистически, а не буквални. Като цяло не установихме широко пространствено затопляне на повърхността, както климатичните модели предсказват, а през есенния и зимния сезон реално констатирахме изразена тенденция на охлаждане над западния Арктически океан. Това разминаване навежда на мисълта, че днешните климатични модели не представят вярно процесите над полярните територии.“
В „Стрелката на Апокалипсиса“ Мойра Тимс пише, че наблюдателните станции в полярния кръг отчитат спадане на температурите с повече от 6° С през последните 30 години. „Нова солидарност“ продължава:
„Ще е прибързано обаче да кажем, че моделите на парниковия ефект са опровергани. Причината е елементарна: те не могат да се оборят нито с измерени стойности, нито с научни факти и са неопровержими, защото нямат нищо общо с науката. Климатичните модели са социологично — манипулативни инструменти, с помощта на които на базата на достатъчен брой параметри, от произволни данни се фабрикуват какви ли не сценарии за катастрофи с максимална политическа «успеваемост». Ето защо ние предсказваме, че само след няколко седмици данните от студията на Кал — които вероятно наистина оборват тези модели — ще станат част от най-добрите доказателства за тезата на парниковия ефект“
Тема, която никога не попада в медиите, е евентуалното настъпване на ледников период. Въз основа на дългогодишни земни и скални проби и други тестове много видни теолози и метеоролози са на мнение, че през следващите 50 години ще станем свидетели на първите индикации за поредния ледников период. Според тях той няма нищо общо с парниковия ефект, причинен от замърсяването на атмосферата. Само няколко десетилетия застудяване щяло да компенсира увеличаващото се днес затопляне.
Още по-обезпокояващата е тезата, че следващия ледников период би могъл да се предизвика едва от 1% слънчева светлина. Намалената слънчева радиация (поради замърсяване на околната среда) не е толкова стряскаща, колкото, факта, че едно гигантско изригване на вулкан съществено би редуцирало слънчевата енергия. Облаците от фина пепел биха могли да останат в стратосферата и много да понижат земната температура. Подобни неща обаче рядко се коментират от медиите. Следователно не трябва да вярваме на всичко, което се твърди за замърсената околна среда. Съветвам ви да чуете и другата страна на нещата.
По темата „климат“ е налице и съвсем различен сценарий, за който медиите също мълчат.
Следният откъс от „Стрелката на апокалипсиса“ на Мойра Тимс показва, че промените в климата невинаги могат да се отхвърлят с лека ръка като „капризи“ на времето и природните катаклизми — земетресенията, бурите, периодите на суша и т.н. са всичко друго, но не и „божие наказание“:
„Без цялостна теория защо се променя климатът, опитите на хората да се намесят наистина са опасни (подобно на медикаментозна терапия без знаене на причините). За това ли намеква Йохан Фриде? «Не всичко ще бъде следствие на природата — човечеството ще посегне към облаците и ще постави съществуването си на карта»… Само през 1975 г. в САЩ бяха в ход девет «програми за промяна на климата» и има още 66 подобни проекта на други места. Периметърът им на действие е широк: от най-различни климатични изследвания до бомбардиране на облаците с кондензационни зародиши за «предизвикване» на дъжд, предотвратяване на градушки, разпръсне на облаци, потискане на урагани, отклоняване на снежни бури, пренасочване на снеговалежи, предизвикване на земетресения и приливи, разпръсване на мълнии и т.н. Ако сегашната тенденция на непредсказуемост и захлаждане в поведението на времето се задържи, Северна Америка, Канада, Северна Европа и Русия ще са зоните, които ще пострадат най-много Откраднатият от бедните страни с помощта на сложни технологии климат в близко бъдеще би могъл да се превърне в съвсем реален проблем, след като слаборазвитите нации се сблъскат с «природните» катастрофи, глада и сушата. Това би могло да доведе дори до войни. Подобно на всички опити да се управляват природните сили, този път води до множество обратни действия. Засега още няма природни закони, които да ограничат «монопола върху времето» — което изглежда е доста доходен бизнес. Да се създаде тип климат на едно място, е възможно единствено когато се наруши неговият потенциал на друго място.
През 1973 г. Хондурас обвини САЩ, че краде техния дъжд и е предизвикал голямата суша, след като Америка изкуствено промени пътя на урагана ФИФИ, за да спаси туристическия бизнес във Флорида. Фифи причини най-големите щети в историята на Хондурас. Измъченият от суша Ел Салвадор повдигна подобни обвинения срещу САЩ, както и Япония, според която перманентното присъствие на тайфуни в Гуам отнема важните за оцеляването на областта краткотрайни дъждове. Родезия и Израел бяха обвинени от съседните държави за кражба на дъжд… Обединените нации се опитват да наложат забрана над войната за климата, макар че тази задача е толкова комплексна, че изгледите за успех са нищожни. В The Cooling Лоуел Понт цитира военни служители, които признават, че американски правителствени самолети са прекратили сушата на Филипините и Азорските острови, за да защитят военните интереси на САЩ, но са отхвърлили молбите на останалите държави от Сахелския регион в Африка (ивица на север от Сахара) с обяснението, че биха могли да отнесат молбата си към американски частни фирми. Понт описва и плановете на СССР за драстична промяна на климатичната структура на страната, за да се повиши аграрното производство.“
Има доказателства, че силното нарушаване на климата през 1982–1983 г. от Ел Ниньо в Тихия океан е умишлено предизвикано от СССР чрез намеса в йоносферата. Феноменът Ел Ниньо е вид аномалия в климата от естествен произход в зоната на Тихия океан, която се появява през около десет години. По правило предизвиква поройни дъждове над малки части на Перу и една зона срещу западната част на Южноамериканския континент. Резултатите от Ел Ниньо от 1982–1983 г. обаче са направо драстични: пасатите на екватора, които в Южното полукълбо духат от изток на запад, неизвестно как изпадат в застой и така нормалното нахлуване на топли води към Азия спира; те се връщат обратно и се задържат на западния бряг на Южна Америка. Според метеоролозите по необясними причини пасатните ветрове духали в обратна посока, което донася на Перу проливни дъждове, а на Австралия — периоди на суша. Те предизвикват също така земетресения, лавини от тиня и торнада в Южна Калифорния, Южния бряг на Северна Америка и Аляска.
Този пример обяснява следствието от ELF — вълните, които с помощта на един усилвател на Тесла се излъчват през Земята към йоносферата и предизвикват гигантски стоящи вълни. Те, на свой ред, служат като блокиращ климата механизъм, вследствие на което се появява внезапен и неочакван застой на пасатите, духащи от изток на запад. Още през 1978 г. д-р Микровски от Канадския държавен департамент споделя, че през зимата на 1976–1977 г. СССР успява да установи електрическия резонанс на Земята, което им дава възможност да създават относително стабилни и териториално локализирани стоящи вълни, които потискат или изместват космичната релативистична струя (relativistic jet) над Северното полукълбо.
Целенасочената промяна на времето чрез ELF — вълни обаче освен че вреди на хората, на естествените климатични структури и ритъма на приливите и отливите, има негативен ефект върху животните, които, както се знае, се ориентират по топлите въздушни и морски течения. Нарушава се техният естествен ритъм и те са обречени на смърт. Към тях спадат например птичите ята, които не откриват обитавания от тях остров, за да вият гнезда, или китовете, загубили ориентация поради променените морски течения. (Информация за промяната на времето и за психологическата война можете да откриете в книгата „Никола Тесла — свободна енергия вместо кръв и петрол“, 1991, VAP — Verlag, Wiesbaden.)
Моля, отбележете си още веднъж, че в случай на евентуален ледников период или негативен ефект от замърсената околна среда имаме на разположение малко или дори никаква алтернатива. За „елита“ обаче, който най-късно през 1957 г. осъзнава ужасните условия на околната среда, нещата стоят по друг начин.
По онова време в Хънтсвил, Алабама, се срещат най-изтъкнатите учени, за да анализират данните от наскоро инсталираните сателитни програми. Един от присъстващите д-р Карл Герщайн, прогнозира, че последствията от замърсяването на горните атмосферни слоеве и от стоте милиарда тона въглероден двуокис, складирани там, ще са катастрофални. Всички са единодушни, че в хода на следващото хилядолетие на повърхността на планетата човешкият живот няма да бъде възможен. Разработен е план, който днес вероятно е познат на инсайдерите и чието разкриване вече коства живота на много хора. Става въпрос за ВЪЗМОЖНОСТ 3.
Планът е следният:
ВЪЗМОЖНОСТ 1: Детонация на ядрена взривна глава в стратосферата, за да се разсее въглеродният двуокис в космоса.
ВЪЗМОЖНОСТ 2: Строеж на огромни, подземни, самоосигуряващи се градове, в които ще бъде евакуиран „елитът на обществото“, където той би могъл да живее дотогава, докато животът на земната повърхност стане възможен.
ВЪЗМОЖНОСТ 3: Колонизиране на друга планета, например Марс.
По-късно ВЪЗМОЖНОСТ 1 е сметната за твърде опасна и отпада от програмата. Другите две обаче са приведени в действие.
Според досегашните ми разследвания ВЪЗМОЖНОСТ 2 обхваща 75 подземни града, 65 от тях са в Америка, един в Швейцарските Алпи, един в Трансвал, Южна Африка, и един в Пайн Гейп в Австралия. (Не посочвам останалите, защото ми беше позволено да разгледам списъка само за малко и не ги помня.) Към американските градове спадат подземните бази: Dulce Base, Ню Мексико; Area 51, Грум Лейк, Невада; Country Club, Мериленд и Los Alamos, наречен Dreamland, Калифорния, където се провеждат и генетични експерименти с хора (клонинги), правят се експериментални полети, възстановяват се паднали летящи чинии и се тестват разработки като пулсови двигатели.
През април 1992 г. интервюирах една дама в Сидни, Австралия, която не желае да бъде назована поименно. Тя е работила за австралийска фирма за почистване и по нейно нареждане се озовава в подземната военновъздушна база PINE GAP. Жената ме информира, въпреки заплахата от невероятно висока глоба, че Pine Gap е дълбок около 13 км, функционира чрез „свободна енергия“, има езера, висящи влакове, собствена обработваема площ с плодове и зеленчуци и т.н. По официална информация Pine Gap може да понесе без проблем директно пусната атомна бомба. (Още за Пайн Гейп в Stan Dejos: Cosmic Conspiracy)
ВЪЗМОЖНОСТ 3 трябва да е била стартирана през 1959 г. Още към края на 50-те години са произведени първите американски летящи чинии с помощта на немски учени, взели участие в създаването на германските дискове (между които е и Виктор Шаубергер, VRIL-7), и технологиите от падналите летящи чинии в западните части на САЩ. Паралелно с официалните космически програми стартира секретен проект, в който благодарение на новата технология се изследва лунната повърхност. От 1960 г. източно от MARE IMBRIUM руснаци и американци съвместно започват изграждането на две лунни бази. Това са БАЗА АРХИМЕД и БАЗА КАСИНИ — наречени на кратерите, в които са построени. Те са замислени като междинна станция в полетите до Марс.
На 22 май 1962 г. на Марс трябва да се е приземил първият екипаж. Кацането, както и полетът над повърхността на планетата и коментарите на американския и съветския екипаж са заснети от летящата чиния.
През януари 1977 г. чрез сътрудника на NASA Хари Кърмъл филмът стига до сър Уилям Балънтайн — виден радио — астроном. На 6 януари 1977 г. Балънтайн си уговаря среща с Джон Хъндри, мениджър на международен ежедневник, за да обсъдят оповестяването на филма. Той умира на път за Хъндри при мистериозна автомобилна катастрофа. Най-накрая с помощта на Кърмъл и съпругата на Балънтайн филмът попада в телевизионния екип на Science Report на английската Scepter TV и е излъчен в следващото предаване на Science Report. Малко след това телевизионният канал получава „знак“, че ще й бъде отнет лицензът, ако в бъдеще не ограничи предаванията си по темата. Филмът, който е заснет през пилотската кабина, съдържа кратки кадри с уредите на пилотите, които показват атмосферно налягане 700 мили бара и външна температура 4° С. Астронавтите, чиито гласове също са записани, ликуват и викат: „Днес е 22 май 1962 г., ние сме на Марс и имаме въздух!“
Бележка на автора:
Ако досега се въздържах от собствена хипотеза, тук бих искал да изкажа мнението си. Чувам много от читателите да казват: „Хубава историйка, ама ние добре знаем, че на Марс животът е невъзможен…“
Въпросът ми към вас е: ЗНАЕМ ли го наистина? Ако сме честни, единственото, което знаем, е малкото или многото оповестено от NASA и написаното в учебниците. На обществото се КАЗВА, че на Марс не може да има живот и затова още дълго няма да ЗНАЕМ дали това е така. Бъдете сигурни, че специално при космическите програми също говорим за монопол, и никой освен изследователите, ангажирани директно с проектите, не знае със СИГУРНОСТ. Едва ли не трябва да вярваме на всичко, което ни кажат, защото в момента нямаме възможност да отлетим до Марс, за да проверим лично. Ако приемем, че Марс е „мъртъв“, означава всичко да си остане постарому т.е. трябва да останем на Земята, защото отвън не ни чака никакво приключение. Но ако допуснем, че под някаква форма животът на Марс е възможен — да речем, под скалните куполи и с филтриран въздух — мислите ли, че това просто ей така щеше да се каже на хората? Снимките на Викинг-1 от 31 юли 1976 г. — когато на височина от 1278 мили над северната хемисфера бяха заснети познатото днес „лице на Марс“ (дълго 1,5 км) и вляво от него симетрични форми на множество пирамиди — вече доказаха, че някога там е имало интелигентен живот. Дори само наличието на тези постройки е достатъчно, за да разтърси всички т.нар. световни религии и да покаже, че земното човечество едва ли е „венец на Творението“.
Наличието на пирамидите прави възможни две тези, унищожаващи всички досегашни истории за миналото ни. Или строителите на пирамидите са наши предци, от което възниква въпросът как са дошли от Марс на Земята. И ако това се е случило, те трябва да са имали космически кораби, т.е. да са били технически високо развити, което западната религия и наука, както се знае, с гръм и трясък отрича. Или: строителите на пирамидите не са свързани с хората на Земята, което означава, че са извънземна форма на живот, което споменатите институции също отричат. Възможно е строителите изобщо да не са си отишли, а да са се спуснали едно стъпало по-надолу. Ако обаче наистина някога са колонизирали планетата ни, вероятно днес са една от основните раси на Земята. (Дори ЧЕРВЕНОКОЖИТЕ, както показва името?)
Можем да избираме между достатъчно раси, които твърдят, че в миналото си са преживели нещо такова. Необяснимите до момента раздвижвания на сигналите от Марс показват, че очевидно планетата не е съвсем мъртва. Ако това действително беше така, както някои т.нар. „учени“ заявяват, и във вселената, с изключение на Земята, няма живот, и следователно ние необезпокоявано можем да скитаме най-малкото из Слънчевата система, се питам какво стана със съветската сонда „Фобос 2“, която се приземи на Фобос през 1989 г.? Всъщност преди тя да успее да приземи един малък вседеход на марсианска луна, връзката по необяснени до момента причини завинаги се разпадна. А какво да кажем за изгубването на американската марсианска сонда „Обзървър“ на 24 август 1993 г.? Между впрочем задачата на „Обзървър“ бе да направи нови снимки на „лицето на Марс“ и на пирамидите. Странно, нали? (Безспорни факти ще намерите в американското видео Hoagland’s Mars, адресът е даден в Приложението.)
най-добре сами преценете станалото на Марс. Но ВЪЗМОЖНОСТ 2 — подземните градове, са реалност. Следователно въпросът е кой я е привел в действие и защо не се работи по третата?
(Пълната история на Алтернатива 3 — за т.нар. състояние на Марс, за неговата атмосфера, дезинформацията, строежа на базите, отбранителните и камуфлажните мероприятия, настаняването на персонал, извозването, промиването на мозъци на служещите и трудностите, които трябва да са възникнали и вероятно все още са налице, можете да намерите в книгата на Лесли Уоткинс „Алтернатива 3“. В Други източници е даден и адресът, на който можете да си набавите филма.)
Както виждате, понякога темата НЛО има много по-реалистично и земно звучене, отколкото се твърди. Че се дават колосални суми, че се води борба срещу изследователите, които разкриват тайната за създаване на кораби, летящи с гориво, което не може да бъде монополизирано или обложено с данък от нито един концерн — може би, вече стана достатъчно ясно.
Междувременно обаче има частни лица, които създават такива летящи дискове и също летят, което естествено никак не се харесва на милиардерите. Трябва да се знае, че не всеки учен или откривател може да бъде купен, а някои от тях са на мнение, че е по-добре откритията им да не се патентоват, а директно да се произвеждат. Ако вие патентовате изобретението си, бъдете сигурни, че скоро ще застанат пред врата ви и ще искат да купят патента, за да потъне в неизвестност завинаги. Или ще имате неприятности, тъй като елитът не желае подобни продукти. Ако се интересувате по-отблизо от летящите дискове или „машините със свободна енергия“, бихте могли да получите адреси за контакт чрез издателството.
Енергията като оръжие
Германия и останалият западен свят непрекъснато ще се сблъскват с т.нар. „енергийна криза“, аранжирана от международните банкери.
През 1974 г. например заради петролното ембарго на ОПЕК цената на суровия петрол се повиши. Зад завесата международните банкери сключиха споразумение с арабските ОПЕК — директори. Принципът е много елементарен. Арабите печелят от това, че цените се качват, шофьорите и купувачите плащат, а петролните концерни прибират парите. Гиганти като ARCO, SHELL, MOBIL, EXXON… са свързани с Chase Manhattan Bank (Рокфелер). От своя страна, банкерите от Chase Manhattan са сключили договор с директорите на ОПЕК да влагат печалбата си за 30 години срещу 7% при тях, тъй като продават по-скъпо, както в случая през 1974 г.
От същите тези инвестиции по-късно се отпускат заеми за т.нар. Трети свят — Мексико, Аржентина и Бразилия — а те, от своя страна, страдат от изтощителното и безумно високото лихвено погасяване на дълга. Тъй като не могат да компенсират обратните плащания с пари, държавите се принуждават да дадат на банките по-голямо влияние върху собствената си политика и икономика. По този начин държавните глави се задължават да следват курса на международните банкери, а ако откажат, са заменяни с нови фигуранти.
Както виждате, международните банкери извлякоха многократна печалба от ембаргото: веднъж от инвестициите на страните на ОПЕК, след това от печалбите на свързаните с тях петролни концерни, после от лихвите на заемите на т.нар. страни от Третия свят и накрая чрез техния дълг получиха и влияние върху тях.
Според медиите естествено цялата вина пада върху лошите араби, но никой не говори и за останалите виновници — международните банкери, които са сключили договорите за петрола с арабските страни.
За щастие, още има няколко независими вестници като Spotlight в САЩ и Neue Solidaritat в Германия, които за разлика от останалите поне съобщават по нещо за Илюминатите.
ЦРУ и шахът на Персия
С революцията в Иран през 1979 г. бе изгонен омразният шах, дошъл на власт през 1953 г. чрез ЦРУ. Тъй като по правило повечето служители в американските посолства са и членове на ЦРУ, за да отмъстят, иранските бунтовници вземат за заложници служители от посолството. ЦРУ от своя страна, им го върна, като подметна на иракския диктатор САДДАМ ХЮСЕИН, че моментът е удобен за инвазия в Иран, тъй като Иран била слаба държава (което не е съвсем вярно).
Инвазията на Хюсеин е успешна, а иранските похитители дават на Джими Картър да разбере, че ще освободят заложниците срещу оръжие. Тъй като по време на режима на шаха по-голямата част от оръжието така и така е американско, Иран трябва да получи новата пратка отново от САЩ. Президентът КАРТЪР обаче се отказва от сделката и стартира секретната мисия на ЦРУ „Пустиня едно“ (Desert One) за освобождаване на заложниците.
Картър не е особено подходящ за интересите на ЦРУ: той налага драстични съкращения в управлението. Проведено е народно допитване кой кандидат би спечелил предстоящите избори — Картър или Рейгън. Народът гласува за Картър, но ЦРУ предпочита Рейгън и планира саботаж на спасителната акция DESERT ONE, с което Картър да загуби рейтинга си.
В същото време УИЛЯМ КЕЙСИ, бивш директор на ЦРУ и шеф на предизборния щаб на Рейгън, влиза в контакт с революционния ирански водач АЯТОЛАХ ХОМЕЙНИ. Кейси му съобщава, че Рейгън ще спечели изборите и в бъдеще Хомеини ще трябва да се договаря с него. Той вече е достатъчно популярен, защото неговата помощ се изгражда фирмата „Камаз“ за камиони на река Кама в СССР (най-големия производител на тежки автомобили в света). Тъй като Кейси е и директор на Export-Import Bank, Хомейни решава да работи за него.
През третата седмица на октомври 1980 г. ДЖОРДЖ БУШ (член на „Череп и кости“ и по-късно президент) и РИЧАРД АЛЪН в качеството си на посредник на Кейси се срещат с представители на иранските екстремисти „Хисбула“ в парижкия хотел „Рафаел“. Уговорено е САЩ да прекара оръжия през Израел за Иран, а иранците да пуснат заложниците в момента, когато Рейгън бъде обявен за президент. Първата доставка на оръжие трябвало да започне два месеца по-късно (март 1981 г.).
Планираният саботаж на спасителната операция на ЦРУ върви по мед и масло (т.е. акцията почти не вървяла) и Рейгън заменя Картър. Заложниците са пуснати и първата пратка с оръжие през Израел за Иран става факт. От 24 до 27 юли 1981 г. израелският оръжеен търговец Яков Нимроди подписва договори за $ 135 млн. с Иран за доставка на 50 ракети „земя — земя“, 50 ракети „земя — въздух“ и 68 ракети „Хоук“.
Друг случай на сделки с оръжие се разчу, когато швейцарският оръжеен търговец Андреас Йени и Стюард Алън МакКафърти отлитат за Иран заедно с 360 тона танкови части за М-48 със самолет CI-44, който наемат от аржентинската въздухоплавателна фирма Aereo Rioplatense. Всичко им струва $ 27 млн. и те извършват два успешни курса от Израел до Иран. На 18 юли 1983 г. обаче при обратния полет на третия транш самолетът им е свален от съветски МИГ-25 над Съветска Армения.
Тези оръжейни сделки едва ли щяха да са възможни без намесата на Джордж Буш и Ричард Алън.
В този случай новинарските агенции отново са доста встрани от истинските събития.
Саддам Хюсеин и „пустинна буря“
Ирак току-що преодолял безсмислената война с Иран, чиято единствена цел е да осигури огромни печалби на международните търговци на оръжие. В началото на 80-те години (както споменах) САЩ внушава на Ирак подправената от информационните агенции убеденост за бърза победа срещу Иран. Дългата война обаче изтощава иракската икономика ($ 65 дълг само за 1989 г.). Вторият по важност оръжеен доставчик след СССР е Франция.
Ето че идва времето — последната фаза според писмото на Алберт Пайк — да бъде оповестена Третата и последна война. За целта са необходими нестихващи кризи в Близкия Изток. Това наистина е хитро планирано, защото съгласно Откровението на Йоан последната битка ще започне в Близкия Изток. По тази причина уповаващите се на Библията и геополитически зле информираните вярващи ще бъдат подмамени в грешна посока. Те ще вярват, че това е божият съд. Обаче не е. Това е съдът на Илюминатите.
Планът е да се заложи капан на САДДАМ ХЮСЕИН. Той трябва да даде повод за военна интервенция на САЩ и Англия, уж да подсигурят световните доставки на нефт. През юни по покана на Багдад при Саддам Хюсеин заминава делегация, в която участват Алън Стога (Kissinger Associates Ltd.), директори от борда на американския Bankers Trust, MM, Occidental Petroleum и др. Проектът в центъра на дискусията Бадуш — Щаудам, който за 5 години трябвало да направи Ирак независим от вноса на храни, не е одобрен. Настоява се Хюсеин първо да изплати държавния дълг и впоследствие поне отчасти да приватизира петролната индустрия. Така в края на 1989 г. обещаните от Джордж Буш $ 2,3 млн. са спрени (през Banca Nationale del Lavoro/BNL) и в началото на 1990 г. Ирак се оказва тотално изолиран от западните банкови кредити. Но ето че шейхът Ал Сабах — емир на Кувейт и приятел на английското кралско семейство — влиза в играта. До този момент по нареждане на Лондон и Вашингтон той позволява в Ирак да се вливат средства, за да може осемгодишната война — която носи печалби на оръжейните търговци и дава политическо предимство на Израел — да не спира. В началото на 1990 г. на Кувейт е възложено — противно на всички ОПЕК — споразумения — да залее пазара с евтин петрол. Останалите ОПЕК — държави, между които е и Ирак, правят опит да отклонят убийствения за тях курс с най-различни дипломатически средства. Без успех. През юли 1990 г. споровете между Кувейт и Ирак ескалират.
На срещата на Билдербергерите от 6 до 9 юни 1990 г. вече е взето решение какво трябва да предаде на Саддам Хюсеин на 27 юли Ейприл Глеспи, американската посланичка в Багдад:
„САЩ няма да вземе отношение в конфликта между Ирак и Кувейт.“
(Официалният меморандум на заседанието е разпространен чак след началото на войната.)
За Саддам това естествено означава „зелена светлина“. На 2 август иракските войски навлизат в Кувейт. Владетелското семейство, разбира се, предварително е уведомено от ЦРУ и заедно със своите ролс-ройси и всичките си бижута напуска страната.
През следващите шест месеца се разиграва една добре режисирана театрална пиеса. На 11 септември Буш разгласява своя НОВ СВЕТОВЕН РЕД. Следват редица преговори за предотвратяване на отдавна планираната война. Така на 15 януари 1991 г. американските войски навлизат в Ирак. Джеймс X. Уеб, главнокомандващ военноморските сили при Рейгън, описва този сценарий с думите:
„Целта на войната в Персийския залив е да се стартира «Новият световен ред» на управлението на Буш (като марионетка на Илюминатите); това не ми харесва.“
Ако отново сравните казаното от медиите…
Една година преди началото на войната в Залива Уилям Купър съобщава точната дата за инвазията на американските войски, която открива в секретните документи по време на службата си като офицер в Naval Intelligence (Военноморската разузнавателна служба). Между другото той съобщава това на заснет на видео семинар, което доказва, че датата е била известна година преди намесата на САЩ във войната.
Тя е планирана и подготвена много преди официалната „Пустинна буря“ и затова ще бъде Третата световна война, независимо дали го вярвате, или не.
Какво предлага бъдещето на обременения с конфликти близък изток?
Дес Грифин пише, че обявената през юли 1980 г. от израелския парламент декларация за провъзгласяване на Ерусалим за политическа столица на Израел би могла да е от огромно значение. Крачка ли е това към прекалено амбициозната цел на ционистите? От години наред се смята за факт, че те планират да направят Ерусалим административен метрополис на световното правителство. Тази цел е изложена през 1962 г. от ДАВИД БЕН ГУРИОН — премиер — министър на Израел. Опитите да се изгради световен съюз с център Ерусалим със сигурност биха довели до Трета световна война, предсказана в писмото на върховния Илюминат Алберт Пайк до Мазини. Пайк пише, че Третата световна война ще избухне в Близкия Изток — заради враждата между араби и израелци — и ще завърши със създаването на световна диктатура. Позицията на международните банкери за изграждането на подобен глобален робски лагер е обобщена красноречиво с думите на ДЖЕЙМС ВАРБУРГ, който на 17 февруари 1950 г. заявява пред американския парламент:
„Ние ще имаме световно правителство, независимо дали това ви харесва, или не. Единственият въпрос е дали то ще бъде постигнато с насилие или съгласие.“
Според Уилям Купър Третата световна война е планирана за средата на 1996 г. Той черпи информацията от секретни документи, които фотографира по времето на службата си в Naval Intelligence. След това се планирало с атомна бомба да се разруши един от трите най-големи градове на САЩ (Ню Йорк, Сан Франциско или Лос Анжелис). Вината ще се припише на екстремисти от Близкия изток (Ирак?), за да има оправдание за начало на световна война.
Не беше ли бомбата над Световния търговски център само един тест за проверка на реакцията на хората? Помислете си!
Лично аз не смятам, че Третата световна война ще започне през 1996 г., но знам, че нашите „приятели“ са планирали това да се случи и ще направят всичко възможно, за да постигнат своята световна диктатура.
Германия отново обединена (в залеза си)
СССР И комунизмът са изпълнили ролята си на чучело и вече не са нужни. Чрез съветския враг западните нации се принуждават да станат част от съюзи, които налагат законите на ООН и NATO като национални закони. Всичко върви чудесно. Ето че идва времето, когато Съединените щати и Съветският съюз официално могат да се съюзят, въпреки че от гледна точка на капиталите и оръжейното производство никога не са били истински врагове.
US-SU33: виждате ли подобието? Случайност? Може би. Може би е случайност и че пентаграмът (петолъчката) на САЩ, който е неразделна част от всички американски оръжия, самолети и танкове, е символ на двете държави (Червената звезда, Пентагона), както и фактът, че „всевиждащото око“ на Илюминатите, намерило място в американския държавен печат, е център на емблемата на марксизма?
Идва моментът Big Brother (Големият брат) отново да излезе на сцената. Та нали ООН е планирала създаване на световна армия.
Сривът на цените на петрола през 1986 г. засяга тежко съветската планова икономика. От 70-те години насам износът на петрол към Запада е най-важният чуждестранен доход за Кремъл. Съответно той започва да намалява, когато с реформите Горбачов обещава повече, отколкото може да изпълни. Разразилият се икономически хаос е една от причините Москва да прекъсне връзките си със сателитите в Източна Европа. Някои републики в СССР разчитат обединена Германия да бъде бъдещият партньор за възстановяване на съветската икономика.
През ноември 1989 г. чергата на социализма под краката на ГДР вече може да бъде издърпана. Чрез натиска на бежанското движение през Унгария и освободителното движение по улиците на Източна Германия за няколко седмици старата ГДР е пометена. Докато, външно погледнато, се празнува драматичния край на комунистическия режим, Илюминатите се опасяват от евентуален успех на народната революция в Източна Европа. В същото време тя алармира за опасността от изграждането на силна германска икономика като алтернатива на икономическата политика на САЩ. По тази причина в англо-американските медии моментално бе пусната ключова дума ЧЕТВЪРТИ РАЙХ.
Политическите стратези в Лондон и Вашингтон ясно схванаха дългосрочните последствия от германското единство и една евентуално независима обединена Германия.
Те осъзнаха опасността, че „проектът Германия“, подкрепен от силата на 85 млн. души — срещу волята на Илюминатите — евентуално би могъл да се окаже успешен и да повлече след себе си останалите държави.
По информация от Лондон през лятото на 1990 г. правителството на Татчър възлага на британските информационни агенции категорично да заздравят позициите си в Германия и за тази цел се открива нов секретен отдел. Правителството на Буш също предприема стъпки за налагане на влияние върху германската политика. Независимото и позитивното развитие не е част от плана на Илюминатите.
На 30 ноември 1989 г. Арфред Херхаузен — говорител на ръководството на Дойче банк и член на Билдербергерите, е убит от професионални убийци (а не от RAF34!). Херхаузен бе важен съветник на Кол. Дни преди случката той разкрива бъдещите си планове за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИЗТОЧНА ГЕРМАНИЯ в интервю за Wall Street Journal. Планира се само за десет години Германия да се превърне в най-развитата индустриална нация на Европа. Херхаузен говори за облекчителна програма за Третия свят.
Между другото той нерядко се противопоставя на системата на ИСТАБЛИШМЪНТА и открито изразява това на Гонференцията на БИЛДЕРБЕРГЕРИТЕ през 1988 г. и на конгреса на American Chamber of Commerce също през 1988 г. по-късно е застрелян и директорът на Тройханд (агенцията за приватизация в ГДР) Детлев Роведер. Атентатът срещу вътрешния министър Волфганг Щойбе не доведе до смъртта му. Всичките покушения имат връзка с възстановителната програма на Източна Германия.
Да се твърди, че убийството на Херхаузен е дело на ФАНТОМА RAF (Червените бригади), е грозна шега. Той бе една от най-често заплашваните личности в Германия и беше подсигурен с безброй охранителни мерки. Личната му охрана е поета от отдела по сигурността към Дойче банк, районът около жилището му е под постоянна полицейска охрана, а в допълнение кварталът се наблюдава от специални части на хесенските командоси (МЕК).
Въпреки това извършителите успяват да прокопаят улицата в Бад Хомбург, да положат кабел и след това отново да поставят асфалта, без някой да забележи. Пред депутатите на Бундестага главният прокурор ФОН ЩАЛ докладва, че ударът е планиран седмица по-рано и че атентаторите са били инсталирали почти всички елементи на взривното устройство, включително и идентифицираният като връзка с детонатора кабел.
В деня на атентата дори е поставена фотоклетка, а бомбата, монтирана на един велосипед, е така сложена, че колата на Херхаузен да мине в непосредствена близост до нея. Всички тези приготовления са направени на място, проверено половин час преди удара от полицейски патрул без той изобщо да забележи нещо.
Това наистина прави впечатление, тъй като портиерът на близкия плувен басейн твърди, че около половин час по-рано е забелязал млади хора с подозрително поведение. В допълнение начинанието е щяло да бъде успешно само ако фотоклетката, задействаща взривното устройство, засече колата на Херхаузен, т.е. било е нужно тя да премине първа през нея.
Седмица след покушението бившият президент на Федералното бюро за защита на конституцията д-р РИХАРД МАЙЕР каза пред германския Бундестаг, че изпреварващата кола от пътния конвой на Херхаузен, състоящ се по правило от три автомобила, е била отклонена. (Може би хора от RAF са се обадили и са обяснили, че ако предварително оттам мине кола, ще попречи на атентата?)
Друга особеност, която показва сериозни познания в областта на военните експлозиви, е, че бомбата е с т.нар. „кух заряд“. Ударната вълна при нея не се разпростира едновременно във всички посоки, а се изстрелва като лъч само към една цел. Конструирането на този тип взривно устройство, както и знанията за слабите места на бронираната Mercedes-Benz-лимузина с отварящи се странични стъкла, известни само на тесен кръг специалисти, и при най-добро желание не могат да бъдат приписани на т.нар. терористи от RAF или на други подобни на тях аматьори.
На мястото на произшествието криминалистите не откриват никакви по-ясни следи, които да ги насочат към извършителите. Намерено е парче от лист с петолъчка и изображение на автоматичен пистолет Hacker & Koch с надпис RAF и думите „Командир Волфганг Беер“, което обаче не е никакво доказателство. Въпреки всички твърдения — след арестуването на т.нар. „второ поколение RAF“ около Кристиян Клар и известното потъване на част от бригадите в бившата ГДР — че покушенията от 1984 г. насам са дело на ЧЕРВЕНИТЕ БРИГАДИ, никога не е имало и до момента няма легитимно доказателство за съществуването на ляво екстремистко движение, наречено RAF.
Няма пръстови отпечатъци, няма остатъци от слюнка върху цигарените фасове, няма коси или каквито и да е било улики за извършителите, които вече повече от девет години под името RAF взривяват бомби, застрелват хора и отскоро дори компетентно взривяват затвори. Докладните записки по случая „Херхаузен“ са до такава степен оскъдни, че тогавашният германски външен министър ШОЙБЛЕ негодуваше, че съдържанието на листа било в абсурдно противоречие с трудността и техническата перфектност на атентата. Въпреки липсата на каквито и да било доказателства или указания за съществуването на терористичната организация RAF службите във Федералната република продължават да придържат към тезата, че извършителите са точно те.
На 1 юли 1992 г. в публицистично предаване със заглавие „Краят на легендата RAF“ телевизионни журналисти за първи път представиха резултатите от разследванията те изложиха тезата, че т.нар. „трето поколение RAF“, върху което официално се хвърля вината за терористичните убийства през последните години, е мит, който не може да продължава. Тяхната версия се доразвива от Волфганг Ландгребер, Екехард Зикер и Герхард Вишневски в книга за фантома RAF, издадена от Knaur-Verlag. Те привеждат следните аргументи:
1) За разлика от първото (Майнхоф, Баадер, Енслин) и второто поколение RAF (Сузане Албрехт, Кристиян Клар), т.нар. „трето поколение“ никога не оставя след себе си дори и намек от следа.
2) Всички субекти, смятани за трето поколение RAF (като Кристиян Сидлер), изчезват безследно в средата на 80-те години и повече не дават признаци на живот.
3) Специалистите се съмняват и дори изключват ръководната функция на лежащите в затвора терористи. Командният център би трябвало да е някъде другаде.
4) Единствените индикации, че покушенията през последните седем години са дело на RAF, са т.нар. „самопризнания“, които криминалистите на Федералната република приемат за автентични. Използваните за целта методи обаче не биха издържали проверка.
В центъра на предаването бе интервюто с главния съобвиняем по случая „Херхаузен“ Зигфрид Ноне, който отрече показанията си от 1992 г. Той бил склонен към лъжепоказания от хесенските служби под заплаха от затвор и смърт — а именно: че е подслонил извършителите в дома си в Бад Хомбург и заедно с тях е подготвил атентата срещу Алфред Херхаузен.
Телевизионният екип стигна до заключението, че третото RAF — поколение е изкуствено поддържан фантом за съзнателно и желателно заблуждаване на населението в допълнение остава и подозрението, че в края на 70-те и началото на 80-те години политическото ръководство на Федералната република не само е толерирало потъването на голяма част членове на RAF в бившата ГДР, а и пар екселанс им е съдействало.
Вероятно не само тайните служби на Съюзниците, но и германските служби са знаели, че бившите членове на RAF са потънали в неизвестност в ГДР. Обществото беше залъгвано, че изобразяваните върху плакатите за издирване членове на RAF имат нещо общо с извършените през 80-те години смъртни покушения. При последното компетентно взривяване на затвора във Вайтерщад, който уж беше дело на RAF, бе намерен отново само един къс хартия с името на командира — иначе никакви улики, никакви свидетели, никакви грешки.
Италианският журналист Киприяни взе интервю от бившия американски главнокомандващ военновъздушните сили Флетчър Прути, в което той заявява, че ключът за мотивите на убийството на Херхаузен е в първите единайсет страници на речта, която Херхаузен щял да изнесе в САЩ четири дни след атентата. Тя съдържала неговата визия за нов тип отношения между Източна и Западна Европа, което би променило съдбата на континента.
По-нататък командир Прути споделя, че Алфред Херхаузен, Джон Кенеди, Алдо Моро, Енрико Матай и Олоф Палме са убити по същата причина — те не приемат контрола на света чрез статуквото от Ялта. При всички случаи става въпрос за действията на малък елит, който виждал застрашена своята власт от идеята за световен мир.
Бележка към настоящата ситуация:
Целенасочено инсценираният бежански поток към Германия е част от големия план на елита за изграждане на Нов световен ред. Той е използван, за да се създаде омраза към чужденците в държавата. Така напливът към десните партии и зачестилите случаи на насилие над чужденци и хора с увреждания от страна на десните екстремисти получават подходящото обяснение с прокламирания от англо-американската пропаганда Четвърти райх.
След обединението на Германия и рухването на Версайския и Ялтенския ред, политическата класа в Германия отказа да се противопостави на геополитически мотивираните пропагандни нападки („Поява на Четвърти райх“). Напротив: политикономически някои — например председателят на Тристранната (Трилитералната) комисия ОТО ГРАФ ЛАМБСДОРФ — следват същия агресивен курс, доближаващ се до целите на геополитиците: никакво нарушаване на пропадналата политика на МВФ (Международния валутен фонд) и потискане на германските инициативи.
Избухванията на лидера от SPD (Германската социалистическа партия) Петер Глоц в уводните статии на Frankfurter Allgeneinen Zeitung против осъждането на агресията срещу Сърбия са свидетелство за геополитическо мислене вътре в самата Германия. Според досегашните представи на този тип сили (Англия, Франция и САЩ) би било най-добре да има нещо като втори Близък Изток — една кървава рана на южния фланг на Европа (войната в Югославия) — за да се избегне евентуалният европейски нов ред, в центъра на който би могло да стои тясното сътрудничество между Русия, Франция и Германия. Ако някоя държава може да повлияе на ставащото в Източна Европа, то това е Германия.
ЛОРД КАСТЪЛРИГС, майсторът — манипулатор на Виенския конгрес, описва как би искал да стесни властта на Германия в Европа (в пълен унисон с плана на „Сионските мъдреци“):
„Силата на Германия трябва да бъде ограничена така, че да накара германците да се ангажират по-силно с NATO и другите международни организации, а същевременно Америка трябва да работи по-тясно с Великобритания, Франция и други страни, за да ограничи немското влияние в тези организации.“
Този политически марш на геополитическите сили в Лондон, Париж и Вашингтон ще осуети всички опити за противопоставяне — например германските икономически програми за развитие на Изтока — срещу първоначалните сметки. Слабостта и вулгарността на бундесканцлера Хелмут Кол и правителството му не биха могли да се демонстрират по-красноречиво от факта, че още същия месец (ноември 1989 г.), когато Стената беше съборена, д-р Алфред Херхаузен — говорител на ръководството на Дойче банк, стана жертва на терористичен атентат, чиито инициатори и извършители и до днес са свободни, неизвестни, непреследвани и биха могли да ходят, където си поискат.
Много преди това Херхаузен стратегически перспективно предложи опрощаване на дълговете на развиващите се страни, особено за годината на големия борсов срив през 1987 г. В очите на противниците обаче предложенията му станаха напълно непоносими, след като освен за опрощаване на дълговете, той заговори и за изграждане на икономически план за развитие на Източна Европа. Херхаузен говореше за политическа банка за развитие по модел на „Кредитния институт на развитие“.
С това (не само по мнение на командир Прути) той наруши неписаните закони на лондонските и нюйорските парични властови групировки и попадна в терористичния мерник на враговете си.
В сюблимния момент на рухването на комунистическата система Кол отказа да предприеме истински обрат и промяна за реално възстановяване на Изтока. Това би довело до разрив с господстващите финансови кръгове в страната и чужбина и би разтърсило из основи традиционните властови отношения на старите държави победителки. След убийството на Херхаузен той шумно призна пред Spiegel че е загубил стратегически мислещ съветник и че днес в Германия доминират еснафските душици. След ужасното дело Кол и правителството не се осмелиха да обяснят причините за престъплението и да мотивират полицията и прокуратурата да заловят убийците и хората в сянка, да изяснят мотивите им и да ги осъдят. Вместо това, с помощта на захаросани фрази пред обществото се разказваха някакви версии за „третото поколение RAF“.
Три и половина години след убийството на Херхаузен повече от ясно се вижда празнотата, която той остави. От страна на икономистите, предприемачите и учените се чуват гласове, че макар всички да разбират необходимостта от енергиен и воден план за развитие ала’ ЛА РОШ в „продуктивния триъгълник“ Париж — Берлин — Виена като мотор за икономически подем, сега когато Херхаузен не е сред живите, никой не би си сложил главата в торбата, подкрепяйки подобна разумна програма, която обаче е в разрез с паричната идеология на управляващите.
С убийствата на Херхаузен и Роведер на повърхността изплува онези политически кръгове, които защитават окастрената икономическа политика според най-лошата доктрина на свободен пазар. Днес след първите стачни вълни в новите след 60 години федерални области някои разпознават общото измерение и опустошителните последици на правителствената икономическа политика. Официално днес имаме почти 4 млн. безработни, от които над 400 000 са младежи. Стопанският изследователски институт прогнозира покачване на 17%, т.е. приблизително 7,5 млн. безработни.
Актовете на насилие, особено срещу чужденци, както и срещу обременените и бездомните, на които през 1992 г. станаха жертви 17 души (от тях 7 чужденци), са описани в пресата, която още отпреди говореше за опасността от Четвърти райх, като потвърждение на тезата за възраждане на неонацизма.
Федералното правителство се опита да обясни тази изопачена картина по по-различен начин. През есента на 1992 г. над 3 млн. германци и чужденци излязоха на улицата, за да демонстрират своята солидарност срещу ксенофобията.
Кои са извършителите? Над 70% от обвинените са под 20-годишна възраст. Те са расли в Западна Германия по времето след образователната реформа, възпитавани от родители, които са под влиянието на ФРАНКФУРТСКАТА ШКОЛА, учебните занятия, радиото и телевизията. Най-голям брой на десноекстремистки актове на насилие има в Северен Рейн — Вестфален (над 500) — най-разнообразно населената федерална провинция, следвана от Баден Вюртемберг (над 250) и Бранденбург (229).
Изопачената картина, която беше разпространена в страната и в чужбина, разкри чисто и просто както геополитическа умисъл (слабостта на възстановителните импулси на Изтока), така и чисто лицемерие.
Съгласно официалните документи и интервюта с водещи американски членове на ККК, ясно се вижда как след многото години, които ни връщат чак до 70-те, неуморното движение на расисти и скинхедс от САЩ е пренесено в Германия. Шокиращото в случая е, че дейността на NSDAP/AO (Национал — социалистическа работническа партия/Международна организация за развитие) на Гари Рекс Лоукс в САЩ и техните германски другари (умрелият от СПИН МИХАЕЛ КЮНЕН бе близък съпартиец на американеца ГАРИ РЕКС ЛОУКС) освен че до днес не бяха разкрити публично от американските служби, митническите и граничните власти зад океана, на бял свят излязоха и все повече сведения, които навеждат на мисълта, че тайните служби помагат за изграждането на екстремистката нацистка сцена в Германия, както и в САЩ. Именно това развитие и неговата противоположност — изграденият от мрежата на Щази35 АНТИФАШИСТКИ потенциал (VVN — Съюз на жертвите от фашизма, което е финансирано директно от Щази и старата ГДР, днес работи заедно с BdA, Съюз на антифашистите, и се прави на стожер в „антифашистката борба“; говори се за около 6000 готови за агресия души и в двата лагера) — са инструментите в стратегията за предизвикване на напрежение във вътрешната и външната свобода на Германия.
Както виждате, и в този случай — според отдавна изпитания принцип на Макиавели — Илюминатите финансират и съответно контролират и двете страни. На единия фланг е редицата на Шотландския ритуал на масоните (KKK, B’ nai B’rith, Antidefamation League /ADL/, NSDAP/AO), строена до германската неонацистка — и скинхед — сцена, а на другия — контролираната от комунистическата система мрежа на Щази, която се простира до антифашистката и левоекстремистката сцена.
Създаденото през 1977 г. ОБЩЕСТВО НА СЪМИШЛЕНИЦИТЕ НА НОВИЯ ФРОНТ (GdnF) с неговите около 400 членове принадлежи към най-важните кадрови групировки, тясно свързани с NSDAP/AO. Голяма част от пропагандните материали на неотдавна забранената FAP36 се набавят също от NSDAP/AO.
Могат да се изброят още много интересни връзки. Например лидерът на английската музикална скин — банда SCREWDRIVER Ян Стюард е сътрудник на десноекстремисткия БРИТАНСКИ НАЦИОНАЛЕН ФРОНТ. До 1985 г. той е част от WHITE NOISE CLUB на „Британския национален фронт“, където се събират английските скин — банди. През 1985 г. Ян Стюард основава движението BLOOD & HONOUR („Кръв и чест“) и в организирана форма продължава да разпространява White Power-идеите на Ку Клукс Клан.
Но не сто скин — бандите спадат към този тип кадри Сатанинската група KISS например (Kings in Satan Service, която често се обявява за привърженик на сатанизма и пише двойното S с SS-руните, преди да й забранят) поддържа директен контакт с CHURCH OF SATAN на Антон Ла Вей — най-голямата официална сатанинска църква в света. В миналото Church of Satan има тесни връзки с много английски и американски рок — групи. Британските BLACK SABBATH на Ози Озбърн например е подпомагам от нея. ROLLING STONES също имат контакти със Сатанинската църква.
Лидерът на сатанинската секта TEMPLE OF SETH, която произлиза от Church of Satan, е неонацисткият водач МАЙКЪЛ АКВИНО. През 60-те и 70-те години той служи като офицер във военните сили на САЩ за водене на психологическа война, а понастоящем е автор, философ и историк на CHURCH OF SATAN. През 1981 г. подполковник Аквино става секретен ЕВРОПЕЙСКИ СЪВЕТНИК КЪМ АМЕРИКАНСКИЯ ГЕНЕРАЛЕН ЩАБ. Същият Аквино отслужва сатанинска церемония в замъка във Вевелсбург, Германия, където много по-рано водачът на SS Хайнрих Химлер обзавежда една зала (Валхала) за същите цели.
За да изпълнява функциите си на сатанист и десен радикал в американските военни сили, Аквино създава нова строго контролирана групировка, клон на Сатанинската църква — Temple of Seth („Храмът на Сет“). АКВИНО, замесен в сексуална и сатанинска злоупотреба с деца, неонацистът ГАРИ РЕКС ЛОУК и деснорадикалният сатанински свещеник АНТОН ШАНДОР ЛАВЕЙ имат тесни връзки с ДЕНИС МАХОН, сегашния „Велик дракон на рицарите на Ку Клукс Клан“, както и с починалия МИХАЕЛ КЮНЕН (всички от изброените впрочем са хомосексуалисти). Те, с изключение на Аквино, са свързани с вече споменатия TAVISTOCK INSYITUTE за психологическа война в Съсекс, Англия.
МОНТАГЮ НОРМАН, директор на Английската банка (Bank of England) от 1920 до 1940 г., който подпомага възхода на ЯЛМАР ШАХТ и съответно на Хитлер, според собствените си показания е най-добрият приятел на Хитлер. Норман е див мистик, теософ и често страда от психотични сривове. Преди края на войната той напуска Английската банка и работи за „Световното дружество по душевни заболявания“. Норман назначава бригадир ДЖОН РОЛИНС РИЙС за президент на дружеството.
Съпругата на Норман е расова фанатичка и работи в BRITISH HEALT BORD (Британска здравна комисия). Бригадир Рийс, шеф на отдела за психологическа война в британската армия, е директор на TAVISTOCK INSYITUTE в Англия. Благодарение на тези и други поддръжници кошмарът на расизма и нацисткият светоглед оцеляват на Запад. Много сръбски командири на чети, които разпореждат етническите чистки и изнасилвания в Босна и Херцеговина, имат образование за психиатри, получено в британския Tavistock Institute.
Как стоят нещата със сърбите?
Завоевателните походи в Сърбия не биха били възможни без тиловото покритие на Москва и администрацията на Буш. Тогавашният заместник — външен министър и изтъкнат партньор на консултантската фирма Kissinger Associates („Асоциация Кисинджър“) ЛОУРЪНС ИГЪЛБЪРГЪР заедно с един друг Kiss-Ass-партньор, ЛОРД КАРИНГТЪН, се погрижиха на Белград да се даде свобода за етническите чистки и геноцид. Същевременно бяха създадени механизми за масивен нелегален паричен поток към Белград, който да финансира войната, за да се покрият разходите за вноса на оръжия, петрол и други стоки.
Последната година и половина частните банки в Белград изненадаха всички с предложение за месечна лихва от 15% за влогове във валута и 200% за влогове в динари при инфлация 25 000% годишно. При тежката безработица и големият брой хора без доходи подобни лихви са равнозначни на политически трикове, целящи противодействие на растящото народно недоволство срещу икономическите порядки, водещи към война. Един наблюдател коментира:
„Някои скрито финансира социалното подпомагане.“
Някои аспекти излязоха наяве, след като белградският банкер Йездомир Василевич, шеф на ЮГОСКАНДИК БАНК, изчезна в Израел през март 1993 г. Според информация от печата банката имала до 4 млн. сметки с валутни влогове на стойност почти 2 млрд. долара. Откъде са дошли тези пари? Преди войната Югославия разполага с проспериращ туристически бизнес и военна индустрии, която произвежда предимно леко въоръжение за износ, но след бързото изплащане на външния дълг от $ 14 млрд. не остава почти нищо. Междувременно туризмът се срива, а военното производство започва да обслужва предимно войната.
Сръбското правителство печели от плячката от военните зони, но тя също е недостатъчна с оглед на актуалните нужди. По правило руския внос на петрол и оръжие се доставя след предварително заплащане. Западният нефт, например този на Mobil Oil в Тесалия, влиза в страната на цени от черния пазар, които са до 400% по-ниски от пазарните.
С участието си в търговията с наркотици през балканските канали Белград получава достъп до международната система за офшорни перачници, което също би могло да означава източник на пари. Активността на СРЪБСКАТА МАФИЯ в Западна Европа, управлявана от столицата, със сигурност е един от изворите на средства. В Белград има система за кражби с взлом (която очевидно се радва на защита от страна на информационните медии), действаща из цяла Европа, където откраднатото се предава по добре организирана дистрибуторска мрежа. Въпреки всичко едва ли тези пари са достатъчни за покриване на разходите в сръбската война, дори и да отчетем растящата дейност на сръбската мафия в западноевропейския пазар с наркотици.
Нежелани коментатори на няколко пъти сравниха действията на ЮГОСКАНДИК и нейния най-важен конкурент ДАФИМЕНТ БАНК с обичайната практика на влогови измами, които с обещание за редовни високи лихвени плащания върху срочни или други влогове откраднаха парите на хората.
Реалността обаче е друга. Не малката Сърбия бе тази, която обра капитала на големите играчи извън горещите международни пазари. Същите сили, които дадоха на Сърбия зелена светлина за войната, уредиха и финансирането. Сърбия не организира сама този финансов поток — той е дело на тези, които в бъдеще ще се възползват от него. Между другото по този начин — срещу съответните такси — се създават условия за пране на пари от международната търговия на наркотици чрез вътрешните Белградски банки или офшорните канали. Печалбата на Белград никак не е лоша. Стандартните такси са между 3% и 7%, но с оглед на гигантските суми, реализирани от световния наркотичен пазар, търговците могат да плащат до 30% без да ги заболи.
Израел Келман от Тел Авив притежава 25% от акциите на ДЕФИМЕНТ БАНК на Дефина Миланович. Фактът че Василевич от „Югоскандик“ офейка в Тел Авив, е знак че той вероятно е изиграл ключова роля в англо-американската операция за финансиране на войната. По подобен начин чрез силна инжекция с парите от наркотици американските банки се спасиха от банкрут по време на латиноамериканската дългова криза през 1982 г.
Всичко това няма много общо с пазарната икономика. От полицейските разследвания на сръбски мафиоти в Германия стана ясно, че Белград не предлага съдействие и по тази причина би могъл да е дори по-удобен център за пране на пари от Швейцария. Кипър — една развита офшорна банкова зона — е важна база за банкерите в Белград. Очевидният успех на военното финансиране, уредено съгласно финансовите интереси зад ИГЪЛБЪРГЪР и КАРИНГТЪН („Комитет на 300-те“), не е следствие от свръхголяма секретност, а от бездействието на Запада. След като белградските банки бяха наблюдавани осемнайсет месеца, всички разбраха, включително дипломатите, че нещо не е както трябва.
Знаеше се и за представителите на банките в Кипър. Не се предприе нищо, въпреки че санкциите на Обединените нации се отнасяха и до финансовия трансфер, доколкото не е предназначен за медицински или хуманитарни цели. Едва през април 1993 г. Комитетът по санкции към ООН призна, че е пропуснат моментът за консултация с кипърските власти относно сръбските банковите връзки. Имало „много малко конкретна информация“.
Банкерът Василевич живя 15–20 години в чужбина, предимно в Австралия, и стана известен със сделките си във „военните зони на Далечния Изток“, както го нарече британският вестник „Обзървър“. Може би е стар приятел на Теодор Шикли?
Настоящата ситуация
Илюминатите държат света в лапите си чрез международните банкери, свързани с посочените елитни общества и изградените от тях империи. Те са тук, за да заздравяват владенията си на тази планета. Тяхно основно средство за контрол са националните дългове. Изградена е международна полицейска машина — т.нар. войски на ООН — за да се „вкарат в пътя“ независими държави като Либия и Иран. Независимостта на Либия от международния контрол е предизвикателство за Новия световен ред. В медиите Муамар Ел Кадафи е представен за терорист, за да се оправдаят агресиите. Отново промиване на мозъци.
ДЖОРДЖ БУШ (баща) е един от най-добрите партньори в играта, които Илюминатите са имали някога, и заради връзките си с търговията с наркотици той ще трябва да играе играта до край (88. протокол).
Буш е:
ексшеф на ЦРУ,
ексшеф на CFR,
член на ордена „Череп и кости“,
член на Трилитералната комисия и
член на „Комитет на 300-те“.
Конкурентът му за президентските избори Бил Клинтън е:
член на CFR,
член на Билдербергерите и
пожизнен член на масонския орден „Дьо Моле“.
От началото на 80-те години Клинтън е член и на Трилитералната (Тристранната) комисия. Най-близките му съветници, които имат най-добрите шансове за високи постове в правителството, също са членове на Трилитералната комисия. Това са: икономическия съветник Феликс Рохатин от нюйоркската банкова къща Lazard Brothers, Пол Волкър, директор на Federal Reserve Board при Картър; Робърт Хормец от нюйоркската банка Goldman Sacks; съветничката по търговските въпроси Паула Стърн и външнополитическият съветник Уорън Кристофър.
Към най-тесния отбор на Клинтьн се числят и отличниците от Council of Foreign Relation (CFR) и Brooking Institute. Банкерите Питьр Петерсън, Робърт Рубин и Роджър Алтерман са най-важните между тях.
Тоест, и двамата кандидати са стопроцентови партньори в играта на Илюминатите: от американците се очаква да изберат единия от тях. Това много напомня на изборите в бившата ГДР през социализма.
Същото се отнася до Германия и бундесканцлера днес: Бранд е член на „Комитет на 300-те“ и на Билдербергерите, Шмит и Кол — също на „Билдербергерите“. Енгхолм, който междувременно се оттегли, но щеше да е конкурент на Кол за канцлер, също е член на Билдербергерите и DGAP.
Междувременно американското правителство признава конституцията на ООН за „световен закон“. Създаването на едно „супер световно правителство“, което всички нации по света ще признават (виж 9. протокол), е съвсем близо до нас.
Руските рокади също имат успех. Борис Елцин зае мястото на Горбачов т.нар. „решение“ реално е само смяна на имената. Военният апарат не само е същият, но дори е по-силен отпреди.
Един от последните жестове на Буш към Русия беше инжекция от $ 12 млрд. за увеличаване на военния апарат. Още ли не сте забелязали, че въпреки огромните суми, които и Клинтьн отпускаше, хората там мизерстват? Не мислите ли, че тези суми биха могли да подобрят много неща? Всичко обаче потъна във военната индустрия и секретните служби. По данни на „Поверителни разкрития“ от 12 октомври 1993 г., през 1992 г. износът на оръжие на Русия е спаднал с около $ 1,8 млрд. Това се равнява само на около 6% от невероятната 1986 г., когато оръжейният експорт е $ 26 млрд.
Когато руските и американските войски се съюзят в армията на ООН, хората ще вярват, че двете суперсили, най-големите врагове през десетилетията (които реално никога не са били врагове), се обединят. Останалите нации ще се присъединят доброволно или ще бъдат принудени да се подчинят на бъдещата световна армия.
Едуард Шевернадзе, бившият грузински външен министър и генерал — майор в КГБ, участвал в изтезания и политически гнет, внезапно стана близък приятел на американския държавен секретар Джордж Бейкър и бе предложен от медиите (например New York Times) за поста генерален секретар на ООН. (Това направо преля чашата!)
МВФ ще се превръща все повече в доминираща сила за локалната икономика на държавите от съюза. Под неговото ръководство през април 1992 г. цената на бензина скочи от 4 на 30 рубли за галон. Конгресът на народните депутати в Русия беше на границата да се разбунтува срещу исканията на МВФ, тъй като държавата вече бе в окаяно състояние.
Както казах, войната в Югославия е част от сценария на Илюминатите. Целта е да се създаде „втори близък Изток“ на южния фланг на Европа, за да се попречи на евентуалния Европейски нов ред. В случай, че Германия се опита да се измъкне от лапите на Илюминатите, лесно би могло да се сложи край с нападение от сръбска страна. Дори днес Германия е противникова държава Номер 1 според великата сръбска пропаганда.
За да обоснова донякъде казаното, искам да цитирам съобщение на „Поверителни разкрития“ от 20 юли 1993 г.:
„В селото на олимпийските зимни игри Пале, недалеч от Сараево, една загадъчна британска особа получи прекрасен апартамент — врата до врата с Бюрото на босненския сръбски лидер КАРАДЖИЧ. Това е СЪР АЛФРЕД ШЪРМЪН. Във Великобритания Шърмън има репутацията на «Откривателя на Маргарет Татчър». Когато след напускането на Едуард Хийт британските консерватори изпаднаха в криза, Шърмън бе този, който предложи за шеф на партията толкова успешната впоследствие министър — председателка. Те двамата създадоха Centre for Policy Studies. Г-жа Татчър, както се казва от благодарност, помогна Шърмън да получи благородническа титла.
Формално Шърмън влезе в Пале като PR — съветник на Караджич. На практика обаче сръбският водач трябвало да съгласува с него всяка своя политическа стъпка. По информация на местни наблюдатели не минавал ден, в който Караджич и Шърмън да не водят продължителни разговори.“
БИЛДЕРБЕРГЕРИТЕ, както казах, са една от най-силните международни организации, стремящи се към Световно правителство, и са толкова потайни, че някои депутати от Бундестага дори заявяват, че никога не са съществували. Дали това е твърдоглавие или умишлен камуфлаж — не се знае.
През май 1973 г. на срещата в Залцьобаден, Щвеция (собственост на шведската банкерска фамилия Валенберг), 84 участници си поставят за цел отново да укрепят англо-американските финансови интереси и да върнат контрола върху световните финанси. За целта прибягват до старото изпитано средство и решават да вдигнат цените на петрола с 400% — за да защитят щатската валута с помощта на петролните долари — което и става. (Spotlight)
Любопитното в случая е, че организатор на срещата в Залцьобаден е РОБЪРТ Д. МЪРФИ. Той има доста интересна предистория: като генерален консул на САЩ през 1922 г. Робърт Д. Мърфи се среща с Адолф Хитлер и изпраща извънредно благосклонен доклад във Вашингтон за срещата им и за способностите на фюрера. Същият Мърфи през 1944 г. е „политически съветник към американското правителство за Германия“. А на следващата година — „политически съветник към американската армия в Германия“.
През 1988 г. поредната среща на Билдербергерите е в град Телфс край Инсбург, в която участва бундесканцлерът Хелмут Кол. От 6 до 9 юни 1990 г. Билдербергерите са в Баден Баден. Една от темите е планът „Маршал“, който предвижда $100 млрд. помощ за страните от бившия Съветски съюз с цел приспособяване към свободните пазарно — икономически условия. Взето е решение за инвазията на Саддам в Кувейт.
Последната среща, за която знам, се състои на 20 май 1992 г. в хотел „Ермитаж“ в Авен, Северна Франция. Основната тема е „Агенда 2000“ — планираното до 2000-та година световно правителство.
Както виждате, темата е по-актуална откогато и да е, въпреки че външно не изглежда така. Искам само да допълня, че междувременно починалият ВИЛИ БРАНД (член на „Билдербергерите“ и „Комитет на 300-те“) написа книгата „Север — Юг, една оцеляла програма“, която описва световното управление на ООХ (докъм 2000 г.).
ANTI-DEFAMATION LEAGUE (ADL, „Антиклеветническата лига“) на B’NAI B’RITH е нерегистрирана чуждестранна организация за Израел, която през последните години повдига редица обвинения срещу изследователите и по-специално срещу „детективите“ на Spotlight. Тя работи заедно с ШОТЛАНДСКИЯ РИТУАЛ, което обяснява позицията и в подкрепа за паметника на Алберт Пайк и срещу икономиста и неколкократния кандидат за президент ЛИНДЪН ЛА РОШ. Ла Рош е политически затворник от 29 януари 1989 г. в щата Минесота, вследствие на инсценирания от американския истаблишмънт правосъден скандал, за който получава 15-годишна присъда.
От гледна точка на Илюминатите Ла Рош е много неудобен противник, тъй като разкрива връзките между истаблишмънта, ККК, ADL, B’nai B’rith, Шотландския ритуал, CFR, Тристранната комисия… и т.н. Благодарение на мащабно скроената пропаганда на ADL срещу него, той е познат повече като десен екстремист, въпреки че е основният застъпник за премахване на Алберт Пайк.
Гари Ален пише:
„Основната причина за историческото затъмнение на ролята на международните банкери в историята на политиката е, че Ротшилдови са евреи. Антисемитите неусетно попаднаха в капана на заговорниците, като се опитаха да представят цялата конспирация за еврейска. Нищо друго не е по-далече от истината. Традиционните англосаксонски банкови институции на Дж. П. Морган и Рокфелер също изиграха ключова роля в конспирацията, но позицията на Ротшилдови и техните сателити не може да бъде отречена.
Все пак е глупаво и несправедливо да се винят всички евреи за престъпленията на Ротшилдови — то е все едно да се иска отговорност от всички баптисти за престъпленията на Рокфелерови. Еврейските членове на конспирацията си служат с организация, наричаща себе си «Антиклеветническа лига» (Anti-Defamation League, ADL), с което се прави опит да се убеди обществото, че негативното споменаване на Ротшилдови и компания е атака срещу всички евреи. На тази основа те заглушиха почти всички достоверни информации за международните банкери и превърнаха темата в табу за университетите. Всички индивидуалисти и книги, които разследват обратното, са моментално нападани от стотици подобни ADL — комитети. В клеветническата си тактика ADL не се смущава от истината и логиката… В действителност никой с право не може да се сърди на Ротшилдови, освен самите евреи, защото фамилията Варбург, която е част от империята на Ротшилд, помогна за издигането на Адолф Хитлер на власт…“
В нашата история още веднъж трябва да споменем и ЯПОНИЯ. Според мнозина експерти тя е страната, която е най-добре подготвена за глобалните технологични промени на бъдещето. Че японският хай — лайф е представен в ТРИЛИТЕРАЛНАТА КОМИСИЯ, непременно не означава, че Япония стопроцентово е инфилтрирана. В действителност японският елит е толкова силно пропит от тайни ложи, че до момента влиянието на англо-американските милиардери върху японската икономическа политика е незначително. Това ясно се вижда от книгата „Япония може да каже НЕ“, автори на която са шефът на SONY АКИО МОРИТА и японският висш политик ШИНТАРО ИШИХАРА. Книгата, която между другото е замислена само за японската публика, е заредена с експлозивна сила. Тя обрисува САЩ като омразен приятел, расистка държава и може да се допусне, че Япония възнамерява да се „отплати“ за наложените капитулационни условия.
Авторите описват САЩ като клатещ се, изгнил отвътре, загиващ гигант, смъртоносно ранен под своя, развят като мъртвешки покров, звезден банер. Според твърденията им Япония de facto е обрекла американската икономика на провал. В книгата си Ишихара и Морита без заобикалки споделят това, което влиятелните японски бизнесмени доскоро се осмеляваха да кажат само в тесен приятелски кръг и с „ръка пред устата“:
„През Втората световна война американските въздушни сили бомбардираха цивилни обекти в Германия, но само над готовата да капитулира Япония пуснаха атомни бомби с опитна цел. Това беше адски гнусен расизъм.“
Думите им подкрепят изказванията на някои видни японски личности, че стремежът за разрушаване на американската икономика е отмъщението за Хирошима и Нагасаки. Например се казва:
„Япония се намира във война със САЩ. Ние ще победим Америка икономически и ще получим отплата за причинената ни от САЩ загуба в Пацифика.“ (CODE № 8, февруари 1990 г.)
Според статия на списание „Уолстрийт“ от септември 1991 г. почти една трета от 100-те най-големи банки в света и четири от пет световни застрахователни дружества са японски. Голям процент от новозеландската недвижима собственост, по-голямата част от хотелите и концерните в Източна Австралия и голям дял от канадските гори принадлежат на Япония. Бъдещето ще покаже доколко Япония се контролира и използва от Илюминатите.
Друга организация, която не е това, което се представя отвън е „Американската агенция за международно развитие“ (USAID). Съгласно разкритията на Антон Чаткин и Джесика Примак в „Стратегия на напрежението“ USAID е нещо повече от традиционна маскировка за шпионските операции на ЦРУ — тя е отговорна за англо-американските интервенции във всички части на света. Например има програма на USAID на стойност $ 300 млн. за регулиране на раждаемостта в страни от Третия свят, чиято основна мисия е стерилизацията на цветнокожото население.
Друга личност с интересна непопулярна страна е междувременно починалият Л. РОН ХЪБЪРД, създател на Сциентоложката църква (Church of Scientology). Тъй като настоящата книга е посветена на ъндърграунд — знанията, ще разгледаме непознатата страна на Хъбърд, чиято организация е обект на безкрайни обществени спекулации.
В първите дни на МК ULTRA — програмата на САЩ за контрол на съзнанието — тогавашният морски офицер Хъбърд, изследвайки механизмите на човешкото мислене, забелязва какво вършат военните. След като отказва да се включи към контролната група психиатри, той публикува книгата си „ДИАНЕТИКА — модерната наука за духовно здраве“. Тя прокламира духовната свобода и интеграцията като рождено право на човечеството. Творбата става бестселър. Техниките на Хъбърд за регулиране на съзнанието са описвани като много успешни. Някои от методите, които той предлага за достигане на духовна свобода, тайно са използвани от правителството за поробване на хората. Други са противодействащи средства на методите на МК ULTRA за контролиране на съзнанието.
Вследствие на това американското правителство стартира дяволска клеветническа кампания срещу Хъбърд, която се провежда от Отдела за контролиране на съзнанието към ЦРУ. Младият по онова време автор — вероятно неволно — е разкрил ключа за добре пазената тайна на студената война. Офисът му е разбит, откъдето е откраднат документ, описващ механизмите за контрол на мисленето, които днес наричаме ПСИХОТРОНИКА. Хъбърд и колегите му са бити и се разминават на косъм от опит да бъдат отвлечени. Огромното влияние на Church of Scientology показва, че той все пак не е бил невинно агънце. Рон Хъбърд вероятно е знаел важни подробности от световните събития, защото не само прекарва една „магическа година“ в Thelema Church на Алистьр Кроули в Калифорния, но достига 33-а степен на Шотландския ритуал (а може би и илюминатските степени). След като благодарение на школовката си вниква в принципите на властта, започва да използва същите техники, прилагани от правителството срещу народа, за да изгради йерархична система сред сциентолозите.
Друга личност с международно влияние е френският премиер ФРАНСОА МИТЕРАН, който е Велик майстор на ложата ВЕЛИКИЯ ОРИЕНТ. Това е най-голямата масонска ложа във Франция. Той е член и на „Комитета на 300-те“.
Още веднъж ще повторя, че около 90% от тези организации са използвани от елита, и масоните, както и християните нямат и най-бегла представа какво всъщност се случва на горните етажи. Същото важи и за Lion Club, Rotary Club и т.н.… (Rotary International е създаден от Великия масон Пол Харис през 1905 г. в Чикаго по поръчка на B’nai B’rith. Lions International също е създаден чрез B’nai B’rith през 1917 г. в Чикаго.) (CODE 1/88, S. 47)
Ниските степени на тези организации работят предимно в социалната сфера и предлагат наистина добри програми. Редовият масон или църковният християнин е съвсем нормален гражданин и дава своя конструктивен принос за ежедневния живот. Поне повечето от тях се опитват да създадат такова впечатление (както се вижда от избиващите се помежду си християни в Ирландия.) Какво се случва в душата на хората, става ясно едва по-късно.
„По делата им ще ги познаете!“
В обобщение бих казал, че колкото по-високо човек се катери по пирамидата (йерархията), където се пазят истинските тайни, толкова повече открива противоречието с първоначалните степени. Якоб Шиф например има висок чин в B’nai B’rith и е тайният шеф на Болшевишката революция. Франклин Делано Рузвелт, Велик майстор на масоните, провежда много социални програми, докато е президент, но е човекът, който въвлича САЩ във Втората световна война и съзаклятничи за Пърл Харбър. На трите важни срещи с Чърчил и Сталин той е единият, който продава Източна Европа на комунистите.
Виждате, че пазенето на тайна е много ефикасно и често използвано средство…
Разкодираната доларова пирамида
Държавният печат на САЩ
Вляво: Използваният от Вашингтон оригинален печат по проект на Чарлс Томпсън. Птицата с дългата шия символизира Феникса. Той е заменен през 1841 г. с белоглав орел.
Поглед към най-важните известни организации на илюминатите
ДЖОН ТОД, самият той бивш член на „Съвета на 13-те“, описва пирамидата по следния начин:
„Печатът беше въведен по настояване на семейство Ротшилд от Лондон (от книгата на Айн Ранд Atlas Shrugged разбираме, че става дума за Филип Ротшилд — бел.авт.). Това е Луциферианска организация и главата на тази организация са Ротшилдови. В нея човек може да срещне свободни масони, комунисти и членове на други организации. Тя е широко разпространена. Нещата се въртят около политика и финанси и се изповядва идеята за единно Световно правителство. Това общество ще направи всичко, за да постигне световното господство, и в сметката влиза дори Трета световна война. То нарича себе си «Илюминатите». Думата означава «носители на светлина».“
Тод, както и Коралф („Майтрей, идващият мирови учител“) описват отделните степени, както следва:
Всевиждащото око:
„Окото е око на Луцифер. Той е водещият дух, вътрешният водач.“
RT:
„Изобразява фамилията Ротшилд — Ротшилд — Трибунал. Илюминатите ги смятат за божества в човешка форма и тяхната дума е закон.“
(Говори се, че имали директен контакт с Луцифер; кой знае?)
Съвет на 13-те:
„Великият друидски съвет — 13-те Велики друиди са частните жреци на Ротшилдови.“
Съвет на 33-те:
„Тук са представени най-високите по ранг световни масони от политиката, икономиката и църквите. Те са елитът на «Комитет на 300-те».“
Комитет на 300-те:
Той е създаден през 1729 г. от BEIMC (British East India Merchant Company), за да поеме международни банкови и комерсиални дела, да подпомага търговията с опиум, приведена в действие от британската Корона. Той включва цялата световна банкова система плюс най-важните представители на западните нации. С „Комитет на 300-те“ всички банки се свързват с Ротшилд.
В книгата си Conspirators Hierarchy: The Committee of 300 д-р Джон Кулеман публикува имената на 290 организации, 125 банки и 341 бивши и настоящи членове на комитета, от които изброявам само някои:
Балфур, Артър
Бранд, Вили
Булуър — Литън, Едуард
Бънди, МакДжордж
Варбург, С. Дж.
Грей, сър Едуард
Дрейк, сър Френсис
Дю Понт, семейство
Джордж, Лойд
Инчкейп, лорд
Кисинджър, Хенри
Кралица Елизабет II
Кралица Хулиана
Карингтьн, Лорд
Ливър, сър Харолд
Липман, Уолтър
Локхард, Брус
Лоудън, сър Джон
Мазини, Джузепе
Мелън, Андрю
Милнър, лорд Алфред
Митеран, Франсоа
Морган, Дж. П.
Норман, Монтагю
Опенхаймер, сър Хари
Палм, Олоф
принцеса Беатрикс
Рейнър, принц
Ретингер, Йосиф/Джоузеф (Рацингер?)
Роудс, Сесил
Рокфелер, Дейвид
Ротмър, лорд
Ротшилд, барон Едмънд
Тисен — Борнемисца, барон Ханс Хайнрих
Уорън, Ърл
фамилия Делано; Фредерик Делано е член на ръководството на Федералния резерв
Форбс, Джон М.
Фредерик IX, крал на Дания
фамилия Вандербилд
фон Финк, барон Аугуст
фон Хабсбург, Ото
Хейг, сър Дъглас
Хариман, Ейврил
Хоенцолерн, династия
Хаус, Колонел Мендъл
Чембърлейн, Хюстън Стюард
Шулц, Джордж
Щпелман, кардинал
Юнг, Оуен
(Дотук с д-р Кулеман)
Останалите ложи на Баварските илюминати са споменати в текста. Днешните най-влиятелни хинтергрунд — организации са:
Council of Foreign Relations (CFR), Съвет за външна политика:
Основан през 1921 г. от групата на „Кръглата маса“, наричан е също „Естаблишмънт“, „Невидимо правителство“ или „Съвет за външна политика на Рокфелер“. Тази полутайна организация е между най-влиятелните в САЩ и членовете и са предимно американски граждани. Днес CFR упражнява силен контрол върху западните нации, и то директно чрез връзките си с други подобни организации или институции като „Световната банка“, които председателства. След създаването на CFR всички американски президенти до Роналд Рейгън са негови членове. Вицепрезидентът при Рейгън Джордж Буш е член на CFR. През 1977 г. Буш дори става директор на CFR. CFR се контролира от синдиката Рокфелер и работи за Единно световно правителство. Най-вътрешният кръг на CFR е орденът „Череп и кости“.
(Тъй като в CFR няма германци, тук пропускам съответния списък.)
Skull & Bones (Череп и кости)
Собствените му членове го наричат „Орденът“ (The Order), повече от 150 години някои го знаят като „Източната група 322“ на едно германско тайно общество. Други го наричат „Братството на смъртта“ (The Brotherhood of Death). Тайният орден „Череп и кости“ е въведен в Йелския университет през 1833 г. от Уилям Харингтън Ръсел и Алфонсо Тафт. От студентските си години в Германия Ръсел го пренася през 1832 г. в Йейл. През 1856 г. орденът е включен в тръста на Ръсел. Той е вътрешният кръг на CFR, а вътрешният кръг на „Череп и кости“ е „Обществото Джейсън“ (Jason Society). От 1832 г. насам в „Череп и кости“ доминират следните фамилии — империи:
Дейвисън (Дж. П. Морган)
Пейн (Standard Oil)
Пилсбъри (мелници) Слоун (едноличен търговец)
Рокфелер (Standard Oil)
Уайрхойзер (дървосекачи)
Хариман
От Масачузетс:
Бънди (1635, Boston)
Гилман (1638, Hingham)
Лорд (1635, Cambridge)
Перкинс (1631, Boston)
Стимсън (1635, Wartertown)
Тафт (1679, Braintree)
Уедсуърд (1632, Newtown)
Уитни (1635, Watertown)
Фелбс (1630, Dorchester)
(Взети от Skull & Bones и The Two Faces of George Bush на Антъни Сътън)
Интригите на „Череп и кости“ бяха разгледани достатъчно подробно в хода на книгата. Орденът е свързан с групата около „Кръглата маса“ на Алфред Милнгьр, защото CFR изниква от нея.
Кръглата маса
„Кръглата маса“ е създадена на 5 февруари 1891 г. от Сесил Роудс в Англия. Между учредителите са: Стед, лорд Ешер, лорд Алфред Милнър, лорд Ротшилд, лорд Артьр Балфур. Структурата на това общество, подобно на Хитлеровите SS, е заимствана от ордена на йезуитите.
Основната цел на „Кръглата маса“ е разширяването на британското господство върху целия свят и превръщането на английския в световен език. Доколкото знам, Роудс се е стремил към позитивно Световно правителство за доброто на хората, но групата по-късно се инфилтрира от Илюминатите. Чрез Ротшилд „Кръглата маса“ се свързва с ционистите, а в САЩ — с фамилиите Шиф, Варбург, Гугенхайм, Рокфелер и Карнеги. По-късно Милнър поема ръководството на кръга, от който, както вече казах, произлизат Royal Institute of International Affairs (RIIA) и CFR. Милнър е и един от основните членове на „Комитет на 300-те“. За Institute for Advanced Study (IAS), произлязъл също от „Кръглата маса“, работят Роберт Опенхаймер и Алберт Айнщайн, които по-късно създават първата атомна бомба
Германският клон на RIIA и CFR е „Германското общество за външна политика“ (GDAP). То е създадено на 29 март 1955 г. като независима и надпартийна организация. Работата му е свързана с проблемите на международната и най-вече на европейската икономика и политика. Предполага се че влиянието му не е толкова силно, колкото това на CFR в САЩ, но имената на най-важните членове говорят сами за себе си.
Списък от 1981 г.:
Апел, Ханс
Амеронген, Ото Волф фон
Бангеман, Мартин
Биренбах, Курт, президент
Вагнер, Волфганг, издател на Europa-Archiv
Вайцзекер, Рихард фон
Вишневски, Ханс — Юрген и др.
Геншер, Ханс — Дитрих
Донани, Клаус фон
Кайзер, Карл
Меркле, Ханс Л.
Розентал, Филип
Шмит, Хелмут
Щолтенберг, Герхард
Списък от 1992:
Амаронген, Ото Волф фон
Вагнер, Волфганг
Вайгел, Тео и др.
Доонани, Клаус фон
Енгхолм, Бьорн
Зюсмут, Рита
Кайзер, Карл
Ламбодорф, Ото Граф
Меркле, Ханс Л.
Рюе, Фолкер
Шмит, Хелмут
Щолпе, Манфред
(Взети от списък на DGAP, е. V. Bonn. Пълният списък можете да намерите в Die Insider II на Гари Ален, стр. 248–249.)
Само по себе си е интересно как представители на различни партии в случая седят на една маса, обсъждат заедно различни въпроси при спуснати завеси, а пред обществото отново започват да се нападат. Коментарът е излишен!
Билдербергерите
Тази тайна организация е създадена през май 1954 г. в хотел Hotel de Bilderberg в Остербек, Холандия, от принц Бернхард. Билдербергерите имат около 120 членове, представители на едрите финанси в Западна Европа, САЩ и Канада. Основните цели са, както самият принц Бернхард ги формулира, Световно правителство до 2000 г. и глобална армия на ООН. Наричат ги още „невидимото правителство“. Комитет от съветници, управляван от 24 европейци и 15 американци, решава кой ще бъде поканен на срещите. Йоханес Роткранц пише, че са допускани само хора, доказали непоклатимата си лоялност към интригите на Рокфелер и Ротшилд. Все пак не всички от присъстващите са „посветени“ — понякога те са представители на кръгове с еднакви интереси или на други личности.
Част от най-важните МЕЖДУНАРОДНИ представители са или са били:
Агнели, Джовани, шеф на Fiat
Бжежински, Збигнев, председател на Трилитералната комисия и важен Ротшилд — агент
Буш, Джордж, ексшеф на ЦРУ, ексшеф на CFR, бивш американски президент, член на „Комитет на 300-те“
Гонзалес, Фелипе, генерален секретар на испанската социалистическата партия и по-късно министър — председател
Варбург, Ерик Д.
Варбург, Зигмунд
Вьорнер, Манфред, NATO
Дълес, Алън, ексшеф на ЦРУ
Карингтън, лорд, член на „Комитет на 300-те“, „Асоциация Кисинджър“, експредседател на NATO
Клинтьн, Бил, американски президент, CFR, Трилитерална комисия
Кенеди, Дейвид
Кисинджър, Хенри, член на италианската „Пропаганда дуе“
Ланс, Джоузеф, екс-държавен секретар на NATO
Лорд Рол ъф Ипсдън, бивш президент на S. G. Warburg Group
МакНамара, Робърт, Световната банка
Мартенс, Вилфрид
Палм, Олоф, член на „Комитет на 300-те“
Ройтер, Уолтър
Рокфелер, Дейвид
Рокфелер, Джон Д.
Рокфелер, Нелсън
Ротшилд, барон Едмънд
Тиндеманс, Ян, експремиер на Белгия
Форд, Хенри II.
Янкович, Петър
ГЕРМАНСКИ ЧЛЕНОВЕ (присъствали поне веднъж):
Абе, Херман, Дойче банк
Бар, Егон
Барцел, Райнер
Бекер, Курт Кьолнер
Байц, Бертолд, Krupp
Берг, Фриц
Бертрам, Кристоф
Биденкопф, Курт
Биренбах, Курт, DGAP
Боден, Ханс С.
Бранд, Вили
Брауер, Макс
Бройтигам, Ханс — Ото
Бройел, Бриджит, Treuhand
Дарендорф, Ралф
Детлефзен, Ерих
Дитьр, Вернер, Mannesmann AG
Донани, Клаус фон
Екард, Феликс фон
Емингер, Отмар, Федерална банка
Енгхолм, Бьорн
Ерхард, Лудвиг
Ерлер, Фриц
Гайер, Герхард
Грос, Херберт
Зол, Ханс Гюнтер, Thyssen
Зомер, Тео, Die Zeit
Карстенс, Карл
Кайзер, Карл
Кащруп, Дитер
Кип, Балтер
Кисингер, Курт — Георг
Кол, Хелмут
Копер, Хилмар, Дойче банк
Крапф, Франц, дипломат Кюлман — Щум, Кнут фон
Лмбсдорф, Ото Граф
Леверкюн, Паул
Льовентал, Рихард
Майоника, Ернст
Менерт, Клаус
Мене, Александер
Меркел, Хан
Мертес, Алойс, външен министър
Момер Карл Мюлер, Рудолф
Мюлер — Армак, Алфред
Пъол, Карл Ото, бивш президент на Федералната банка
Понто, Юрген, Дрезденска банка
Райцле, Волфганг, BMW AG
Розенберг, Лудвиг
Рюе, Фолкер
Руге, Фридрих
Рунау, Хайнц, Lufthansa
Тойфел, Ервин
Трьогер, Хайнрих, Бундесбанк
Фалкенхайм, Ернст
Халщайн, Валтер
Херхаузен, Алфред, Дойче банк
Херварт фон Битенфелд
Ханс, Хайрих
Хейн, Ролф
Шел, Валтер
Шилер, Карл
Шмил Карло
Шмид, Хелмут
Шнайдер, Ернст Георг
Шрьодер, Герхард
Шпайдел, Ханс, военен в НАТО
Щпринглер, Аксел, Bild
Щренбергер, Долф,
Щтолтенберг, Герхард
Щраус, Франц Йозеф
Вещрик, Лудгер
Виецорек, Норберт
Вшпневски, Ханс Юрген
Волф фон Амеронген, Ото, крупен индустриалец… и много други.
Тези имена са събрани от различни автори в чужбина и ги цитирам, без допълнително да съм ги проучвал, (взети от The Spotlight: Bilderberger Report Sept. 1991; Е. William Engdahl: Mit der Olwaffe zur Weltmacht; Politisches Lexikon von C.O.D.E. Nr. 1/1, C.O.D.E. Nr. 9/1992; Stan Deyo: The Cosmic Conspiracy; West Australian Texas Trading, P. O. BOX 71, Kalamunda, Western Australia 6076; Diagnosen Nr. 8, Aug. 1985)
Трилитералната (Тристранната) комисия
Организацията е създадена през юни 1973 г. от Дейвид Рокфелер и Збигнев Бжежински предвид факта, че всички установени организации (като например ООН) работят твърде бавно, за да издигнат единното Световно правителство. „Големите момчета“ искали да видят малко „екшън“. Тази елитарна организация има за цел да обедини в едно върховните сили на индустриалните и стопанските гиганти — т.е. САЩ, Япония и Западна Европа — и да форсира окончателно Новия световен ред. Тя предлага на масонския елит от различни ложи възможности за тайна съвместна работа навсякъде по света и дава по-широка политическа основа на Билдербергерите. Повечето европейски членове поддържат дългогодишни контакти с Рокфелерови. За разлика от Билдербергерите те имат около 200 постоянни членове. Заедно с хората на CFR, Тристранната комисия контролира цялата американска икономика, политиката, военните, петрола, енергийното и медийното лоби. Членове са директори на концерни, банкери, търговци на недвижимо имущество, икономисти, политолози, адвокати, издатели, политици, профсъюзни лидери, президенти на фондации и вестникарски журналисти.
Най-ВАЖНИ ЧЛЕНОВЕ:
Бжежински, Збигнев, съветник по сигурността на американския президент
Буш, Джордж, експрезидент на САЩ, ексшеф на ЦРУ, ексшеф на CFR
Клинтън, Бил, Билдербергерите, CFR, американски президент
Кисинджър, Хенри, бивш външен министър на САЩ
МакНамара, Робърт, Световна банка
Рокфелер, Дейвид, Chase Manhattan Bank, EXXON
Рокфелер, Джон Д.
Ротшилд, Едмънд, Royal Dutch, Shell
Най-ВАЖНИ ГЕРМАНСКИ ЧЛЕНОВЕ:
Амеронген, Ото Волф фон, президент на Otto Wolf AG
Биденкопф, Курт, депутат
Биренбах, Курт, президент на DGAP, член на Билдербергерите
Емке, Хорст, депутат
Зол, Ханс Гюнтер, председател на управителния съвет на Thyssen AG
Зомер, Тео, главен редактор на Die Zeit
Кайзер, Карл, директор на изследователския институт на DGAP
Клотен, Норбер, президент на Landeszentralbank Baden Wurttemberg
Кристоферсън, Ервин, директор на международния отдел на DGB
Ламбсдорф, Ото Граф, бивш министър на икономиката
Лайслер — Кип, Валтер, бивш касиер на CDU
Маул, Ханс, редактор в Баварското радио
Мюнхмайер, Алвин, баща на Биргит Бройел
Нойман, Фридрих, председател на Работническата дарителска федерация NRW
Порзнер, депутат, бивш държавен секретар
Рихтер, Маус, директор на оптически заводи G. Rodenstock Рюе, Фолкер, депутат, военен министър
Хартвик, Ханс, председател на Федералния съюз за едра и външна търговия
Хофман, Дитер, Neue Heimat, Hamburg
Хубер, Лудвиг, Bayerische Landesbank и Girozentrale Miinchen Цан, Йоахим, някога член на управителния съвет на Daimler Benz AG
Шмит, Хелмут, бивш бундесканцлер
Шмиц, Роналдо, член на управителния съвет на BASF AG
Шрьодер, Герхард, бивш депутат, настоящ бундесканцлер
Фетер, Хайц — Оскар, някога председател на DGB
Янот, Хорст, директор на презастрахователно дружество в Мюнхен
Членове, които официално са в отпуска, докато заемат някакъв правителствен пост: Нарис, Карл — Хайнц, вицепрезидент на европейската комисия; Щолтенберг, Герхард, финансов министър. (Взети от „Поверителни разкрития“ Nr. 2628, 3 юни 1986 г.)
Римският клуб (Club of Rome)
Римският клуб, който не съм споменавал до момента, по мнението на Овин Демарис (Dirty Business) е кръг от членове на международния истаблишмънт от 25 държави (около 50 души). Той е създаден от фамилия Рокфелер (на частната територия на Рокфелер в Белаго, Италия) и се финансира от нея. Основната му цел отново е Световно правителство. Римският клуб разработва единна световна религия и чрез медиите разпространява заблудата за „енергийната криза“ и пренаселването на Земята. Според твърденията на Уилям
Купър, той трябва да е разработил и разпространил вируса на СПИН (разбира се, и неговото лечение), за да задейства расовата програма за хигиенизация, запланувана от елитарното правителство. (Повече факти и имена по темата СПИН ще намерите в книгата на Уилям Купър Behold a Pale House.)
ООН
На масонския конгрес в Париж от 28 до 30 юни 1917 г. са обсъдени и приети тезите за съюз на народите. Това е родилният час на създадения през 1919 г. „Женевски народен съюз“.
От него през 1945 г. в Сан Франциско възниква ООН. Тя е институция, създадена от Илюминатите, представляваща най-голямата масонска ложа в света, в която всички световни нации трябва да се обединят. Както казах в предговора на книгата, нейните мъже в сянка са субектите, организирали войните през последните два века и по ирония на съдбата днес хората на Земята се молят ООН да реши проблемите с войните. За обществеността ООН е добрият приятел, който „ще вземе нещата в свои ръце“. На учредяването й от страна на американската делегация присъстват най-малко 47 членове на CFR, между които е и Рокфелер. Емблемата на ООН е категоричен масонски символ и тук аз ще го анализирам, сравнявайки го с американския държавен печат.
Глобусът на ООН и кръглата форма на американския държавен печат с надпис Annuit Coeptis („нашето дело (заговор — бел.авт.) е увенчано с успех“) и отдолу Novus Ordo Seclorum („Нов световен ред“) сочат целта за Световното господство.
33-те сектора, очертани от градусите на глобуса, и 33-те камъка на пирамидата изобразяват 33-те степени на „Шотландския масонски ритуал“.
13-те класа от двете страни на глобуса, 13-те нива на пирамидата и 13-те букви на Annuit Coepis показват еврейското щастливо число — 13. 13 е най-важното число на масоните и има различни значения. Исус е имал 12 апостола и самият той е тринайсетият. В Кабалата, номерологията и тринайсетата карта Таро „Смъртта“ — числото 13 означава трансформация, алхимия, прераждане, Феникса, който се възражда от пепелта, знанието на тайните и съответно: способността за материализация и дематериализация, способност да се сътворява от етера (което Исус, Сен Жермен, Буда, Хермес Триеметист, Рамта и много други владеят, например да се създава хляб от „нищото“ (етера); т.нар. „философски камък“). И накрая — от горната страна на американския печат имаме Феникса, който осмисля числото 13, трансформацията. На всяко крило той има по 13 пера, с десния си крак стиска 13 стрели, с левия — клон с 13 листа. Над него пише E Pluribus Unum („От многото — едно“) с 13 букви, над него с Давидовата звезда от 13 други звезди, а на знамето има 13 ленти, които са символизират 13-те първоначални щати — създателки.
Забележка:
Емблемата на бензиностанциите на RWE (електрозаводи Рейн — Вестфалия) е обърната пирамида с 13 ленти. В САЩ друга бензиностанция е бензиностанцията „76“. 7 + 6 = 13. За това има стотици примери. Някой път се загледайте във фирмените символи, и продуктите, в телевизионните реклами, държавните гербове и знамена…
Същото важи и за най-големия масонски концерн на Америка Procter & Gamble. Името има 13 букви и емблемата на фирмата е един от най-старите масонски символи: кръг с мъж с брада и 13 звезди пред него. Тук може би ще ви е интересно да спомена какво каза генералният директор на Procter & Gamble в The Phil TV-Show през октомври 1984 г. в Уисконсин:
„Аз сключих договор със сатаната! В замяна на икономическия растеж му обещах душата си…“
(Повече информация за значението на тези и други символи можете да откриете в „Инсайдерите“ на Гари Ален или в масонската литература.)
Всички тези организации спадат към най-популярните капиталови, икономически и политически организации, които работят за Единното световно правителство.
Един от кръговете с голямо значение, на който не обърнахме никакво внимание, е ИМПЕРИЯТА РОКФЕЛЕР. В „Инсайдерите“ (I + II) Гари Ален обаче достатъчно подробно се занимава с него и показва, че той преследва същата цел. Империята Рокфелер е основният финансов източник зад CFR, Тристранната (Трилитералната) комисия и Римския клуб.
Сигурно ви прави впечатление, че имената постоянно се повтарят. Би било интересно, ако имахме списък с членовете на „Съвета на 33-те“ и съответно на „Съвета на 13-те“, но ние вече знаем тяхната цел и начина, по който тя ще бъде постигната, което според мен е по-важното.
Пред Финкенщед Джон Тод споделя:
„Ако бяхме попитали някой висш жрец коя е най-силната вещица в света, сигурно щяхме да чуем: Рут Картър Стейпълтън, сестрата на бившия американски президент Джими Картър. Не знам дали Джими Картър е масон. Ако някой в САЩ е политик, той обикновено е и масон, защото по правило това е начинът да се влезе в кръговете на политиката. След Уилсън, държавен глава по време на Първата световна война, няма нито един президент, който да не е член на Илюмиантите, с изключение на Айзенхауер, но той е контролиран от тях. На Земята има около 5000 души, които ги познават добре. За тях (Илюминатите) работят милиони хора. При масоните нещата са почти идентични. Само посветените рицари в 33-та степен на Шотландския ритуал имат познание. Останалите — не. На Илюминатите принадлежи всяка световна петролна компания, всички големи спедиторски фирми в САЩ и 90% от хипермаркетите. Всички електрически компютърни каси в САЩ са свързани с голям компютър в Далас (Тексас), наричан The Beast (звяра). Той, от своя страна, е свързан с два компютъра в Брюксел и Амстердам, които също се казват The Beast.“
666 (шестстотин шестдесет и шест)
Част от Новия световен ред е „безкасовото общество“. С въвеждането на електронните дебитни и кредитни карти, телефонни карти, карти за медицински осигуровки, талони за бензин на отделни петролни концерни и т.н. хората всъщност са подготвяни за това. С аргумента, че безкасовите плащания били по-сигурни, по-удобни и по-практични, Илюминатите ще убедят масите в предимствата на системата. Малко не достига на този модел, за да бъде завършен. Тъй като човек ще трябва да носи със себе си много и най-различни електронно-разчитаеми карти, ще се обясни, че би било много по-лесно и практично да има само една карта за всичко.
Това ще е т.нар. „дебиторна карта“, т.е. ЕДНА КРЕДИТНА КАРТА ЗА ВСИЧКО, която вече е въведена в Нова Зеландия, Австралия и Канада. Там съществуват и други кредитни карти, но дебиторната карта вече е в обращение.
Бъдещето обаче е в лазерните татуировки. Невидимият за окото бар — код (пръчков код) ще бъде татуиран на дясната ръка или върху челото. Това означава, че кодът върху ръката ви ще служи като дебитна карта и същевременно като идентификация. Достатъчно ще е само той да се сканира и всяка желана информация ще е налице.
Подобни неща не са само проекти, а горчивата истина. Лазерното татуиране е тествано в продължение на 15 години в Дисниленд. На хората, които прекарват по няколко дена там, им се дава възможност да избират между дългосрочна карта и лазерна татуировка на лявата ръка. Така можело да се провери реакцията им и дали ще привикнат в бъдеще с лазерния знак.
Вече има готови формуляри с въпроса на кое място бихте желали да носите маркировката си: F = Forehead (на челото) или H = Hand (на ръката). Това са тестове за привикване преди тя да е станала задължителна. В Холандия от седем години се правят татуировки на бездомници. Твърдението е че те са с цел намаляване на престъпността, специално за Амстердам. Междувременно тази лазерна татуировка отчасти е въведена официално.
С аргумента за по-бързо обслужване на хората в служебна командировка, американските летища са снабдени с уреди за разчитане на невидимата маркировка, татуирана върху дясната ръка. Броят на тези, които приемат този тип обслужване, постоянно нараства: времето е пари.
Няма непременно да ви принудят да приемете маркировката, но няма да имате други варианти, освен ако не сте самоосигуряващо се лице. От даден момент в магазините повече няма да се приемат пари в брой. На хората ще се демонстрира колко по-сигурен е новият метод. Кражбите няма да са възможни, защото там, където няма пари, няма какво да се краде. Всеки престъпник ще може да бъде открит чрез сателит заради лазерната татуировка и нелегалното преминаване на границите няма да бъде възможно.
На практика обаче това означава абсолютен контрол върху хората. Край с личния ви живот — всяка ваша стъпка ще се следи, всичко, което правите, притежавате, вашите капитали, къде прекарвате времето си, какво купувате и продавате — цялата информация ще бъде изпратена на „Големия брат“. Направете си труда и прочетете книгата на Джордж Оруел „1984“ — тя добре описва тази робска система на Новото време.
В Откровението на Йоан 13:16–18 се казва:
„… и принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби да им се тури белег на десницата или на челата им; за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име. Тук е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест.“
В Кабала, както и в картите Таро (шеста карта — „влюбените“) числото 6 символизира изкушението, пътят на духа към материята, а 9, числото на знанието — пътят на материята обратно в духа. Индианците Хопи в Северна Аризона имат пророчество:
„Никой няма да може да купува или продава, ако няма знака на мечката. Когато този знак бъде видян, тогава идва Третата голяма война.“
За яснота ще дам пример. „Звярът“ на английски език е the beast. Знакът на мечката изглежда така:
А бар-кодът така:
Представете си как преди стотици години индианецът е описал видението си за бар — кода. Естествено това понятие му е било неизвестно и го е описал като белези от ноктите на мечка. Пръчковият код на всеки продукт е съставен от различни линии, които според дебелината и разстоянието помежду си означават определено число, с което чрез бинарната числова система се разпознава съответната стока.
Виждате дванайсетте по-къси двойни линии, подобни на следи от мечешки нокти, шест — отляво и тест — отдясно. Към тях се прибавят ТРИ по-дълги — лявата външна, дясната външна и една по средата. Сега, ако потърсите между късите линии числото „6“ (две гънки чертички) и ако ги сравните с дългите двойни линии, ще видите, че те също изразяват числото 6, но под тях няма цифра. Трите дълги двойни линии ги има и остават еднакви във всеки бар — код по света, само късите се променят. Следователно компютърът винаги прочита 666.
Аз лично обещавам, че ако нещо тотално не се промени, скоро няма да можете да купите нищо без бар — код. И все някога ще ви го поставят на челото или на ръката.
Това се допълва от факта, че най-големият световен компютър, към който са свързани всички останали, се намира в Брюксел и е наричан La Bete (The Beast).
Отговорът на въпроса как хората ще бъдат принудени да приемат бар-кода, е почти ясен. Вместо отделни икономически кризи този път международните банкери ще предизвикат световна икономическа криза, която ще е най-лошата от всички виждани досега. Събитието ще бъде използвано за създаване на световна валута и на световна банка за тотален контрол — с което окончателно ще въведе безкасовата парична система. След като всички банкови системи вкупом се сринат и няма друга алтернатива, хората ще трябва да приемат дебиторната карта. Повече няма да може да се плаща с пари в брой. Единственият начин да избегнете картата и татуировката, е да се самоосигурявате, да притежавате известно количество злато или сребро и да произвеждате нещо (чрез селско стопанство или занаят), което да разменяте срещу други стоки. Неминуемо ще трябва да живеете на село, тъй като независимото и самоосигуряващото се съществуване в града е колкото хубаво, толкова и невъзможно.
Числото 666 има и други значения. Те са свързани с номерология, т.е. с пресмятане на имена. Както показа цитираният текст от Библията, става въпрос за числото на неговото име (на звяра). Според Кабалата всяка буква отговаря на едно число. Съответно всяко число и всяка буква имат определено значение или характер. Ако аз знам значението на числата, от пресметнатото число мога да предвидя съдбата и характера на човека. Например:
| a | b | c | d | e | f | g | h | i | KARL VON ABSBURG |
| j | k | l | m | n | o | p | q | r | 2193 456 81212397 |
| s | t | u | v | w | x | y | z | 15 15 33 | |
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 6 6 6 |
666 = 6 + 6 + 6 = 18
В Кабалата числото 18 означава емоция, тайна, несправедливост, лъжа, егоизъм, престъпност, деструктивност, склонност към злополуки, трудност като цяло, болест, опасност…
18-тата Таро — карта е „Луната“:
В общи линии тя също означава емоция, скръб, самота, болест, склонност към злополуки, сънища, трудни периоди… Номерологичното отключване на името Karl von Habsburg взех от книга, издадена в Австралия. Името и е The Unites States of Europe („Съединените щати на Европа“). Авторът, убеден християнин, описва цялата династия Хабсбург и делата й. Той се опитва да докаже, че свещеният Граал не е съд — както хората вярват — съхранявал кръвта на Исус, а е родословното дърво на Исус, по-нататък се казва — подобно на авторите на „Светата кръв и свещеният Граал“ Линкълн, Бейджънт и Лий — че Исус не само трябва да е бил женен, но че е имал и деца. Родословното дърво на Исус е една от най-големите мистификации в Библията. За еврейството това е твърде необичайно. От евангелията се знае, пише той, че голяма част от апостолите (също и Петър) са били женени, и че Исус е проповядвал всичко друго, но не и безбрачие. В Евангелие на Матей 19:4–5 се казва:
„Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е от начало мъжко и женско, и е казал: Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?“
Бракът в еврейския обичай е задължителен. Безбрачието дори се наказва. Следователно, ако Исус не е бил женен, евреите със сигурност е нямало да го приемат по съответния начин, а нарушаването на еврейската традиция най-малкото щеше да е упоменато от евангелистите. Това се допълва от факта, че неговите апостоли са го смятали за равин. Еврейският закон на Мишна37 категорично твърди, че неженен мъж не може да стане равин.
Бейджънт, Лий и Линкълн пишат:
„Християнската теология се основава на идеята, че Христос е инкарнация на Бога. С други думи: Бог състрадава на хората и изпраща на Земята своя син в човешки образ. По този начин, така да се каже от първа ръка, той опознава conditio humana38. Той чувства със собственото си тяло непостоянството на човешкото битие. Учи да разбира какво означава да си човек, да се дистанцираш от самотата и душевните страдания, от безпомощността и от трагедията на смъртта, които битието носи със себе си. Чрез пребиваването си като човек Бог познава Творението си в собствената му същност, което е недопустимо от Стария завет. В случай че той напусне олимпийския си трон, би могъл да сподели съдбата на човечеството — и същевременно да я разреши.
Символното значение на Исус е в това, че той представлява Бога в целия спектър на човешкия опит. Но би ли могъл въплътеният в Исус Бог да твърди, че е станал човек и че е приел в себе си човешкия опит, без да познава два основни аспекта на conditio humana, без да обясни два толкова съществени момента на това битие, а именно сексуалността и бащинството?“
По-нататък авторите описват как след бягството си от Светите земи съпругата на Исус и семейството й намират убежище в Южна Галия, където потомството е отгледано в една еврейска общност. През 5. век то изглежда се е сродило с линията на Франките и така възниква династията на Меровингите. Потомството на Исус оцелява от всички опити за унищожение. По-късно кралската кръв е защитава от Prieure de Sion. Priere de Sion е тайно общество, чиято задача по мнението на тримата автори е да пазят тайната за семейството на Исус. (Между другото негови Велики майстори са: Леонардо да Винчи (1510–1519), Робърт Флъд (1595–1637), Исак Нютон (1691–1727), Карл. Е. Емануел фон Лотринген (1746–1780), Максимилиан Франц фон Харбсбург Лотринген (1780–1801).
Според Бейджънт, Лий и Линкълн фамилията Хабсбург — Лотринген произлиза директно от Меровингите и следователно от потомството на Исус. (Но има още много фамилии, които биха могли да твърдят същото.)
Те заявяват:
„През 19. век Prieure de Sion прави опит да създаде нова Велика Римска империя чрез масоните и Hieron du Val d’Or, т.е. нещо като теократски Съединени европейски щати, които трябвало да бъдат управлявани от Хабсбургите и радикално реформираната църква. Първата световна война и събарянето на повечето европейски монархии осуетяват плановете им. Въпреки това може да се приеме, че по същество Сион днес преследва същите цели.“
Дори сериозно може да се допусне, че тази цел се преследва и днес. Ако се съди по речта от 9 май 1993 г. на Ого фон Хабсбург (Почетен рицар на Германския орден) в Бад Маргентайм пред Германския рицарски орден, той е заинтересован от създаването на „Отечество Европа“. Едва ли е случайност, че Карл фон Хабсбург, син на ерцхерцога Ого фон Хабсбург (член на „Комитет на 300-те“), неотдавна се ожени за дъщерята на барон Ханс Хайнрих фон Тисен — Бор — немисца (също член на „Комитет на 300-те“). В цялата история за Хабсбургите авторът вижда връзка между разгадаване на 666 с името Карл фон Хабсбург и Откровението на Йоан.
Между другото, Хабсбургите притежавали копието, с което римският центурион Гай Казий пробожда Исус в лявата гръд. За мита около въпросното копие са изписани хиляди страници (в това число и „Копието на съдбата“ от Тревър Рейвънскрофт).
Дали действително се е разиграл този сценарий около семейството на Исус, остава неясно. При всички случаи обаче католическата църква е особено чувствителна по темата и крие нещо — вероятно пази в тайна някои документи.
Въпросът дали Исус е бил баща, или не, сам по себе си не е толкова важен, тъй като това не би променило нищо: освен, може би, за онези мними потомци или за шепа фанатизирани личности, които подменят личността със значението на Христовото учение, съответно не прилагат „вярата“ си на практика.
Аз в никакъв случай не бих искал да твърдя, че заради номерологичното съответствие на името си Карл фон Хабсбург трябва да бъде разобличен като т.нар. „антихрист“. Това просто е пример за още едно от значенията на 666; имената на много хора са със стойност 666. Не си създавайте грешна представа. Все пак не е изключено той да играе важна роля. Просто бъдете внимателни какво става около вас, докато еволюирате вътрешно.
В по-следващата глава ще стане дума, че т.нар. „антихрист“ не може да бъде открит вън от човека.
Друг пример намираме в Стария завет — Трета книга на царете 10:14:
„А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин и шестдесет и шест златни таланта…“
ОБЩЕСТВОТО ТУЛЕ интерпретира това по следния начин; тъй като 666 заедно с 333 и 999 са израз на Бога, а в Откровението на Йоан 13:16 се казва, че заради звяра, чието име е 666; всички ще носят знака на дясната си ръка или на челото — следователно звярът е ЕВРЕЙСКАТА ПАРИЧНА СИЛА. Че числото 666 има отношение към бар — кода, кредитната система, банките и парите, ясно си личи и от факта, че кодът на номера на Световната банка е 666. Или от дебитните карти на Австралийската национална банка, които съдържат числото 666. Чековият изчислителен център за индийските банките в Бомбай е с номер 666. Новите американски кредитни карти имат предварителен шифър 666. Olivetti-Computer-System Р6060 използват номера, които започват с 666. В САЩ компютърните квитанции имат група сиви точки, които означават 666. На всеки израелски лотариен билет е напечатано числото 666. Презокеанският телефонен номер на Израел е 666 и т.н.
(И EXXON на Рокфелер не е само:
E X X O N
5 6 6 6 5)
Заключение
Макар че и тази книга бяха дадени само кратки пасажи от „Протоколите на Сионските мъдреци“ и „Новия завет на сатаната“, те са достатъчни, за да вникнем в задкулисните машинации на хората в сянка.
Въпреки мнението на някои, че днес този тип действия на Илюминатите за владеене на света са малко вероятни или нереалистични, че народите по света не са мамени и хората не могат да бъдат манипулирани и забърквани във войни, критично настроените читатели едва ли биха могли да отрекат враждата, омразата, войните, безредиците, глада и мизерията на тази Земя, разпокъсването на държавите, ескалиращата расова омраза във ВСЯКА държава, стремежът за независимост на народите, безсилието на управляващите, корумпираните политици, растящата перверзия и бруталност на хората, безкрайните дългове, нестабилността на валутата, икономическите кризи, банкрута в селското стопанство, безработицата, недоволството на народа, стремежа към забавление и преди всичко безбожността на човечеството.
Странна „случайност“ ли е, че настоящото състояние на света пасва перфектно на „Протоколите“ и планът на Алберт Пайк е приведен в действие с ужасяваща точност? Искам още веднъж да напомня, че при подписването на Версайските договори присъстват петима агенти на РОТШИЛД, и това може да се види във всяка историческа книга. Те са СЪВЕТНИЦИ на държавните ръководители на Англия, Франция и САЩ. Тъй като вече знаем, че договорите са оформени така, че стопроцентово отново да доведат до война, ВСЕКИ би трябвало да разбира ролята на СЪВЕТНИЦИТЕ НА РОТШИЛД.
Помислете още веднъж добросъвестно върху това!
Тук повторно ще цитирам думите на Рузвелт:
„В политиката няма нищо случайно! Човек може да е сигурен, че случващото се винаги е планирано!“
Оттук аз стигам до заключението, че до момента всички важни събития в областта на политиката и финансите протичат според указанията на Илюминатите. Само тези, които знаят, виждат взаимовръзките. Ако още веднъж размислите върху темата за контрола над информацията и разгледате листите с имената, ще разберете защо само малцина „наистина знаят“. Това е причината, поради която Хитлер е заповядал да бъдат изгорени всички окултни и поучителни текстове. Както Дитер Рюгеберг казва:
„Само един окултист може да разбере друг окултист.“
Един атеист или материалист никога няма да схване мисленето и мотивите за действие на един окултист. (Съществуват позитивни (духовници) и негативни окултисти. Позитивните използват познанието за духовните закони, за да вникнат в живота и да помогнат на хората да се променят, а негативните правят всичко за себе си, т.е. за да проявят Егото си.)
Оказва се, че висшите окултисти на тази планета (в случая негативните) — Илюминатите, елитът и свитата им от върховни водачи в областта на финансите, политиката, икономиката, науката и религията — държат почти всички водещи позиции и използват старите сатанински познания за плановете си. От другата страна са масата от над 6 млрд. души които целенасочено са придържани към фалшифицирани религии, атеизъм, реализъм, материализъм и наука, т.е. говорят на съвсем друг език, продължават да живеят както преди и нямат ни най-малката представа какво се разиграва в действителност.
Рюгеберг пише:
„Всички онези атеисти и агностици, които в хор с «напредничавите» кръгове на църквата представят окултизма и магията за слабоумни суеверия, изобщо не забелязват, че самите те са попаднали в капана на съзнателно планираната от определени ложи и църковни кръгове политика. Някой прочут атеист днес би се обърнал в гроба, ако знаеше, че почетните награди и отличията са му дадени от членове на окултни ордени и ложи, за да го използват като средство за разпространение на определени фалшиви идеи.“
Те са планирали, финансирали и спечелили двете световни войни (а също и бъдещата). Те са хвърлили върху нас проклятието на наркотиците. Те планират и предизвикват стопански експанзии и депресии и използват политическите и икономическите събития за своя изгода и в ущърб на народите. Това е причината, поради която са невероятно богати. Искат да бъдат молени и уважавани, а тайно подтикват нациите към размирици и подклаждат войни. С течение на столетията са създали опозиционни партии, за да объркват хората, и използват за свое лице тези, които им вършат черната работа. Ако нещо се обърка, виновни стават марионетките, а не инициаторите.
Повечето хора наистина вярват, че ако днес избухне война, неин автор ще е съответната нация. Тези, които смятат себе си за особено умни и се виждат призвани да прокламират, че дадена нация била предопределена да води войни — както доскоро „лошите руснаци“, „жълтата заплаха“ или вечно фашистката Германия — се правят или действително са пълни глупаци!
Как мислите — откъде китайското, руското, арабското, германското, американското, сръбското или което и да било друго правителство взема парите за военната си индустрия? Смятате ли наистина, че по света има държава, която може да развива военна индустрия от спестяванията си? Днес на Земята няма нито една нация, която да не е задлъжняла жестоко и да може да съществува без кредитите на международните банкери.
Помислете, имаха ли сърбите свои собствени средства за оръжия, за да водят тази война? Откъде ще дойдат парите, в случай че руснаците някога започнат война? Разбира се от международните банкери.
Ненапразно Ротшилд няма банка в Кремъл затова са МЕЖДУНАРОДНИ банкери. Те не са непременно в Англия или САЩ. Те са там, където се трупат пари. А тъй като войната е най-добрият възможен източник, винаги имат интерес да предизвикват войни. Толкова е просто. Следователно — ако една държава иска да води война, първо трябва да пита международните банкери може ли… Ако дадат съгласието си, с тяхната помощ се закупува оръжие и могат да почват. Ако не, тъй като евентуално имат други планове — няма кредит. Но без пари няма оръжие — а без оръжие няма война. В една война не става въпрос за милиони, а за милиарди.
Както показах в хода на книгата, парите за болшевиките и германците преди и по време на Втората световна война, за съветската комунистическа система, а и за Саддам Хюсеин идват от едни и същи хора. Затова в политиката, както и във военните зрелища няма случайни неща. Ако има война, тя е планирана, иначе щяха да липсват средства за нея. Следователно съвременните, както и всички бъдещи огнища на напрежение са желани и прецизно планирани, за да постигнат голямата цел — Световното правителство.
Пред хората Илюминатите си дават вид, че трябва да създадат Световно правителство, за да има окончателен мир. Интересното е, че за да го постигнат, използват войните като средство.
Мислите ли, че тези хора някога ще се променят и ще имат друго поведение, когато Световното правителство стане факт?
По делата им ще ги познаете!
Срещу едно Световно правителство всъщност няма какво да се възрази — то дори е ултимативна цел за планетата ни, ако се ръководеше от личности, които желаят доброто и преди всичко свободното развитие на човечеството — т.е. без тайни от нас и с правото на всеки да получи укриваната информация, от която има нужда. Но въпросното Световно правителство, за което говоря, е замислено от и единствено за елита, т.е. останалата част от човечеството ще бъде държана в невежество и превърната в роби.
Ако все още не вярвате, че „тези там горе“ изобщо не се вълнуват от това какво искате, как се чувствате и дали ще оцелеете при следващата война, обърнете внимание на красноречивия факт, че в Германия, както и в повечето страни, с малки изключения като Швейцария, няма спасителни бункери за народа.
Забелязали ли сте го? А опасността от нова война, която би могла да въвлече и Германия, идва не само от „Протоколите на Сионските мъдреци“ и писмото на Алберт Пайк. На сърбите малко им трябваше да изпълнят заканата си в случай, че Германия се намесеше във войната в Югославия. Ако мизерията и гладът в държавите от бившия Съветски съюз и държавите от „Третия свят“ в Северна Африка нараснат, което може да се предскаже и без пророческа дарба, те едва ли ще отидат до САЩ или Китай да вземат това, което им трябва, а по-скоро в Германия. Швейцарците в това отношение нямат проблеми, защото имат бункери и оръжие вкъщи, а от друга страна, живеят в планините, които гладуващите едва ли ще тръгнат да покоряват. Германците обаче ще трябва да посрещнат събитията относително беззащитни. За елита и нашите политици, които наистина „заслужават“, има многобройни, прекрасно оборудвани подземни скривалища с хранителни запаси и всичко останало, за да преживеят поне няколко десетилетия. Но от недоглеждане наивният народ е забравен.
Помислете още веднъж за това. Как бихте се почувствали, ако Сърбия утре започне да обстрелва Щутгарт или Мюнхен?
В книгата си „1984“ екс-Илюминатьт Джордж Оруел красноречиво описва как би изглеждал светът в представите на Илюминатите. В това число влиза контролът с лазерната татуировка. Всъщност е имало няколко опита да се спре публикуването на книгата.
Разбира се, все още не е твърде късно. Може да бъде направено много, ако хората на Земята се откажеха от невежеството си, достигащо едва ли не небесата, и помислеха за ближните и планетата.
Играта на Илюминатите обаче ни е заклещила толкова успешно в личния ни малък свят от проблеми, че повечето от нас отдавна са загубили ориентация и са се отказали от всякакви действия.
Само един пример за пояснение на току-що казаното:
Масмедиите (контролирани от Илюминатите) ви тъпчат в главата, че за да сте подобаващ немски гражданин, трябва да имате страхотна кола, собствена къща, семейство, респектираща кариера, маркови дрехи и т.н. След като тази перфектна картина на „члена на обществото“ се загнезди в подсъзнанието ви — вследствие на дългогодишното гледане на телевизия — вече сте твърдо убеден, че действително се нуждаете от тези неща (същото важи за моделите на поведение или модните тенденции). Но за да получите всичко това, ще трябва много, много да работите. Никой обаче не е в състояние да работи толкова скоростно. А нали искате всичко на секундата! Значи вземате кредит и плащате разсрочено — така бавно, но сигурно попадате в капана на убеждението, че този вариант като че ли е по-изгоден за вас, и постепенно задлъжнявате за десетилетия напред.
Към това се добавят семейството и децата, пари за отпуски, пари за ремонт на колата… В края на краищата се завъртате в „създадения от самите вас“ дяволски кръг и с вашето „ах, колко много проблеми“ нямате нито времето, нито настроението и силата да проверите дали това, което правите изобщо е това, което сте искали. Все някога ще установите, че реално погледнато, не сте щастлив с външно постигнатото и днес бихте го направили съвсем иначе, но вече е късно.
Това е най-опростения образ на плана от „Протоколите“ и на това, което днес се случва в повечето държави. Не е изключено да не успеете да се справите с проблемите си и да прибегнете до алкохол или наркотици. Веднъж стигне ли се дотам, спукана ви е работата. Въпреки това някои успяват. В следващата глава ще видим, че всъщност никога не е късно.
И тук симптоатичното лечение не помага — т.е. Илюминатите просто да бъдат изрязани като болен орган — а трябва да се лекуват причините.
Реално самите вие сте решението на вашия собствен проблем, съответно на ситуацията, описана в книгата. Ако си бяхте направили труда да проверите кого избирате и какво подкрепяте в ежедневието, светът днес би изглеждал по друг начин и Илюминатите нямаше да имат власт над вас. Под „вие“ разбирам всеки човек на тази планета.
Както независимият кандидат Рос Перо от последните (1993 г.) президентски избори в САЩ каза:
„Ако искаш да разбереш какво не е наред в страната ти, погледни се в огледалото.“
Вероятно някои ще възразят:
„Я, момент, всичко е започнало много преди мен и повече от 6 млрд. души участват в това — защо точно аз да променям нещо?“
Защото вие сте осъзнали, че има нещо не както трябва! Съзнанието ви се е променило, разбрали сте, че има и други, по-добри начини за живот и това ви отличава от вашите „несъзнателни“ ближни. Сега вие вече носите отговорност за знанията, които сте придобили. Преди сте можели да кажете: „Не знам нищо по въпроса“, но сега вече знаете и не можете да бягате.
Всички ние сме използвани само защото не сме достатъчно критични и не внимаваме. Но както сме стигнали дотук, така можем и ще се върнем. На физическо ниво би било от значение да се самоосигуряваме. Собственоръчно да отглеждаме зеленчуци и плодове, да копаем кладенци, да гледаме кози за мляко и сирене, да използваме алтернативни източници на енергия, да имаме малко злато, закопано в градината… изобщо да станем независими.
Това непременно не означава да зачеркнем обичайния си живот. Днес вече масово има комуни, които на този принцип поддържат почти луксозно ниво. В САЩ със сигурност са повече, отколкото в Германия. Но става навсякъде. Естествено не е задължително да правите това сами. Говорете с най-добрите си приятели, на които се доверявате, и направете нещо заедно. Заедно е по-лесно, защото ние, хората, сме различни и всеки е специален по някакъв начин. Затова можем да се допълваме. Търсете единомишленици. Започнете да четете критична литература или да посещавате съответните сбирки; продължавайте да се образовате или организирайте дискусии. Теми като „Свободни енергийни машини“ със сигурност не са безинтересни. Но дори да говорите и за чувствата си, пак е от значение. Важното е да стигате до същината на нещата, а не само да си спорите и да дрънкате празни приказки. Примерен начин за решение отвън са книгите, посочени в Използваната литература.
Понякога авторите сами се оплитат в мрежата на сплетните, а след това прехвърлят отговорността върху ционистите или евреите. Християнските изследователи, от своя страна, стигат до масоните и започват да мислят, че те са виновни за всичко. Имайте предвид, че не всички членове на фамилия Ротшилд са жертва на идеологията за Световно правителство. Не мерете всичко с един аршин! Целта на тази книга НЕ е да прикове дадена група от извършители, а да разясни принципите и начините на действие и съответно да предложи възможности за решение.
Още веднъж, за да е съвсем ясно:
Илюминатите не принадлежат на никоя религия, партия, нация или други формирования; те ги използват като своя връхна дреха. Ще повторя, че тяхната игра е започнала хилядолетия преди лицата, описани в книгата, и няма да завърши с тях, защото дори тези, които днес смятаме за сатанисти или представители на ционистката общност (Ротшилд, Варбург), не са нищо повече от фигури в една игра с много, много по-голям залог. Рюгеберг пише:
„Още преди 1920 г. РУДОЛФ ЩАЙНЕР обърна внимание, че имената на висшите членове на окултните тайни общества изобщо не се появяват в членските списъци… При негативните или черномагьосническите ордени всички важни текстове са написани на таен език, който може да бъде разчетен само със съответния ключ. В това отношение историците — материалисти имат още много да учат, ако не искат да се откажат от цялата истина.“
Илюминатите винаги виждат първо себе си, искат да бъдат най-силните и да имат всичко, т.е. целия свят. Те живеят в едно „свръх — его — съзнание“. Ето защо можете да бъдете сигурни, че помежду си разиграват същата игра, както и с хора извън своя кръг.
Всеки иска да е най-добрият, най-богатият и с най-много власт. Дали тези субекти спят спокойно, не мога да кажа.
В книгата си „Боговете на Едем“ Уилям Брамли показва как дори самите Илюминати ще бъдат използвани, как темата за тайните ложи е свързана с извънземните и започва с „Братството на змията“. Тези, които вярват, че притежават глобална власт, също са марионетки на други същества.
В случая важи поговорката:
„Който копае гроб другиму, сам пада в него“,
или:
„Тези, които искат да са над всички, ще се окажат най-долу“,
или:
„Подобното привлича подобното“.
Какво можем да направим?
Съществуват редица подходи към всичко това. Някои вероятно биха искали да елиминират Илюминатите, което според мен няма голям смисъл, защото те бързо ще бъдат заместени от други хора. Все едно лампата за бензина в колата да свети, а в сервиза механикът да ви каже: „Аха, значи това било!“ — и да я отскубне от таблото. Ще се съгласите, че така не става, защото въпреки че вече не свети, причината си остава (липсата на бензин). Не бихте го причинили на колата си, но го правите със собствения си организъм и по принцип в живота. Подобно отношение ни е до болка познато от учебникарската медицина, където на пациентите просто се изрязва болният орган или раковата тъкан, но не се търси причината. Говорим за т.нар. симптоматично лечение. Ние обаче се нуждаем от лечение на причините. Следователно, дори да застреляме тези типове, все едно отскубваме лампата, а проблемът остава: безотговорността и мързелът на земните жители, от което Илюминатите се възползват. Ако хората не се променят, дори и след елиминирането на сегашните им представители, ще се намерят други субекти, които да се погрижат за тях.
Вероятно някои от вас са намислили да осъществят контакт с обществото „Туле“ или с писателите за НЛО, за да се сдобият с инженерните планове на летящите чинии След това бихте могли да напуснете Земята, но кой знае какво ви очаква на някоя друга планета?
А може би сте запленени от земните дълбини и искате да постъпите като Хитлер, за да откриете подземното царство Агарта?
Или просто да се преселите в планината и да наблюдавате цялата драма? Или ще потърсите помощ в молитвата?
Като автор на настоящата книга аз дълго и интензивно анализирах тематиката, обиколих пет континента да търся възможности за решение, разговарях с много хора от всички области на живота и неуморно търсих решение в душата си. От личен опит стигнах до заключенията, които обобщавам в тази последна глава. Те са мое мнение и не ангажирам никого с тях. Моля, отнесете се към следните редове толкова критично, колкото и към всичко, което ще правите в бъдеще. Ако не приемате казаното, то поне бихте могли да почерпите някои наистина интересни неща.
И така, какво да направим, за да поправим грешките от миналото и да избегнем тези от бъдещето?
За да отговоря, трябва да се върна още веднъж към началото:
Какъв е смисълът на живота?
Повечето от вас вероятно знаят, че той не е само ядене, пиене, спане, секс и собственост. Изключително важно е, че в края на живота си ще изоставим всички външни неща. Дори нашето тяло. Голи сме дошли и голи ще си заминем. Това означава, че летящите чинии и свободната енергия могат да ни направят щастливи само отчасти, тъй като с пътешествието до друга галактика сменяме мястото, но не и телата си. От тази гледна точка е относително маловажно дали обществото „Врил“ е посетило друга планета, или благодарение на съвременните си технологии САЩ са изградили първите бази на Марс още преди 30 години, защото тези хора буквално не могат да излязат от кожата си. Те са затънали в материята и в представата за самите себе си.
Деструктивният човек не заслужава повече обич заради технологията, която притежава, а тъкмо обратното. С оглед на ситуацията, която в момента цари на Земята, и събитията, предсказани от различни пророци за новото хилядолетие, наистина би било много удобно, ако просто напуснем това „все по-ужасно“ място или прескочим до бъдещето с една „машина на времето“. Представете си, това се прави много по-отрано, отколкото ние си мислим. Но дори и пътуването във времето не променя вътрешно хората. Ако някой е деструктивен, той ще бъде такъв и във времето, в което се озовава, защото ще има същите мисли, същите чувства и мотиви за действие. Той е зависим от машината. Ако му я отнемем, ще е точно толкова слаб, колкото и преди, и при поредната трудна ситуация ще трябва или отново да търси машина, или най-накрая да преодолее страха си и да разреши проблема си сам. Тъй като всички ние сме се родили без машини и ще си отидем без тях, следва че те не са ключ за пълноценност и цялостност на човека. Такъв е пътят на съзнателното самопознание, в който, поемайки своята отговорност, независимо от други субекти или материални помощни средства трупаме знания и еволюираме.
Един учител е казал:
„Човек не трябва да дава на хората риба, а да им покаже как се лови риба.“
Ако тикна под носа на някого решението на даден проблем, за момента той е щастлив, но остава глупак.
Когато напусне тялото си, нормалният земен жител няма да отнесе нищо друго със себе си, освен опита и знанията, които тук е събрал. Те се складират в енергийното ни поле — аурата. Медиумите и ясновидците, които я виждат или най-малкото черпят от нея информация, узнават опита, чувствата и ежедневните мисли на дадения човек. Ясновидецът не вижда каква кола кара той, колко пари има или колко често спи с някого, но вижда какво е чувствал и мислил и как е постигнал това. Този, който умее да вижда аури, може да разбере дали някой е конструктивен или деструктивен и дали за доброто на другите споделя това, което притежава или го пази само за себе си. Чувствата, мислите, настроенията т.е. опитностите му, са очевидни.
Когато напуснем материалното си тяло, знанията и опитът са единственото нещо, което ще вземем със себе си. Ако сме безтелесни, няма значение дали сме работили много или малко, дали сме имали голяма къща или хубави дрехи. От значение е какво сме почувствали и какви са били мотивите за делата ни.
Много хора вече са разбрали това, но въпреки това се чувстват безпомощни, защото не осъзнават закономерностите и не познават взаимовръзките.
Все едно един извънземен за първи път да кара кола на Земята и на първия червен светофар да се блъсне в друга кола. Това ще се повтори и на следващия червен светофар, защото за него той е само една от многото красиви, безсмислени светлинни игри между останалите реклами.
Ако му обясня какъв е законът и че на червено трябва да спре, той ще престане да прави нарушения и отсега нататък ще спазва светлинните знаци (указанията). Преди не го е правил, защото не го е знаел.
Все едно непросветеният човек да разсъждава за болестта си: „Имам мигрена, ще взема хапче и всичко ще мине.“ Това е равнозначно на шофьора и лампичката за бензин. Болният не вижда връзка между себе си и главоболието, той просто ликвидира сигнала, който му дава тялото. Подобно на извънземния и светофара, той няма да вижда връзката, докато не започне да обръща внимание на законите на живота.
Кои закони?
Както всеки астроном или физик би потвърдил, ние живеем в КОСМОСА, респективно сме част от космоса.
Ще кажете „Какво толкова, всяко дете го знае!“
Добре, но разбирате ли всъщност какво казвате? Думата КОСМОС е гръцка и означава РЕД. Значи ние живеем в един РЕД и респективно сме част от този ред. А редът подразбира закони, защото иначе няма да бъде никакъв ред. Тогава би бил ХАОС — думата също е гръцка и означава БЕЗРЕДИЕ. И така, ние сме част от реда и неговите закони. Ако разбирам духовните закони, в бъдеще ще се ориентирам, ще разпознавам знаците и посланията, които животът ми дава, и ще действам съгласно тях.
Първи закон: ЗАКОН ЗА ПРИЧИННОСТТА39
За него човек трябва най-малкото да е чувал, защото е част от всички духовни писания на религиите по света. Това е Законът за „причина и следствие“ или „Каквото посееш, това ще пожънеш“, или за материалисти или атеисти: „Каквото по викало, такова се обадило“. Според мен този закон, ако човек посее деструктивност, ще пожъне деструктивност. Ако посее злоба и омраза, ще пожъне злоба и омраза. Ако отглеждаме пшеница, 100% ще получим пшеница, а не ръж. Ако отглеждаме посятото внимание и му отделяме достатъчно време, семето ще израсне по-голямо и по-здраво, без значение за какво става дума.
И тук според мен идва най-важното. От решаващо значение е да се знае, че космосът, както и подсъзнанието ни, нямат оценка (т.е. за тях не съществува добро или зло, позитивно или негативно, красиво или грозно, ценно или маловажно…). Тези означения важат само нас. Това, което за вас е положително и добро, още дълго няма да е такова за друг.
Селяните например често са смятани за по-ниско стъпало в социалния ни живот. Малцина го казват, но мнозина го мислят. Но помислете: откъде щяхме да получаваме хранителните продукти, ако нямаше селски стопани и всички бяха в градските офиси? Или евентуално някой шофьор на „Ферари“ поглежда „надолу“ към работниците от нощните смени: ако тях ги нямаше, нямаше да го има и „Ферари“ — то, което сега кара. Или, да речем, чистачките. Има жени, които не желаят да вършат тази неприятна работа и плащат на други. Представяте ли си как би изглеждал светът без чистачки?
Любимото ястие за един може да е отвратително за друг. За хомеопата или билкаря едно растение може да е лечебно средство, а за градинаря да е непотребен плевел. За някои хора паяците са просто „ужасни“ и те ги убиват, а в същото време се дразнят от многото мухи, с които те се хранят.
Изобщо понятията добро или зло, ценно или маловажно са неточни и преди всичко са израз на нашата субективност.
Това става още по-ясно, когато се учим да работим с енергията. Тя няма нюанс. Ние решаваме дали ще я отклоним в положителна или отрицателна посока, т.е. дали ще я използваме конструктивно или деструктивно. Това означава, че каквото и да си пожелаем ще го получим. Вселената ни е надарила със свободна воля, за да открием живота в цялата му пълнота. Той не ни кара да опознаем само приятната или красивата му страна. Свободни сме да научим, каквото поискаме. Дали обаче, след като получим желаното, ще искаме да го задържим, е друг въпрос. Но най-малкото сме направили свободен избор. (Мерлин: „Бъди предпазлив за какво се молиш, защото молбата ти може да бъде изпълнена.“ Или Гьоте: „Той вече не желаеше духовете, които беше извикал“)
Пример:
Мислите за нещо определено и колкото повече мислите, толкова по-силна става мисълта ви за него. Така създавате причина. Следствието е, че това, което е било мисъл, един ден ще стане част от живота ви.
Обяснение:
Страхувате се от нещо, например, че ще ви изнасилят, че докато шофирате след няколко бири, ще ви спре полицай, или сутрин, след като се събудите, мислите за проекта, който ви предстои: „Да, наистина, всичко върви наопаки“. Енергията, която произвеждате с мисълта си, е заповед за вашето подсъзнание и за Космоса и стопроцентово ще се изпълни.
(Космосът най-сполучливо може да се оприличи на голям компютър с перфектни закони, които вашите мисли програмират (INPUT), и компютърът ще зареди за вас програмираното (OUTPUT).)
Вашето подсъзнание не познава страха, не различава позитивно и негативно. То получава само изпратената му енергия, заповедта, и работи с нея. Следователно на вас ще ви се сервира това, от което ви е страх. Проектът ви ще върви накриво и ако дълго и интензивно си играете с тази мисъл, ще бъдете изнасилени. Тогава ще кажете: „Виждаш ли, аз си знаех, трябваше да се случи“. Разбира се, че го знаехте, по-точно: само вие го знаехте.
И тъй като „Всекиму се случва според вярата“ — ще получите това, което причинят мислите и чувствата ви, т.е. това, което сте излъчили. В крайна сметка от вас самите зависи какво мислите и чувствате живот.
Втори закон: ЗАКОН ЗА АНАЛОГИЯТА (Каквото горе, такова и долу)
Хермес Триметист (трижди великият Хермес) е гръцкото обозначение на египетския Тот, автор на „Херметичните текстове“ с поетично учение за сътворяването на света и по онова време е бил смятан за най-големия магьосник, който можел да прави съкровищата и съдовете недостъпни (херметично заключване). Той преподавал херметичния закон:
„Онова, което е долу, е същото като онова, което е горе. И онова, което е горе, е същото като онова, което е долу, за да допринесе за чудото на едно — единствено нещо.“
Някои познават това и като „Каквото на небето, такова и на Земята“. В макрокосмоса, както и в микрокосмоса действат едни и същи закони.
Пример:
Най-малката позната градивна материална частица е атомът. Той е съставен от протони, неутрони и електрони. Протоните и неутроните образуват атомното ядро, а обвивката възниква от невероятно бързото движение на електроните около него. Цялото се държи заедно от електромагнитна сила.
Разликата между различните атоми възниква от разликата в броя на електроните и протоните. Има 105 основни елемента, от които всеки съществува, защото има различен брои електрони и протони. Ако вземем ядрото на водородния атом и го увеличим до големината на детска топка тогава неговият единствен електрон ще отстои на приблизително 40 см от него. Това показва, че атомът почти изцяло се състои от празно пространство и материята сама по себе си е незначителна.
Гледано от тази страна, един блок олово се състои от празни пространства, които атомарните частици обикалят. Отдалечеността на твърдите частици съответства на отдалечеността на нашите планети в Слънчевата система. Разстоянията между небесните тела отговарят на отстоянията между нотите в музикалната гама.
Снимка на атомното ядро (1 пиктометър) съответства на снимка на Земята от разстояние 1 млн. километра и на Млечния път от разстояние 10 000 000 светлинни години.
Магнитното човешко поле в състояние на въртене изглежда точно така, както нашата въртяща се галактика. („Гео — наука“, издание 2/1990; „Хаос и креативност“ публикува много хубави снимки на току-що дадените примери.)
Както виждате всичко представлява една перфектна система, дори на пръв поглед да не изглежда така. Животът в микро — и макрокосмоса е подвластен на перфектни закономерности, Намираме тези закони навсякъде — в Слънчевата система, в кръвните клетки, в електричеството и в магнетизма. Тъй като материята се определя и държи цяла от електромагнитни сили, а хората са част и от материята, ние се подчиняваме на същите закони, като например привличането и отблъскването. В „Болестта като път“ Торвалд Детлефзен пише:
„Аналогията «каквото горе, такова и долу» има оправдание само тогава, когато сме готови да разпознаем вселената като космос (=ред). Космосът обаче се владее от закони и няма място за случайности. Случайността като непредвидено и незакономерно действие би превърнала космоса (реда) в хаос (= безредие). Ако сглобим един компютър, той представлява един малък космос. Той е конструиран според закони и работата му е зависима от тези закони. Ако човек запои в платките няколко транзистора, кондензатора и съпротивления, които не принадлежат на инженерната схема, то тези «презентатори на случайността» биха превърнали целия космос в хаос и компютърът няма да работи правилно. Същото важи и за нашия свят. Дори при първото случайно събитие той би престанал да съществува.
Пример: Ако човек пусне камък от известна височина, той няма да падне случайно, а закономерно надолу. Ако този камък уцели господин X по главата, то господин X няма да е уцелен случайно, а също закономерно. Нито фактът, че господин Х е уцелен по главата с камък, нито времето, когато това е станало, е случайно…“
Прави ли ви впечатление, че нито една звезда не излиза съвсем „случайно“ от орбитата си, кръвната клетка не плува срещу кръвотока или може би лятното цвете цъфти в случайно през зимата? Може би сте чували за електрон, който, докато обикаля орбитата на атомното ядро, „случайно“ е започнал да се движи на зигзаг? Цялата материя се състои от 105 основни елемента, изградени от неутрони, протони и електрони с абсолютно перфектно ритмично движение. Защо тогава, след като целият живот в нас и около нас подлежи на голям, равномерен ритъм, точно човекът да е единствената „случайност“?
Не съществуват случайности! Зад всяко събитие стои един закон. Ние не винаги можем да познаем закона от първия път, но това не ни дава право да отричаме съществуването му. Камъните са падали и когато законът за земното притегляне все още не е бил познат.
Човекът е точно копие на макрокосмическата вселена. Затова над оракула в Делфи пише: „Човече, познай първо себе си и тогава ще познаеш Бог!“
Трети закон: ЗАКОН ЗА РЕЗОНАНСА (лат. resonare = отзвук)
Подобно на камертона или радиоприемника човекът също е подчинен на Закона за резонанса. Радио, настроено на УКВ, не може да хваща средни или дълги вълни. При хората е същото. Ако един човек е агресивен и изпълнен с омраза, той не възприема любовта. Всеки може да чувства и вижда тази област на действителността, с която е в резонанс. Поговорката „Всеки вижда това, което иска да види“ означава точно това.
Пример:
Четете книга. Пет години по-късно прочитате същата книга още веднъж и откривате напълно различни неща, отколкото първия път, въпреки че книгата е същата. Защо? Защото сте станал друг човек. Или хоризонтът ви се е променил, или светогледът. Затова виждате нещата по друг начин.
Хората се стремят да бъдат с подобни на себе си хора. Подобното привлича подобното. Вие добре знаете, че ако сте в лошо настроение или ядосани, околният свят ви дава повод за същото. Нека вземем един човек, който постоянно и всичко критикува. Стопроцентово той винаги ще намери нещо, за което да се ядосва. И обратното: на този, който пълни с радост деня си и намира другите за красиви и интересни, животът ще му сочи приятните хора.
Още един пример: представете си човек, който намира недостатъци на всеки: „Тоя там е идиот, а оня е неудачник и изобщо животът е скапан.“ Всичко му изглежда ужасно и той ясно го демонстрира с лошия си поглед и с трагичните, обърнати надолу чупки на устните. Не мислите, че има човек, който го смята за сърдечен. Присъствието му никак не може да се нарече приятно, дружелюбните и фините хора биха се отдръпнали от него. Въпреки това той ще открие съмишленици и ще получи потвърждение в тяхно лице за това, което преживява. Подобното привлича подобното.
За сравнение, човек, готов да помага, винаги има в запас някой виц и където и да се намира, създава приятна атмосфера. Усмивката е на лицето му и той дели това, което има, с останалите. Предполагам, че такъв тип човек би събрал около себе си много и предимно весели и приятни хора. Той ще е желан винаги, защото е свикнал да дава от себе си. Подобното привлича подобното.
Виждате, че това твърдение няма оценка. Тук няма добро и зло. Просто и двамата герои получават това, което излъчват и дават. И двамата се движат по спиралата на един и същи закон. При критикаря нещата ще стават все по-зле (дяволски кръг), а при другия все по-добре (еволюция), защото неговото несломимо дружелюбно съзнание (в случай, че не е само изиграно за пред останалите) ще привлича все повече хора със същия резонанс, ще излъчва и съответно ще получава винаги същото.
Ако аз се усмихна на някого, в отговор повечето от хората също ми се усмихват, защото всеки се радва на усмивка от страна на другите. Значи, ако се усмихвам по-често, мнозина също ще се усмихват в отговор. А в трудни моменти все ще се намерят приятели да ми дадат малко от своята радост.
За другия можем да се съмняваме. Не жена му или фирмата му вгорчават живота. Проблемът е той самият. Нали никой не го принуждава да работи на това място. За щастие времето на робство отмина. Съответно никой не го задължава да остане при съпругата си, след като от години животът им е ад. Той има нелош шанс да открие друга партньорка измежду 6 млрд. души, с която да живее по-щастливо. Не е изключено и с новата му жена нещата да не тръгнат добре, ако не открие и промени причините за проблемите в миналото. Когато в него настъпи вътрешна промяна, светът около него автоматично ще се промени. Хората имат обичай да казват: „Светът е твоето огледало“.
Светът около нас винаги ще ни дава това, което излъчваме. Ако лъжа, ще бъда лъган. Ако ме е страх, ще се конфронтирам със страховете си. Ако съм побойник, постоянно ще участвам в побоища. Ако съм в резонанс с любовта, ще привличам любов. Ако живея в радост, винаги ще намеря нещо, което да ме радва. Ако променя светогледа си, светът около мен ще го отрази — като огледало.
Осъзнали ли сте, че ежедневното гледане на филми на ужасите или с насилие (новини) оказва силно въздействие върху живота ви? Чрез деструктивните действия, мислите и всички убийства ние, хората, сме освободили невероятно много енергия през хилядолетията, която днес вкусваме чрез отрицателни мисли и внушения (към това спадат и филмите с насилие) и привличаме. Не само големите политически събития, но преди всичко ежедневната грубост допълва картинката. Ако се занимавам с деструктивно четене, писане, ще привличам подобни неща. Ако преживявам обратното, деструктивното няма да има влияние върху мен и няма да го привличам. И тук законът за резонанса работи безупречно. Вероятно това има предвид Умберто Еко с думите, които цитирах във въведението на книгата. Ако вярвам в сатаната, влизам в контакт с тази енергия, тя е от значение за мен и ще получа потвърждение за моята система от убеждения. Ако не й отдавам значение и се смея, тя няма никакво въздействие върху мен. Това енергийно поле няма да стигне до мен по своя воля. То принадлежи единствено на закона на резонанса. Всекиму се случва според вярата.
Тук е валидна аналогията „Каквото вътре, такова и отвън“.
Тялото е огледална картина на душата. Ако душевното състояние е в дисхармония, тялото също е в дисхармония, Ако отвътре съм изпълнен с яд, моето тяло също ще се „ядосва“ и ще ми го покаже чрез болест. Ако ми липсва вътрешна твърдост, ще установя това и навън, ако ми липсва вътрешна сила. Ще позная това по ръкостискането и т.н…
Човечеството е свикнало да търси извинения във външния свят за всичко, което не трябва да е така, т.е. за всичко, което на някого не му изнася. Скалата се простира от членове на семейството до правителството, от различни обстоятелства, обществото, Илюминатите чак до сатаната, на когото се прехвърля отговорността за съдбата ни. За някои виновен е Бог.
С оглед на духовно — космическите закономерности, които току-що разгледахме; това оправдание вече е безполезно. Следствието от тези закони показва, че всичко днес е резултат от причините, които човек е заложил. Дали става дума за състояние вън или вътре, за болест, нещастие или за положението на жителите на тази Земя, все едно. Ние самите сме причинили това и съответно ние сме съотговорни. Някои ще кажат: „Да, бе, и какво общо имам аз, нали съм само на 30 години?“ Или: „Като дете ме сполетя нещо, за което изобщо не мога да намеря причина (например малтретиране или изнасилване). С какво съм го заслужил?“ Самият въпрос съдържа част от отговора: да заслужите, означава, че съдбата ви възнаграждава за нещата, които сте направили. Вие сами сте изработили т.нар. „удар“ на съдбата, т.е. някога сте заложили причината за това, но не можете да си спомните. Би могло причината да е в ранното детство, в перинаталната40 фаза или в някой ваш минал живот. Фактът, че нямате спомен, не означава автоматично, че не сте се прераждали. Земята е била кръгла и преди да можем да го докажем. Още тогава е имало учени и кръгове, които изповядвали възгледа, че тя е плоска, и наказвали тези, чиито възгледи са различни от техните.
Проблемът основно е в това, че повечето хора са загубили представа (т.е. спомена) за предишния си живот, където са заложили причините, чиито последствия днес търпят. НО НЕЗНАНИЕТО НЕ ВИ ПРЕДПАЗВА ОТ ДЕЙСТВИЕТО НА МИНАЛИТЕ ПРИЧИНИ! ЗАПОЧНЕТЕ ДА ТРУПАТЕ ЗНАНИЯ!
Четвърти закон: ЗАКОН ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО
Ортодоксалните християни твърдят, че според църковното учение не съществува реинкарнация (учение за прераждането). Те имат право, учението за реинкарнацията ДНЕС вече го няма в Библията и ще ви кажа защо!
През 553 г. сл.Хр. римският император Юстиниан (обърнете внимание, че не са били църковните власти) свиква Втория синод в Константинопол, на който е издаден едикт, отхвърлящ учението за миналия живот или реинкарнацията, въпреки че Христос му е отреждал голямо значение. С оглед на този декрет, от Библията изчезват всички, с изключение на едва разпознаваемите указания за реинкарнация. По този начин на ранните християни е отнет най-важният стълб на тяхната вяра. За да компенсира нещата, клирът учи, че ние ще възкръснем „в плът в деня на Божия съд“. Хубава измама!
Иска ми се да помоля християните между вас, които се уповават на Библията, да си направят труда ЛИЧНО да проверят истинността на току-що направеното изказване за църковния събор в Константинопол. А ако вече сте го направили, постарайте се още веднъж и се разровете в Никейския църковен събор от 375 г. сл. Хр. Надявам се, че ще можете да понесете истината, защото ще откриете доказателства Новият завет драстично е бил променен от първоначалния си вариант и в сравнение с оригиналното учение на Христос.
Нека сега да разгледаме по-подробно темата за прераждането. Още в началото казахме, че живеем в материя, чиито закономерности се базират на полярността, и че ритъмът и вибрацията, основата на всеки живот, възникват от постоянната смяна на полюсите.
Още мъдреците на Кибалион41 са знаели, че нищо не е „спокойно“, а е в движение, вибрира. Модерната физика потвърждава, че всичко вибрира. Люлеенето на махалото ни показва, че махът наляво е последван от маха надясно. Този ритъм е валиден за всичко в живота, например при вдишване и издишване или в редуването на сън и будност. Ние вече познаваме законите „Каквото горе, такова и долу“, „Каквото вътре, такова и отвън“, „Каквото посееш, това ще пожънеш“. По същия начин зимата следва лятото, а залезът — изгрева. Има позитивно и негативно, електричество и магнетизъм, мъже и жени и смъртта следва живота, а животът — отново смъртта. Виждате, че навсякъде е налице този ритъм, само във вярванията на някои религии и учени животът е изключен от тази закономерност. Виждате ли противоречието?
Детлефзен го формулира така:
„Това ритмично бродене на душата през живота и смъртта от древни времена се нарича Път на душите или реинкарнация (= повторно физическо въплъщение). Платон е знаел за нея, както и Гъоте. Умишлено казвам «знаел», а не «вярвал», защото реинкарнацията не е въпрос на вяра, а на философския стремеж към познание. Всеки е свободен да вярва в нещо различно от реинкарнацията, но трябва да е наясно, че хипотеза «без» реинкарнация води до абсурд, тъй като само тя е в съзвучие с всички закони на тази вселена.“
Има учудващо много хора, които си спомнят своя предишен живот или поне части от него. Може би вие сте един/една от тях или когато сте били за пръв път на някое място, ви се е струвало, че ви е познато отнякъде, и знаете, че зад ъгъла има едно малко магазинче… Ако сте преживели нещо подобно, тогава имате личен опит, което означава, че вие „знаете“ какво сте преживели и повече нямате нужда да го „вярвате“. Така, както разделяме материята в две полярности, делим и миналия живот на тукашно и отвъдно. Умрем ли тук, се раждаме в отвъдното и за нас то става реалност. Умрем ли в отвъдното, отново се раждаме тук. Който може да се откъсне от субективността на явленията, ще разбере, че раждането и смъртта, съответно тук и отвъд, са двете страни на една и съща монета.
Същото става и в съня, „по-малкия брат на смъртта“, когато енергийното тяло напуска физическото тяло. В т.нар. сънуване ние преживяваме абсолютно друга реалност, изпълнена с болка, тъга, страх, радост и т.н. Има хора, които помнят всяка подробност от сънищата си, и такива, които твърдят, че изобщо не сънуват. Въпреки че не помнят, те също сънуват — нещо, което днес е доказано със съвременните технически средства. Радваме се, когато се будим или когато вечер след работа най-накрая си лягаме, тъй като знаем, че на сутринта отново ще сме свежи и спокойни. Сънят или будността не могат да бъдат наречени позитивни или негативни. Няма нюанс.
Ако пренесем това към смъртта, се оказва, че няма защо да се страхуваме от нея, тъй като се случва същото като в съня — с разликата, че интервалите от време са по-големи и не толкова ясни. Следователно смъртта е пик на живота, след който отново можем да си починем до следващото приключение на физическо въплъщение.
Ако до момента не си спомняте нищо от предишен живот, просто попитайте някого, който е преживял клинична смърт и чуйте какво ще ви каже за нея. Ще установите, че 90% от хората са имали приятни (положителни) преживявания и личният им опит би могъл да разсее вашия страх от смъртта.
И така, оказва се, че еволюцията на душата е дълъг учебен процес, за който имаме нужда от много, даже безкрайно много тела. Истинското Аз не е физическото тяло, а т.нар. душа, енергийното тяло или светлинното тяло. То запечатва спомените от целия този сценарий и е безсмъртно. То (аурата) е това, което ясновидецът вижда и от което черпи информация.
Пътят на човешката душа е път на учене. Учебният процес, чиято цел е опознаването на живота в неговата пълнота, е безкрайно дълъг път с безброй грешки и поправки. Преражданията могат да се сравнят с класовете в училище. Земният живот със своите задачи, проблеми, изпити, трудности и успехи отговаря на един учебен клас. Този период на учене се заменя с период на ваканция, в който пропуснатите или недостатъчните знания трябва да бъдат наваксани. Тогава преминаваме в нов клас. Едва когато постигнем добри резултати, ни разпределят наново. Ако не сме учили — трябва да повтаряме, ако сме способни, преминаваме в следващото по-високо ниво с нови и по-трудни изпити. Разликата между училището и живота е в това, че животът е безкрайно търпелив към нас и винаги предоставя нови възможности на душите да разберат не — наученото.
Обратно към въпросите, които чакат отговор. Някой е бил малтретиран или може би се е родил с увреждания. Защо?
Детлефзен пише:
„Животът означава учене, независимо дали го приемаме, или не. Съгласно изложените закони той с неподкупна справедливост се грижи всеки от нас да научи това, което най-малко иска да приеме и срещу което се съпротивлява най-силно. Ако го анализираме без задния план на реинкарнацията, човек наистина би могъл да се усъмни в смисъла на живота. Очевидно е, че не на всички хора е предоставен еднакъв старт — и със сигурност това не е така по причина на обществото. От религиозна или атеистична гледна точка без идеята за реинкарнацията е относително трудно да обясниш на някого защо е ням или парализиран, сакат или бавноразвиващ се и като такъв трябва да вижда светлината на «този най-добър от всички светове». Познаването на «неведомата божия воля» в случая не създава чувство за смисъл. А без смисъл животът за хората е непоносим. Търсенето на смисъл е фундаментална необходимост. Едва когато човек е готов да се откъсне от изолацията на неповторимостта и се възприеме като член на една голяма редица, той ще се научи да разбира справедливостта на «съдбата». Защото съдбата на един живот е резултат на досегашния учебен процес.“ („Болестта като път“)
Пети закон: ЗАКОН ЗА КОМПЕНСАЦИЯТА
За да стане казаното дотук още по-ясно, ще въведа две нови понятия: карма и дхарма. Законът на кармата (санскритски = действие) е закон за компенсацията, според който човек се конфронтира с един и същи проблем, докато го разреши. Следователно всяка мисъл, всяко чувство и всяко дело е безсмъртно и се връща в нас като бумеранг. От човек се иска пълна отговорност за съдбата му, но виждате, че повечето от хората днес го отхвърлят. Неприемането на учението за реинкарнация е напълно разбираемо, тъй като и Илюминатите с помощта на науката, западната религия и образованието с много усилия са изфабрикували и разпространили перфектни теории, които освобождават хората от личната отговорност, за да проектират вината върху обществото, бацилите, сатанинските влияния или лошата случайност. Чрез кармическия закон за компенсацията човек предопределя собственото си раждане. Следователно, ако в някой живот сте малтретирали някого, в същия този живот или в някой следващ самите вие ще бъдете малтретирани или ще преживеете нещо подобно, за да компенсирате кармата си, направеното от вас самите. Адолф Хитлер, Йосиф Сталин или Чингис Хан също ще платят кармата си, както ще го направи всеки човек на тази планета.
Дхармата в будизма означава всички конструктивни и по-скоро полезни знания, които сте събрали през многото си прераждания и представляват контрапункт на вашата карма. Дхарма са вашите култивирани способности и таланти (драхми), за да имате успешен живот, и тя винаги е малко повече, за да изчистите кармическите натрупвания. Следователно самоубийството винаги е бягство от задачата, която сме избрали преди да дойдем в този живот. Тя ще остане същата в следващото прераждане и няма да бъде отменена за никого. Всеки ще получи това, което сам е създал — нито повече, нито по-малко. Христос казва „… до последния грош“.
Ясновидецът (т.е. човекът, който вижда аури) има „достъп“ до кармата и дхармата на хората. Той не вижда непременно бъдещето, а по-скоро досегашните действия на дадения човек и може да предскаже какво следва. Прогнозата му ще се изпълни, ако човекът не промени нещо в живота си. Съдбата е изменчива. Абсолютно. Съдба означава, че това, което сте излъчили, един ден ще се върне към вас. Виждайки определен момент, ясновидецът забелязва само това, което човек е направил. Ако на другия ден той вземе важно решение, което ще промени живота му в посока на конструктивност и любов, отношението между дхарма и карма ще се измени. Това, в което участваме, оформя нашата участ42.
Пример:
В миналия си живот даден човек е служел в концлагер и съгласно тогавашната идеология е убивал концлагеристи. Днес постъпката му е негова карма и някой ден ще трябва да търпи последиците й и да я изкупи. Душата му е в друго тяло, той живее в друга страна, в друго време и един ден отива при ясновидка. Тя разбира какво е направил в миналия си живот, и споделя, че ще има тежка съдба и евентуално ще седи в инвалиден стол. Това би се случило, ако продължи да живее, както е живял до този момент. Но ето че той решава съзнателно да изплати направеното от него и, да речем, като придружител на инвалиди да помогне на себе си, а и на тези, които придружава, с безкористната любов и помощ на новия си живот. Или съзнателно изцяло да реорганизира начина си на мислене и действие.
Според Закона за реинкарнацията човек ще се преражда в различни тела и винаги по най-подходящия начин, за да може да издържи изпита на този специален живот: веднъж като чернокож, веднъж като евреин, веднъж като християнин веднъж сатанист, веднъж богат, веднъж беден, като жена, като мъж, като хомосексуалист, като убиец, като жертва и т.н., за да има целия опит, който животът предлага. Следователно е напълно безсмислено да се осъжда някой заради цвета на кожата, вярата или произхода му, тъй като почти всеки човек поне веднъж е минал през това или ще трябва да мине в бъдеще.
Виждате, че според това учение осъждането, омразата и войната са напълно безсмислени, защото всичко се връща. Ако някой минал живот аз съм бил търговец на роби, някога ще трябва да поема ролята на роб, за да разбера как са се чувствали те под моя камшик. Законът на прераждането е абсолютно коректен и е единственият логически и справедлив принцип. Ако човек изрита стената, веднага ще разбере силата на ритника си. Бумерангът се връща толкова бързо, колкото силно е бил хвърлен. Ако извикам силно в гората, ехото ще е силно. Ако викна по-тихо, ехото ще е по-слабо. Следователно ако действам брутално, един ден ще стана жертва на бруталността. Ако съм свидлив и пазейки богатството си, живея от парите на друг, вероятно в бъдеще няма да имам пари. Ако в този живот отнемам жените от мъжете им и съответно мамя моята собствена, вероятно в бъдеще няма да съм щастлив в любовта, или ако имам партньор, може би ще ми бъде отнет. Така аз имам повод и мога или ще трябва да преживея със същата сила болката или страданието, което съм причинил на другите.
Навсякъде в природата, физиката и химията — направо навсякъде около нас и в нас откриваме Закона за компенсацията. Ако поема много и силни отрови в себе си (цигари, наркотици, алкохол), това в крайна сметка ще предизвика силна реакция в мене. Никой друг няма да е виновен освен този, който го е направил. Затова аз започвам да живея конструктивно и да ценя любовта и сърдечността като основен закон, за да може те да се върнат при мен. Ето защо познавам хората по делата им.
Анализирайте вашата собствена система от убеждения. Почиват ли вярата, религията и представите ви върху собствения ви опит, или повтаряте мнението на другите и духа на времето?
Имали ли сте чувството (може би като дете), че някой на пример ви е познат, че сте чували гласове, че сте сънували бъдещето или собственото си минало; имали ли сте близко до смъртта преживяване, астрално пътуване, дежа-ву ясновидско изживяване, предчувствие, телепатия, спонтанно излекуване; като дете виждали ли сте природни духове, знаели ли сте, че нещо предстои да се случи…? (Разбира се, без наркотици или т.нар. помощни средства.)
Ако да, значи имате добра причина да го доразвиете. Истината е, че повечето хора нямат личен опит, но в същото време не инвестират енергия, за да проверят дали това, в което вярват, изобщо е вярно, и дали реално могат да го живеят.
За тези хора важи поговорката „Никога не е късно“. Вървете и изпитайте себе си, вижте дали това, в което вярвате, ви е от помощ. Може би наистина ще намерите потвърждение на досегашната вяра и ако е така, ви поздравявам. Това означава, че сами сте се уверили и няма нужда повече да го вярвате, защото знаете.
В случай че не откриете потвърждение, а също, може би, и опровержение, отново ви поздравявам, защото сте се убедили и най-малкото знаете какво НЕ ви трябва в бъдеще, и можете да се отворите към новото. Независимо какво правите, тръгвайте от точката, която смятате, че е правилна. Само едно нещо не правете, а именно — нищо.
Ако у вас се е събудил интерес към предишни животи, в Приложението съм посочил няколко въвеждащи книги по темата. Има различни начини да събудите спомените от миналото, но ви съветвам да сте внимателни. Аз лично не препоръчвам хипноза, защото е неестествено нахлуване в живота ви. Регресивното спомняне в пълно съзнание е далеч по-уместно. Но отново трябва да знаете защо искате да го направите. Дали е само от любопитство, или наистина имате основателна причина? Не насилвайте тези неща. За повечето хора вероятно е по-добре да не познават миналото си, защото то би могло да ги блокира или отклони от евентуални решения. Природата неслучайно е изградила този „механизъм на забравата“. Ако можехме да си спомним всичките стотици, че даже хиляди живота, а и процесите на смъртта, изобщо нямаше да подходим правилно към сегашния си живот, т.е. — да го живеем съзнателно и да го приемем като пълен с възможности.
Ако обаче заради обремененост, тежка болест или нещо друго на всяка цена желаете да откриете причината за състоянието и, бихте могли да прибегнете например до регресивно спомняне или — което според мен е за предпочитане и в случай че за вас е ОК — да потърсите отговор чрез молитва или да заявите желанието си (причина) да получите отговор И според закона „Искайте и ще ви бъде дадено“ това да се случи. Тоест да се молите или да искате най-доброто за себе си, или както казва църквата „да бъде волята ти“, и да внимавате какво ще стане. За много хора сигурно е по-добре да не знаят защо страдат, защото в противен случай нещата биха могли да станат още по-зле.
Не всеки е в състояние да понесе чистата истина…
Не е изключено някой ясновидец „да пресече пътя ви“ и спонтанно да ви разкаже какво вижда. Без помощни средства, просто от себе си. Това е най-добрият и същевременно най-безопасният метод и функционира в милиони случаи. Или ако си спомните, като мен самия и хиляди други хора, ще видите връзките и ще разберете защо сте избрали да се родите на тази планета, в този век, в това семейство, с това тяло, име и при такива условия, за да можете да усвоите точно този опит.
Нека направим още една крачка напред. Реално погледнато, не е толкова важно дали ще си спомним миналите животи. Нека да го изясня с един краен пример. Приемете, че в миналия живот даден човек е бил сериен убиец и това още не е компенсирано, най-доброто, което той може да направи за себе си, е във всеки момент да живее с добрина, безкористна любов, истина, справедливост и по този начин да създаде най-добрите нови условия, които ще компенсират миналото.
Ако някой е бил член на Илюминатите, за да компенсира, не му остава нищо друго освен конструктивност.
Ако обаче е компенсирал по-голямата част от кармата си и вече логично се радва на хубав живот, не би било особено мъдро отново да се върне към деструктивен начин на живот. Той трябва да използва конструктивните добродетели като средство за бързо придвижване напред и за освобождаване от колелото на преражданията, което е построил сам.
Както виждате, делата от миналия ви живот не винаги са от такова значение. Независимо какво сте правили някога — конструктивно или деструктивно, настоящето е решаващо! Това, което най-бързо ще ви придвижи напред, е най-важният известен ни закон — за безкористната любов и доброта, истина и справедливост, хармония между чувство и разум.
Възможно е някои от вас да не знаят как да транспонират това, затова ви предлагам древното знание, което ще го каже по-ясно и по-добре: ЗЛАТНОТО ПРАВИЛО! — Не прави на другите това, което не искаш да ти направят на тебе!
В християнството:
„Направи първо това, което искаш да получиш от другите.“
В юдаизма:
„Не прави това, което другите не искаш да ти направят.“
В исляма:
„Не е истински вярващ този, който не мисли и не покаже на своя брат същото, което прави за своя угода.“
В индуизма:
„Не прави на съседа си това, което не искаш да търпиш от него.“
В будизма:
„Давай на другите същата любов, доброта и сърдечност, които искаш да получиш.“
В джайнизма:
„В радост и щастие, в беда и нужда трябва да се отнасяме с всички така, както към самите нас.“
В зороастризма:
„Светлина и благородство има само когато някой не отрежда на другите това, което не е добро за него.“
В конфуцианството:
„Отнасяй се към другите така, както искаш да се отнасят към теб.“
В даоизма:
„Разглеждай поредното щастие и страдание като свое собствено щастие и страдание и се стреми да умножиш благото като свое благо.“
Искате ли да бъдете лъгани, крадени или обиждани? Не? Тогава не го причинявайте и на другите. Колко малки лъжи изричаме ежедневно? Веднъж бъдете съвсем честни.
Радвате ли се, когато някой ви подари нещо или ви доближи и прегърне? Да? Тогава го направете и вие и ще забележите как животът ви ще се промени. Ако в началото ви липсва кураж, просто си го помислете. Представете си за момент как предизвиквате радост у хората, и ще установите, че дори само чрез мислите ви животът ще стане благосклонен към вас. Слагайте мислено ореол на някой труден човек (визуализация) и вижте какъв ще е резултатът.
Независимо дали сте мюсюлманин, християнин, свидетел на Йехова или атеист, навсякъде по света можете да живеете благородно и с добрина. Безусловната любов е надсубективна и не е свързана с никоя организация, църква или раса. Тя е за всеки човек на Земята и е безплатна. Знам, че в началото не е лесно. На повечето вероятно ще са достатъчни няколко минути на ден, но и това е достатъчно, за да станете майстори.
Любовта не е „научно“ доказана. Следователно, ако бях твърдоглав учен, щях да настоявам: „Любовта не е доказуема, апаратурата ми не отчита нищо, следователно не съществува.“ Прераждането също не може да се докаже с апаратура. Би било абсурдно да се твърди, че не съществува любов само защото аз не мога да го докажа. Човекът, който я чувства, знае че тя съществува, и няма нужда от научно потвърждение. Същото се отнася до прераждането. Абсурдно е да твърдим, че то не съществува, защото чрез клинична смърт, регресивното спомняне и други подобни стотици хиляди души на този свят лично са се убедили в това. Не е изключено един ден дори науката да го потвърди, но то съществува от самото начало.
Обратно към илюминатите
Нека разгледаме още веднъж целия сценарий от този ъгъл, Илюминатите също са само изпит, пробен камък в нашия учебен процес, защото тях или поне хората, които действат на техния принцип, винаги ги е имало.
Замисляли ли сте се, че по-голямата част от човечеството днес би играло същата игра, ако им се предостави власт и богатство? Съгласно моментното си ниво на развитие те биха жертвали другите, за да задоволят своето свръх — Его.
Това, което се случва в света, се случва и в умовете на хората. Става въпрос за власт и контрол. Илюминатите искат да контролират планетата, президентът — страната си, кметът — своята община, папата — църквата, пасторът — своите агънца, шефът — фирмата, бащата — семейството, майката — домакинството, а детето — кучето.
Илюминатите никога не биха имали толкова власт, ако хората не се оставяха да бъдат използвани. Сталин, Наполеон и Саддам не са убили никого лично (предполагам). Те са заповядвали, т.е. са използвали неведението, невежеството и инерцията на другите и са ги употребили срещу самите тях.
Хората, в чиито представи всички злини се дължат на някое противниково създание — като сатаната, Бафомет или Ариман — и прехвърлят спасението върху други — например Буда, Исус, Мохамед и Майтрей — според мен не само са напълно зависими и духовно незрели, но и достойни за съжаление. Когато някой каже нещо подобно, той доказва, че е зависим от сили или власти, безволево се е оставил на тях и не е отговорен за нищо, което има връзка с него или обкръжението му.
Не случайно клирът на всички световни религии е принизил и нагласил ученията на своите основатели, пророци и светци така, че вярващите да му предоставят отговорността за живота си. След като на прага на 21. век силата на първичните религиозни системи отслабва и те са заместени и ще бъдат замествани от ерзац-системи като материализъм, вяра в науката, повърхностни картини на успех и т.н., отговорността се поема от модерния дух на епохата за комфортен и безотговорен живот.
По-голямата част от човечество днес е фиксирано в шаблони на поведение и мислене, които изместват и дори отричат личната отговорност. Този тип убеждения не са нищо повече от претекст за тези, които искат да продължават да живеят в удобните стереотипи и по възможност да не променят нищо.
Представете си, че е война, и никой не оцелее. Ако хората от различни нации не вземат оръжие в ръка и не започнат да се избиват взаимно, Илюминатите няма да са нищо друго освен дребни престъпници. Те живеят от слабостите и безотговорността на отделния човек — играта, в която са станали виртуози.
Опасността на този свят не идва от Илюминатите или от който и да било тиранин — не, тя идва от безхаберните хора. Ако не бяхме толкова невежи, мързеливи и безкритични, нямаше да могат да ни използват. Всеки, който знае, не може да бъде използван, тъкмо защото знае.
Още веднъж: „И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни!!!“
Основната причина на проблема не е вън, а вътре в нас. Затова външно ние виждаме отразен вътрешния проблем Илюминатите са предизвикателство за нас. Те форсират страховете ни и изпитват отговорността и доверието ни в самите нас.
Моля, вгледайте се в живота си. Ако си припомните най-тежката и най-неприятната ситуация в досегашния си живот (нещастие, раздяла, клинична смърт, тежка болест), може би ще осъзнаете, че в такива моменти сте научили най-много. Дори да е било неприятно, даже болезнено, впоследствие сте разбрали много неща и сте станали по-зрели.
Ако транспонираме това, означава, че без Илюминатите, войните и проблемите, свързани с тях, всичко би останало, както си е, и никой не би променил нещо, защото хората щяха да са твърде инертни и мързеливи. Нали всички щяха да са доволни.
Глобалните проблеми обаче — например с околната среда безработицата, расовата омраза, войните и гладът — ни карат да се събудим и да станем активни, за да намерим решение, а това автоматично означава нов опит и съответно по-високо развитие. Колкото по-тежки са времената, толкова повече са опитностите и развитието е по-ускорено.
Земята се намира пред грандиозен еволюционен скок. Около 2000-та година ще завърши поредната Слънчева година. Това означава, че нашето Слънце ще е направило пълен кръг около първичното Централно слънце, което става за около 25 800 години. Тогава, така да се каже, Слънчевата система ще има рожден ден, ще е по-стара с една слънчева година, ще е завършила един кръговрат и ще започне нов, на по-високо ниво. Физически и спиритуално погледнато, вибрацията или трептенията ще се повишат. Ще се ускори трептенето на най-малките частици, но и животът ще се забърза. Това се случва в момента.
Ако хвърлим поглед назад в историята, ще видим, че през последните 50 години в редица области сме напреднали много по-бързо, отколкото през петте века преди това, а в последните 10 години по-бързо, отколкото в предишните 50 и т.н. Скоростта на развитие се потенцира — както в малкото, така и в голямото. Навън всичко ще се развива по-бързо, а в хората ще се повиши съзнанието. Външният живот на институциите (например църквите и формите на управление, които се придържат към старите схеми и са неподвижни) ще се разпадне; хората, които се съпротивляват срещу еволюцията на мисленето и чувстването, т.е. не искат да се откажат от старите си модели, ще изостанат. Ще ги сполетят болести, катастрофи и войни, за да разчистят пътя на тези, които извисяват съзнанието си или тепърва се инкарнират, за да бъдат истински свободни и пълноценни хора.
Тези, които съдействат за еволюцията, ще придобият чудесен опит. Те ще преживеят предсказаната „златна епоха“, но при условие, че бъдат водени от „вътрешен порив за развитие“.
Днес можем да разпознаем подобен тип хора по това, че желанията им внезапно се сбъдват или, без да очакват, откриват нови съмишленици, които иначе дълго са чакали.
Земното съзнание драстично ще се повиши, което ще стане ясно от проблемите на планетата. В медицината това се нарича лечебна криза, т.е. симптомите на пациента се влошават, разразяват още веднъж, след което следва бързо подобрение. Земята също ще преживее подобна лечебна криза този т.нар. очистителен процес. Преди истински да си поеме дъх, тя ще се изчисти от мръсотията, което ще стане с ураганите, земетресенията, изригванията на вулканите и изместването на полюсите.
Виждате, че всичко „негативно“ има позитивна страна. Илюминатите играят ролята на плашило, за да си спомним за нас и отговорността ни към живота. Лечебната криза и промяната са започнали и Илюминатите няма да бъдат пощадени. На бял свят ще излизат все повече книги и изследователи, които разследват техните машинации, както и други недъзи на нашето време, вътрешни и външни. Системите на старите ложи — с тяхното потайничене, церемонии, символи, одежди, молитвени ритуали и преди всичко ТАЙНИ, които грижливо пазят — както и т.нар. „християнски“ църкви, с право няма да оцелеят. Силата и свежестта на новото поколение няма да се интересува повече от тези ала — балистики. Старите системи не успяха да освободят хората от войните и ежедневното безсърдечие и не издържаха изпита. Старите хора и старите разбирания ще изчезнат и ще бъдат заместени от нови, ориентирани в бъдещето и преди всичко действащи чрез сърцето си личности.
Много е вероятно в някой минал живот да сме допринесли с нещо за идването на новите условия на планетата, защото в противен случай сега нямаше да сме тук, включително и моята скромна особа. Да знаем това и да действаме от тази позиция, е най-важното в момента. „Истинският грях“ всъщност е задача за нашата отговорност. Отговорността за нашето творчество. Думата грях (Sunde) идва от старонемското Sinte = разделяне, раздяла. Грехът се състои в това да си разделен от Вселената, да не разпознаващ себе си като част от Нея. Ние всеки ден творим. Пожелаваме си нещо представяме си желаното (визуализация), после разработваме план (мислене) и го въвеждаме в материята (действие). Ние самите, всеки отделен човек е Творение. Един мирови учител някога е казал: „Отец ти е по-близо до теб, отколкото е твоята риза отколкото твоят дъх“. Къде другаде би могъл се скрие освен в нашето цялостно битие, в цялата екзистенция?
Грехът да сме отделени, е видим при хората, които очакват външното връщане на Христос, т.е. на личност, която ще въведе всичко в ред. Идването на Христос обаче няма да е персонифицирано, а ще се случи в душите на хората и най-вече на тези, които са решили да поемат по този път. Самопознанието, безкористната любов и благото у всекиго ще донесе неговото завръщане и то няма да е свързано с определена раса или религия. Антихристът също не е личност, която ще превземе света отвън; като цяло той е човешкото свръх — Его. Така че той вече отдавна владее света. Рецепта за спасение няма. В момента, в който допуснете, че ще ви спасят, защото сте станали член на някоя верска група, се поставяте над другарите си по съдба и подхранвате Егото си — съответно силовото поле на т.нар. Антихрист. Така постигате обратното на това, към което се стремите. Забавна игричка, нали?
В същото време хората масово искат да са като Исус, Тот, Буда или Сен Жермен и с удоволствие биха желали да лекуват като полагат длан, да материализират нещо от етера, да ходят по водата и т.н. Всеки мека да се ползва от уменията им, но не и да чувства и да мисли като тях. С охота пропуска, че те са говорили и действали от сърце и душа; към всички са изпитвали една и съща любов: към бедните, към богатите, към проститутките, войниците сакатите, безпризорните… Цветът на кожата, езикът, расата или религията са били без значение за тях. Ако един ден сте способни да приемете за брат или другар в живота човека, когото срещнете на улицата, ще сте способни да извършите същите „чудеса“. Всъщност това не са никакви чудеса, а резултат — съответно наградата, която адептите сами са си изработили. Поздравявам тези от вас, които се стремят към подобно нещо, защото са разбрали казаното от учителите и това, което междувременно сме се отдалечили.
От хилядолетия учат хората, че Творението живее извън своето царство, някъде там дълбоко в пространството. Повече го приемат за истина. То обаче, произходът на всеки живот, никога не е било извън нас — Творението сме ние. Хората са научени, че се раждат, за да живеят, да остареят и да умрат. Те вярват в това и са го превърнали в реалност за съществуването си на Земята.
На хората им е втълпено, че Творението е създадено от Бог — самостоятелно същество, естествено мъж, които с ръцете си е направил Небето и Земята, а след това хората. Ако първичният принцип, висшата интелигентност, която християните наричат Бог, е създал хората и всичко останало, възниква въпроса ОТ КАКВО Бог е направил всичко? Естествено от себе си, тъй като нямал друго под ръка! Следователно всичко, създадено от Твореца (Вселената), СЪЩО е Творец (Вселена) — нали материалът е същият. Както когато двама души се събират и създават дете — резултатът е същият, т.е. човек. Или ако се съберат две кучета, няма да се роди крава, а куче. Казано с езика на християните: ако Бог е създал всяко битие, може да се породи само Бог! От него е произлязло всичко, което днес съществува — било то човек, животно, растение, камък, чувство, мисъл — просто ВСИЧКО: Творението означава пълнота.
Това е учел Йешуа Бен Йозеф, когото християните наричат Исус от Назарет. Баща му е баща на любовта! На старо-еверейски Христос е наричал своя Отец АББА. Преведено АББА означава ТАТКО. Това показва вътрешната връзка помежду им. Исус не го е смятал за господар или Бог, а се е обръщал към него с „татко“.
Висшата интелигентност обича Творението си. Ако Бог наказваше собственото си Творение, което създава от себе си, то е все едно да накаже себе си. Виждате ли безсмислицата? Строгият Бог е пълен абсурд. Това е разликата между първичното християнство и останалите учения от онова време: Създателят обича, а не наказва Творението си. Но хората могат да бъдат управлявани чрез страха, който им се внушава. Набива им се в главите, че ако не служат на Бога, ще бъдат пратени в ада, където ги чакат мъчения и страдания. Това означава, че Бог, който е създал всичко от себе си, ще се хвърлил в ада, за да се накаже. Наистина само болен мозък може да роди подобно твърдение!
Христос изобщо не е споменавал съществуването на това място и ясно е обяснявал, че адът и раят са ВЪВ нас. Казвал, че е Божи син, но и че всеки друг на този свят е син на Бога. Учел, че:
„… който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши… защото ето, Божието царство е всред вас…“
Човек е създал образи на Бога, за да властва над другите. Религиите държат под контрол хората и народите, когато войската почива — страхът е техният инструмент за обуздаване на народа. Хилядолетия наред църковната власт е причина за унищожение на чужди култури. Майте и ацтеките са избити под властта на римокатолическата църква, защото не вярвали на това, на което тя учела т.нар. „свещени войни“ през тъмните векове са водени, за да се заличат всички нежелани религиозни учения. Екзекутирани и измъчвани са най-вече жени. Верската общност е управляване с помощта на „адския огън, сярата и дявола“ и страхът е посаждан още в беззащитните детски души. Учели ги, че ако не правят, каквото се иска от тях според канона на църквата, щели да горят в ада.
Когато на един човек се отнема неговата божественост и цялостност — и му се втълпи, че е отделен от Твореца, лесно може да бъде управляван. Вселената не е създала ада и дявола. Те са страхливото изобретение на хората, за да измъчват своите братя. Адът и дяволът са църковни догми, които целят да сплашат хората и да ги превърнат в лесна за управление маса. Творението е всичко: всяка песъчинка, всяка звезда, пеперуда, всеки човек. Всички неща са Творение. Ако имаше такова място като ада, то щеше да е като раково образувание в тялото на Творението и Творението би загинало.
Действително много хора вярват, че са презряната част от общия организъм. Ако беше така, кой тогава е този, който внимателно надзърта през очите ни? Кой дарява индивидуалността, неповторимостта, характера, чувствителността, способността ни да обичаме, да прегръщаме, да се надяваме, да сънуваме и да творим? Откъде идват интелигентността, всички знания и цялата мъдрост, които ние, хората, притежаваме? Мислите ли наистина, че бихте могли да постигнем всичкия опит, цялото наше познание само в рамките на един живот, който във вечността е нещо като едно вдишване и издишване?
Всичко, което представляваме, сме го постигнали в продължение на стотици животи. Придобили сме мъдрост, която ни е помогнала да изградим нашата изключителност и красота. Ако въпреки всичко някои искат да се придържат към тезата че земният живот е еднократно явление, как ще обяснят например, че преди шест години в едно малко селце в Северен Китай в бедно селско семейство се ражда момче, което цифром и словом на пет години с успех полага зрелостен изпит. Откъде е получило своите знания? Със сигурност не от своите близки, защото те са неграмотни, камо ли да боравят със сложни математически формули, или да говорят чужди езици. Повечето т.нар. „учени“, които в моите очи са по-скоро изобретатели на догми и теории, отхвърлят подобни факти с модерната дума „случайност“; тя винаги идва на помощ, когато липсват познания. Това момче е натрупало знанията си от своите предишни животи. Между другото, случаи като този в Близкия Изток съвсем не са рядкост.
Ние сме много по-ценни, много по-прекрасни, за да сме само миг от вечността. Телата, които обитаваме, са перфектни транспортни средства — избраните от нас „автомобили“, които ни дават възможност да живеем и да играем на материално ниво. Междувременно обаче сме потънали в илюзията, че ние САМИТЕ сме тези тела. Имаме своя произход, своето наследство, което сме получили преди безкрайно много време, но сме забравили себе си. Забравили сме и междувременно отричаме с всички сили, че сме тази Вселена и за съжаление отричаме и отговорност за нея.
Ние сме създали всичко това и продължаваме да го създаваме. Ние СМЕ това, което мислим. Ако във фантазиите си представим сексуален акт, цялото ни същество се възбужда. Ако мислим за беди, ще ни сполети беда. Ако размишляваме за радостта, ще я имаме. Така създаваме нашето бъдеще. Всяка мисъл, която ни ангажира, всяка фантазия и емоция, които се раждат независимо с каква цел, предизвикват чувство, което се отпечатва и складира в душата ни. След това то създава предпоставките за нашите житейски условия, защото привлича обстоятелствата, които са предизвикани и съответстват на същото чувство, запечатано в душата. Всяка дума, която изговаряме, определя нашите бъдещи дни, защото думите са само звукове, които отпечатват чувствата в душата ни, родени в мислите. Никой човек не е жертва на волята или плановете на някого другиго. Всичко, което ни се случва, сме донесли чрез нашите мисли или чувства. Фантазирали сме или с „какво — би — станало — ако“, или с някаква форма на страха. Или някой е казал, че нещо трябва да е така, а не иначе, и ние сме го приели за чиста монета. Всичко, което се случва, се случва като преднамерен акт, установен от мислите и емоциите. ВСИЧКО!
Хилядолетия наред различни същества са се опитвали да ни предадат това знание — със загадки, песни и текстове — но повечето от нас не искат да си го припомнят. Само малцина поемат върху плещите си отговорността за своя живот. Космосът обаче е създаден по този начин и затова е най-перфектната, правилната и справедлива система. Той улеснява всеки от нас ДА СТАНЕ ТАКЪВ, какъвто иска. От най-отвратителен и ужасен — до най-достоен и извисен. Ние получаваме това, което изказваме. Колкото по-ограничена представа човек има за себе си, толкова ще е по-ограничен. Колкото по-малко уважава интелигентността си, толкова ще е по-глупав. Колкото по-малко се смята за красив, толкова ще е по-грозен. Колкото мисли, че е беден, толкова повече ще обеднява. Кой тогава е творец на живота? НИЕ САМИТЕ!
Но какво постигат днес повечето от нас? Нашите велики творения са войни, нещастия, грижи, страдания, яд, мизерия, омраза, раздвоение, самоотхвърляне, болести и смърт.
Повечето хора водят ограничен живот, приели са ограничени идеи, които са превърнали в непоклатими душевни истини и съответно — в житейска реалност и техен собствен затвор.
Хората са скъсали с любовта, с което ОСЪЖДАТ всички неща, всички хора и дори самите себе си.
Те живеят според комплекса на модата, носещ името красота, и се ограждат с предмети, които ограниченото съзнание би приело — съзнанието, което отхвърля всичко извън собствения си недостижим идеал.
Те са деца, които са родени само за да пораснат, да загубят виталността на телата си и да потънат в мисли за старостта, докато умрат.
Ние, които някога сме били велики творци, днес сме пропаднали до стадни създания, живеещи изолирано в големи градове и изпълнени със страх зад заключени врати. Вместо радост, любов и дела, подобни на Христовите, изграждаме грамадни сгради и отвратително съзнание. Създали сме общество, което регулира и контролира какво да мислим, в какво да вярваме, как да се държим и как да изглеждаме. Пламенният творец в нас, който има властта да приеме една мисъл и да придаде всякаква форма на живота, е хванат в капана на религиите и догмите, модата и традицията чрез ОГРАНИЧЕНОТО МИСЛЕНЕ, ОГРАНИЧЕНОТО МИСЛЕНЕ, ОГРАНИЧЕНОТО МИСЛЕНЕ!
Но ние всеки ден сме свободни да прилагаме конструктивно мислите, фантазиите и чувствата си за благото на света.
Със следващия пример за „стоте маймуни“ ще се опитам да изясня какво би станало, ако достатъчно брой хора достигнат високо ниво на съзнание.
На един японски остров учени провеждат експерименти с група маймуни. В пясъка им подхвърляли сладки картофи, за да наблюдават тяхното поведение. Животните ги вземали и изяждали, но усетили неприятния ефект на пясъка между зъбите. Една от тях се оказала по-умна и измила картофа си в близкото езеро. Любопитни, каквито са си, останалите я гледали какво прави. Щом открили, че вкусът на картофа очевидно е по-добър без примесите на пясък, направили същото. Когато след това учените им подхвърляли картофи, те директно ги носели на езерото и ги измивали. Всички маймуни, 99 на брой, повтаряли това постоянно, докато 100-ната от тях — един „Никола Тесла“ между маймуните — не отишла и не измила картофа си в морето. Тя скоро установила, че соленият картоф е дори още по-вкусен. След това се случва нещо наистина интересно. Всички останали маймуни на острова започнали да правят същото, както и тези от съседния остров, отдалечен на 90 км. Те отнасяли подхвърлените картофи на брега на морето и ги измивали. На континента ставало същото. Чрез стотната маймуна се натрупало достатъчно количество енергия, за да може идеята да се разпространи сред останалите маймуни.
Рупърт Шелдрейк нарича такива трансфери „морфогенетични полета“.
Този процес на предаване е известен в областта на откритията. Установено е, че често едни и същи открития се правят независимо едно от друго и то в различни точки на земното кълбо. Принципът е същият. Може би първият откривател е правил опити десетилетия наред, за да успее. Но веднъж постигнал желаното, енергийният мисловен процес се затваря и, така да се каже, пробивът на неговата специална мисъл вече е съхранен. Оттук нататък за всички останали учени ще е по-лесно да постигнат същото нещо, тъй като пробивът на първия откривател — стотната маймуна между тях — вече е налице.
Ако отнесем това към нашата тема, означава, че ако достатъчно брой хора достигнат определено ниво на мислене, чувстване или по-висока степен на съзнание, за останалите ще е по-лесно, защото вече има изграден потенциал, който автоматично се предава върху останалите — като част от Закона на резонанса.
Повечето хора ще кажат: „Добре де, но какво да направя аз?“ Избрах горния пример, за да покажа, че не е изключено ВИЕ да се окажете „стотната маймуна“ в даден процес (може би с чувство, мисъл или откритие) и други 99 от вас вече да са работили върху даден проблем, но да не е достатъчно, за да се постигне пробив. Може би те се нуждаят само от усилието на неколцина души, за да изпълнят числото и всичко да се предаде на другите.
На пръв поглед би могло да изглежда напълно безсмислено, но може би ще успеете да преодолеете ревността или да се освободите от някоя мания, може би дори да направите откритие, кой знае?
Аз лично го споделям. Защо ми е да пиша книга по дадена тема, която така или иначе се потулва? Защо точно аз на моите 26 години трябва да си правя труда и да се захващам с нещо, което коства големи усилия, след като толкова други автори с ранг и име не постигнаха успех? Но може би точно тази книга и усилията, работата, мислите, чувствата, които вложих в нея, са това, което ще постави короната на изследователите преди мен и ще накара енергийния потенциал да прелее.
Подобно на пълната догоре чаша с вода: трябва й само още една капчица. Тя е съвсем обикновена капчица, изглежда по същия начин като останалите, но точно тя ще е тази, която ще успее да ги повлече и водата да се излее.
Виждате, че не е необходимо да сте непременно известен или някой „много особен“, за да сте герой. Стотната маймуна също не е мислела, че тя ще е тази, която ще промени поведението на другите.
Кратка формулировка на посланието
И така, първо се информирайте. Бъдете критични и не преглъщайте нищо несдъвкано от написаното. Проверете го за самите себе си!
Започнете да живеете като свободно, осъзнато, отговорно, откровено, честно и преди всичко пълно с любов човешко същество, в случай че вече не го правите. Любовта и раздаването съдържат много чудеса. Ако мразите някого или ви е яд на другиго, бъдете сигурен, че ядът ви никога няма да стигне до тях. Илюминатите наистина слабо се интересуват дали „господин Майер“ им е ядосан. Единственият, който ще го отнесе, сте самият вие и ядът ще окаже неприятно и болестотворно въздействие върху тялото, духа и душата ви. Живейте в любов и радост и започнете да разпространявате това във вашето семейство, приятелския кръг, работното ви място и вижте какво ще се случи. Започнете да живеете съзнателно. Съзнателно да обичате, да мислите, да говорите и да действате.
За да го кажа кратко, ще цитирам Майстер Екхард:
„Най-важният момент в настоящия ми живот!
За мен най-важен е този, който в момента ми противоречи.
Най-важното дело е любовта.“
Искам още веднъж да напомня, че не сте попаднали в този живот по случайност, а заради съвсем определена причина. Вие имате всички ваши способности, таланти и особености, за да разрешите задачата (този живот) по най-добрия начин като част от вашата еволюция. Намерете време и се вгледайте в себе си.
Какви са вашите таланти и умения?
Какво всъщност е това, което винаги сте искали да правите, но по различни причини, които разумът е изтъквал, не сте сторили? Направете го! Няма да загубите нищо. Само можете да спечелите! Материалното притежание винаги е било и ще бъде една илюзия. Ще трябва да изоставите всичко.
Започнете да работите върху това, което наистина зависи от вас — вашите чувства и мисли, вашето битие. Правете това, за което ви бива най-много и което ви прави най-щастливи, защото така помагате на себе си, на планетата и на Вселената като цяло.
Започнете да бъдете себе си, а не да живеете нещо, което някой друг иска от вас. Всеки човек е Творец, защото е част от Твореца и никога не сте били разделени от него. Вие творите деня. Вие ковете съдбата си. Бъдете по-осъзнати и започнете да го използвате в своя полза. Няма да намерите никого, който да го направи вместо вас. Казано е съвсем ясно: „Помогни си сам, за да ти помогне Бог“. В момента, в който си помогнем сами, разбираме, че Бог не е там някъде, а е вътре в нас.
Както Рамта толкова добре казва:
„Искате да видите как изглежда Бог? Идете и се погледнете в огледалото. Гледате Бог директно в лицето!“
Вие самите сте помощта, която сте търсили. Ако имате доверие в себе си, рискувате нещо. Само когато рискувате, се учите да се доверявате.
Земният живот е чудесно приключение и ние всички стига да искаме, можем да създадем тук нашия рай. Вие сами решавате какво да вземете от живота, какво да си позволите. Ако искате любов, щастие, радост, тогава ги живейте и неизбежно резултатът ще се върне във вас.
Приятно прекарване!!!
Към изследователя
За финал искам още веднъж да ви обърна внимание — което е и другата цел на книгата — че съществува съвсем различна реалност от тази, която допускаме ежедневно да ни залъгва. Не твърдя, че картината, която представих, е завършена. Не е сигурно нито историческото начало, нито развитието в бъдеще, а нещата, които разкрих, са само малка част от наученото и това, което е видяло бял свят.
Нарочно ограничих съдържанието на книгата и оформих заряда от информация до възможно най-малък обем, за да разпаля любопитството ви по темите, които досега са били крити от вас, и предоставяйки критическа информация, която липсва в ежедневната суматоха, да ви предизвикам към по-задълбочени изследвания.
Намерението ми бе да изложа темата по мой начин, защото специализираната литература със своя объркан и фанатичен маниер отблъсква средностатистическия читател. Тъй като за всяка отделна глава комбинирах информация от всички книги, до които успях да се добера, е ясно, че отделните теми не са достатъчно изчерпателни, за да убедят всекиго.
Моля, простете, ако не съм успял стопроцентово и удовлетворително да обясня всички въпроси, свързани със смисъла на живота и реинкарнацията според различните религии и учения. В случай че ви интересува гледната точка, която визирах, или се вълнувате специално от дадена тема и желаете да се запознаете с мнението на други автори, на разположение са книгите, дадени в Използваната литература и другите източници.
Тъй като настоящата книга е сбирка от други подобни произведения, при това количество информацията едва ли би могло да се изключи вероятността за НЕТОЧНОСТИ.
Уверявам ви обаче, че преди да започна да пиша, през последните четири години обиколих над 20 държави — за да мога някак да се добера до съответните източници, тъй като свободата на информацията в Германия за подобни неща за съжаление е само красиво твърдение; оказа се, че под повърхността на всяка една от тези държави открих все същите факти и така получих доказателство за моето изложение.
Ако обаче установите, че определени неща не са верни, това автоматично не означава, че трябва да отхвърлите всичко написано. Дори ако предположим, че само 1/3 от информацията отговаря на истината, то тази 1/3 е достатъчна, за да се усъмним в нашите т.нар. „обществени възгледи“ и в начина, по който гледаме на живота.
Важно е да се знае от кой лагер е авторът, на който се базира вашата критика, и дали не работи за някоя държавна институция, или не е свързан с организацията на Илюминатите.
Ако вие самите събирате информация и смятате, че тя би била от значение за моите бъдещи публикации, или сте член на влиятелна организация, но осъзнавате, че повече не желаете да й съдействате, или имате желание да подпомогнете изследователската ми работа, на разположение е адресът на издателството. (Аз от време на време се свързвам с него.)
Но най-много бих се радвал, ако се заемете с вариантите за решение, т.е. с конструктивната част от книгата, и в случай, че сте развили, открили или преживели нещо интересно и важно, да го споделите с мен.
Тук и сега продължава да важи една древна мъдрост: ние не се борим срещу злото, а за доброто.
Използвана литература
Adler, Manfred: «Die Freimaurer und der Vatikan», Verlag Claus P. Clausen, Lippstadt
Allen, Gary: «Die Insider», VAP Verlag, Postfach 1180, 32361 Preuisch Oldendorf, ISBN 3-922367-00-3
Allen, Gary «Die Insider II» gleicher Verlag, ISBN 3-922367-03-8
Armstrong George: «The Rothschild Money Trust»
Baigent, Leigh: «Der Tempel und die Loge» Bastei-Lubbe, ISBN 3-404-64106-X
Baigent, Leigh, Lincoln: «Der heilige Gral und seine Erben» Bastei-Lubbe, ISBN 3-404-60182-3
Banol, Fernando S.: «Die okkulte Seite des Rock» F. Hirthamer Verlag, Munchen
Bardon, Franz: «Frabato», Ruggeberg-Verlag Postfach 130844, 42100 Wuppertal
Blavatsky, Helena P. «Die Geheimlehre», vier Bande Den Fiaag
Bramley, William: «Die Gotter von Eden», 1990 In der TatVerlag, ISBN 3-9802507-7-6
Bronder, Dietrich: «Bevor Hitler kam», 1975 Marva Verlag, Genf
Bulwer-Lytton, Lord: «The Coming Race», 1871
Buschmann, Michael: «Rock im Ruckwartsgang» Verlag Schulte & Gert, A?lar
Carmin E. R.: «Guru Hitler», S. 33–37 SV International/Schweizer Verlagshaus AG, Zurich ISBN 3-7263-6446-3
Carr, William Guy: «Pawns in the Game» Emissary Publications 9205 SE Clackamas Rd #1776 Clackamas OR 97015, Tel: (503) 824–2050
CO.D.E., Politisches Lexikon; Nr. 1/1, Verlag Diagnosen
CO.D.E., Politisches Lexikon, Nr. 1/2
CO.D.E., Politisches Lexikon; Nr. 1/3 CO.D.E. 9/91, 9/92
Coleman, Dr. John: «Conspirators Hierarchy: The Story of the Commitee of 300» America West Publisher, RO.BOX 2208 Carson City, NV 89702, Tel: (800) 729–4131
Cooper, William: «Behold a Pale Horse» Technology Publications RO.Box 1495, Sedona AZ 86336
Cooper, William: Workshop, National New Age & Alien Agenda Conference September 9, 1991, Phoenix, Arizona, USA
Cooper, Williani: Workshop, «The Secret Government» July 20–24 1991, Kailua-Kona, Hawaii, USA
Cooper, William: Video-Dokumentation. «The Kennedy Assasination» Light Technology Publications P.O.Box 1495. Sedona AZ 86336 Dethlefsen, Thorwald: «Schicksal als Chance» Goldmann Verlag ISBN 3 442 11723 2
Deyo, Stan: «The Cosmic Conspiracy» West Australian Texas Trading. RO.Box 71, Kalamunda, Western Australia 6076 oder Emissary Publications RO.Box 642, South Pasadena, CA 91030
«Diagnosen» Nr. 8 August 198
Dorsey III., Herbert G.: «The Secret History of the New World Order» 323 E. Matilija St. #110–128, Ojai CA 93023
Engdahl, F. William: «Mit der Olwaffe zur Weltmacht» «Executive Intelligence Review» EIRNA Studie: «Strategie der Spannung» Nachrichtenagentur GmbH Postfach 2308, 65013 Wiesbaden Finkenstadt, Helmut: «Eine Generation im Banne Satans»
Herzbachstr. 2, 3559 AIlendorf-Haine
Fortschritt fur Alle: «Mundige Burger», Nr. 48 l/91Schloßweg 2, 90537 Feucht
Fritsch, Theodor: «Die zionistischen Protokolle» HammerVerlag, Leipzig 1933
Griffin, Des: «Die Absteiger» VAP — Verlag Wiesbaden ISBN 3–922367-06-2
Griffin, Des: «The Fourth Reich of the Rieh»
Hitler, Adolf — «Mein Kampf,» 1925/26
Honegger, Barbara: «October Surprise» Tudor Publishing Co.
Landgraeber, Sieker und Wischnewski: «Das RAFPhantom», Knaur Verlag
LaRouche, Lyndon: in der Zeitung «Neue Solidaritat» vom 10 Marz 1993: «Die Amerikaner haben ein Recht zu wissen, wer Pike war» LaRouche, Lyndon: Rede an das Schiller-Institut, Sept. 1992 in der Zei tung «Neue Solidaritat» 16. Sept. 1992
Maclellan, Alec: «The Lost World of Agarthi The Mystery of Vril-Power» Souvenir Press, 43 Great Russell Street, London
Mekhizedek, Drunvalo: «The Flower of Life» Workshop Tel: (512)-847-5705
Neue Solidaritat «Clinton: Ein neuer Carter» II. November 1992
Neue Solidaritat: Sonderbericht uber den Ku Klux Klan
Papus: «Die Grundlagen der okkulten Wissensechaft» Ansata Verlag, Schwarzenburg 1979
Passian, Rudolf «Wiedergeburt» Droemersche Verlagsanstalt, Munchen
Pfeifer, Heinz: «Bruder des Schattens» Uebersah Verlag, Zurich
PHI — Politische Hintergrund Informationen, vom 31 Januar 1985 CH-8813 Horgen 3 «Ramtha»: In der Tat-Verlag, ISBN 3-9802507-2-5
Ravenscroft, Trevor: «The Spear of Destiny» Samuel Weiser Inc. RO. Box 612 York Beach, Maine 03910
Roberts, Archibald E.: «America in Crisis Survival Portfolio» BetBy Ross Press, RO. Box 986, Ft. Collins, CO 80522
Roberts, Archibald: «The Most Secret Science» Adresse wie oben Robinson, John J.: «Born in Blood» M. Evans & Co., 216 E. 49 St. New York, NY 10017
Robinson, John J.: «Proofs of a Conspiracy»
Rothkranz, Johannes: «Die vereinten Religionen der Welt im antichristlichen Weltstaat», S. 240 ff, 104 Verlag Anton Schmidt Durach
Rothkranz Johannes: «Die geplante Weltdemokratie in der» «City of Man» Verlag Anton Schmid Durach
Rothkranz, Johannes: «Wußten Sie schon …?» Verlag Anton Schmid Durach
Ruggeberg, Dieter: «Christentum und Atheismus im Vergleich zu Okkultismus und Magie» ISBN 3-921338-12-3
Ruggeberg, Dieter: «Geheimpolitik, Der Fahrplan zur Weltherrschaft»
Ruggeberg-Verlag, 42100 Wuppertal ISBN 3-921338-15-8,
Zecharia: «Der Zwolfte Planet», S. 337 Knaur Verlag 1976
Smooth, Dan: «The Invisible Government»
Steinpach, Richard: «Verborgene Zusammenhange bestimmen unser Erdenleben — Menschwerdung im Gesetz der Wiedergeburt» — Verlag der Stiftung Gralsbotschaft, Stuttgart, ISBN 3-87860-149-2
Stichwort; «Freimaurer», Heyne-Taschenbuch, ISBN 3-453-06044-X
Strauli, Robert: «Origines der Diamantene» ABZ — Verlag Zurich Sutton, Anthony C.: «America’s Secret Establishment», Liberty House Press 2027 Ins, Billings Montana 59102
Sutton, Anthony C.: «The Two Faces of George Bush» Wiswell Ruffin House Inc., RO. Box 236, Dresden, N.Y. 14441
The Secret Information Network: «The Secret Space Proeram» 323 E. Matilija St. #110–128, Ojai CA 93023
«The Spotlight»: Special Report: The Trilateral Commission February 1990
«The Spotlight»: Special Report: The Bilderberger Group September 1991 300 Independence Ave. SE, Washington, D.C. 20003, тел. (800)-522-6292
«The United States of Europe»
Други източници
Allen, Gary: «Die Insider I&II» ISBN 3-922367-03-8 VAP — Verlag Postfach 1180 / 32361 Preuisch Oldendorf
Bramley, William: «Die Gotter von Eden» — In der Tat Verlag 1990, ISBN 3-9802507-7-6
Cooper, William: «Behold a Pale Horse» Light Technology Publications
RO.Box 1495, Sedona AZ 86336
Engdahl, F. WiIIiam: «Mit der Olwaffe zur Weltmacht. Der Weg zur neuen Weltordnung» Dr. Bottiger-Verlags GmbH, ISBN 3-925725-15-6
Epperson, A. Ralph: «The Unseen Hand» Adventures Unlimited Press P.O.Box 22, Stelle, Illinois 60919–9989 USA
Sidney B.: «Origin of the World War» New York, Macmillan 1931
Fritsch, Theodor: «Die zionistischen Protokolle» — Hammer Verlag, Leipzig 1933
George, Alexander und Juliette: «Woodrow Wilson and Colonel House» New York, John Day 1956
Griffin, Des: «Die Absteiger» VAP — Verlag ISBN 3–922367-06-2
EIRNA «Executive Intelligence Review».
Nachrichtenagentur GmbH EIRNA — Studie: «Strategie derSpannung» Postfach 2308, 65013 Wiesbaden Tel 06122–9160
Landgraeber, Sieker und Wischnewski: «Das RAF — Phantom» Knaur Verlag
Deschner, Karl-Heinz: «Kriminalgeschichte des Christentums», Rowohlt Verlag, Reinbek, 1986
Deschner, Karl-Heinz: «Der gefalschte Glaube», Knesebeck & Schuler Verlag, Munchen 1988
Deschner, Karl-Heinz: «Mit Gott und dem Fuhrer», Kiepenheuer und Witsch, Koln 1988
Bearden, Thomas E.: «Toward a New Electromagnetics» Tesla Book Company 1580 Magnolia Ave. Millbrae, CA 94030
Tesla, Nikola «Das Genie unserer Zukunft», «Freie Energie statt Blut und Ol!» VA — P Verlag, ISBN 3–922367-60-7 Tesla-Institut, Wien 0043 1 5871 833
Jurgen-Ratthofer, Norbert: «Das Vril-Projekt»
UFO-Video:
«UFO’s — Das Dritte Reich schlagt zuruck?» Im Verlag Michael Dambock, A-3321 Ardagger 86, Tel+Fax (0)7479/6329
Video-Dokumentation: «UFO — Geheimnisse des Dritten Reichs» MGA Austria/Royal Atlantis Film GmbH, 09130 Chemnitz, Forstrasse 16 Tel. 089–9043171, Fax, 089–9044253
Buttlar, Johannes von: «Leben auf dem Mars» Herbig-Verlag, Munchen, 1987
Herberts, Gottfried: «Begegnungen mit Außerirdischen — Freunde aus dem All helfen uns» Fischer Verlag, 1978
Hesemann, Michael: «UFO’s — Die Kontakte» Hesemann-Verlag, Munchen
Hesemann, Michael: «UFO’s — Die Beweise».
Moosbrugger, Guido: «… und sie fliegen doch!» Hesemann Verlag 1991
Ramtha: «UFO’s und die Beschaffenheit von Wirklichkeit» In der Tat Verlag, Burggen 1990
UFO — Video-Dokumentation: Teil 1: UFO — Von der Legende zur Wirklichkeit. Teil 2: UFO — Top Secret. Teil 3: UFO — Der Kontakt, die Chance fur die Menschheit Royal Atlantis Film GmbH, 09130 Chemnitz, Forststraße 16, Tel. 089/ 9043171.
MacLellan, Alec: «The Lost World of Agarthi — The Mystery of Vril-Power» Souvenir Press, 43 Great Russell Street London WC 1B3PA, ISBN 0-62521-7
Shining Star Productions, Inc. 15023 N. 73rd Street #202 Scottsdale Arizona 85260. Tel: (001)-602-948-6856. Tape 1: Conspiracy of Silence Behind the
Philadelphia Experiment. Tape 2: Philadelphia and Phoenix Experiments — A UFO Link.
Preston B. Nichols: «The Montauk Projekt» — Experiments in Time Sky Books, RO. Box 769, Westbury, New York 11590 ISBN 0-9631889-0-9
Norbert, Jurgen — Ratthofer «Zeitmaschinen» — Dr. Michael Dambock-Verlag A-3321
Ardagger, Markt 86 Tel 0043-7479-6329
Kirkwood, Annie: «Marias Botschaft an die Welt» Falk-Verlag, ISBN 3-924161-62-3
Ramtha: Intensiv: «Wendezeit — Die kunftigen Tage», In der Tat-Verlag. Postfach 1, 86977 Burggen, ISBN 3-9802507-3-3
Информация за текста
© 2009 Ян ван Хелсинг
© 2009 Светослав Коев, превод от немски
Jan van Helsing
Geheimgesellschaften und ihre Macht im 20. Jahrhundert, 2009
Сканиране, разпознаване и редакция: Петър Енчев (haripetrov), 2010
Издание:
Ян ван Хелсинг. Властта на тайните общества през XX век
Немска. Първо издание
Редактор: Мая Мутафова
Художествено оформление на корица: Огнян Илиев
Издателство: „Оргон“, София, 2009
ISBN: 978-954-90339-1-5
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15908]
Последна редакция: 2010-04-17 21:00:00